Суетната прелест на този свят, тленна и преходна, привлича към себе си хората, жадуващи за нея, и ги кара заради нищожна земна радост да грешат в своите намерения и чувства, и в ума си да се прилепяват към низките страсти, и при това до такава степен, че тези обичащи света хора понякога започват не само да презират обещания им небесен живот, но, уви, да се отвръщат от Самия Творец на истинния живот и повече да се стремят към временните и земни блага, отколкото към бъдещите, доброволно подготвяйки си с това мъчителна и вечна смърт; подобно на това, и вечното съкровище на небесата поражда безкраен стремеж към себе си у хората, уповаващи се да го достигнат, и насища сърцата им с някаква блажена и неизказана сладост: обещаното ни Небесно Царство кара такива хора да си спомнят за вечното блаженство, за наградата за трудовете и светлото тържество на подвижниците; мисълта за това дотолкова ги подтиква да се стремят към достигането на това Царство, че те не само започват да презират всичко временно и суетно, но не щадят даже и живота си, желаейки заради Христа, според евангелските думи, да положат душата си за Него, и предпочитат смъртта за Него пред всички земни радости и удоволствия. В такива случаи, когато поради прекратяване на гоненията подвижниците на благочестието не намирали мъченическа смърт, те жадували да я претърпят по друг начин: поемат върху себе си продължителен, но необходим за тях подвиг на умъртвяване на плътта, и при това, разбира се, понасят постоянни страдания: всекидневно постейки и умъртвявайки себе си с многоразлични подвизи, те се борят с невидимите бесове, и още в плът непрестанно се самопринуждават да се противят на тези безплътни врагове.
Сред такива славни и богоугодни хора бил и един мъж, за когото искам да разкажа: за неговото раждане, младост и за чудния му живот: името на този мъж било Паисий. И нека всеки, слушайки за него нещо преславно и свръхестествено, ми повярва и нека никой не мисли, че аз заради честта прибавям нещо към разказа за този свят отец: той, стоейки много по-високо от всяка човешка слава и бидейки възхваляван в небесните селения на светите ангели, не се нуждае от похвала от нас, земните и грешни. Но аз ще разкажа за него за полза на слушащите и желаещи да възревнуват по неговите добродетели. Ще говоря това, което съм видял и чул със собствените си очи и уши.
И така, ще започна разказа си за достохвалния и поучителен живот на преподобния от най-ранното му детство.
Този славен и блажен мъж се родил и живял в Египет, където някога се родил и великият между пророците боговидец Моисей, който, както разказва за това Свещеното Писание, много се издигнал заради близостта си до Бога и своите велики чудеса. Но не по-малко се прославил Египет и втори път - с живота на преподобни Паисий, който се родил в него и го обогатил със своето честно име и с многоразличните си добродетели.
Родителите на блажения Паисий били хора истинно вярващи и боящи се от Господа. Те водели непорочен живот, изпълнявайки Божиите заповеди, и се стараели с всякакви добри дела да угаждат единствено на Господа.
Те имали седем деца и всичките възпитали в добро послушание, стараейки се те във всичко да подражават на своите родители.
Родителите на преподобния били заможни и раздавали милостиня на всички нуждаещи се. Ръцете им винаги били протегнати за даване и това, което давали на бедните, им се връщало умножено от божествените дарове.
Но тъй като никой от хората не може да бъде непричастен към смъртта, то и родителят на преподобния се преставил от този живот, оставяйки на своята честна жена грижата за децата; най-малкото от тях по години било Паисий и заради него майката трябвало да претърпи много скърби.
Веднъж през нощта, когато майката на момчето спяла, имала такова видение: явил се ангел Господен и ѝ казал:
- Бог, Който е Баща на сираците, ме изпрати да те попитам, защо толкова скърбиш за децата си и постоянно си угрижена за тях? Нима ти сама се грижиш за тях, а не Бог? И така, остави своята скръб и посвети на Бога Всевишни един от синовете си - чрез него ще се прослави пресвятото и вечно прославяно име Господне.
На това майката на преподобния отговорила на ангела:
- Всичките ми синове принадлежат на Господа и ако някой от тях Му е угоден, нека Го вземе при Себе Си.
Тогава ангелът взел Паисий за ръка и казал:
- Този е угоден на Бога.
- По-добре вземи някого от по-големите - промълвила тогава старицата.
Но ангелът отговорил:
- О, добра жено! Нима ти не знаеш, че силата Божия обикновено се проявява върху немощните! И така, този - най-малкият, е избран от Бога и той ще Му угоди.
Като казал това, ангелът се скрил.
Като се събудила, майката на преподобния се удивила на това божествено видение и благодарила на Господа така:
- Да бъде, Владико, милостта Ти върху нас и върху Твоя раб, Паисий!
По-късно, след продължителна молитва, тя завела сина си в църквата, за да бъде поставен за клирик. А блаженият юноша Паисий, удостоил се с постъпване в клира, започнал да се уподобява на добродетелните мъже и израствайки на години и по разум, заедно с това израствал в Божията благодат: от ден на ден сърцето му се възпламенявало с все по-голяма и по-голяма любов към Бога и сам той горял от нетърпение по-скоро да достигне монашеско пострижение: и когато настъпило това време, и вече можел да се удостои с посвещение, и в монашески чин да започне още по-съвършен живот, той като непорочен агнец, вразумен от Божията благодат, се отправил към скитската пустиня и пожелал за духовно наставление да се посели при пастира на словесните овци - блажения Памво; този отец го приел с любов и радост и го облякъл в светия монашески образ. Блаженият Памво притежавал дар на прозорливост: по откровение свише той знаел всичко, което предстояло да се случи с Паисий, и затова гледал на него като на избран съсъд на Божията благодат, която го наставлявала във всяко добро дело.
Преди всичко блаженият Паисий ревностно се подвизавал в послушанието, безпрекословно подчинявайки се на своя отец и изпълнявайки волята му във всичко, и при това през цялото време водел най-суров живот, и така постепенно възлизал в сърцето си към все по-голямо съвършенство в добродетелите. А преподобният Памво, виждайки, че той цял се е отдал на пост, и желаейки да го насърчи за още по-голям подвиг, веднъж му казал:
- Чедо Паисий, новоначалният монах трябва внимателно да пази всичките си сетива от препъване и съблазни, а особено трябва да пази очите си от всеки любопитен поглед; не бива да гледа никого в лицето, но постоянно да свежда очите си надолу, а с ума си да гледа нагоре и с вътрешните си очи да съзерцава неизказаната Божия благост, славейки и възпявайки всесилния Господ.
И ето, блаженият Паисий, наставляван от подобни поучителни беседи, разгаряйки се с още по-голяма любов към Бога, решил с точност да изпълни казаното му - и действително, - в продължение на три години той най-внимателно спазвал заповедта - да не гледа към чужди лица, и прилежно се отдал на четене на божествените книги, непрестанно внимавайки в словото Божие и винаги напоявайки душата си с неговите наставления като с води; и бил, по думите на Давид, като градина, насадена при водни потоци, израствайки, процъфтявайки и принасяйки в свое време сладък плод, защото за него били въжделени псаломските думи към Бога: “Колко са сладки на гърлото ми Твоите думи! по-сладки от мед на устата ми”; според апостолското увещание, непрестанно молейки се, изнурявайки тялото си с пост и бдение, той го поробвал на духа и в дълбочината на сърцето си като някое съкровище пазел всичките си добродетели.
А преподобният старец Памво, виждайки го да преуспява, се радвал на добродетелния му живот в Бога: отечески наблюдавайки го, той го ръководел към по-нататъшни подвизи; и благочестиво наставлявайки го на всяко благоугодно дело и познание, скоро го направил най-изкусен между монасите.
Когато настъпило времето свети Памво да отиде в небесното наследство, към което жадувал да премине, този преподобен отец, като благословил блажения Паисий и изрекъл немалко пророчески думи за него, преминал във вечния блажен живот, за да получи там отдавна очакваните от него неизказани блага.
