През много скърби трябва да влезем в царството Божие е казал апостол Павел.

С него е съгласен и възлюбеният Христов ученик, девственикът Иоан, който е казал:

- Аз, Иоан, който съм и брат ваш, и съучастник в скръбта.

С тях е съгласен и възлюбеният ученик на Пресвета Богородица от Печерската обител, руският девственик Иоан, който е наречен Многострадални. Наистина, много скърби претърпял той заради обета за девство, даден на небесния Жених. Така казал самият той за живота си, когато бил вече близо до смъртта, по следния повод. При този преподобен, затворил се в едно тясно място, в пещерата на преподобния Антоний и, провел там целия си живот, често идвал един от братята, когото дяволът разпалвал с плътска похот. Той молел светеца да се моли на Господ за отслабване на страстта му. Преподобният му казал:

- Брате, бъди мъжествен! Нека укрепне сърцето ти! Търпи в името на Господа и пази пътищата Му и Той няма да те остави в ръцете на нашите врагове и няма да им позволи да те уловят.

Обхванатият от страст му отговорил:

- Повярвай ми, отче, ако не ми помогнеш да намалее страстта, аз няма да си намеря покой, а ще скитам от място на място.

Преподобният Иоан му казал:

- Защо искаш да се предадеш на врага, за да те разкъса? Ти ще се уподобиш на човек, стоящ на ръба на пропастта; идва при него врагът и внезапно го бута надолу и това падане ще бъде толкова ужасно, че няма да може повече да се изправи. А ако останеш тук, в светия манастир, ще приличаш на човек, стоящ далеч от пропастта, когото врагът, колкото и да се мъчи да го тегли към пропастта, не може да го хвърли в нея. Така и Господ заради твоето търпение ще те избави от пропастта на страстите и от плътската нечистота. Чуй, брате, сега ще ти разкажа какво се случи с мен в младостта ми.

И той започнал да разказва подробно целия си живот:

- Когато дойдох - казал той - в тази света печерска обител и започнах да се трудя според чина на светия ангелски монашески образ, аз, силно разпалван от похотта, претърпях твърде много заради спасението си. По два, понякога по три дни не се хранех, често и цяла седмица не приемах абсолютно никаква храна и умъртвявах себе си с жажда. Не спях по цели нощи. Прекарах три години в такива подвизи, но и по този начин не намерих покой. Тогава отидох в пещерата, където е бил погребан преподобният наш отец Антоний и ден и нощ стоях на молитва до гроба му. И ето, чух гласа на преподобния да ми казва:

- Иоане, Иоане, ти трябва да се затвориш тук в пещерата, за да можеш, като не виждаш нищо и като пребиваваш в мълчание, да победиш страстта. Господ ще ти помогне по молитвите на Своите преподобни.

Затова - продължил той - оттогава се затворих в това тясно и печално място, където живея вече тринадесета година. Но не намерих бързо покой. Много години се борих със страстите и с плътските помисли, като водех строг живот и като изнурявах тялото си, отначало само с пост и бодърстване, а после, като не знаех какво да правя и като не бях в състояние да преодолея плътската страст, реших да живея гол; закачих на тялото си тежки вериги и така от тогава и до сега се изнурявам със студ и с тежестта на желязото. Но когато всичко това се оказа недостатъчно, аз измислих друго. Изкопах дълбока до раменете ми яма. Когато настъпиха дните на светия Велик пост, влязох в ямата и целия се зарових с пръст, така че останаха открити само ръцете и главата ми и прекарах целия пост така под тежестта на земята, като не бях в състояние да помръдна нито една става, но и от това не премина изгарящата ме плътска страст. Освен това врагът, дяволът, ме плашеше, като искаше да ме изгони оттук и аз почувствах следното негово коварство: на дъното на ямата нозете ми пламнаха, сухожилията в тях се стегнаха, костите трепереха, пламъкът стигна до корема и членовете ми започнаха да горят. Аз не обръщах никакво внимание на жестоката болка, но се радвах в душата си, радвах се, че душата ми се запази чиста от сквернота. Предпочетох до изгоря в този огън заради Господа, вместо да изляза от ямата поруган от беса и в същото това време видях страшен и жесток змей, който изригваше пламъци от устата си, обгаряше ме с огнени искри и искаше да ме погълне. Така правеше той няколко дни, като искаше да ме прогони. С настъпването на Светлата нощ на възкресение Христово този страшен змей внезапно ме нападна, погълна в устата си главата и ръцете ми, косата и космите на брадата ми се запалиха, както и ти сега виждаш и аз, намирайки се вече в пастта на този змей, викнах от дълбината на сърцето си:

