Възпоминание за Седмия вселенски събор

На единадесети октомври светата Православна Църква извършва възпоменание за светите отци от Седмия вселенски събор. Повод за свикването му от благочестивата царица Ирина и Константинополския патриарх Тарасий била така наречената ерес на иконоборците.
 
Началото на тази ерес се отнася към времето на император Лъв Исавър, който издал указ да се изнасят светите икони от църквите и домовете, да се изгарят на площадите, а и да се унищожават изображенията на Спасителя, Божията Майка и светите угодници, поставени на публични места в градовете или върху стените на храмовете. Когато народът започнал да пречи на изпълнението на указа, Лъв повдигнал гонение и против ревностните почитатели на светините. Веднага било заповядано да бъдат убивани всички, които се събират на тълпи. И мнозина, особено жени, паднали в този ден от мечовете на иконоборците заради своята любов и ревност към светите икони. После императорът заповядал да бъде закрита висшата богословска школа в Константинопол и с това лишил православните от онова победоносно оръжие в борбата с иконоборците, което те умеели да извличат от сериозното богословско образование. Някои византийски историци разказват даже, че със същите цели той изгорил и богатата библиотека при школата. Но навред гонителят срещал рязко противодействие срещу своите разпореждания. От Сирия, от Дамаск, против тях писал свети Иоан Дамаскин. След смъртта на Григорий II от Рим продължил да пише приемникът му папа Григорий III. А от много други места на указите отвръщали дори с въстания.
 
Синът и приемникът на Лъв, Константин Копроним, без да отстъпва от насоката, възприета от баща му по отношение почитането на светите икони, решил да въздейства най-вече върху духовенството, защото навсякъде дейни противници на иконоборците били предимно епископите и монасите.
 
За тази цел той се постарал да свика събор, на който иконопочитанието било осъдено. Като непосредствена последица от лъжевселенския събор, иконите били изхвърлени от църквите и повечето от тях били изгорени, живописните и мозаечните свещени изображения по стените на храмовете били покрити с вар. Не избегнал тази участ дори великолепният Влахернски храм на Божията Майка, на чиито стени най-добрите художници изобразили целия земен живот на Богочовека, всички Негови чудеса, всички събития от Евангелската история, завършващи със слизането на Светия Дух върху апостолите. От гонението против иконите Копроним преминал към преследване на светите мощи - заповядано било те да се изхвърлят. Така постъпили например със светите мощи на великомъченица Евфимия. Заедно с гробницата те били изнесени от храма и хвърлени в морето, а посветеният на мъченицата великолепен Халкидонски храм бил превърнат в казарма. Като смятал монасите за главни защитници на иконопочитанието, Копроним решил да закрие всички манастири. Много от манастирите на Константинопол, начело със знаменитата Далматска обител, били превърнати в казарми или разрушени. Голяма част от монасите били подложени на мъчения. При това обикновено разбивали главите им със същите икони, в защита на които те се обявявали.
 
При царуването на приемника на Копроним, Лъв IV, иконопочитателите можели да въздъхнат малко по-свободно. Но иконопочитанието възтържествувало напълно едва при императрица Ирина, заела след смъртта на съпруга си Лъв IV престола, тъй като синът ѝ Константин бил още малолетен. Преди всичко тя върнала от заточение всички монаси, а повечето епископски катедри предоставила на ревностни иконопочитатели. После възвърнала на светите мощи всички почести, отнети от иконоборците. Но императрицата съзнавала, че всичко това все още е недостатъчно за възстановяването на иконопочитанието. Необходимо било да се свика вселенски събор, който да осъди събора, свикан от Копроним, и да възстанови истината на иконопочитанието. За това особено настоявал при избирането си на патриаршеския престол свети Тарасий.
 
- Ако на императрицата наистина е угодно - заявил той, - Тарасий да поеме бремето на патриаршеското управление, аз ще се съглася, но само с условието да се свика вселенски събор.
 