- А аз, грешният Иоан (казва написалият това житие), останах със свещения Паисий: подобни един на друг във всичко, ние прекарвахме живота си заедно: живеейки отдалечено от всички и изпълнявайки един и същ устав и в молитвите, и в живота, както сме го приели от нашия отец, ние се поддържахме един друг, грижейки се само за спасението на душите си. Но след немного време блаженият Паисий пожела още по-висок подвиг и житие и затова се наложи да се разделим.
Възпламенявайки се духом към още по-сурово постничество, той не се докосвал до храна в продължение на цяла седмица, а в събота и възкресния ден вкусвал само хляб със сол и вода - в останалите дни вместо с веществения хляб се хранел с духовен хляб; често четял пророческата книга на боговъзвестения Иеремия и много пъти този свят пророк, явявайки му се, пояснявал непонятните за него тайни в пророчеството, и със съкровени мисли подтиквал ума му към достигане на обещаните блага; но устремявайки се все по-напред - към още по-суров начин на живот, Паисий оставил първоначалния подвиг на своя пост и избрал нов: сега той започнал да пости в продължение на цели две седмици и само след изтичането им вкусвал, както бе казано, по малко хляб със сол и вода, колкото било необходимо. И за този негов пост и равноангелно житие никой не знаел, освен Един Бог, знаещ всички човешки тайни, за Когото всичко, още неявено, е открито; освен това той пожелал да приеме върху себе си и подвига на мълчанието, за да принася в уединение моления на Единия Владика Христа, да се приближи към Него още повече и да се просвещава с Неговата светлина.
Като узнах за това негово желание, аз с дълбока тъга разбрах, че трябва да се отделим един от друг. Но аз, желаейки да узная - от Бога ли е това негово намерение, или от обичайното човешко своеволие, му казах:
- Брате Паисий, виждам, че ти искаш да приемеш върху себе си подвига на безмълвното житие; повярвай ми искрено, че и аз имам тази мисъл, но се съмнявам, дали този помисъл е от Бога, или не; и така, да се помолим на щедрия Бог - нека Сам нашият Господ устрои живота ни по Своята воля и ни открие - заедно ли да пребиваваме, или да се отделим един от друг.
На това Паисий ми отговори:
- Добре, възлюбени; да направим така, както казваш.
И така, заставайки на молитва, ние цяла нощ усърдно се молихме на Господа. И добросърдечният Господ, не желаейки да презре нашето моление, изпрати при нас с известие Своя свят ангел, който застана пред нас сутринта и каза:
- Господ ви разделя в живота; и така, ти, Иоане, пребивавайки тук, бъди наставник на други към спасение, а ти, Христови рабе Паисий, отиди в западната страна на пустинята, защото Господ е казал, че около тебе ще се събере многоброен лик от монашестващи, по Негова заповед там ще бъде устроен манастир и чрез тебе ще се прослави Неговото име.
Като каза това, ангелът си отиде. А ние (казва Иоан) с благодарност се поклонихме на Господа и по Негова заповед се разделихме: аз останах на предишното място, а блаженият Паисий отиде по-далече, в западната част на пустинята; там той изсече пещера в планината и се посели в нея, и тук с всесъвършена чистота и многоразлични подвизи така се приближи към Бога, че Сам Христос му се явяваше, поучаваше го и го наставляваше в добродетелите, както ще бъде казано за всичко това като му дойде време.
Веднъж, когато Паисий седял в пещерата и пеел божествени песни, му се явил Спасителят и казал:
- Мир на тебе, възлюбени Мой угодниче!
А той, обзет от страх и трепет, станал и казал:
- Христе Човеколюбче, Спасителю, аз съм Твой раб и за какво Ти, Владико, ми оказваш толкова велика милост, че сега Сам благоволи да слезеш при моето недостойнство?
На това Господ отговорил:
- Виждаш ли тази пустиня, колко голяма и широка е тя? Заради тебе ще я изпълня с постници, които ще прославят Моето име.
Тогава избраният Божий угодник Паисий паднал на земята и казал:
- Владико Господи! На Твоята крепка ръка всичко се подчинява и каквото Ти пожелаеш, това и става: моля Твоята благост: дай ми да разбера откъде ще дойде всичко необходимо и потребно за тези, които ще се подвизават в тази пустиня?
На това Господ отговорил:
- Повярвай на Мене, Който ти казвам истината, че ако Аз видя в тях любов - майката на всички добродетели, и ако те изпълняват всичките Ми заповеди, тогава нека не се грижат за нищо: Аз Сам ще се грижа за тях.
Тогава Паисий отново попитал Господа:
- Още веднъж ще попитам Твоята благост: как те безпрепятствено ще преминават вражеските мрежи и как ще избягват лютите бесовски изкушения?
На това Господ отговорил:
- Ако те, както ти казах, спазват Моите заповеди с кротост, правда и смирено сърце, Аз не само ще ги направя да бъдат над всякакви вражески борби и лукави коварства, но и ще им дам в наследство Царството Небесно.
Като казал това, Спасителят със слава възлязъл на небесата.
А свети Паисий, още повече проникнат от страх Божий в сърцето си, започнал непрестанно да размишлява за слизането на Спасителя от небето към него.
Но бащата на завистта и човекомразецът - врагът дявол, виждайки, че Паисий, изкусно преминавайки всичките му коварни мрежи, пребивава неуязвим пред козните му и недостъпен за клеветите му, още повече се възпламенил от злоба към него; но не можейки да се приближи към него поради божествената сила, която била дадена на Паисий, започнал да измисля други коварства, с които накрая да улови в мрежите си Христовия раб. Мислейки да го плени със златната въдица на сребролюбието, дяволът се опитал с помощта на милостинята да улови Божия угодник в тази мрежа, та след като той отпадне от нестяжанието, злите духове по-лесно да го нападнат.
И ето, лукавият враг на човешкия род отишъл при един египетски княз - мъж богобоязлив и притежаващ големи богатства; явил му се в образ на ангел и казал:
- Възлюбени, стани и иди в пустинята, там ще намериш един мъж на име Паисий - човек съвършено беден, но украсен с всякакви добродетели и избран съсъд на божествената благодат; като го срещнеш, без да се скъпиш, надари този старец със злато, за да има с какво да допълни недостига и на другите пустинножители.
Този княз, не разбирайки бесовската измама, но мислейки, че това действително е ангел, взел част от своето злато и сребро и много други неща, необходими за монасите, и се отправил към преподобния. Но божествената сила, обитаваща в Паисий, му открила тези козни на дявола, който искал под предлог на княжеска милостиня да плени светеца със сребролюбие, и божественият мъж Паисий веднага станал и тръгнал да посрещне княза.
Когато светецът го посрещнал, князът го попитал за пустинножителя Паисий, кой е той и къде живее. Паисий, от своя страна, попитал княза:
- Защо търсиш Паисий? Каква нужда имаш от него?
Князът отговорил:
- Дошъл съм да разделя с него златото, среброто си и всичко необходимо за живота, за да го раздаде на монасите.
Тогава светецът в отговор на княза казал:
- О, христолюбецо! Познай, че златото и среброто не са нужни на желаещите да живеят в тази пустиня, и никой от поселилите се тук няма да пожелае да вземе нещо от твоето имущество; и така, не скърби и се върни вкъщи, Бог ще приеме твоето добро желание. А ако искаш да раздадеш донесеното от тебе на бедните, в египетските градове има много нуждаещи се, бедни, просяци, сираци и вдовици - погрижи се за тях и ще получиш голяма награда от Бога.
Князът, повярвал на думите на светеца, се върнал и постъпил така, както той го научил: раздал имуществото си на просяците, бедните и нуждаещите се.
Когато преподобният Паисий влизал в своята пещера, му се явил дяволът и казал:
- О, Паисий! Какво да правя с тебе, ти разстройваш всичките ми замисли! Сега ще отида на борба с други, при тебе няма да се върна повече, защото ти ме победи.
