Житие на преподобния Николай, изповедник, игумен Студийски

Преподобният Николай се родил на остров Крит, в едно село, наречено Кидония, откъдето бил родом и светият мъченик Василид, пострадал в числото на десетте мъченици на остров Крит. Родителите на блажения Николай били християни. В ранното си детство бил даден да се учи на словото Божие. Когато момчето навършило десет години и вече достатъчно усвоило четенето на свещените книги, родителите му го изпратили в Константинопол, при неговия чичо, блажения Теофан, който бил монах в Студийската обител. Той приел своя племенник с любов и го отвел при игумена на Студийската обител, преподобния Теодор. Преподобният, предвиждайки, че момчето ще бъде избран Божий съсъд, го благословил и му заповядал известно време да остане извън манастира, в отделно здание, където се помещавало училището за юноши. Когато Николай пораснал, игуменът, виждайки неговото благоразумие, както и кроткия му, смирен нрав, го приел в манастира и го постригал в монашески чин. След няколко години добродетелен живот в манастира игуменът принудил Николай да приеме и свещенство. Тук, в Студийската обител, дошъл неговият роден брат, на име Тит. Той избягал от остров Крит, след като островът бил нападнат от сарацините, и дошъл при брат си с печалната вест, че родителите им са отведени в плен. Тит с дълбока скръб и сълзи предал това известие на брата. Николай, получил толкова скръбна вест, макар и да тъгувал в сърцето си за родителите, се стараел да утеши брат си, увещавайки го да не скърби.
- Така е било угодно на Бога - казвал му той, - защото без Неговата воля не пада и косъм от главата. Той знае какво да направи за полза на човека. Затова да възложим на Него своята печал и грижата за нашите родители. Ние сами трябва да се грижим да не бъдем пленени от плътската похот и прелестите на този век и ръката на невидимите врагове да не ни отведе в земята на тъмнината и безпросветния мрак.
Тит се умилил и утешил от тези думи на брат си, по негово настояване, бил постриган и сам станал добър монах.
По това време Христовата Църква, управлявана от добри пастири, пребивавала в мир и тишина, но спокойствието внезапно било нарушено от бурята, предизвикана от еретиците иконоборци, начело на които застанал злочестивият цар Лъв Арменец. Той бил патриций при царуването на благочестивия цар Михаил. Но с хитрост го изместил от престола. За тази цел той се възползвал от войната на гърците с българите. Царят, отивайки на война, поставил Лъв за началник над източните отряди на своята войска, не подозирайки, че се домогва да го свали от престола с измама. Когато започнала битката, гърците в началото побеждавали и българите били готови да се обърнат в бягство. Но Лъв, уговорил се предварително със своите, подкупени от него военачалници, обърнал своите отряди в бягство, въпреки че никой не ги преследвал. Българите, виждайки безпричинното отстъпление на гърците, отначало подозирали хитрост от тяхна страна, но после, като видели, че гърците не спират, се окуражили и излизайки срещу тях, избили голямо множество гръцки войници, така че цар Михаил претърпял пълно поражение. Лъв постигнал своята цел, защото войската и народът сметнали царя за страхлив и малодушен, неумеещ да воюва. Той побързал да се възползва от настроенията на народа и войската против царя. След поражението Михаил се върнал в Константинопол. А Лъв, оставайки с войските във Витиния за охрана на границата, веднага пристъпил към изпълнение на отдавна замисленото зло намерение против царя. Той пуснал слух, че гърците са претърпели поражение поради малодушието и съвършената неопитност на царя във военното дело. С това той подбудил против Михаил своята войска, която отказала да го признае за цар и провъзгласила за цар Лъв. Когато слухът за тази постъпка стигнал до Михаил, царят, въпреки съветите на обкръжаващите го, отказал да му противодейства, казвайки, че не желае заради него да бъде пролята дори и една капка християнска кръв в междуособна война. Тайно от другите той изпратил на Лъв царската корона и порфирата, при което му казал:
- Аз ти отстъпвам царството, ела в Цариград и царувай.