Като изслушала обяснението на светителя, императрицата го извела при сенаторите и духовенството, събрали се в Матавърския дворец за избирането на патриарх. В силна и изразителна реч той заявил пред събранието, че ако желаят да приеме патриаршеския престол, трябва да свикат Вселенски Събор за утвърждаване на иконопочитанието. Повечето от присъстващите признали искането му за справедливо и той бил посветен за патриарх в деня на празника на Рождество Христово през 784 г. Скоро от името на императрица Ирина и сина ѝ Константин, поради невръстните години на когото тя управлявала държавата, било пратено послание до римския папа Адриан с покана за събора. Към това послание присъединил и личната си покана патриарх Тарасий. Папата се отказал от честта да присъства лично, но изпратил от свое име двама легати: Петър, протопрезвитера на римската църквата на свети апостол Петър, и игумена на обителта на свети Сава в Рим, който също се казвал Петър. В Константинопол пристигнали и представители на Александрийския и Антиохийския патриарх. Това били старшите им синкели, презвитерите Иоан и Тома. Освен пълномощията от своите патриарси, те донесли и послание от Иерусалимския патриарх, в което той изразявал съгласието си за утвърждаване на иконопочитанието. В столицата били призовани и епископите на Константинополския патриархат. Отначало се предполагало съборът да бъде открит през лятото на 786 година в Константинополския храм на светите апостоли. Всичко било готово за откриването на заседанията, когато изведнъж в навечерието им сред войската избухнал бунт, който попречил съборът да се състои. Той бил открит едва през есента на следващата година (на 24 септември) и вече не в Константинопол, а в близкия град Никея, където се провел и Първият вселенски събор, в храма “Света София”. Броят на членовете на събора не е установен с точност. Във всеки случай те били повече от триста души, защото под съборните постановления са поставени подписите на 307 епископи. Заседанията започнали с реч на патриарх Тарасий, а после била прочетена императорска грамота към събора. След това пристъпили към разбор на вината на епископите, замесени в иконоборството.
 
После императорският секретар Леонтий напомнил на събора за необходимостта да изслушат посланията за светите икони на папа Адриан до императора и патриарха. Тези послания повдигат пред нас завесата на дълбоката апостолска древност и изясняват как се отнасяла към иконите по това време светата Църква. След прочитането на посланията представителите на папата пожелали да узнаят дали са съгласни с тях патриархът и всички членове на събора.
 
Тарасий отговорил, че приема всичко, написано от папата.
- Трябва да се следва това - казал той, - а да му се противоречи, означава да се постъпва неразумно. И ние самите, въз основа на Писанията, умозаключения и доказателства, като изследвахме истината и я познахме от ученията на отците, твърдо и непоколебимо изповядахме и ще изповядваме живописните икони, съгласно древното предание на светите отци, като им се покланяме с гореща любов, защото те са в името на Господа Бога и непорочната ни Владичица Света Богородица, на светите апостоли и всички светии, но поклонението и вярата ще отнасяме към Единия Истински Бог.
- Така учи и целият свети събор - отговорили на неговите думи всички членове на събора.
След това било прочетено окръжното послание на патриарх Тарасий, написано до епископите и презвитерите на Антиохия, Александрия и Иерусалим при встъпването му на патриаршеския престол, и грамотата на източните патриарси, изпратена в отговор на него. Отците на събора единогласно заявили: “Ние сме напълно съгласни с тях, с любов приемаме и почитаме свещените и достославни икони и им се покланяме.”
В началото на следващото заседание по съвет на патриарх Тарасий било решено да се разгледат всички места в Свещеното Писание, светоотеческите творения и житията на светиите, които могат да послужат като основание за утвърждаването на догмата на иконопочитанието. Сред последните били намерени много повествования за чудеса, станали от светите икони и мощите. Ето някои от тях.
В разказа за мъченичеството на свети Анастасий Персийски се казвало, че при пренасянето на мощите му в Кесария Палестинска, когато хората идвали отвсякъде да ги посрещнат, една жена на име Арета се усъмнила и казала:
- Не се покланям на мощи, донесени от Персия.
След няколко дни светият мъченик се явил на Арета на сън и я попитал:
- Страдаш ли от болест в бедрата?
Тя не успяла да му отговори, че е здрава, защото изведнъж почувствала, че наистина е застигната от болест. Жената дълго се измъчвала от болестта, а после, когато почувствала временно облекчение, започнала да размишлява по каква причина се е разболяла. Така тя прекарала в размисъл четири дни. На разсъмване на петия ден отново ѝ се явил светият мъченик и казал:
- Иди в Тетрапил. Помоли се на свети Анастасий и ще оздравееш.
Донесли я на посоченото място, и когато видяла иконата на светия мъченик, тя високо извикала:
- Наистина, това е този, когото видях насън.
Тя паднала пред иконата и дълго плакала с покайни сълзи, а после се изправила напълно здрава.
След като пред събора било прочетено повествуванието за това чудо, представителите на папата заявили, че тази икона на свети Анастасий и досега се намира в един римски манастир, а Тавроменийският епископ Иоан добавил, че познава една жена от Сицилия, която получила в Рим изцеление от иконата на мъченика.
После Никомидийският епископ Петър съобщил за чудото, станало от иконата на Господа в Берит, и привел повествуванието на Евагрий за Едеското чудо от неръкотворния образ на Спасителя. А то било такова.
 