След това блаженият мъж заклел нечистия дух с Христовата сила и го прогонил от себе си и дяволът със срам се отдалечил, не смеейки повече така нагло да се приближава към светеца.
Скоро преподобният отишъл във вътрешната част на пустинята и пребивавайки там телом, с духа си заедно с небесните сили предстоял пред Владиката на всички; уподобявайки се на безплътните, той се отдал на още по-строг живот и затова се удостоил още на земята да бъде съзерцател на небесните тайни, защото Дух Свети, пребиваващ в него, благоволил да му открие безкрайното тържество на праведните на небесата.
Веднъж, заставайки на молитва, Паисий почувствал, че той, като че възнасяйки се на криле, вече се намира на небето: преди всичко видял прекрасните райски селения, преизпълнени с радостна светлина и веселие, видял също и църквата на първенстващите и вечно тържествуващи, и удостоявайки се тук да се причасти с невеществената храна на божествените Тайни, той получил дара на крайното въздържание и постничество. Причастявайки се веднъж на седмица - в неделния ден на Господнето възкресение, той оставал без храна до другия неделен ден: така със силата на Божията благодат неговото естество било обогатено от Твореца.
- Нека ми повярва (казва написалият неговото житие) всеки от вярващите в словото Божие, защото словото Божие имам за верен свидетел. Не то ли казва, че всичко се подчинява на Божията заповед? И тъй като то е истинно, нека всеки смята за истина и разказваното от мене. - След причастяването с божествените тайни на Тялото и Кръвта Христови преподобният Паисий понякога оставаше без телесна храна седемдесет дни; и в това няма нищо удивително, защото божествената благодат има неизказана сила, и затова винаги можеше да поддържа живота в него по-добре, отколкото подкрепянето с тленна храна. Защото тялото на живеещите според плътското естество, за да не изнемогне, изисква храна за укрепяването си, а тези, които по подобие на безплътните са преуспели в свръхестествения живот - на тях жизнената сила в изобилие се дава от тази благодат, на която човешкото естество се подчинява и с която живее, и живее вече не толкова с телесна храна, колкото с духовна. Всесилният Създател, нашият Бог, знае как в продължение на триста години да запази живота на земята на седемте спящи отроци и пази живота на Илия в небесните селения до последния ден. Но достатъчно за това - да говорим за блажения Паисий.
При този преподобен се стичали не само множество монаси, но и миряни, желаещи да живеят при него; поселили се около него, те като рояк пчели жадували да се наситят със сладостта на неговия духовен мед. А той, черпейки от вечно съществуващия божествен извор благодат, по-сладка от всеки чувствен мед, им давал това духовно питие, изпълнено с неизказана сладост, така че с всеки изминат ден се увеличавало числото на братята, събиращи се около него; всички те, отхвърлили житейските прелести на този свят, по евангелски взели на раменете си игото Христово. Едни от тези братя преподобният отец отделял за подвига на мълчанието, за да беседват в уединение с Бога в топла молитва; на други заповядвал да служат на Господа заедно с другите и единодушно да пребивават в послушание с братята и да носят върху себе си обща работа; трети оставял за изучаване на ръкоделието, за да могат не само сами да се хранят от трудовете на ръцете си, но да хранят и гладните, и бедните, и с любов да се грижат за другите нуждаещи се братя и странници. Главният му завет бил следният: никой да не върши нищо по своя воля, но всичко по заповед и решение на опитните отци. Такъв бил заветът на преподобния за събралите се около него братя и такова било учението му; що се отнася до безмълвния живот на самия преподобен отец, за това не е възможно да разкажем подробно, но от многото ще кажем нещо малко.
След като минало известно време, преподобният, виждайки, че безмълвието било постоянно смущавано от идващите при него братя, започнал да се измъчва, защото желаел строго да спазва подвига на безмълвието; затова решил да остави пещерата, в която живеел преди, а заедно с това и грижата за своето братство. И ето, той заминал тайно от всички, отправил се към по-отдалечените места в пустинята, намерил на едно място пещера, поселил се в нея и три години пребивавал там. Косите му били толкова дълги, че той ги завързвал за кола, забит на върха на пещерата, за да може да извършва нощните си молитви, без да заспива нито за минута; по този начин денем и нощем той не си давал покой, изцяло отдавайки се на труд заради Божията любов, от която винаги бил обзет. Затова и Господ го възлюбил, и преподобният неведнъж се удостоявал с божественото явяване и съзерцаване на Христа, както и Сам нашият Спасител е казал в светото Евангелие: “който Ме люби, възлюбен ще бъде от Отца Ми; и Аз ще го възлюбя и ще му се явя Сам”.
Веднъж, когато преподобни Паисий бил възпламенен от особено гореща любов към Бога и целият му ум бил потопен в Господа в богомислена молитва, както и преди му се явил Спасителят Христос; а Паисий, не можейки да гледа пресветлата слава на пресветото лице на Спасителя, паднал на земята, обзет от страх и трепет. Но човеколюбивият Владика му протегнал ръката Си (неизказана е Твоята любов, Царю Христе, към Твоите угодници!), вдигнал Паисий от земята и му казал:
- Мир на тебе, угодниче Мой; не се бой, и да не трепери сърцето ти; защото Моята благост твърде се услажда от твоите дела, и твоят подвиг Ми е твърде благоугоден; весели се и приеми достойна за това награда: ето, Аз ти давам такъв дар: всичко, което поискаш от Моя Отец в Мое име, ще ти се даде.
А свети Паисий, виждайки толкова великата благост на Господа, изпълвайки се с дръзновение, казал:
- Човеколюбче Христе Боже! Ако по Твоята неизповедима благост Ти удостояваш мене, недостойния и окаян, с такава благодат, то моля Те смирено, Сам ме настави и ме научи за кого и за какви нужди трябва да се моля, защото аз виждам всичките си съгрешения пред Тебе и винаги моля Твоето милосърдие за своите недостатъци: прости и покрий със Своето добросърдечие множеството мои грехове, и ме удостой да прекарам останалото време от живота си безгрешно, та възлизайки без страх по пътя към спасението, с Твоята помощ и ръководство безпрепятствено да достигна блажения живот; защото, кой може без Твоята помощ и наставление да извърши нещо добро и да получи милост от Тебе? И кои наши добри дела, кой труд и подвиг са достойни за толкова великата Твоя милост - даже и ако умрем за Тебе, както и подобава да полагаме душите си за Тебе, нашия Създател и Изкупител, премилосърдно възлюбил нас, грешните? Защото, ако Ти - безсмъртният Бог, проливайки Своята пресвята Кръв за нас, смъртните, си претърпял кръст, смърт и погребение, та със Своето възкресение да дадеш възкресение и на нас, то каква смърт трябва ние да претърпим заради Тебе, нашия Спасител?
Докато свети Паисий с велико сърдечно умиление говорел така на Спасителя, Господ го благословил и отдалечавайки се от него, възлязъл на небесата със слава. Паисий се поклонил на своя Владика, хвалейки Го и благодарейки Му за милостивото Му снизхождение към него.
- Следващите ни думи (продължава написалият това житие) имат за цел да покажат великата ревност на този преподобен за светата вяра; веднъж тази ревност се проявила по следния начин.