- Боже Господи, Спасителя мой, защо си ме оставил? Владико, бъди щедър към мене, защото само Ти си Човеколюбец! Спаси ме, грешния, защото само Ти Си безгрешен! Избави ме от моето скверно беззаконие, за да не погина навеки в мрежите на лукавия; спаси ме от този враг. Ето, той реве като лъв, искайки да ме погълне. Покажи силата Си и ела да ме спасиш! Блесни със Своята светлина и го прогони, за да изчезне от лицето Ти!

Веднага щом свърших молитвата, божествена светлина блясна като светкавица и страшният змей изчезна! И до днес, по Божията милост, повече не съм го виждал. И чух тогава гласа Господен да ми казва:

- Иоане, Иоане! Ето, днес получи помощ, а сега внимавай сам, за да не пострадаш повече в бъдещия век.

А аз, като се поклоних, казах:

- Господи, защо ме изостави в това жестоко мъчение?

Гласът ми отговори:

- То ти беше изпратено според мярката на твоето търпение, така че, изпитан с огън, да станеш чист като злато. Бог няма да допусне човек да бъде изкушен повече от силата му, за да не изнемогне и да не бъде поруган от лукавия змей. Но както разумният стопанин поверява на здравите и силните роби по-голяма и по-тежка работа, а на немощните и слабите - по-малка и по-лека, същото разбирай и за борбата с плътската похот, поради която се молиш за себе си. Но помоли се на този мъртвец, който се намира близо до теб, за да те излекува от блудната страст. Той е направил повече от Иосиф и може да помогне на страдащите от тази страст.

- А аз - продължил той, - като не знаех името на този мъртвец, започнах да викам:

- Господи, помилуй ме по молитвите на този преподобен!

После разбрах, че това е бил Моисей, по народност унгарец. Тогава ме осия неизказана светлина, в която се намирам и сега, като не се нуждая от светлина нито нощем, нито денем. И всички достойни, които идват при мен, се задоволяват с тази светлина и виждат с очите си моето утешение, което ме освети в тази нощ на Възкресението, давайки надежда за бъдещата светлина.

Като завършил разказа за многострадалния си живот, преподобният наш отец Иоан се обърнал към обладания от плътска страст и казал:

- Ами че самите ние, брате, мислим с ума си за плътското, затова и Бог с праведния Си съд допуска върху нас страдания, защото не принасяме плодове, достойни за покаяние. Но ще ти кажа, брате: да се помолим на този преподобен Моисей и той ще ти помогне.

След това той се помолил заедно с обладания от страст. После взел една кост от мощите на преподобния и му я дал, като казал:

- Допри я до тялото си.

Като направил това, братът на мига почувствал как угаснал огънят в тялото му. Блудната страст престанала да го безпокои и замряла. Оттогава той не бил мъчен повече от нея. Тогава светецът и братът заедно въздали хвала на Бога за това, че тези, които са Го прославили с чистота в живота си , Той и след смъртта прославя с чудеса, очистващи хората от грях.

Скоро след разказа за своите страдания, многострадалният затворник предал духа си в ръцете на Господа на 18 юли за да се възцари с Този, заедно с Когото пострадал. А неговите свети мощи, подаващи неоскъдяващо изцеление, и сега стоят непоколебимо като защитна стена там, където в началото той сам се зарил до плещите, когато се подвизавал, и после, когато узнал времето на своето преставяне. По молитвите на многострадалния затворник, преподобния наш отец Иоан (честното тяло на когото, като победил плътската страст с много страдания, станало стълп в Божия дом), да бъдем и ние насочени, както от стълба светлина, явил се на Моисей, към обетованата небесна земя, в която текат мляко и мед, с което се удостояват младенците, а също и този девственик Иоан, подобно на Иоан - любимеца на Христа, с благодатта и славата на Бога, прославян в Троица, на Когото се отдава слава сега и во веки. Амин.