Но Лъв постъпил крайно жестоко с Михаил, който толкова смирено му отстъпил царството. Влязъл с голяма пищност в Константинопол, той веднага заточил Михаил и съпругата му на един от островите; а двамата му сина - Теофилакт и Игнатий - заповядал да скопят.
Известно време след възцаряването си нечестивият Лъв въстанал и срещу Самия Христос Бог и Неговата свята Църква. Той свикал нечестиво сборище против иконопочитанието и заповядал да изхвърлят светите икони от Божиите храмове. Светейшият патриарх Никифор със събор от благочестиви архиереи и архимандрити и всички боговдъхновени отци се противопоставил на това злочестие на царя, увещавайки го да не причинява зло на Христовата Църква и да не я смущава с ерес. Но нечестивият цар с безчестие изгонил всички от палата и ги изпратил на заточение в различни страни.
Но най-много пострадали от ръцете на злочестивия Лъв свети Теодор Студит и блаженият Николай, тъй като те особено силно и смело противодействали на злочестието на царя. Най-напред двамата заедно били заточени в една местност близо до Аполониадското езеро, в крепостта Метопа. Оставайки в тъмничен затвор за цяла година, те продължили да проповядват истинното учение за почитането на светите икони и успели да отвърнат мнозина от ереста. Като чул за това, царят ги изпратил в източните страни, на мястото Вонита. Тук те отново били затворени в тъмница, където, по заповед на царя, ги държали под най-строг надзор, така че никой да не може да влиза при тях и те да не могат да беседват с никого. Но изповедниците, нямайки възможност устно да поучават хората на благочестие, проповядвали своето учение писмено. Те изпращали от тъмницата до вярващите своите послания и така, подобно на гръмогласни тръби, разрушавали еретическите учения като иерихонски стени, изправяйки и възстановявайки разрушаваните от еретиците догмати на благочестието. Като узнал за това, царят изпратил един жесток воин, на име Анастасий, за да ги накаже. Като пристигнал на мястото, Анастасий подложил изповедниците на жестоко изтезание, нанасяйки им чрез побои ужасни рани, от които телата им се разкъсвали на части. Връщайки се обратно, мъчителят отново заключил блажените в тъмница, като напълно затворил входа към тях и заповядал да ги измъчват с глад. Светите затворници трябвало да изпитат големи мъки както от ужасните рани, така и от глада и жаждата, защото пазачите им давали хляб и вода в съвсем малко количество - през три-четири, а понякога и през седем дни, и при това им хвърляли храната през прозореца с ругатни и издевателства. В тази тъмница затворниците прекарали три години. Но още преди да заздравеят напълно раните на телата им, се случило да изпитат още по-ужасно мъчение от новия мъчител, изпратен от царя. Този пратеник дошъл да разпита за едно писмо, заловено и предадено на царя. Писмото било написано до православните от името на свети Теодор от ръката на блажения Николай. Това послание съдържало в себе си най-строго изобличение на царското злочестие и на душегубната иконоборческа ерес, както и прекрасно поучително наставление в благочестието. Пратеникът повикал затворниците от тъмницата, показал им писмото и ги попитал признават ли го за свое, на което изповедниците отговорили открито, че преподобният Теодор е говорил с устата си, а блаженият Николай е записвал с ръката си. Тогава разгневеният пратеник започнал да изтезава затворниците. По заповед на мъчителя съблекли дрехите на блажения Николай, прострели го на земята гол и го били продължително. След това го оставили пребит и полумъртъв и започнали да изтезават Теодор, когото били по тялото и едва не счупили костите му. Като го оставил едва жив, мъчителят отново се обърнал към Николай, желаейки с ласкателство да го склони към единомислие с царя. Но блаженият не приел думите му и не се склонил към ласкателството му, оставайки непоколебим в благочестието. Обзет от още по-силен гняв, мъчителят заповядал да изтезават Николай по най-жесток начин. Дълго време го били по цялото тяло и като му нанесли множество рани, го оставили цяла нощ гол, прострян на земята; а времето било зимно, студено - февруари месец. Но блаженият търпял всички мъки, благодарейки на Господа. След това мъчителят отново заключил двамата изповедници в тъмницата и се върнал при царя. Преподобните отци изпитвали жестоки страдания от многобройните си рани, защото язвите по телата им стигнали до костите, а кожата им била толкова разкъсана, че висяла по тях като дрипа. Видът на изтерзаните страдалци бил толкова ужасен, че събуждал състрадание дори и в грубите сърца на войниците, които ги охранявали. От жалост към тях войниците им давали топла вода и елей. Страдалците умивали раните с натопена във водата гъба и ги намазвали с елея, от което раните започнали по малко да се затварят; кожата, висяща и незарастваща към тялото, отрязвали с малък нож.