В едно от египетските селища живеел един старец; по своя живот бил много добродетелен човек, но бил напълно непросветен в светото Писание, и поради незнание той паднал в такава ерес: за Светата Троица говорел не като за Троица, а като за двоица, изповядвал Отца и Сина, а за Дух Свети премълчавал, казвайки, че Той не е Бог. И сам вярвайки така неправилно, той учел на своето зловерие и други; много от простия народ следвали неговото хулно мъдруване и учение, виждайки добродетелния му живот по Бога. Устройващият спасение за всички Христос Бог, не желаейки трудовете на стареца и постническите му подвизи да останат напразни, възвестил на блажения Паисий за него и му посочил селището и мястото, където живеел този свят старец. Паисий веднага започнал да се приготвя за път: той изплел много кошници със собствените си ръце, направил на всяка от тях по три дръжки и тръгнал към този старец, представяйки се за странник и продавач на ръкоделието си, много от намиращите се при стареца монаси, придържащи се към неговото лъжливо учение и неправа вяра, като видели странника и кошниците, и не знаейки, че това е Паисий, започнали да питат кой е и откъде е? А той отговарял, че е дошъл от пустинята да продава ръкоделието си. Попитали го и за кошниците, защо са направени с три дръжки, и той винаги им отговарял:
- Тъй като аз съм раб на Пресвета Троица и пламенно съм проникнат от любов към Нея, затова и кошниците си съм направил по образа на Света Троица, за да вярвам не само със сърцето си и да изповядвам с устата си, но и с ръкоделието си, предизобразяващо троичността на Божествените Лица, да прославям Света Троица - Отца и Сина, и Светия Дух; защото едното ухо е направено в образа на Бог Отец, другото - в образа на Бог Син, и третото - в образа на Бог Свети Дух; и подобно на това, както всяка кошница има три уши, но сама по себе си е една, така и в Светата Троица са три Лица, но един Бог.
В това време, докато свети Паисий в малко думи излагал тази тайна на Света Троица, мъжете заедно със своя учител постник се засрамили и казали:
- О, дивни, кажи ни още нещо за истинната вяра и ни поучи със своите беседи, и с това, което вече каза, ти твърде много ни удиви.
И божественият Паисий, изпълнен с Дух Свети, като опитен наставник започнал разсъдително и богомъдро да изобличава еретическото заблуждение и душегубната вреда от него, и ревностно да ги поучава в светата, православна и душеспасителна вяра и да ги наставлява в пътя на истината. Преподобният дълго беседвал с тях от Божественото Писание и боговдъхновените книги, учел ги да вярват в Света Троица и благочестиво да изповядват тази истина, и обърнал този старец и всички, които били с него, към покаяние за предишното им заблуждение; и като ги просветил така, си тръгнал, възнасяйки благодарствени молитви към Господа. Когато се приближавал към пустинята, изведнъж пред очите му възсияла силна светлина и като се огледал, видял цялата пустиня изпълнена с ангелски полкове; удивил се и недоумявал какво може да е това, и просел от Господа да му открие какво означава видяното от него. Тогава един свят ангел, който го съпровождал, му казал:
- Бог ти показа всичко това, за да знаеш, че и с тебе, и без тебе по Негова заповед ангелите пазят монасите, обитаващи в тази пустиня, както ти е обещал Сам Владиката.
И Паисий, въздавайки благодарност на Промислителя Бога за това, продължил към своята келия.
Следващото повествование разказва за пророческия дар на преподобния - за прозорливостта, с която бил изпълнен този Божий угодник.
Славата на божествения и свят Паисий се разпространявала навсякъде и много добродетелни хора го търсели, за да се запознаят и да побеседват с него; така и блаженият Пимен, който по това време бил още съвсем млад, се разгорял от желание да види свети Паисий. Той отишъл при преподобния Павел и започнал да го умолява да отиде с него при великия Паисий: Павел обикновено често посещавал свети Паисий. Но при тази молба той казал на Пимен:
- Ти си още твърде млад и аз се срамувам да те водя при този свят мъж; защото той е велик Божий угодник и обича безмълвието, и ние не отиваме при него просто за да го видим, но с разсъдителност, и то не по всяко време, а само когато е удобно за душевна полза.
На това Пимен му отговорил:
- Но аз, отче, като дойда с тебе, ще застана вън от келията, а ти ще влезеш при светеца сам - за мене ще бъде голямо утешение и само да слушам гласа му, беседващ с тебе, и да се докосна до келията му, а когато излезеш от него, да се докосна и до твоите честни нозе, стъпвали вътре в келията, и да взема от пръстта, по която са стъпвали светите нозе на угодника, за мене това ще бъде голяма радост.
Блаженият Павел, като видял, че Пимен казва това с велико смирение и блага вяра, го взел със себе си и се отправил към великия Паисий; като стигнал до келията на стареца, Павел влязъл вътре сам, а Пимен останал отвън.
Като приел Павел с бащинска любов, свети Паисий го попитал и за младия Пимен, когото, макар и още да не бил виждал с телесните си очи, но с духовните си очи го видял отдалече и казал на Павел:
- Къде е твоят спътник, младежът?
Павел отговорил:
- Той остана отвън, отче, защото се бои и се стеснява да влезе при тебе!
Тогава светецът, като заповядал на Пимен да влезе, казал:
- Не е добре да забраняваме да ни посещават тези, за които Спасителят е направил по-удобно и възлизането на небесата; а и на мъжете е казал в Евангелието: “ако се не обърнете и не станете като деца, няма да влезете в царството небесно”.
Като казал това, свети Паисий приел младежа и като го обърнал с лице към себе си, го благословил, а на Павел казал:
- Повярвай ми, любезни Павле, че това момче ще спаси душите на много хора и мнозина благодарение на него ще се удостоят с райските селения, защото с него е Господнята ръка, която го пази и наставлява по божествения път.
Като казал това, свети Паисий възложил ръце на главата на Пимен, отново го благословил и след продължителна беседа за спасението на душата ги отпуснал с мир; а сам, безмълвствайки, продължил да се подвизава в обичайните си постнически подвизи.
Но време е да разкажем и за преславните чудеса на преподобния Паисий.
В сирийските страни живеел един велик постник - човек, украсен с всякакви добродетели; веднъж, когато този монах стоял на молитва, неволно попитал сам себе си: на кого от угодилите на Бога е подобен? Още щом помислил за това, се чул глас свише:
- Иди в египетската страна и там ще намериш един мъж на име Паисий, който има същото смиреномъдрие и любов към Бога, каквито и ти.
Като чул това, честният старец започнал да се приготвя и без да обръща внимание нито на дългия път, нито на тежкия труд, веднага тръгнал от Сирия за Египет; като стигнал до Нитрийската планина, той попитал къде се намира Паисий, и тъй като името на Паисий вече било известно навсякъде, веднага му посочили мястото, където живее; а и на преподобният не било неизвестно идването на стареца, но му било открито по Божията благодат; и ето, той станал и се отправил да посрещне стареца. Като се срещнали в пустинята, те се прегърнали и се поздравили със свето целуване в Господа; след това, като влезли в келията на свети Паисий и казали молитва, те седнали и започнали да беседват.
Пръв започнал да говори старецът; той говорел на сирийски език с преводач, защото не знаел египетски. А Паисий, бидейки египтянин, немалко скърбял за това, че не знае сирийски език, тъй като не искал да пропусне нито една полезна дума на стареца. И ето, като издигнал очите си на небето и устремил ума си към Бога, той въздъхнал от дълбочината на сърцето си и казал:
- Сине, Слове Божий, дай на мене, Твоя раб, да разбирам силата на думите на този свят старец!
И още щом казал това (колко близо до нас е Божията помощ!), веднага започнал да разбира беседата на стареца на сирийски, и просветен от Божествения Дух, започнал да говори с него на сирийски, и двамата се наслаждавали на боговдъхновени беседи без преводач, говорейки един на друг за своите подвижнически трудове, които им били завещани от Бога, и с какви Божии дарове се е удостоил всеки от тях.
Така те прекарали шест дни заедно, насищайки се с духовна сладост и веселейки се в Бога, своя Спасител. След края на душеспасителните им беседи, когато старецът искал вече да си отиде у дома, преподобният Паисий извикал всичките си ученици и им казал:
- Възлюбени чеда, този преподобен мъж, съвършен в добродетелите - е преизпълнен с благодатта на Светия Дух; и така, елате всички, за да се удостоите с неговото благословение, и приемете молитвите му в защита от всякакви вражески изкушения.
След като Паисий казал това, всичките му ученици започнали да отдават на стареца сириец подобаващото му поклонение и да приемат благословение от него. След това, като се помолил на Господа за учениците на Паисий и му отдал целование в Христа, и като се простил с цялото братство, този старец, съпровождан от Паисий и учениците му, се отправил към своята страна.