Веднъж Едеса била обсадена от Хозрой, царя на Персия. От направените по негова заповед огромни насипи воините му обстрелвали жителите на града през градските стени. Обсадените жители решили да прокопаят ходове под насипите и след това да ги подпалят. Но огънят, който палели в тунелите, всеки път угасвал, защото нямало приток на свеж въздух. Тогава едеските граждани взели неръкотворния образ и го донесли в изкопите. Те го оросили с вода и със стичащите се по него капки поръсили тлеещия в накладените дърва огън. Пламъкът ги превърнал във въглен, преминал по-горе и бързо унищожил цялото съоръжение на Хозрой.
Когато прочели това повествувание, четецът от великата Константинополска църква казал:
- Аз самият, недостойният раб, когато посетих Сирия с царските апокрисиарии, бях в Едеса и видях този неръкотворен образ. Верните го почитат и му се покланят.
 
И много други подобни извлечения от светоотеческите творения били прочетени на следващите заседания. Когато отците на събора, както се изразил патриарх Тарасий, “се наситили на светоотечески свидетелства”, била изнесена една достопочитаема икона, и като я целунали, всички присъстващи на събора отци, произнесли пред нея двадесет и две кратки изречения, повтаряйки всяко по три пъти. В тях всички главни иконоборчески положения били осъдени и предадени на проклятие.
 
Следващите заседания били посветени на разбор на определенията на лъжевселенския Копронимов събор. Този разбор бил направен много внимателно. През цялото време той се водел чрез две лица, като че две страни: един четял определенията на лъжесъбора, а друг - опровержение на онова, което било лъжливо в тях. Местата от Свещеното Писание, погрешно изтълкувани от Копронимовия събор, сега получили ново тълкувание. Например: от Старозаветното Писание в защита на своите мнения иконоборците посочвали забраната в Десетословието: “Не си прави кумир.”
 
Отците на събора отговорили на това:
- Изреченията, казани на израилския народ, който служил на телеца и приемал египетските заблуждения, не могат да се пренасят върху Божественото събрание на християните. Възнамерявайки да доведе иудеите в обетованата земя, Бог им дал заповедта: “Не си прави кумир”, защото там имало и идолопоклонници, които се покланяли на демоните, слънцето, луната, звездите и други твари, дори птици, четвероноги и влечуги, но не се покланяли само на Живия и Истинен Бог. Когато по Заповед на Господа Моисей създал Скинията на събранието, тогава показвайки, че всичко служи на Бога, той направил от злато херувими, подобни на човеците, явяващи образ на разумните херувими.
 
Също така неправилно били изтълкувани от лъжевселенския събор някои места от светоотеческите творения. В своя защита иконоборците например привеждали такова място от творенията на свети Атанасий Александрийски: “Как да не съжаляваме за почитащите творенията по тая причина, че виждащи се покланят на невиждащи и надарените със слух - на нечуващи? Тварта никога няма да спаси твар.”
 
