Житие на преподобния наш отец Аврамий Ростовски

Преподобният отец Аврамий бил син на благочестиви родители. Още на млади години той оставил родителския дом и светската суета, приел монашество и се посветил на Бога. Като покорил плътта на духа, той се изнурявал с подвизи, очиствал душата си със сълзи и се сподобил с благодатта на чудотворството.
По негово време в Ростов все още не всички били приели свето кръщение и мнозина оставали езичници. Чудският край на града се покланял на каменния идол Велес. Обитаващият в идола нечист дух причинявал страх у всички и християните се бояли да минават близо до идола. Преподобният Аврамий горял от ревност да изкорени остатъците от езичеството в Ростов. Той молел Господ Бог да му дари силата и благодатта на Светия Дух, за да разруши идола, но молитвата му дълго време не била чута.
Веднъж преподобният седял в скръб и недоумение близо до идола. И ето, той видял, че към него идва един благолепен старец. Аврамий станал и побързал да го посрещне. След взаимните поздрави и благословения преподобният попитал:
- Откъде идваш, отче? От коя страна си?
- Родом съм от Цариград; във вашата земя съм пришълец и странник. Кажи ми, защо седиш в печал близо до този идол Велес?
- Моля Господа да ми бъде дадена сила да разруша идола, - отговорил Аврамий, - но Той презря молитвите ми и ето, седя в печал.
- Ако искаш да получиш желаното - рекъл старецът на Аврамий, - иди в Цариград, подири дома на Иоан Богослов, влез в него, помоли се на образа на свети Иоан Богослов и няма да излезеш ощетен, но ще получиш желаното.
Преподобният Аврамий се натъжил поради далечния път, но старецът рекъл: “Господ Бог ще съкрати пътя ти!”.
Блаженият Аврамий, като се изпълнил със Светия Дух, взел благословение от стареца и тръгнал на път, забравяйки за далечината му.
Когато излязъл от града, преминал река Ишна и срещнал непознат човек, който с вида си внушавал страх. Почти без коса на главата, с голяма кръгла брада, а лицето му изразявало благоговение; той бил прекрасен. В ръката си държал жезъл.
Блаженият Аврамий му се поклонил.
Непознатият казал:
- Къде отиваш, старче?
- Отивам да търся дома на Иоан Богослов - отговорил Аврамий.
Непознатият рекъл:
- Старче, вземи моя жезъл и се върни обратно, пристъпи към идола на Велес, удари го с него в името на Иоан Богослов и окаяният ще се превърне в прах.
И след тези думи непознатият станал невидим.
Блаженият Аврамий разбрал, че това бил свети Иоан Богослов.
Обзет от страх и радост, той се върнал обратно, безпрепятствено се приближил до идола, ударил го с жезъла в името на Иоан Богослов и в същия миг идолът се превърнал в прах.
На мястото, където Аврамий срещнал светия старец, той съградил църква в чест на свети Иоан Богослов, а там, където стоял идолът на Велес, преподобният с благословението на епископа издигнал неголяма църква в чест на Богоявление Господне, построил при нея килии, събрал монаси и учредил общежителен манастир.
Много злини изтърпял преподобният Аврамий от невярващите в Христа езичници. Веднъж те даже искали да разорят и да изгорят построената от него светиня, но Бог не допуснал това заради молитвите и търпението на преподобния.
Обаче със своето учение и с търпението си той за кратко време довел всички невярващи при Христа; кръстили се всички, от най-малките до най-големите, и започнали да посещават Божествените литургии и всенощните бдения, дори жените и децата. Преподобни Аврамий укрепвал сърцата им във вярата с четене на свещените книги и с духовни поучения. Много от децата напускали домовете на родителите си, идвали тайно при него и приемали монашество. Така се умножавало братството, което преподобният учел на словото Божие.