Скоро след като старецът си отишъл, при свети Паисий дошъл един брат, отделно живеещ от другите; и учениците на светеца му казали:
- О, възлюбени! При нас беше един Божий човек от сирийската земя, велик старец сред отците; той е просветен по ум и сърце и много ни укрепи със своите душеспасителни беседи; преди малко той си отиде и ако искаш, можеш да го видиш: защото още не е успял да се отдалечи твърде много и се намира някъде наблизо; и така, постарай се да го настигнеш, за да се удостоиш с благословение от него.
И този брат решил веднага да тръгне след стареца. Но Паисий му казал:
- Не отивай: преподобният старец вече е изминал повече от осемдесет поприща път, защото е носен на облаци.
След като светецът казал това, всички се удивили и прославили Господа, дивен в Своите светии.
При преподобния Паисий веднъж дошъл един брат, желаещ да го види, и го намерил спящ, и до главата му видял да стои ангел пазител, прекрасен на вид, удивил се и казал: “наистина, Бог пази обичащите Го!” Братът не се осмелил да се приближи към спящия отец, тъй като се боял от присъствието на ангела, и като благодарил на Бога, си тръгнал, получил голяма полза от това, че се удостоил да види Божий ангел до преподобния.
Един от учениците на свети Паисий, изпълнявайки негова заповед, се отправил към Египет да продава ръкоделието си; и по пътя случайно срещнал един евреин, който също отивал в Египет, и тръгнал с него. Евреинът, виждайки простотата му, започнал да му говори думи, които носел в сърцето си от душегубния змей, и между другото казал на монаха:
- О, възлюбени! Защо вие така вярвате в един прост, разпънат Човек, когато Той изобщо не е бил очакваният Месия? Друг трябва да дойде, не Той.
И след като евреинът му наговорил и много други лукави и душевредни слова, монахът, поради своята умствена слабост и сърдечна простота, бил прелъстен от него: той приел думите му за истина и даже веднъж промълвил:
- Това, което казваш, може и да е вярно.
О, прелъстяване и неочаквана беда! Защото този монах на часа се лишил от благодатта на кръщението, както ще бъде казано за това по-долу.
Когато се върнал в пустинята и дошъл при преподобни Паисий, старецът станал някак недостъпен за него: той не само не искал да гледа към своя ученик, но навсякъде се отвръщал от него и не му отговарял нито дума. И отецът дълго странял от своя ученик, а последният горчиво скърбял за това и страдал в сърцето си, не знаейки да има някаква вина или прегрешение пред преподобния. Накрая, като намерил удобно време, монахът дошъл при него и падайки в нозете му, казал:
- Защо, отче, отвръщаш честното си лице от мене и презираш окаяния свой ученик? И постъпваш така, както преди не си постъпвал, отвръщайки се от мене като от някакъв мерзък човек.
На това старецът му казал:
- Кой си ти, човече? Не те познавам.
Монахът отговорил:
- Отче, какво странно виждаш в мене, че не ме познаваш! Не съм ли твоят ученик? - и при това му казал името си.
А старецът му казал:
- Този мой ученик беше християнин и имаше на себе си благодатта на кръщението, а ти не си такъв; но ако ти действително си този мой ученик, то благодатта на кръщението си е отишла от тебе и християнският образ е отнет. И така, кажи какво се е случило с тебе? И ми разкажи за сполетялото те изкушение, и каква душегубна отрова си приел по пътя си!
- Прости ми, отче - отговорил монахът, - нищо не съм направил.
Тогава светецът казал:
- Махни се от мене заедно с всички, отрекли се от Господа, не искам да разговарям с тебе; защото, ако ти беше мой ученик, както преди, щях да те видя такъв, какъвто беше преди.
Тогава монахът, въздишайки, започнал да пролива сълзи на умиление, казвайки:
- Аз съм същият твой ученик, а не някой друг, и не зная какво лошо съм направил.
След това великият Паисий го попитал:
- С кого беседва по пътя?
- С един евреин - отговорил монахът - и с никой друг.
Тогава светецът му казал:
- Какво ти каза евреинът и ти какво му отговори?
Ученикът на светеца отговорил:
- Евреинът не ми каза нищо друго, освен това: Христос, на Когото вие се покланяте, не е истинният Христос и Спасителят тепърва предстои да дойде в света; а аз му отвърнах - това, което казваш, може и да е вярно.
Тогава старецът възкликнал:
- О, окаяни, може ли да има нещо по-лошо и скверно от тези думи, с които си се отрекъл от Христа и от Неговото божествено кръщение? Сега иди и оплаквай себе си, както искаш, защото нямаш място при мене, но името ти е записано заедно с отреклите се от Христа и с тях ще бъдеш подложен на мъки и съд.
След тези думи на стареца ученикът му въздъхнал и заплакал, издигнал очи към небето и с молба завикал към преподобния:
- Отче, помилуй ме, окаяния, и дай мир на душата ми! След като поради невнимание се лиших от божественото просвещение и станах за радост и веселие на бесовете, сега не зная какво да правя; но прибягвам към Бога и към твоите свети молитви, не презирай мене, окаяния, и умоли за мене Владиката Христа, да ми върне отново Своето милосърдие!
Когато той се молел така, умилостивявайки стареца повече със сълзи, отколкото с думи, светецът се умилил, гледайки към него, и му казал:
- Потърпи, чедо, сега трябва да умоляваме за тебе щедростите на човеколюбивия Бог.
Като казал това, преподобният се затворил за молитва и започнал да моли Господа да прости греха на ученика, който е съгрешил пред Него поради непредпазливост и безхитростно невнимание. И Господ, Който никога не презира, но винаги изпълнява молитвите на Своя угодник, се омилостивил и простил на съгрешилия; знак за това било следното видение: преподобният видял благодатта на Светия Дух, връщаща се във вид на гълъб към този ученик и влизаща в устата му, и при това видял и злия дух, излизащ от съгрешилия монах във вид на тъмен дим и разсейващ се във въздуха.
Като видял това, преподобният повярвал, че Господ е дарил прошка на този брат и като се обърнал към него, казал:
- Чедо, въздай заедно с мене слава и благодарение на Христа Бога, защото нечистият хулен дух излезе от тебе и на негово място в тебе влезе Дух Свети, Който ти върна благодатта на кръщението; и така, сега внимавай над себе си, за да не паднеш отново поради леност и невнимание в мрежите на врага, и съгрешавайки да наследиш геенския огън.
Такова било едно от чудесата на свети Паисий; но да продължим разказа си и за другите му славни деяния.
Веднъж при свети Паисий дошъл един старец на име Иоан; той прекарал много години в пустинята, упражнявайки се в подвига на поста. Този брат бил много гладен и се нуждаел от храна. Преподобният, разбирайки духом, че Иоан е много гладен, казал на своя ученик:
- По-скоро ни приготви трапеза и донеси храна, за да се нахраним и ние с отец Иоан.
Когато трапезата била готова, преподобният предложил на Иоан да вкуси от нея и промълвил:
- Поради продължителното въздържание сега имаш нужда от храна: и така, вкуси и се укрепи.
На това Иоан му отговорил:
- Прости ми, отче; сега е пост и поради множеството си грехове трябва да постя.
Тогава старецът, удивен от въздържанието на Иоан, веднага станал и като погледнал към небето, от дълбините на сърцето си произнесъл:
- Господи, посети Твоя раб Иоан, който пряко сили се труди заради Твоето име!
Когато Паисий се молел така - по неговите заслуги върху този, за когото възнасял тази молитва, било изпратено от Бога велико и преславно озарение; и ето, Иоан в състояние на възторг видял един прекрасен юноша, който държал в ръцете си храна и питие и му ги подавал, за да се укрепи след своя пост; като дошъл на себе си, той бил преизпълнен с велика сладост, сякаш бил напълно наситен от пребогата трапеза, и вече не се нуждаел от предлаганата му от стареца храна, бидейки и без това наситен от небесната храна, но въздавайки благодарност на Бога и на Неговия угодник свети Паисий, се върнал в своята пустиня и още повече усилил своя подвиг, като постоянно си казвал:
- Сладко си хапнах и сега ще постя с усърдие.
