Житие на преподобния наш отец Евтимий Нови

Преподобният Евтимий, в света наричан Никита, бил роден през 824 година в селището Опсо, близо до град Анкира в Галатия. Родителите му, Епифаний и Анна, били богати, но много благочестиви, така че служели за жив пример не само на съгражданите си, но и на всички жители на съседните страни. Те били състрадателни, кротки, страннолюбиви и милостиви към бедните и изобщо се отличавали с всички християнски добродетели. Затова от самото си раждане Никита се преизпълнил с благодатта на Светия Дух и още от най-ранните си години бил кротък, честен, послушен и покорен на родителите си. Той странял от обичайните игри и обичал често да посещава църковното богослужение. Когато бил на седем години, баща му починал. На грижите на майка му освен него останали още две дъщери - Мария и Епифания. Скоро Никита, който бил твърде разумен за възрастта си, станал ревностен помощник на майка си във всички нейни грижи за дома и семейството. Подчинявайки се на постановленията за военна служба, майката на Никита трябвало да го запише във воинските списъци. Но дори когато служел във войската, Никита бил във всяко отношение опора на майка си - син, помощник и защитник във всички домашни и семейни грижи. Престарялата жена желаела да облекчи задълженията си по дома и побързала да му избере достойна невеста. По Божия промисъл скоро тя намерила разумна и скромна девица, на име Ефросиния, дъщеря на богати и славни родители, и Никита се съчетал в брак с нея. Скоро Бог благословил брачния им съюз с раждането на дъщеря, наречена в светото кръщение Анастасия. След това Никита, който сметнал раждането на детето за достатъчно утешение за майка си и съпругата си, решил да остави семейството си и да се посвети изцяло на служението на Бога по монашеския път. Като оправдание за решението му послужило и това, че омъжената му сестра Мария живеела в бащиния им дом и можела да остане в помощ на майка им.
 
14 септември, празникът на Въздвижение, бил последният ден, който Никита прекарал с роднините си. На другия ден, в деня на паметта на съименника му свети мъченик Никита, той оставил завинаги своето семейство, като казал, че отива да нагледа коня си, който бил на паша в долината. И дълго време осиротялото семейство не знаело истинската причина, поради която Никита оставил бащиния дом.
А преподобният обиколил много места, посетил много подвижници и накрая достигнал непристъпните възвишения на Олимп, където по това време се прославил с подвизите си преподобният Иоаникий Велики.
Веднъж при този велик подвижник се събрало голямо множество, което жадувало да чуе от него слово на назидание. Сред тълпата бил и младият Никита. Богоносният отец Иоаникий прозрял горещото му желание за монашески живот, неговата бъдеща слава и преуспяването в добродетелите и пожелал да яви пред всички скритата дотогава в него добродетел.
- Кой е този човек в светски образ, който така смело се държи с другите? - притворно запитал Иоаникий събралите се при него монаси.
- Не знаем - му отговорили те.
- Този юноша е лош човек, той е човекоубиец - с престорен гняв възкликнал Ионикий. - Хванете го и го вържете.
С учудване гледали монасите момъка и се питали - наистина ли е убиец? А той, който още преди монашеството придобил послушание и смирение, пред всички се обявил наистина за убиец, достоен за най-тежко наказание, и бил готов доброволно да понесе окови.
 
- Оставете - спрял монасите старецът, - аз го обвиних пред вас за убиец, само за да го изпитам. Ако и в млада възраст, в света, още без да изпита нашия живот, той заради послушанието се призна за виновен в такова престъпление, какви добродетели ще постигне, когато стане монах!
 
Като чул това, смиреният Никита си тръгнал от свети Иоаникий. Той разбрал, че ако остане край него, сред монасите му, не ще избегне славата, която така ненавиждал още в детските си години и, спасявайки се от която избягал от родния си град. Друг старец, на име Иоан, който живеел недалеч от свети Иоаникий, с радост приел дошлия при него Никита и след като му преподал наставления за подвизите на монашеското житие, скоро го облякъл в ангелски образ и го нарекъл при пострижението Евтимий.
 