Но съборът разяснил, че свети Атанасий тук има предвид езичниците и против тях обръща думите си. Християните никога не са служили на тварта вместо на Единия за всички Бог, както ги обвинявали иконоборците. Оказало се също така, че иконоборците често привеждали думите на светите отци откъслечно, без връзка с предшестващите или следващите изречения, поради което можело да се получи желания от тях самите смисъл.
 
Накрая някои от посочените от иконоборческия събор изрази се оказали напълно фалшифицирани.
 
Когато се оказало, че основанията на Копронимовия събор за оправдание на своите вероопределения са лъжливи и недостатъчни, за всички станало ясно, че и самите му вероопределения, основани на тях, са лъжливи. Затова отците на събора скоро преминали към окончателно изработване на собствено вероопределение. Те сметнали за необходимо в него най-напред да споменат повода за свикването на събора и за предприетите трудове, после да приведат дословно целия Символ на вярата и опровержението на всички онези ереси, които вече били опровергани от шестте предишни Вселенски събори, и накрая за вечни времена да утвърдят догмата на иконопочитанието:
- Ние постановяваме светите и честни икони да бъдат предлагани за поклонение също така, както и изображението на честния и животворящ Кръст, независимо дали ще са направени от бои или мозайка, или от някакво друго вещество, само да са изработени по надлежния начин, независимо дали ще се намират в светите Божии църкви, на свещените съдове или одежди, на стени или дъски, или в къщи и по пътищата, а също дали ще са икони на нашия Спасител Господ Бог Иисус Христос или на Непорочната ни Владичица света Богородица, или на честните ангели и всички свети и праведни мъже. Колкото по-често с помощта на иконите те станат предмет на нашето съзерцание, толкова повече онези, които гледат тези икони, ще бъдат подтикнати към възпоменание за самите първообрази, ще придобият повече любов към тях и ще получат по-голям подтик да им въздават целувание, почитание и поклонение, но в никакъв случай онова истинско служение, което по нашата вяра подобава единствено на Божественото естество. Онези, които гледат тези икони, пожелават да им палят тамян и в тяхна чест да палят свещи, както това се е правило в древността, защото честта, отдавана на иконата, се отнася до нейния първообраз, и покланящият се на иконата се покланя на изобразената на нея ипостас”. “Онези, които се осмеляват да мислят или учат иначе”, “ако това са епископи или клирици”, трябва да бъдат “низвергнати”, а “ако са монаси или миряни”, да бъдат отлъчени.
 
Съборът завършил с прослава на Господа от всички епископи, началници, воински чинове и други граждани на Константинопол, които в неизброимо количество запълнили залите на двореца. Списъците на съборните деяния били пратени на папата, на източните патриарси, на императрицата и императора и на всички църкви от Константинополския патриархат.
 
Така тържествено завършил възстановилият истината на иконопочитанието и досега ежегодно честван на 11 октомври от цялата Източноправославна Църква Седми вселенски събор.
 
Кондак:
 
Просиялият неизречено Син от Отца се роди от Жена с двойно естество; виждайки Го, не отхвърляме лика на изображението Му, но като го рисуваме благочестно, го почитаме с вяра; затова държейки истинната вяра, Църквата целува иконата на Христовото въчовечаване.

Всички жития за месец Октомври »

Свети отци на православието

Жития на светци

  • Официален сайт на Софийска епархия
  • Богоносци
  • ДОБРОЛЮБИЕ
  • Лествица
  • ПОКЛОННИЧЕСКО-ПРОСВЕТЕН ЦЕНТЪР Св.Йоан Рилски
  • ПРАВОСЛАВИЕ
  • ВЕРОУЧЕНИЕ ЗА УЧИТЕЛИ И УЧЕНИЦИ
  • АУДИО БИБЛИЯ
  • ВСЕМИРНО ПРАВОСЛАВИЕ
  • ОФИЦИАЛЕН САЙТ НА СВ.СИНОД НА БЪЛГАРСКАТА ПРАВОСЛАВНА ЦЪРКВА - БЪЛГАРСКА ПАТРИАРШИЯ
  • ПРАВОСЛАВЕН СВЯТ