Минали деветдесет дни, откакто блажените се измъчвали в тъмницата, и по телата им още имало следи от ужасните рани, когато злочестивият цар ги повикал в смирненските предели, и там, след като отново ги изтезавал немилосърдно, заповядал да ги затворят в тъмница, оковавайки нозете им в пранги. Тук блажените се измъчвали в продължение на двадесет месеца, сред скърби и притеснения. И Бог чул Своите раби, викащи към Него денем и нощем, и промисляйки за затворените, благоволил злочестивият цар да умре: Лъв бил убит от своите войници в храма.
След смъртта на Лъв, скиптъра на гръцкото царство приел Михаил, наречен Валвос. Този цар, макар и да бил на страната на иконоборците, не преследвал вярващите за почитането на светите икони и позволявал всеки да вярва както желае. Той дори издал заповед да освободят всички, които били затворени в тъмница за иконопочитанието. По това време блаженият Николай и великият Теодор били освободени и пристигнали в Халкидон при патриарх Никифор, намиращ се тук на заточение. Блаженият Никифор бил много утешен от пристигането им и като видял страдалческите рани на телата им, ги почитал наравно с мъчениците. Като прекарали в Халкидон известно време, те заедно с патриарх Никифор отишли в Цариград с цел да убедят самия цар да остави иконоборството и да го склонят към благочестието. Но светите изповедници на благочестието нямали успех в своето добро дело, защото царят, поради дълбокото си невежество, не приел увещанията им и не се склонил към почитане на светите икони, макар и, както преди, да не забранявал на другите да им се покланят. Без да забранява да се поставят свети икони в околностите и в предградията, царят строго забранил това в самия царстващ град. По тази причина светите отци Теодор и Николай, като се простили с патриарха, напуснали Цариград. Те се заселили в Акрит, близо до храма на светия мъченик Трифон. Тук свети Теодор след известно време завършил своето жизнено поприще и в мир се преставил в Бога. А блаженият Николай, останал при гроба на своя духовен отец, прекарвал живота си в монашески подвизи.
След смъртта на Михаил се възцарил неговият син Теофил. Този цар бил ревностен иконоборец и с цялата си жестокост започнал да преследва вярващите за почитането на светите икони. Отново вярващите започнали да търпят гонения и мъчения от иконоборците. По това време пострадали двама братя по плът и по дух, преподобните отци Теодор и Теофан “Начертани”. Тогава и блаженият Николай оставил мястото, където бил погребан неговият духовен отец Теодор, и се скитал, преминавайки от място на място, докато не умрял царят иконоборец.