Младият монах останал при Иоан доста дълго време и се научил от него на пустинно безмълвие и подвижничеството, а после по заповед на учителя си отишъл в киновията Писадинон, за да се научи от старците на подвизите на киновийното монашество. Игуменът на обителта Николай, който управлявал киновията с голямо благоразумие, приел новия ученик и го назначил отначало на най-ниските степени на послушанието. Евтимий не възроптал, макар това да било съпроводено с много трудове. Той ги сметнал за истинско лечение за своето младо тяло. Помислите за оставените съпруга, роднини и богатства вече неведнъж вълнували душата му, но, като изпълнявал послушанията, той можел да се утешава с думите на Спасителя: “всеки, който остави къща, или братя, или сестри, или баща, или майка, или жена, или деца, или нивя, заради Моето име, ще получи стократно и ще наследи живот вечен... Който обича баща или майка повече от Мене, не е достоен за Мене”. Когато пък се случвало да търпи оскърбления и похулване, които неразделно съпътствали най-ниските степени на послушание, той безропотно и с радост ги понасял. С такова послушание, смирение и труд преподобният накрая достигнал това, че в него замлъкнали всички зли страсти.
 
Като се укрепил в добродетелите на общежителния живот, той решил да иде в пустинята, за да постигне в безмълвие още по-голяма близост до Бога. Пътят на строгото безмълвие още не бил преминат. По това време славата на Атонските подвижници се ширела далеч и преподобният решил да се отправи при тях. Той открил намерението си на един от великите подвижници на Олимп - стареца Теодор. Светият старец благословил ревностния монах по новия път, и тъй като старецът Иоан, от когото Евтимий приел първото си пострижение, вече не бил между живите, го облякъл във велик ангелски образ. След осем дни той вече бил готов за път, за да остави Олимп след петнадесетгодишно пребиваване на него. Спътник му станал монахът Теостирикт, който също като него жадувал за високите подвизи на монашеството.
 
Пътят от Олимп до Атон минавал през Никомидия. Когато пристигнал там, преподобният бил утешен от радостното известие, че всичките домашни, които оставил в бащиния дом, са живи. Като желаел да облекчи скръбта им от разлъката с него, той им пратил един свят кръст и наредил на пратеника да им предаде, че няма вече Никита, а има монах Евтимий, който ги съветва да последват примера му. Когато получили това известие, роднините му отначало плакали, но тъй като любовта им към него била голяма, и те, укрепени от помощ свише, впоследствие се решили да последват неговия пример. Всички, освен дъщерята на преподобния, която по това време се омъжила, станали монахини.
 
Когато пристигнал в Атон, той ревностно се заел да изпълнява устава на тамошния манастирски живот. Тъй като Теостирикт не понесъл тегобите и злостраданията на строгия безмълвен живот и се завърнал на Олимп, свети Евтимий се присъединил в подвижническото си поприще към един монах, на име Иосиф, който още преди него се подвизавал на Атон. Но скоро по-младият станал учител на стария.
- Брате! Тъй като ние, пребъдвайки в почести, по думите на Давид се уподобихме на неразумни скотове и се лишихме от благородството си поради престъпване на заповедите, нека да се сметнем за такива и четиридесет дни да се храним само с трева, паднали на земята като животни. Може би, като се очистим чрез това, отново ще получим красотата си по образ и подобие Божие.
Ето какво чул Иосиф от преподобния.
Той се съгласил с това предложение и двамата прекарали четиридесет дни, понасяйки студ, глад и жажда. И едва били преминали това ново стъпало в стълбицата на християнските добродетели, когато свети Евтимий отново предложил на своя сподвижник следното:
- Добри Иосифе, нека оставим сега злостраданието на живота без стряха, да се затворим в някоя пещера и да останем в нея неизвестни за другите монаси. Нека си поставим за правило, че който и да дойде при нас от Бога, нито ти, нито аз няма да излизаме от пещерата, преди да изминат три години. Ако пък някой от нас през това време почине, нека бъде наистина блажен като човек, до края на живота си съхранил паметта за смъртта, и гроб да му стане същата тази пещера. А ако по Божието произволение и двамата останем живи, ще умрат, доколкото е възможно, поне нашите страсти и плътските пожелания, и ние ще се променим към по-добро.
 
