Блаженият отец Матей Печерски не само носел името на първия евангелист от апостолите. Както на свети евангелист Матей било дадено да види етиопската земя и да се бори с неверието на жителите , тъй и блаженият, който обитавал Печерския манастир в дните на неговите основатели, за големите си подвизи се удостоил да получи дар от Бога да вижда ясно лицата на подземните етиопци - бесовете, да ги изобличава и да разкрива тайните им козни за полза на спасяващите се.

Веднъж блаженият старец Матей бил застанал в църквата на обичайното си място. Като вдигнал очи и погледнал братята, които стоели на двата клироса и пеели, видял един бяс в образа на воин, който ги обхождал. На дрехата му били закачени лепкави цветя. Като изваждал цвете, той го хвърлял върху някого от певците. Братът, върху когото се закачало, не след дълго започвал да се разсейва и като си измислел някаква причина, излизал от църквата, отивал в килията си, лягал да спи и повече не се връщал в храма да пее. Ако цветето, хвърлено от дявола, не се закачало за дрехата на монаха, то той бодро изкарвал до края цялата утреня и чак тогава отивал в килията си. Старецът разказал на братята за видението си и те започнали да се въздържат да излизат от църквата.

Обикновено след утренята, когато братята се разотивали по килиите си, блаженият старец излизал последен от църквата. Веднъж, като излязъл, седнал под църковното клепало, за да си отдъхне, понеже килията му била отдалечена. И съзрял сякаш голяма тълпа, която идвала откъм манастирската порта. Като вдигнал очи, видял един бяс, яхнал гордо свиня, а около него множество други бесове, които го съпровождали.

Старецът ги попитал:

- Къде отивате?

- При Михаил Тоболкович - отвърнал бесът върху свинята.

Старецът се прекръстил и се отправил към килията си. На разсъмване светецът разбрал смисъла на видението и казал на ученика си:

- Иди и попитай, дали Михаил е в килията си.

Той отишъл и му казали, че след утренята Михаил излязъл извън манастира. Тогава старецът разказал на игумена и на по-старите братя за видението си. Игуменът извикал брата и го разпитал, вразумил го и го пуснал.

Прозорливият отец поучавал с любов и другите братя и ги съветвал да си седят в килиите, да мислят постоянно за Бога и да се молят за прощение на греховете си.

Преподобният Матей бил жив, когато блаженият игумен Теодосий се преставил. След него станал игумен Стефан, а след Стефан - Никон. Веднъж блаженият Матей имал следното видение. На утренята вдигнал очи, за да види игумена, блажения Никон, но вместо него видял на мястото му едно магаре. Разбрал тогава, че Никон не е дошъл на утренята. Старецът разказал за видението си, а игуменът осъзнал, че било за негово назидание и горчиво се разкаял. Оттогава загърбил не само леността, но и всяко неотложно манастирско дело, и се стараел да ходи в църквата преди всички. Видението го заставило да се стреми още повече към блаженството. Много други видения имал преподобният старец и ги разказвал за полза на братята. Като доживял до дълбока старост, починал в Господа, завършил своя подвиг. Честните му мощи почиват нетленни в пещерата със светите отци, а той самият предстои пред престола на Владиката, се моли за нас, за да се избавим от вражеските нападения и да получим вечен живот в Иисуса Христа, Нашия Господ, на Когото въздаваме слава с Отца и Светия Дух сега и винаги, и во веки веков. Амин.