След смъртта на Теофил царската власт преминала в ръцете на неговата съпруга, благочестивата царица Теодора, която управлявала държавата заедно със своя син Михаил. В Христовата църква, управлявана в Цариград от светия патриарх Методий, отново настъпила тишина и възсияло благочестието. Тогава и блаженият Николай дошъл в Студийската обител. Тук, след смъртта на Навкратий Изповедник, при светия патриарх Игнатий, управлявал църквата след свети Методий, той бил поставен за игумен. Три години по-късно блаженият Николай предоставил игуменството на блажения Софроний, мъж добродетелен, а самият той се оттеглил в уединение, където пребивавал в безмълвие. Но след четири години Софроний се преставил в Господа и братята дошли при преподобни Николай и след много молби го убедили отново да приеме игуменството. След това блаженият Николай бил игумен няколко години.
Междувременно цар Михаил възмъжал и станал твърде развратен по нрав. По съвета на своя вуйчо, на име Варда, той изгонил майка си, блажената Теодора, от царските палати и я принудил да се постриже в една от женските обители, а сам поканил за съвместно царуване вуйчо си Варда. Тази постъпка на царя възбудила силно вълнение сред народа. Съблазънта била още по-силна и поради това, че и съуправителят на царя - Варда, си позволил страшно беззаконие, като оставил жена си и взел вместо нея жената на своя син. Светейшият патриарх Игнатий, желаейки да изправи развратеността на царете и да прекрати беззаконието на Варда, непрекъснато ги увещавал, но без никакъв успех. Веднъж, в празничен ден, цар Варда дошъл в катедралния храм с намерение да се причасти с Пречистите Тайни; - но патриархът не само не му позволил да се причасти, но пред целия народ го изобличил за беззаконията му и го отлъчил от Църквата. Варда пламнал от голяма злоба към патриарха и възбудил против него и Михаил: двамата царе, споразумявайки се помежду си, лишили патриарха от престола, като го изпратили в изгнание, а на негово място поставили за патриарх Фотий Асинкрит. Виждайки тези неуредици в църквата, блаженият Николай напуснал своя манастир и като взел и брат си, отишъл с него в едно манастирско село на остров Проконис и там прекарвал живота си в безмълвие, не желаейки да чува нищо за беззаконията на царете. Но той не живял дълго тук, тъй като бил изгонен. Веднъж двамата царе минавали с кораб край мястото, където пребивавал светецът. Знаейки, че той, като мъж добродетелен, се ползва с голяма слава сред хората, те се отбили при него, за да го склонят с ласкателство към единомислие: искали той да потвърди с думи справедливостта на изгонването на патриарха, както и да признае беззаконния брак на Варда. Блаженият не само не одобрил злодеянията им, но им предрекъл, че ще погинат внезапно със зла смърт, ако не се разкаят за злите си дела, което впоследствие се сбъднало. Като чули това от светеца, те се озлобили срещу него и го изгонили; а за игумен на Студийската обител, по тяхна заповед, бил поставен друг. Така блаженият Николай в старостта си отново бил принуден да се скита от място на място. Но и след това беззаконие царете не го оставили на мира. По тяхна заповед той отново бил хванат и отведен във вериги в манастира, където бил затворен в тъмница в продължение на две години, докато двамата царе наистина погинали със зла смърт: Варда бил убит от слугите на Михаил при скарване между царете, когато били на поход срещу сарацините на остров Крит, а Михаил бил убит от домашните си в своя дворец.
След Михаил царския престол заел благочестивият Василий. Той веднага върнал на патриаршеския престол свети Игнатий, а блаженият Николай бил освободен от тъмницата. Царят го повикал при себе си и го убеждавал отново да поеме управлението на своя манастир. Николай, поради старостта си, не желаел това, и само след настоятелната молба на царя се съгласил да поеме управлението на манастира. Царят често канел светеца при себе си, беседвал с него, поучавайки се на добродетелен живот от неговите наставления, и отдавал на светеца голяма почит.