Иосиф приел и това предложение. Подвижниците си намерили пещера, затворили се в нея и едва-едва поддържали живота си с оскъдна храна от намиращите се около пещерата жълъди и кестени. Целият им живот бил изпълнен с големи подвизи - всенощно стояли на молитва, постели непрестанно, извършвали постоянни коленопреклонения, спали на гола земя и живеели в пещерата без да палят огън. Те пазели помежду си строго мълчание и ако понякога го нарушавали, то било само с беседи за молитвата и други душеполезни неща. След една година не им останало дори вехто вретище, което да ги защити от многото различни насекоми, причиняващи нетърпимо безпокойство на телата им. Те били в пълния смисъл на думата мъченици, без да понасят гонения. Но сподвижникът на Евтимий след една година вече не бил в състояние повече да носи доброволно поетия кръст на страданията. Силите му отслабнали и той го оставил. Това бил вече втория монах, на когото не му било по силите да се съревновава с подвизите на преподобния. Но самият Евтимий след това само усилил подвизите си. Много изкушения претърпял той от злия дух. По негово действие отначало изпитал тъга и скръб по оставилия го брат, после усетил страх от уединението и накрая често започнали да го смущават горделиви помисли за висотата на изминатия монашески път. Но той победил всичко това, а също и много други изкушения.
 
Когато завършил тригодишния срок на пребиваването в пещерата според обета, преподобният Евтимий я напуснал. Навън вече отдавна го очаквали много подвижници, които чули за него от Иосиф и желаели да му подражават. Той им преподал наставления и отново се отправил на Олимп, където го викал облеклия го във великата схима старец Теодор, за да иде заедно с него на Атон. Молбата на стареца била изпълнена и на Атон, около одъра на Теодор, който от дългото подвижничество останал слаб и без сили, на Евтимий било съдено да изпълни нов подвиг - подвига на служението на болните и немощните, според заповедта на Спасителя. Той сам построил за Теодор нова килия и с голямо усърдие му служел в нея. Това продължило дотогава, докато болният старец, който нетърпимо страдал от жестоки болести, не заминал за Солун, за да потърси лекарска помощ. Там той намерил и вечното си успокоение.
 
Любовта към него накарала свети Евтимий да иде в Солун, за да се поклони на гроба му. Почти всички жители на града, които отдавна вече знаели за добродетелите на преподобния и научили за пристигането му, излезли да го посрещнат, да го приветстват и да получат благословията му. Но той останал за кратко в града. Животът там го отвличал от безмълвието. Той напуснал Солун и подобно на Симеон Стълпник се затворил в една кула недалеч от града, като поучавал от нея всички, които идвали при него. Той останал в кулата доста дълго време, наставлявал към добродетелен живот и изцелявал неизлечими болести. Но после отново пожелал както преди да се посвети на безмълвие на Атон, защото прииждането на многото благочестиви хора силно обременявало смирения стълпник. По съвета на Солунския архиепископ Теодор, преди да се оттегли от Солун преподобният Евтимий приел ръкополагане в дяконски сан, за да има възможност сам, чрез “Запасните Дарове”, да се приобщава в пустинята с Пречистите Христови Тайни.
 