Така този блажен Иоан, укрепяван от молитвите на преподобния, преуспявал в постничеството.
- Когато от време на време престоявах при преподобния Паисий - пише блаженият Иоан Колов, - при него идваха някои монаси, желаейки да чуят нещо спасително за душите си, и често го молеха:
- Кажи ни, отче, за наше спасение, как трябва да живеем за Господа?
И старецът им казвал:
- Спазвайте Божиите заповеди и пазете отеческите предания.
И друг път монасите го питаха:
- Кажи ни, отче, още нещо за полза на душите ни.
Този божествен мъж, виждайки с прозорливите си очи помислите им, на всеки открил това, за което мислел, и при това им казал кои от помислите им са добри, и кои - порочни, и от какво са дошли в сърцето им тези помисли.
Тези монаси, удивлявайки се на прозорливостта на стареца, ми казаха (разказва Иоан Колов) насаме:
- Наистина, отче Иоане, авва Паисий ни откри всичките ни сърдечни тайни и ясно видя в нас това, което беше известно само на Бога.
А аз им отговорих:
- Много пъти и ние от опит сме познавали тази негова прозорливост; ако ми вярвате, ще ви кажа истината, защото не мисля да говоря за него нищо друго, освен истината: нали ние се боим от праведния Съдия, Който казва в светото Евангелие: “по думите си ще бъдеш оправдан, и по думите си ще бъдеш осъден”. И още: “за всяка празна дума, която кажат човеците, ще отговарят в съдния ден”. И така, не са лъжливи и празни думите, които ви казвам - всичко, което често съм мислел в себе си и което съм вършел тайно от другите, отец Паисий, посрещайки ме, когато идвах при него, ми го казваше, сякаш е бил с мене в келията и е видял всичко, което върша.
Монасите, като чуха това от мене, се удивиха и казаха:
“- Дивен е Бог в Своите светии”.
И след това си тръгнахме, прославяйки Господа за тази велика благодат, която е дадена на Неговия раб, свети Паисий.
Ще разкажем и за това, колко силни бяха молитвите на преподобния и как те можеха отново да върнат към Бога отстъпилия от Бога голям грешник и да го обърнат в пътя на спасението.
Един брат, следвайки влечението на сърцето си, решил да остави своя пустиннически подвиг на безмълвие и да се посели близо до града; и тъй като често ходел в този град, за да продава ръкоделието си, много скоро паднал в пагубна мрежа; една еврейка дошла при него да купи нещо от това, което продавал; той погледнал лицето, видял красотата ѝ и бил обзет от нечист помисъл към нея; а също и жената, като видяла, че той е още съвсем млад, устремила погледа си към него и след разговор помежду си те се възпламенили от сатанинска любов един към друг. Така, по действие на бесовете, монахът паднал в примката на тази скверна жена и зачевайки болест, родил беззаконие; оставяйки монашеството, той се оженил за нея и, което е още по-лошо - той, окаяният, не само монашеството, но и вярата си оставил от любов към тази жена; преминал в иудейската вяра и служейки на техния ветхозаветен закон, живеел с евреите, бил техен постоянен събеседник и хулел Христа, нашия Спасител, както Го хулят и иудеите. Исаак във всичко следвал волята на своята скверна и нечиста жена, която била обзета от такава злоба към Христа и такава ненавист към Неговото пресвето име, че често полагала главата на окаяния си мъж на гърдите си, отваряла устата му и с клечка почиствала зъбите му, като казвала: “да не остане между зъбите нито частица от християнското причастие”, защото тази нечестива жена мислела, че при християните божественото Причастие дълго остава между зъбите; и мъжът отстъпвал пред злобата и наистина станал враг на Христа, нашия Господ. О, безбожие! Зная - казва написалият житието,- че всички, които чуят за това, ще се наскърбят в сърцето си, но аз се удивявам на Божието дълготърпение, на Неговото безмерно човеколюбие и Неговата велика божествена благодат, която не само обича праведните, но проявява милосърдие и към грешните, и с тайно посещение се докосва до сърцата им, подобно на слънчевия лъч, който, прониквайки през някой малък процеп на затворена отвсякъде къща, я осветява цялата. Но да се върна към прекъснатия разказ.
Този окаян монах, отдалечавайки се от монашеството и от християнството и падайки чрез пагубното си безверие в дълбините на ада, много време, след като паднал в това беззаконие, все пак започнал постепенно да идва на себе си и чрез угризенията на съвестта да познава цялата си погибел. По това време някои от братята от тази пустиня, където преди се подвизавал в пост този отпаднал монах Исаак, трябвало да отидат по своя работа в града. По Божий промисъл се случило монасите да минат край къщата, в която той, прелъстеният, живеел със своята жена еврейка; като ги видял да минават, той внезапно почувствал сърдечно съкрушение, спомняйки си предишния си живот и честния лик от свети братя; излязъл от дома си при тях и започнал да ги пита откъде са и защо са дошли тук. Те му отговорили:
- Ние сме от Нитрийската пустиня, ученици сме на великия Паисий, дошли сме тук по своя работа.
Тогава той тежко въздъхнал, казал им всичко за себе си и усърдно започнал да ги умолява да предадат на великия старец молбата му да умолява Господа за него, за да се избави от мрежите на врага по неговите молитви. Монасите, скърбейки за него в сърцето си, обещали да предадат молбата му на светия старец, което и направили: като се върнали у дома, те разказали за всичко това на блажения отец. Старецът, като ги изслушал, въздъхнал от дълбочината на сърцето си и казал:
- Уви, възлюбени чеда, колко често мъжете заради жени се лишават от божествената благодат! Примери за такива мъже имаме в светите книги, написани от древните отци; защото за врага, въставащ срещу хората, няма по-сигурно оръжие от жената; ползвайки се от това оръжие, врагът лесно е побеждавал и велики мъже: спомнете си великия Давид и неговите правнуци и внуци - ето защо и ние трябва винаги да бъдем внимателни и винаги да се молим на Господа да ни избави от такова коварство.
Като казал това, старецът се затворил в своята килия и заставайки на молитва, започнал да умолява Господа:
- Господи Иисусе Христе, Сине Божий и Слове! Не презирай създанието на Твоите ръце и не допускай този монах да бъде хвърлен докрай в бездната на погибелта, но милостиво погледни от Твоето небесно жилище и не презирай молитвите, които Ти принасям: приеми молението за отстъпилия от Тебе и разкаял се: моля се на Твоята благост - призови го към покаяние.
След като много време старецът се молел така и умилостивявал Божиите щедрости, молбите му преклонили Божието милосърдие; защото Спасителят не презира молитвите на обичащите Го. Сам Господ се явил на светия старец и Знаещият всичко го попитал:
- За кого викаш към Мене денем и нощем? Не за този ли, който се отрече от Мене и отиде при враговете - за окаяния мъж, който някога беше монах, а сега стана евреин? Не за този човек ли се молиш, угодниче Мой, Паисий?
На това старецът отговорил на Господа:
- За него моля Твоята благост, човеколюбиви Владико. Гледайки към Твоите щедрости, призоваващи всички към спасение и неискащи смъртта на грешника, но очакващи неговото обръщане - заради тези Твои щедрости аз дръзнах да моля за него Твоето добросърдечие; призови, добри Пастирю, заблудената овца отново в Твоята ограда и бъди милостив към него.
На тази молитва Господ му казал:
- О, угодниче Мой! Велико е твоето благочестие: защото ти, подражавайки на Моята любов, се грижиш за спасението на грешните; затова не скърби: това, за което се молиш, ще ти се даде.