Тогава той построил голяма църква, украсил я като невеста Христова с чудни икони и със свети книги и въвел благолепно пеене.
Ростовските князе, като се отнасяли с дълбоко уважение към отец Аврамий, предоставили особени предимства на основания от него манастир: дали много имоти за манастирски строежи и села за издръжка на монасите.
Като видял израстването и процъфтяването на манастира, Ростовският епископ, след като се посъветвал с князете, възвел Аврамиевия манастир в степен архимандрития, а преподобния Аврамий поставил за архимандрит.
От този момент той започнал още по-усърдно да се подвизава, прибавял трудове към трудовете, като се предавал на пост и молитва; бил образец за всички, отличавайки се със смирение и показвал нелицемерна любов към всеки идващ, еднаква към големия и към малкия.
Първоначалният ненавистник на доброто, дяволът, не оставил преподобния в покой, въоръжил се срещу него и му причинявал неприятности денем и нощем. Но, ограден от Христовата благодат и от кръстното знамение, Аврамий не се плашел.
Веднъж, когато се готвел за Божествена литургия, след като преподобният прочел обичайните молитви преди свето причастие и искал да умие ръцете си, дяволът влязъл в умивалника, желаейки да му причини неприятност.
Като усетил присъствието на нечистия дух в съда, преподобният взел честния кръст, поставил го върху съда, оградил го с кръстно знамение и го оставил така, без да го докосва дълго време. Бесът, опалван от кръстната сила, се мъчел и не можел да излезе от съда.
По онова време ростовските князе често ходели на лов извън града и на връщане се отбивали в манастира, за да се помолят в църквата и да получат благословение от преподобния Аврамий. Така се случило и сега. Князете по навик се отбили в килията на преподобния, но него го нямало там, тъй като той имал обичай ежедневно да се труди за братството: ту цепел дърва за манастирската пекарна, ту перял власениците на братята, ту носел вода в кухнята. Като чул за идването на князете, той побързал да отиде в килията си, за да ги благослови.
Междувременно князете, които се намирали в килията в очакване на преподобния, забелязали съда, покрит с честния кръст, и недоумявали какво би могло да означава това. Един от князете дръзнал да снеме кръста от съда, за да се благослови с него, и в същия миг бесът излязъл от там като черен и зловонен дим, така че уплашил всички присъстващи.
Когато преподобният се приближавал до килията, нечистият дух го срещнал при входа и започнал да ругае Аврамий и да го заплашва:
- Както ти ме принуди със силата на невидимия Бог да се мъча и да бъда обгарян от силата на кръста, така и аз ще ти сторя пакост, скоро ще те надвия: ще повдигна срещу теб клевета, ще те предам на мъки и позор: ще бъдеш покачен на пъстра магарица без седло и обут в червени женски обувки. И много друго ще изтърпиш, както и аз изтърпях от теб.
Преподобният се оградил с кръстното знамение и бесът в същия миг изчезнал.
Когато Аврамий влязъл в килията, князете започнали да го разпитват за случилото се, за зловонния дим, излязъл от покрития с кръст съд, но преподобният не казал нищо за това, а само благословил князете с душеполезно наставление и ги отпратил с мир.
След известно време, като желаел да отмъсти на преподобния, бесът приел образ на воин, явил се при великия княз във Владимир и започнал да повдига тежки обвинения срещу Аврамий.
- Господарю, искам да ти съобщя една голяма тайна - казал бесът, - в твоята държава, в Ростов, има един монах Аврамий, магьосник, който обаче на външен вид изглежда смирен и свят и прелъстява хората. Той е намерил голямо съкровище в земята, меден съд, напълнен със злато, който по право принадлежи на твоята държава. Невъзможно е да се оценят златните съдове, намерени в това хранилище, златните пояси и вериги и е невъзможно да се изчислят среброто и другите скъпоценности. С тези съкровища той построи голяма църква, а на теб не съобщи нищо.
