Житие на преподобните Марк Пещерник и Теофил Плачливи

За времето, през което се подвизавал блаженият Марк, свидетелства събитието, че при него честните мощи на преподобния наш отец Теодосий били пренесени от пещерата в съборната църква. След приемането на светия ангелски образ, блаженият Марк се поселил в една пещера и живял в нея, като се занимавал с това, че изкопавал с ръцете си много помещения не само за да се упражнява в молитва, но и за погребване на починалите братя, при което изнасял на плещите си изкопаната земя. Така той се трудел непрестанно в това богоугодно дело, очаквайки голяма награда на небесата и не желаейки да я получи на земята. Защото, когато някой го принуждавал да вземе каквато и да е вещ за труда му, той веднага давал получената вещ на бедните. Освен това блаженият се опасал с железен пояс, който носел в продължение на целия си живот, пребъдвайки в молитва ден и нощ. Към непрестанната молитва той присъединил и строг пост, както и Самият Господ съчетал поста с молитвата. Затова преподобният дори и вода пиел умерено от един меден кръст, който отвътре бил кух, като я измервал с тази праведна мярка. По такъв начин той окончателно победил изконния враг на човешкия род, който “желае противното на духа”, умъртвил своята плът, и не само със затвор, но и с труд и окови, с въздържание от сън и с глад, не само с безмълвие в тъмната пещера, но и с копаене на земя, с желязно опасване, с бдение и пост. Пребивавайки в ангелския образ, светецът и на дело се явил като безплътен, така че не се боял от смъртта, а по-скоро смъртта се бояла от гласа му като от архангелска тръба, понеже преподобният наш отец Марк получил от Господа такава чудотворна сила, че и мъртвите слушали неговите повеления, както това било засвидетелствано с многобройни чудеса.
Веднъж, когато по обичая си копаел гроб, той изнемогнал след дългия труд и оставил гроба тесен и недостатъчно разширен. Случило се така, че един монах се разболял и умрял и за погребението му нямало друго място, освен това, което изкопал Марк. Донесли мъртвия в пещерата и с труд го побрали в тесния гроб. Тогава братята почнали да роптаят срещу Марк, че поради теснотата на гроба те не могли да положат покойния както трябва и да възлеят върху него елей. А пещерникът със смирение им се поклонил и казал:
- Простете ми, отци, не довърших гроба поради немощта ми.
Но те още по-силно продължавали да го упрекват и да го укоряват. Тогава блаженият рекъл на мъртвия:
- Брате, тъй като мястото е тясно, сам се повдигни и като вземеш елей, възлей го върху себе си.
Мъртвият веднага протегнал ръка и като се приповдигнал малко, взел елей, възлял го кръстообразно върху лицето и гърдите си и отново върнал съда, а сам пред очите на всички, легнал и починал.
При вида на това поразително чудо, всички били обзети от силен страх и трепет.
Друг път се случило така, че един брат починал след дълго боледуване. Един от другарите му го обтрил с гъба според обичая и после отишъл в пещерата, желаейки да види мястото, където щяло да бъде положено тялото на любимия му другар и попитал за това блажения пещерник Марк.
А блаженият му отговорил:
- Иди, кажи на брата да почака до утрото на следващия ден, докато изкопая гроб за него, и тогава той ще отиде в покоя на вечния живот.
- Отче - отговорил братът на пещерника, - аз вече обтрих с гъба мъртвото му тяло; на кого ми нареждаш да кажа това?
- Виждаш, че мястото още не е готово - отново му казал Марк, - и пак ти казвам: иди, кажи на умрелия: така ти казва грешният Марк: брате, остани тук и през този ден, докато приготвя гроб за теб, и тогава ще те известя, и утре ще отидеш при желания от теб Христос.
Братът се подчинил и като дошъл в манастира, заварил всички братя да извършват обичайното пение над умрелия. Тогава той казал на умрелия:
- Брате! Марк каза, че гробът още не е готов за теб; затова почакай тук до утре.
Едва произнесъл тези думи, когато, за удивление на всички, мъртвият отворил очи и душата му се върнала в него. И той прекарал този ден и следващата нощ жив, без да каже никому нито дума, а само гледал с отворени очи. А на сутринта същият брат отново отишъл в пещерата, за да узнае, готово ли е мястото. Свети Марк му рекъл:
- Иди и кажи на оживелия: Марк ти казва: остави този временен живот и премини във вечния. Предай духа си на Бога, а тялото ти нека бъде положено тук в пещерата със светите отци. Защото, ето, гробът вече е готов за теб.
Като се върнал, братът предал всичко това на оживелия. Той незабавно склопил очи, предал духа си в Божиите ръце и бил положен с чест в приготвения в пещерата гроб. И всички се изумили от това преславно чудо, как мъртвият оживял по думата на блажения и отново умрял пак по неговата дума, и усърдно прославили Бога.