Като казал това, Господ възлязъл на небесата. Не след дълго злата жена, поразена от Божия гняв, умряла. Исаак отново се върнал в пустинята и заставайки пред преподобния, паднал пред честните му нозе, плачейки и изповядвайки греховете си; със своето завръщане и покаяние той доставил голяма радост на преподобния и на всички отци от тази пустиня. След поученията на великия отец този монах отново приел предишната вяра и отново се облякъл в ангелски образ; и се подвизавал в големи трудове, плачейки и съкрушавайки се за своите грехове; и така, като преживял всичките си дни в покаяние, добродетелно и богоугодно, той отишъл при Господа. И всичко това грешникът получил по молитвите на преподобния Паисий; той се покаял и се спасил; а ние, слушащите за тези преславни дела, подобава да славим и възпяваме Христа Бога, Който така възвеличил Своя угодник.
Сред учениците на преподобния Паисий бил и един старец, който имал съвсем светски навици и нрави; и когато монасите идвали при преподобния за наставление и слушали боговдъхновените му слова, с тях слушал и този старец, но не получавал никаква полза; защото нямал в себе си добра почва, но сърцето му било ожесточено като камък и доброто семе на божествените беседи не можело да се вкорени в него и да процъфти: от време на време той даже хулел думите на светеца; защото, отдалечавайки се от лицето на преподобния, този старец понякога си позволявал пред другите братя и да се поругава над беседите му, при това изричайки само пагубни и хулни лъжи, както и подобава на светските и нечестиви хора, и някои от монасите се съблазнявали от хулите, чути от него. След много време братята, не желаейки повече да слушат развращаващите му думи, но и не смеейки да кажат за това на светия отец, отишли при един боголюбив и добродетелен подвижник и му се оплакали от злонравния старец; тогава този подвижник заедно с тях отишъл при великия Паисий. Докато светецът в уединение пребивавал в богомислие, се чул ангелски глас:
- Нека ти бъде известно, отче, че този старец, който живее заедно с твоите ученици, предизвиква съблазни и развращава другите братя; и така, трябва да пресечеш безчинния му навик и да го изправиш с помощта на заповедите.
На този глас свети Паисий отговорил:
- Отдавна бих направил това, ако знаех, че мога да го изправя. Но тъй като дяволът е готов да го погуби и с коварството си го примамва в мрежите си, не мога да му кажа нещо по-сурово, за да не приеме думите ми като обида и да се огорчи: и в този случай той може да си тръгне от братството и от пустинята и отново да се върне в света; тогава ще се окажа виновник за неговата гибел и ще имам вина пред Бога, задето не съм могъл да изтърпя брата, нападан от врага; трябва да се моля за него - Бог да го изцели от този недъг.
Като казал това, той започнал да се моли за този старец и веднага видял хулния и безсрамен дух, излизащ от стареца. След това при Паисий дошли братята с боголюбивия подвижник, но преди да започнат да разказват за безчинния старец, дошъл и самият той, и падайки в нозете на светия отец, започнал да ги умива със сълзи, каейки се и молейки за прошка, и обещавайки да изправи живота си. След това той станал кротък и послушен: с радост слушал боговдъхновените беседи от устата на преподобния и всякак се стараел да изпълнява на дело това, което възприемал от неговите поучения. И скоро той надминал мнозина в добродетелите и станал опитен подвижник, и всичко това с помощта и по молитвите на свети Паисий, изпросил му от Бога велика милост.
Но достатъчно за това; не бива да отминем с мълчание и другите преславни дела на великия Паисий: ще споменем само с няколко думи за множеството му чудеса, защото, невъзможно е да опишем подробно всички тези чудесни деяния; и като казахме вече не малко за тях, за всички останали ще премълчим.
Веднъж в пустинята при свети Паисий дошли двама млади братя и по заповед на преподобния започнали да живеят заедно с братята, които вече били в неговия манастир; а самият Паисий заедно с учениците си живеел отделно в пустинята, далече от манастира.
Тези двама братя дълго носели подвига на послушанието; накрая дошли при стареца и започнали да го молят да им позволи да живеят уединено в пустинята като отшелници. Преподобният, като видял пламенния им стремеж към подвига на постничеството и разбрал, че те са способни на особено пустинно безмълвие, изпълнил желанието им и ги благословил да се преселят от манастира в пустинята. И те, като намерили в пустинята удобно място за подвига на безмълвието, се поселили там и водели богоугоден живот, изкусно побеждавайки всички изкушения на злите духове. Но невидимият враг, който винаги завижда на всички добродетелни хора и умее да измисля различни и многообразни примки за Христовите раби, разпрострял коварството си и върху тези двама монаси и замислил да ги прелъсти така: на един отшелник, който още не бил съвършен в монашеското нестяжание, било откраднато бедното келийно имущество. Този отшелник още бил малодушен, скърбял за откраднатите вещи и започнал да търси открадналия ги, но не го намерил; като чул за един прозорлив старец и надявайки се, че той ще му помогне да открие откраднатото и крадеца, той отишъл при него: при преподобни Паисий не посмял да отиде, за да не бъде упрекнат от него в сребролюбие.
Като дошъл при този прозорливец, монахът започнал да го моли да му каже къде се намира откраднатото и кой точно го е откраднал. Но старецът, който в действителност не бил просветен от Божията благодат в прозорливостта, но предвиждал всичко с бесовската сила, по внушение на злия бяс оклеветил тези двама монаси, които неотдавна се били поселили в пустинята:
- Ето тези монаси - казал прозорливецът - са извършили кражбата, като хванеш тези двама, не ги пускай, докато не ти върнат всичко.
Като чул това, отшелникът веднага се отправил към лаврата на тази пустиня; отишъл при игумена и като измолил от него стража, той продължил нататък и сякаш неочаквано попаднал на същите двама безмълвстващи монаси, той ги хванал като злодеи и влачейки ги с побой, ги довел в лаврата: тук те с безчестие били затворени в тъмница. Игуменът заедно със старците повярвали на прозорливеца и осъдили монасите като крадци, наказвайки ги с лишаване от монашески чин, и започнали да ги измъчват с побой за откраднатите вещи. Преподобният Паисий, прозорливо узнавайки по Божията благодат за всичко, което се случило и скърбейки за двамата братя, които невинно страдали, станал и отишъл в тази лавра. За идването му навсякъде било известно, тъй като сред пустинножителите нямало по-славно име от името на Паисий, който навсякъде бил прославян заради богоугодния му живот. За да го поздравят, се събрали и братята от околните манастири и отшелнически келии, при него дошли даже и старците. Дошъл и този старец, който по бесовско прелъстяване се смятал за прозорливец. И когато всички отци и братя отдавали на светеца свето целуване в Христа, Паисий ги попитал:
- Къде сте затворили двамата млади монаси?
Братята мълчали. След това някои от тях в отговор казали:
- Отче, те са крадци, и сега заради злите си дела са затворени в тъмница.
Светецът им казал:
- Кой е казал за тях, че са крадци?
Тогава братята, посочвайки прозорливия старец, отговорили:
- Ето, този прозорлив отец каза за тях, че са крадци.
Тогава великият Паисий попитал този старец:
- Истина ли е това, което си казал за тях?
А той отговорил:
- Казаното от мене е истина: то ми беше открито от Бога.
След това свети Паисий казал:
- Ако тази твоя прозорливост беше от Бога, а не от бесовската прелест, то нямаше да се вижда дяволът на устата ти.
Слушайки това, всички били обзети от страх: защото на всички било ясно, че думите, излизащи от устата на Паисий, са истинни; и всички започнали да укоряват прелъстения прозорливец; а той, обзет от срам, паднал в честните нозе на светеца и произнесъл:
- Отче, прости ми и се помоли за мене, прелъстения.