Великият княз пламнал от гняв срещу преподобния и изпратил при него един жесток воин, като му заповядал да задържи Аврамий, без да му казва нито дума, и да го доведе в такъв вид, в какъвто го намери.
Всичко това станало по внушение на злия дух.
Когато изпратеният от княза воин се появил, преподобният след съборната молитва стоял на килийна молитва само по власеница и без обувки. Воинът без никаква милост, като не позволил на преподобния нито да каже дума, нито да се облече, нито да се обуе, го взел на коня със себе си и препуснал към град Владимир.
На другата страна на Ростовското езеро попаднали на човек, който орял с пъстра магарица и държал в ръката си червени женски обувки. Воинът покачил преподобния върху магарицата, обул го в женските обувки и бързо го завел в този позорен вид при великия княз.
Великият княз заповядал да изправят пред него и воина обвинител.
Мнимият воин повторил същите думи против преподобния относно хранилището за скъпоценности, които казал и преди.
Преподобният, като чул това, издигнал ръцете си към небето и заклел лукавия дух, като казал:
- Заклевам те в името на нашия Господ Иисус Христос, кажи ми, кой си ти, който си ме наклеветил с такива думи?
Бесът се разтреперил и казал:
- Аз съм бесът, който от самото начало ненавижда доброто в човешкия род, а особено в монасите, боящи се от Бога. Виждаш, старче, че каквото ти казах преди, това и направих - за това, че ме мъчи в жалкия си съд.
Като казал това, бесът мигновено изчезнал.
Великият княз, като видял дяволската прелест и поругаването на стоящия пред него преподобен, бил обзет от голям страх, както и всички, които заобикаляли княза. Князът започнал да моли преподобния за прошка и казал през сълзи:
- Отче, аз съм виновен за твоето насилствено докарване тук; жестоко те оскърбих. Прости ми всичко, с което те прогневих. Отче, врагът помрачи сърцето ми, възбуди в мен ярост срещу теб и ме вкара в грях.
Старецът рекъл:
- Господ ще ти прости, господарю, понеже това е дело на древния враг - дявола, и затова, господарю, не се чуди на това: като враждува още отначало против хората, той особено е привикнал да поставя препятствия пред боящите се от Бога.
Князът, като видял смирението на преподобния и чул тихите му и кротки думи, сякаш старецът не бил изпитал никакво зло, още повече започнал да го облажава и му въздал голяма чест.
Князът подарил много къщи и села за устройването на манастира, направил Аврамиевия манастир свой манастир, поставил го над всички други ростовски манастири и утвърдил всичко това с дарителски грамоти.
След всичко това князът изпратил преподобния с голяма чест.
Преподобният Аврамий живял в своя манастир в голямо смирение, прибавяйки трудове към трудовете и с мир отишъл при Господа, Когото от младини бил възлюбил.
 
Тропар:
 
Просветил се от Божествената благодат си наставил неверните в светлината на Богоразумието; и след смъртта, сияещ със светлината на твоето житие, източваш изцеления на притичащите се с вяра към твоите мощи, отче наш Аврамие, моли Христа Бога да ни дари велика милост.

Всички жития за месец Октомври »

Свети отци на православието

Жития на светци

  • Официален сайт на Софийска епархия
  • Богоносци
  • ДОБРОЛЮБИЕ
  • Лествица
  • ПОКЛОННИЧЕСКО-ПРОСВЕТЕН ЦЕНТЪР Св.Йоан Рилски
  • ПРАВОСЛАВИЕ
  • ВЕРОУЧЕНИЕ ЗА УЧИТЕЛИ И УЧЕНИЦИ
  • АУДИО БИБЛИЯ
  • ВСЕМИРНО ПРАВОСЛАВИЕ
  • ОФИЦИАЛЕН САЙТ НА СВ.СИНОД НА БЪЛГАРСКАТА ПРАВОСЛАВНА ЦЪРКВА - БЪЛГАРСКА ПАТРИАРШИЯ
  • ПРАВОСЛАВЕН СВЯТ