Друг път се случило следното. В същия манастир имало двама братя - Иоан и Теофил, имащи един към друг най-сърдечна любов. От дните на младостта си те били единомислени във всичко и с еднаква ревност служели на Бога. Те помолили блажения Марк да изкопае общ гроб за погребението им, когато Господ им нареди да умрат. След доста време по-възрастният брат Теофил отишъл някъде по манастирски работи, а по-младият, като угодил на Бога, заболял, умрял и бил положен в приготвеното място в пещерата. След няколко дни Теофил се завърнал и като узнал за смъртта на брат си, силно се опечалил. Като взел със себе си неколцина от братята, той отишъл в пещерата, желаейки да види на кое място е положен починалият. Като видял, че той е положен на горното място в общия им гроб, Теофил възнегодувал и почнал силно да роптае срещу Марк, като казал:
- Защо си положил брат ми на моето място, след като аз съм по-възрастен от него?
А смиреният пещерник му се поклонил и казал:
- Прости ми, брате, съгреших.
След това, обръщайки се към умрелия, рекъл:
- Брате, стани и отстъпи това място на твоя по-голям брат, а сам легни на по-ниското.
И веднага по думата на блажения мъртвият станал и легнал на долното място. Дошлите с Теофил видели това чудо и изпаднали в голям страх и ужас. А братът, който роптаел срещу блажения Марк, паднал в нозете му, молейки за прошка:
- Съгреших, отче, като заставих брат ми да се премести от мястото - казал той, - моля те, заповядай му отново да легне на предишното място.
Но блаженият му отговорил:
- Сам Господ е уредил така, че тялото на този умрял показа каква любов е съхранил към тебе и след смъртта, като се подчини на твоето старшинство и се оттегли от горната част на приготвения за вас общ гроб. Господ устрои така, за да прекрати враждата, възникнала между нас, и за да нямаш злоба и вражда към мен. А да се възкресяват мъртви, е Божие дело; аз съм грешен човек и затова не мога да кажа на този умрял: стани и легни отново на горното място. Заповядай му ти; дали няма да те послуша? Знай също и това, че ти трябваше да не излезеш вече от пещерата, за да наследиш незабавно своето старшинство, и още сега да бъдеш положен тук. Но тъй като още не си готов за изхода, иди и се погрижи за спасението на душата си и след няколко дни ще бъдеш донесен тук.
Като чул това, Теофил започнал силно да скърби, предполагайки, че още тук ще падне и ще умре, и дори не се надявал, че ще стигне до манастира. Като дошъл с труд на себе си, той се върнал в килията си и се предал на неутешим плач. Раздал всичките си вещи, оставил си само риза и мантия. Всеки ден очаквал смъртния час и никой не можел да го удържи от горчивия плач; а искащите да го утешат го хвърляли в още по-големи ридания. И никой не можел да го накара да опита вкусна храна: сълзите му му служели за хляб денем и нощем. Когато настъпвал ден, той умивал лицето си със сълзи и казвал:
- Не зная, ще доживея ли до вечерта.
А когато настъпвала нощ, той отново омрачавал със сълзи светлината на очите си, като казвал:
- Кой знае дали ще доживея до утрото! Мнозина, като са ставали сутрин от сън, не са достигали вечерта или друг сън, освен смъртта; и мнозина, като са заспивали, не са ставали от леглото си. И как мога да се надявам да остана сред живите аз, който получих известие, че скоро ми предстои да почина?
И като плачел и постел непрестанно, той се молел на Господ, по неизмеримата Си щедрост, да му даде време за покаяние. Постъпвайки така в течение на много години, той изнурил плътта си до такава степен, че можело да се преброят ребрата му, а от многото сълзи се лишил от зрение.
А преподобният Марк, като узнал предварително часа на отиването си при Господа, повикал Теофил и му казал:
- Прости ми, брате, че ти причиних такава тежка печал и моли Бога за мен, защото ето, вече си отивам от този свят. Ако имам дръзновение, не ще забравя да моля Господа за теб, за да ни сподоби Той и двамата да видим пресветлото Му Лице, да се видим там един друг и да пребиваваме заедно с преподобните наши отци Антоний и Теодосий.
А Теофил през сълзи му отговорил:
- Защо ме изоставяш, отче? Или ме вземи със себе си, или ми дай да прогледна. Зная, че поради греховете ми трябваше да падна мъртъв в пещерата пред теб, когато ти възкреси умрелия ми брат. Но заради светите ти молитви Господ ме пощади, очаквайки моето покаяние. И сега ти можеш да ми даруваш това, за което те моля, или да прогледна.
- Брате - отговорил му преподобният Марк, - не скърби, че си ослепял с телесните си очи заради Господа, защото си прогледнал с духовните си очи и имаш истински разум, и аз считам за благо да бъда виновник за твоето ослепяване. Предрекох ти смърт, като желаех полезното за душата ти и като желаех да приведа в смирение плътското ти високоумие, защото “сърце съкрушено и смирено” (а не хвалещо се със старшинство) Бог не ще презре. Затова нямаш нужда да виждаш тази кратковременна светлина, но моли Господа да видиш Неговата слава във вечносъществуващата светлина. И не пожелавай смъртта: тя ще настъпи, макар и против желанието ти. Но нека това ти бъде като знамение за твоето заминаване при Господа: три дни преди кончината ти слепотата ти ще се изцери, ти ще отидеш зрящ при Господа и там ще видиш безкрайна светлина и неизказана слава.