И веднага щом светецът се помолил за него, пред очите на всички от устата на прелъстения излязъл тщеславният и лъжлив бяс, и като се превърнал в голяма дива свиня, със страшна ярост се устремил към преподобния, сякаш желаейки да го разкъса със зъбите си. Но блаженият отец, заклевайки нечистия дух, го отпратил в бездната. А старецът, който преди бил прелъстен от дявола, усетил и даже с очите си видял излизащата от него бесовска сила на прелестта; изпълнен с велик ужас и трепет, той паднал на земята в нозете на Паисий и със сълзи го молел да получи пълно опрощение от него. Също и другите братя, които, предавайки се на прелъстяването, оскърбили невинните, паднали пред светеца и го молели за прошка. Извели от затвора двамата млади монаси и заплакали с умиление, а обидилите ги просели техните молитви. Преподобният Паисий поучавал всички внимателно - да избягват подобни вражески прелъстявания и да не вярват на лъжепророчеството на тези, които се стремят да изглеждат свети и прозорливи. А на игумена на лаврата насаме посочил къде се намират откраднатите вещи, но не казал нищо за открадналите ги. След това, като дал прошка на всички и се помолил за всички, той се върнал в келията си.
По това време в пустинята просиял в подвизите на постничеството и друг Божий угодник, преподобният Павел, по молитвите на когото Бог също проявявал велика милост към хората.
Веднъж преподобният Паисий пожелал да го посети и те се срещнали като два Божии ангела и двама Христови воини, винаги побеждаващи невидимите врагове и помагащи си един на друг в това. Те и двамата били като някаква крепост, непобедима от никакви вражески лукавства, и беседвали един с друг със слова, изпълнени с Дух Свети, заедно се наслаждавали и на сладкия плод на мълчанието; в старостта си те измисляли чисто юношески подвизи, сякаш всеки път започвайки отначало да се подвизават и решавайки да водят още по-съвършен живот.
Великият Паисий бил по-стар на години от Павел, а блаженият Павел бил представителен на вид, но добър по душа. Преподобният Паисий казал:
- Докато сме в този живот, Господ не иска нашето тяло да отслабне и да се разлени, и ще бъде срам за нас, ако при смъртта си се намерим в леност.
Блаженият Павел го изслушал и отговорил:
- О, пастиреначалниче, ето, аз вече следвам твоя похвален и добър съвет - да не си позволявам леност, и се уповавам на Бога, че по твоите свети молитви Той ще ми помогне да прекарам живота си съгласно твоята воля.
Като прекарали много време заедно и се поучили един друг, преподобният Паисий и блаженият Павел, след любезно целование в Господа, се разделили телом, но не и духом. Преподобни Павел останал на предишното място, а свети Паисий се върнал в келията си.
Тези двама свети отци били чудотворци, целители на страстите, опитни ръководители в делото на спасението на душата, молитвеници за всички, ходатаи за спасението на всеки и наставници, мъже - силни в дело и слово, били добър пример за всеки човек, защото монашеските трудове на свещения Павел много се облажавали, а многочислените и свръхестествени постнически подвизи на блажения Паисий, извършвани от него тайно - макар че някои от тях били известни почти на всички; и били известни именно за това, за да могат да подтикнат слушащите за тях към благодарност на всесилния Бог, а подвизаващите се да възпламенят към още по-голямо усърдие; нито една човешка дума не може в пълнота да изрази цялата висота на неговия духовен живот, защото той много служел на Господа тайно и не обичал добрите му дела да бъдат известни на другите - и това, разбира се, било поради великото му смирение. Когато някой от братята го питал: коя от добродетелите е най-висша - той отговарял - “тази, която се извършва тайно и за която никой не знае”. Също така високо ценял и добродетелта - да постъпва във всичко по волята на другите, а не по своята. През целия си добродетелен живот преподобният определял и свято спазвал това - подобаващото време за всяко дело. За него имало време да мълчи, време да говори, време да се уедини и да се затвори в келията си, време да излезе и да беседва с братята за душеполезното. И така, преподобният в безмълвие по пътя на божественото възлизане се приближавал към Бога, а в общуването с братята търсел спасението на ближния; най-дивно от всичко било това, че той мъдро умеел да скрива добродетелите си, за да не бъде известен животът му на всички, общуващи с него. Когато братята започвали да го прославят за някое дело, той го оставял и започвал да извършва друг подвиг, та всички по-скоро да забравят за първото му деяние. “Когато аз, разказва написалият житието на преподобния Паисий, го питах защо постъпва така, той с радост ми отговаряше: за да остане предишният ми подвиг неповреден; защото голяма беда е, добавяше той, човешката похвала и който се труди заради нея, получава малко полза за себе си, малко от тези хора ще се спасят, тъй като суетната човешка слава много им вреди; и вярно е било казано от нашия Владика:
“- Нека лявата ти ръка не знае, какво прави дясната”.
Спомняйки си тези слова от поученията на преподобния (продължава Иоан), се приближавам към края на своя разказ.
Достигнал дълбока старост, великият по своя живот и просветен с добродетели преподобен наш отец Паисий завършил тукашните трудове и Господ го призовал към вечен покой и небесно блаженство. Тялото му било погребано с чест от множество монашестващи, а душата му се възнесла към небесния и безсмъртен живот.
Не много след това и блаженият Павел в своята отдалечена пустиня си отишъл от земния живот; преминавайки към неувяхващия живот, той заедно със свети Паисий се въдворил в светлостта на светиите - та както се подвизавали заедно в монашеските подвизи, така и душите им заедно да се наслаждават на вечния покой. Честните им тела не дълго почивали отделно едно от друго: по Божий промисъл те скоро били положени заедно и ето как станало това.
Преподобният наш отец Исидор, подвизаващ се в пост в своята обител, намираща се в Пелусийската планина, като чул за преставянето на великия Паисий, се качил на кораб и стигнал до мястото, където било погребано светото тяло на преподобния отец; с чест и благоговение го взел от земята и като го обвил в погребални повивки, го положил в ковчег, желаейки да обогати своята обител с него като с някое велико съкровище и несравнимо с нищо богатство, и като качил ковчега на кораба си, тръгнал на път с голяма радост, възпявайки и хвалейки Господа. Когато минавал недалече от пустинята, където почивало честното тяло на преподобния Павел, изведнъж корабът, сякаш задържан от някаква чудесна сила, спрял и се обърнал натам, където се намирала пустинята на свети Павел. Моряците с големи усилия дълго се опитвали да отплуват от това място, но нищо не могли да направят; те прекарали така два дни и не знаейки как да тръгнат на път, били в голямо недоумение. Преподобни Исидор, като разбрал, че спирането на кораба е действие на Божия промисъл, казал на моряците да оставят кораба да плува накъдето иска, и той, воден от невидима ръка, отплувал към пустинния бряг, където се намирало тялото на свети Павел, и спрял в плитчината.
Докато всички, които били на кораба, скърбели и недоумявали, от пустинята дошъл един старец на име Иеремия; той се обърнал към тях и казал:
- О, възблюбени! Защо се трудите пряко сили? Нима не виждате, че преподобният Паисий призовава своя любимец, преподобния Павел? Той иска заедно с него да бъде пренесен във вашата страна и да бъде положен на едно място с него; и така, побързайте да дойдете, за да вземете тялото му.
Като чул това, Исидор и всички, които били с него, се изпълнили с голяма радост и като слезли на брега, попитали този честен отец, къде е положено тялото на свети Павел.
Тогава той ги повел в далечната пустиня и им показал гроба на преподобни Павел. Като взели честните му мощи, несравнимо по-ценни от злато и скъпоценни камъни, те ги отнесли при мощите на свети Паисий, и още щом се качили на кораба, той веднага потеглил сам, заплувал с голяма бързина и скоро стигнал до пристанището, намиращо се в Пелусия. Тогава преподобни Исидор изнесъл на сушата честните мощи на двамата свети отци - Паисий и Павел, отнесъл ги с пеене на псалми и духовни песни в своята обител и ги положил в създадената от него църква; и тук ставали преславни чудеса: нападаните от нечисти духове и обхванатите от други болести, още щом се докосвали до честните им ковчези, веднага получавали изцеление: нечистите духове били прогонвани и всяка болест бързо се изцелявала по молитвите на тези велики Божии угодници.
Това аз, Иоан, наречен Колов, написах за полза на четящите и слушащите - за слава на Отца и Сина, и Светия Дух, Единия Бог в Троица, на Когото подобава всяка слава, чест и поклонение, сега и винаги, и во веки веков. Амин.