Но на Атон той останал за кратко, защото не намерил желаното безмълвие. Много нови подвижници заселили бившата пустиня. Като научили за появата на “посветения” подвижник и като го почитали за пръв сред тях, те започнали често да го посещават. Тогава свети Евтимий си избрал ново убежище - един необитаем остров, наречен Нових, където се оттеглил заедно с други двама единомислени монаси - Симеон и Иоан Колов. По Божия промисъл островът бил нападнат от сарацини. Те пристигнали с два кораба, пленили монасите и поискали да ги отведат със себе си. Като дочакали попътен вятър, варварите с радост вдигнали платната на корабите и се отправили на далечно плаване. Но радостта им била кратка - корабът с пленниците внезапно спрял сред морето и не могъл да помръдне от мястото си, докато другият кораб плавал напълно свободно. Един от варварите разбрал истинската причина за случилото се и казал на другарите си:
- Нима сме толкова неразумни, та да не можем да проумеем, че това се случи заради насилието, което причинихме на Божиите раби? Ако не искаме веднага да потънем, нека по-скоро да ги освободим!
Другарите му веднага се съгласили и всички паднали в нозете на светите пленници, помолили ги за прошка и веднага я получили. После неподвижният кораб тръгнал от само себе си и скоро достигнал опустошения остров. Тримата му жители отново получили свободата си - те помолили варварите да върнат вещите им, които макар и нищожни, били крайно необходими на пустинниците. Но жестоките варвари, току-що наказани от Бога, не изпълнили молбите им. И отново им било съдено заради това да усетят цялата сила на наказващата Божия десница. Когато вече били в открито море, внезапно духнал насрещен вятър и отново върнал кораба им при острова. Сега те вече не могли да откажат на преподобните. Само един от тях, разгневен, че трябва да върне плячката, хванал Иоан Колов и започнал да го бие без пощада, докато другарите му не го спрели. А свети Евтимий, който гледал това, кротко забелязал:
- Ако бяхте ни освободили, без да ни причинявате обида, щяхте да стигнете благополучно в отечеството си, а сега, като обидихте брата, причинихте оскърбление и на Бога и скоро ще узнаете какво велико зло е това.
 
Варварите не чакали дълго изпълнението на това пророчество. В морето ги очаквало ново нещастие - нападнали ги римски бойни кораби и пленили точно този кораб, на който бил разбойникът, обидил преподобните. Другият кораб неочаквано успял да се спаси. Така били прославени и сред нечестивите варвари тримата велики мъже, които през целия си живот прославяли Бога.
 
Те помнели заповедта на Господа, която забранява да се изкушава Бог и повелява да се избягват опасните места, и след като веднъж се изложили на опасност на новото си местожителство, решили да го оставят. Но и Атон, където те отново се преселили, вече не бил безопасно място. Варварите знаели за неговите заселници и често го нападали. Вече мнозина от Атонските монаси били пленени. Поради тази причина тримата нови преселници решили да се разделят и да се заселят на други, по-безопасни места. Преподобният Иоан се оттеглил в така наречената Сидирокавсия, преподобният Симеон - в Елада, а Евтимий отишъл във Врастама. Тук му било съдено отново да се срещне с предишния си сподвижник - преподобния Иосиф. Събрали се и много други братя в Господа, които пожелали да се заселят близо до Евтимий. Той построил за тях килии, а сам се поселил уединено в една яма. Преподобният понякога оставял ямата и посещавал братята, а понякога, ревнувайки за безмълвието, изкачвал върховете на Атон и там, като беседвал в молитви с Бога, така очистил ума и сърцето си, че се сподобил с Божествени видения и откровения. И веднъж чул глас, който му казал:
 
- Евтимий! Иди в Солун и там, в планините на изток от града, ще видиш върха, наречен Перистера. На него има извор и край извора - храм на свети апостол Андрей Първозвани, изгубил предишното си благолепие и превърнат в кошара. Очисти това място и устрой манастир, защото там мнозина ще намерят спасение. Ще ти помогна във всичко. Не трябва да оставаш повече в пустинята в борба с демоните, защото те отдавна са те оставили, победени от добродетелта ти.
 
