Свети Иаков бил син на праведния Иосиф, за когото била сгодена Пречистата Дева. От детство той обикнал строгия живот: никога не вкусвал различни ястия, не употребявал масло, единствено хлябът му служел за храна. Не пиел нито вино, нито каквато и да било опияняваща напитка, но утолявал жаждата си само с вода. Не посещавал също така и бани - с една дума отхвърлял всичко, което доставяло удоволствие на тялото. На себе си постоянно носел груба власеница. Всичките си нощи посвещавал на молитвата, като се забравял в сън само за кратко време. От честите земни поклони кожата на коленете му загрубяла подобно на камилска. Чистотата на девството Иаков съблюдавал до края на живота си.

За причината, поради която се нарича брат Божий, до нас е достигнало такова предание: Когато бащата на Иосиф разделял земята между децата си от първата жена, той поискал да даде някаква част също и на Господ Иисус Христос, роден от пречистата Дева, сгодена за него. Всички синове на Иосиф се възпротивили на това желание на баща си. Единствен Иаков приел Иисуса Христа (тогава още малко дете) за съвместно владеене на своята част, поради което и започнал да се нарича брат Господен. Това название било дадено на Иаков и поради следния случай: когато нашият Господ Иисус Христос се въплътил и Пречистата Дева Богородица бягала с Него в Египет, тогава и Иаков бягал заедно с тях, съпътствайки Пречистата Дева и свети Иосиф, своя баща.

Когато Иисус Христос достигнал пълнолетие и учел народа за царството Божие, като явил Себе Си като истинският Месия, свети Иаков повярвал в Него и, като приел Божественото Му учение, още по-силно се разпалил в любов към Бога и започнал още по-усърдно да съблюдава строгия си благочестив живот. Самият Господ особено възлюбил свети Иаков. Така, след доброволното Си страдание и Възкресение от мъртвите, Христос се явил отделно от другите апостоли на Иаков, Своя брат по плът, както споменава за това свети апостол Павел, като казва:

- “После се яви на Иакова, след това на всички апостоли.”

Като виждал праведния и Богоугоден живот на Иаков, всички нарекли Иаков “праведни” и той бил причислен към лика на седемдесетте апостоли. Нему била поверена новопросветената Иерусалимска църква. Ръководен от Светия Дух, Иаков пръв съставил и написал чина на Божествената Литургия, който след това, поради немощта на човеците, съкратили, отначало свети Василий Велики, а след това свети Иоан Златоуст. Като пасял Христовото стадо в Иерусалим, светият обърнал мнозина иудеи и елини към Бога и ги наставил в правилния път със своето учение. От него е останало също Съборно послание до дванадесетте колена Израилеви - източник на наистина боговдъхновено и душеполезно учение, с което се украсява Христовата Църква, като поучава на вяра и добри дела. Всички, не само вярващи, но и невярващи се отнасяли към свети Иаков с голямо уважение и почит за добродетелния му живот: първосвещениците, които сами влизали един единствен път в годината в Светая Святих за извършване на служението, не възпрепятствали праведника да влиза вътре и да се моли. Като виждали чистотата на непорочния му живот, те дори изменили името му и започнали да го именуват Обли или Офли, което значи “ограда, утверждение на хората”, или го наричали “най-праведният от всички”. Често не само денем, но и нощем, Иаков влизал в Светая Святих и там, като падал ничком, със сълзи принасял на Господа молитви за целия свят. Целият народ обичал Иаков заради светостта му. Мнозина от иудейските старейшини повярвали в учението, което той проповядвал, и всички се наслаждавали, като го слушали. Много народ се събирал при него: едни желаели да чуят поученията му, други - да се докоснат до края на одеждата му. По това време иудейски Архиерей станал Анания. Като виждал, че целият народ внимателно слуша учението на Иаков и мнозина се обръщат към Христа, Анания, заедно с книжниците и фарисеите, от завист към светеца се гневял на него. Затаил в сърцето си злоба, той започнал да мисли как да го убие. И се сговорили да помолят светеца да отвърне с поучението си хората от Христа. При това решили, че ако не се съгласи да направи това, ще го убият.

Междувременно приближавала Пасха и множество народ се стекъл отвред в Иерусалим, за да посрещне празника.

Фест, проконсулът, който избавил апостол Павел от ръцете на евреите и го изпратил в Рим, бил вече умрял. Като се възползвали от това, книжниците и фарисеите се обърнали в храма с такава молба към Иаков.

- Молим те, праведни човече, в деня на Пасха, когато се събере отвсякъде множество народ, произнеси поучение. Убеди народа, че се заблуждава, като счита Иисуса за Син Божий, и го уговори да се откаже от лъжливото си мнение. Ние всички те почитаме, както и целият народ, внимаваме в това, което казваш. Всички ние сме твърдо убедени, че ти говориш само истината, като не гледаш на лице. Така че уговори народа да не се прелъстява от Разпнатия Иисус. Молим те, застани на високия покрив на храма, за да могат всички да те виждат и чуват, понеже сам виждаш, че за празника се е събрал много народ, както от евреите, така и от други народи.

След тези думи те се качили заедно на покрива на храма и заговорили на висок глас:

- О, праведнико! На тебе трябва да вярваме всички. Този народ се заблуждава, следвайки Разпнатия Иисус. Затова, кажи ни истината, какво мислиш ти сам за Христа?

На това светецът отговорил с висок глас:

- Защо ме питате за Сина Човечески, Който доброволно претърпя страдание, беше разпнат, погребан и на третия ден възкръсна от мъртвите? Той сега седи на небесата отдясно на Бога и пак ще дойде на небесните облаци да съди живи и мъртви.

Като чул това свидетелство на Иаков за Иисуса Христа, народът твърде се възрадвал и всички в един глас възкликнали:

- Слава Богу! Осанна на Сина Давидов!

Фарисеите и книжниците казали:

- Непредпазливо постъпихме, като позволихме на Иаков да говори за Иисуса, понеже народът изпадна в по-голям смут.

И ето, от злоба и ярост, те го блъснали от покрива на храма за страх на всички, за да не вярва народът на думите на светеца.

Като паднал от покрива на храма, Иаков силно се ударил. Едвам дишащ, праведникът застанал на колене, и, като издигнал ръцете си към небето, се молел така:

- Господи, прости им тоя грях, понеже не знаят какво правят.

Фарисеите започнали да хвърлят върху светеца камъни, които му причинили рани. Един човек от Рихавовия род възкликнал:

- Спрете, какво правите? Праведникът се моли за вас, а вие го убивате с камъни?

В това време един човек с някакъв инструмент за работа в ръце се хвърлил срещу светеца и с такава сила го ударил по главата, че мозъкът му изтекъл и в това мъчение Иаков предал душата си на Господа.

Святото тяло на апостол Иаков било погребано около храма, при което вярващите горчиво оплаквали праведника. В продължение на 30 години той бил епископ на Иерусалимската църква и на 66 години пострадал за Христа, на Когото, заедно с Отца и Светия Дух - чест и слава во веки веков. Амин.

 

 

Единородното Слово на Отца, дошло при нас в последните дни, божествени Иакове, те яви първи пастир и учител в Иерусалим, и верен строител на духовни тайни: затова, всички те почитаме, апостоле.