Като оставил това пророчество за кончината на Теофил, преподобният Марк сам завършил в Господа временния си живот на земята и като такъв, който заповядвал на мъртвите и пророчествал, преминал във вечния живот на небесата при Самия Първоначалник на възкресението Иисус и при всички свети пророци. Чудотворните му мощи са положени в пещерата, където той самият си изкопал гроб и подавал неоскъдяващи изцеления на всички, които с вяра прибягват към честната му рака. Тук лежат и железните вериги, които носел на себе си преподобният, и медният кръст, от който той пиел вода и който дотолкова осветил с устата си, че му придал чудотворна сила. Защото всеки, който идва с вяра, след като е постил и пие светена вода и от този честен кръст, получава чудесно изцерение, по-надеждно от всякакви други лечебни води.
А блаженият Теофил удвоил риданията си, плачейки горчиво и за разлъката със своя отец и наставник, преподобния Марк, и за своята кончина, която очаквал всеки ден. Когато си спомнял за пророчеството на пещерника, той проливал потоци сълзи, но от това те само се увеличавали. Блаженият Теофил имал такъв обичай: когато се упражнявал в молитва и от него течали обилни сълзи, той поставял съд, над който плачел, и за много години той го напълнил до горе със сълзи. Зрението му скоро отново се възвърнало, съгласно обещанието на преподобния Марк, и Теофил разбрал, че кончината му е близка. Тогава той започнал усърдно да се моли на Бога, сълзите му да Му бъдат угодни, и като въздигнал ръце към небето, казал така:
- Владико човеколюбче, Господи Иисусе Христе, Боже мой, Който не искаш смъртта на грешниците, но очакваш обръщането им, Който познаваш нашите немощи, Царю пресветий, Учителю благий, здраве на боледуващите, спасение на грешните, укрепване на изнемогващите, изправяне на падащите, на Теб се моля в този час! Излей милостта Си върху мен, недостойния, приеми проливането на горчивите ми сълзи! Излей върху мен неизчерпаемата бездна на Твоето благоутробие и направи така, че да не бъда подложен на изкушение във въздушните митарства и да не попадна под властта на княза на тъмнината, заради молитвите на великите Твои угодници, преподобните наши отци Антоний и Теодосий и на всички светии, които от века са Ти благоугодили.
Когато блаженият Теофил произнесъл тази молитва, ангел Господен му се явил в образ на прекрасен юноша и му рекъл:
- Добре се молиш ти, Теофиле, но защо се превъзнасяш с количеството на събраните от тебе сълзи?
И ангелът му показал своя съсъд, много по-голям от съда на Теофил, изпълнен с благоухание като че от многоценно миро.
- Ето сълзите ти - казал при това ангелът, - които ти си излял от сърцето си в молитвите си към Бога и си изтрил с ръка, с кърпа или с дреха, или пък тези, които са паднали от очите ти на земята. Събрах ги всички в този съсъд и ги запазих по повеление на моя Владика и Творец. И сега съм пратен да ти възвестя радост, за да отидеш с веселие при Казалия: “Блажени плачещите, защото те ще се утешат”.
Като произнесъл това и като оставил на място съсъда, ангелът станал невидим. А блаженият Теофил, като повикал игумена, разказал му за явяването на Ангела и за думите му, показал му и двата съсъда, напълнени със сълзи: своя и ангелския, който издавал благоухание по-приятно от всички аромати, и го помолил след преставянето му да ги излее върху тялото му. На третия ден след проглеждането той отишъл при Господа, за да съзерцава Пресветата Троица. Положили честното му тяло в пещерата редом с любимия ми брат, блажения Иоан, близо до преподобни Марк. И го помазали от ангелския съсъд, от което цялата пещера се напълнила с благоухание. После възлели върху него и другия слъзен съсъд, та сеялият на земята със сълзи да пожъне на небесата с радост. Тази радост той получил по ходатайството на своя преподобен наставник Марк пещерник и чудотворец и по благодатта на Бога на всяка утеха, Комуто, в Троица възхваляван, подобава всяка слава сега и винаги и във вечни векове. Амин.

Всички жития за месец Декември »

Свети отци на православието

Жития на светци

  • Официален сайт на Софийска епархия
  • Богоносци
  • ДОБРОЛЮБИЕ
  • Лествица
  • ПОКЛОННИЧЕСКО-ПРОСВЕТЕН ЦЕНТЪР Св.Йоан Рилски
  • ПРАВОСЛАВИЕ
  • ВЕРОУЧЕНИЕ ЗА УЧИТЕЛИ И УЧЕНИЦИ
  • АУДИО БИБЛИЯ
  • ВСЕМИРНО ПРАВОСЛАВИЕ
  • ОФИЦИАЛЕН САЙТ НА СВ.СИНОД НА БЪЛГАРСКАТА ПРАВОСЛАВНА ЦЪРКВА - БЪЛГАРСКА ПАТРИАРШИЯ
  • ПРАВОСЛАВЕН СВЯТ