Изпълнявайки Божествената заповед, преподобният оставил Атонските върхове и като взел със себе си двама монаси - Игнатий и Ефрем, отишъл в Солун. Този път градът го посрещнал като “ангел, слязъл от небесата”. Той разпитал за мястото, наречено Перистера, взел водачи и заедно с тях се отправил към планината, където наистина намерил една кошара. Откритите му свише признаци сочели, че именно тук трябва да се търсят руините на предишния храм, но никой от местните жители не знаел нищо за него. Тук отдавна вече имало кошара и местните християни нямали никакво понятие, че оскърбяват светинята. Преподобният горчиво плакал, като я видял потъпкана. Той започнал да копае и скоро намерил основите на храма. Тогава местните жители, поразени от необикновения дар на прозорливост на стареца, охотно поели разходите по възстановяването на забравения храм. С това те искали да изгладят греха на предишното си равнодушие към светото място. Така бил издигнат храмът на свети апостол Андрей с два допълнителни олтара: отдясно - в чест на свети Иоан Предтеча, и отляво - на свети Евтимий Велики. Но преди да бъде завършена работата по постройката на храма, преподобният трябвало да понесе много трудове и мъки. По злия умисъл на демоните ту паднало скелето на зданието, ту се срутила току-що издигнатата му лява стена. При тия нещастия на преподобния не било лесно да убеди строителите да продължат започнатата постройка. Той прекарвал нощите си в молитви, а денем неа се отделял от работниците и им давал пример със своя собствен труд. Накрая, през 863 година, храмът бил завършен. По желание на местното население при него бил създаден манастир, който впоследствие се прославил с множеството си монаси. Преподобният знаел, че мнозина са привлечени тук от разпространилия се далеч слух за станалото чудо, и затова силно се опасявал, че новопостъпилите, още неизпитали силите си монаси, ще се окажат неспособни за трудния монашески живот. Поради това той им преподал много поучения, като говорел за опасностите от дявола, посочвал средствата да бъдат избегнати те, прославял светостта на труда, осъждал пороците и призовавал към добродетели.
 
- Братя! - поучавал ги преподобният Евтимий. - Нашият враг, дяволът, както е казано в Писанието, обикаля като лъв и търси да погълне някой, който не радее за своето спасение. Затова нека пребиваваме в трезвение и бодърстване. Ако сме се отрекли от света, нека отсечем пожеланията на плътта, ако сме разпнали плътта и сме се облекли в Господнята смърт, нека не се увличаме от плътските удоволствия и да стоим в духа. Ако сме се облекли в ангелски образ заради Царството небесно, трябва и да живеем като ангели. Ако наистина обичаме Господа, трябва да пазим заповедите Му. Нека работим със своите ръце, защото от безделието и леността изнемогваме и отслабваме за добрите дела, и тогава безплодието и запустението стават наша участ: “Който разсипва къщата си, ще наследи вятъра”, казва Премъдрият. А апостол Павел казва: “който не иска да се труди, не бива и да яде”. Имайте смирение и любов, послушание към предстоятеля, вяра в него и не скривайте нищо от него, изповядвайте му вашите помисли и така очиствайте сърцето и ума си, защото това е пътят на спасението.
 
Като слушали преподобния, монасите от неговата обител казвали, че Самият Свети Дух е вдъхнал в него Божествена благодат, както я вдъхнал в светите апостоли. Сред новоначалните монаси бил и Василий, впоследствие Солунски архиепископ, благодарение на чиито трудове до наши дни се е запазила паметта за подвизите на преподобния Евтимий. Той разказва за онази Божествена ревност, с която пламтели поощряваните от светия пастир монаси на новата обител. Така например, когато в манастира им случайно попаднала една еретическа книга, те веднага я изгорили.
 
Заради благочестивия си живот свети Евтимий се сподобил с дара на прозорливостта и чудотворството. Василий разказва още, че преподобният Евтимий му предрекъл епископско звание. На третия ден след пострижението преподобният дошъл при него в църквата, където трябвало да прекара седем дни след пострижението, и му казал:
 
- Василий! Макар и да съм недостоен за сиянието на светлината или за дара на прозорливостта, но тъй като ти и другите заради душевна полза сте се притекли под ръководството на моето недостойнство, Всеблагият Бог благоволи да дарува и на мен една капка благодат, та като предузная онова, което ще се случи с вас, да ви поучавам с полезното за спасението. И така знай, че поради любовта си към науките скоро ще напуснеш манастира и ще станеш епископ. Но и тогава ме поменавай като свой отец, а също и обителта и братята ни.
 
От житието на преподобния, съставено от архиепископ Василий, ясно се чувства обичта и благоговението на автора пред паметта на онзи, чиито подвизи и чудеса е видял и описал. Ето някои от чудесата на преподобния Евтимий, които монах Василий видял и предал. Веднъж, когато той и друг брат на име Иоан, наричан безмълвник, били в едно пустинно място и ги грозяла смърт от глад и умора, внезапно им се явил преподобният и с храната, която донесъл, толкова подкрепил силите им, че те могли да продължат пътя си. Друг път Василий заедно с преподобния се намирал далеч от обителта. Изведнъж свети Евтимий му казал, че в момента двама братя напускат манастира - Иоан и Антоний, поради свадата, която станала между тях и останалите монаси. В Солун, докато се подвизавал в кулата, свети Евтимий изгонил бяс от един човек. И много други чудеса извършил, едни от които видял неговият житиеписец Василий, а за други чул от различни хора.
 
Много монаси приели пострижение от преподобния. И много миряни увлякъл с подвизите и чудесата си по пътя на монашеството. Много нови манастири възникнали благодарение на неговите старания и грижи на Олимп, Атон и в Солун.
 
Накрая, четиридесет и две години след като оставил бащиния си дом, свети Евтимий се утешил, като приел в монашество и своите роднини, към което ги призовавал още в Никомидия, когато за пръв път се преселил от Олимп на Атон. Той бил като втори Иосиф, също така чист в житието си, също така прославен след претърпените трудове и бедствия, и едва след четиридесет и две години познат от близките си, осъзнали накрая суетата на този свят и решили да приемат монашески образ. Той взел при себе си в манастира своите роднини, а за жените построил нов манастир на място, което закупил за целта. За игумения на манастира била поставена сестрата на преподобния, наречена в светата схима Евфимия. Като оставил двата манастира на грижите на Солунския митрополит Методий и дал наставления, преподобният отново се заселил заради безмълвието в предишната си кула близо до Солун. А Господ го сподобил да намери вечен покой близо до онези висини на Атон, където той извършил най-много подвизи.
 
Предузнал деня на кончината си, на 7 май, в памет на пренасянето на мощите на свети Евтимий Велики преподобният свикал за обща трапеза братята от най-близките Атонски манастири, отпразнувал с тях този ден и се простил с тях. На сутринта, без да каже нищо на никого, взел само един монах на име Георгий и се отправил на едно уединено място - така наречения Свещен остров. Там той се подвизавал около 5 месеца в една пещера и накрая починал почти безболезнено на 15 октомври 889 година. Господ го сподобил да остави тленното си отечество безболезнено заради всичките мъки, които претърпяло младото му сърце, когато напуснал родния дом, където живеел обичан от всички и сам обичал всички.
 
След две години монасите на Перистера пожелали да пренесат при себе си тялото на Божия угодник, за да го имат като застъпник за своята обител дори и след смъртта му. Те пратили на Свещения остров иеромонах Василий и монаха Павел. Братята намерили тялото на свети Евтимий да лежи в пещерата, в която починал. Тлението изобщо не се докоснало до него, макар че тялото престояло дълго в пещерата. На 13 януари следващата година светите мощи на преподобния били пренесени в град Солун, където почиват и до днес.
 
По молитвите на преподобния и богоносен наш отец Евтимий да се избавим и ние от всички душевни и телесни недъзи и да се сподобим с Царството Небесно в Иисуса Христа, нашия Господ, Комуто подобава всяка слава, чест и поклонение с Безначалния Му Отец и Светия Дух вовеки веков. Амин.
 
Кондак:
 
Безбедно преминал множество вълнения, си потопил безплътните врагове в струите на твоите сълзи, богомъдри Евтимие преподобни, и приел дар за чудотворство, изцеляваш всякакви страсти: моли непрестанно за всички нас.

Всички жития за месец Октомври »

Свети отци на православието

Жития на светци

  • Официален сайт на Софийска епархия
  • Богоносци
  • ДОБРОЛЮБИЕ
  • Лествица
  • ПОКЛОННИЧЕСКО-ПРОСВЕТЕН ЦЕНТЪР Св.Йоан Рилски
  • ПРАВОСЛАВИЕ
  • ВЕРОУЧЕНИЕ ЗА УЧИТЕЛИ И УЧЕНИЦИ
  • АУДИО БИБЛИЯ
  • ВСЕМИРНО ПРАВОСЛАВИЕ
  • ОФИЦИАЛЕН САЙТ НА СВ.СИНОД НА БЪЛГАРСКАТА ПРАВОСЛАВНА ЦЪРКВА - БЪЛГАРСКА ПАТРИАРШИЯ
  • ПРАВОСЛАВЕН СВЯТ