Бог дарувал на Своя угодник дара да изцелява недъзите на хората. Съпругата на царя, Евдокия, била постигната от тежка болест, така че тя, като не получила никаква помощ от лекарите и напълно се отчаяла за своето изцеление, очаквала скоро края си. Но веднъж, като задрямала, тя видяла старец в монашески одежди, сияещ в светлина и слава. Старецът се приближил и казал:
- Уповавай се на Бога, защото ти няма да умреш сега, но ще получиш изцеление и ще бъдеш здрава.
Като се събудила, тя веднага разказала видяното насън на мъжа си и го умолявала да повика при нея всички манастирски старци, известни с добродетелния си живот. Заедно с други старци се явил и блаженият Николай, чието лице сияело в светлина, като на Моисей. Царицата познала в него стареца, видян в съня, станала, поклонила му се и веднага оздравяла напълно.
Тежко заболяла и друга жена, на име Елена, съпруга на патриция Мануил. Тя също била близо до смъртта и родствениците вече приготвили погребални дрехи; но блаженият Николай, като дошъл в дома, прекръстил главата и цялото тяло, и умиращата се вдигнала от болестта си напълно оздравяла. Заболял тежко и съпругът  Мануил. Отчаял се за оздравяването си, тъй като лекарите не му оказали никаква помощ, той очаквал приближаването на смъртта. Преди смъртта си той пожелал да приеме монашески чин и се обърнал към блажения Николай с молба за пострижение. Но блаженият този път отказал да изпълни желанието му и предрекъл, че Бог ще го изцели и че той ще заема високо положение при двора, извършвайки служението си както подобава, и вече след това ще приеме пострижение в монашески чин и ще отиде в другия свят с добри дела. Това предсказание се сбъднало. Мануил скоро оздравял, заемал висши санове при двора и към края на живота си се разболял тежко и бидейки постриган от блажения Николай, отишъл при Бога в монашески чин.
Друг патриций, на име Теофил Мелисен, и неговата съпруга били в голяма скръб, защото всичките им деца умирали след раждането. Веднъж, когато им се родила дъщеря, те донесли новородената при светеца и го молели да бъде възприемник от купелта, вярвайки, че неговите молитви ще я спасят от смърт. Блаженият отказал да бъде възприемник, но възложил ръце върху младенеца, помолил се на Бога и казал на патриция:
- Дух Свети казва: дъщеря ви ще бъде жива, и вие ще видите синове от синовете.
И всичко се сбъднало според неговото предсказание: дъщеря им пораснала в пълно здраве и бидейки красива девица, скоро била омъжена и имала добри деца.
Към края на живота си блаженият Николай се разболял. Когато братята се събрали около леглото му, той се обърнал към тях с въпрос:
- Кажете, братя, от какво имате недостиг в последно време?
Те, удивени от такъв въпрос, отговорили:
- Нямаме жито.
На това блаженият им отговорил:
- Бог, хранил Израил в пустинята, няма да остави и вас: на третия ден след смъртта ми Той ще ви даде пшеница в изобилие.
Като поставил за игумен Климент, бившия иконом, преподобният починал в мир на четвъртия ден от февруари, като преживял седемдесет и пет години, и бил погребан с чест. На третия ден, както предрекъл светецът, в манастира пристигнал кораб с пшеница, изпратен от цар Василий. Климент с радост приел дара на царя и казал на монасите:
- Ето, отци и братя, преподобният наш отец Николай изпълни обещанието си, изпращайки ни пшеница в изобилие.
В същия манастир имало един монах, на име Антоний, който много години страдал от кръвотечение. Изгубил надежда в лекарите, той бил близо до смъртта. Игуменът му заповядал да заеме килията на преподобния Николай, в която той останал до смъртта си. И когато монахът влязъл в тази килия, легнал и задрямал, му се явил преподобният и го попитал:
- Чедо Антоний, от какво боледуваш?
Той му назовал болестта си. Преподобният казал:
- Не бой се, отсега нататък ще бъдеш здрав.
Антоний бързо се събудил и вече не насън, а наяве видял преподобният да излиза от килията, в която останало силно благоухание. Той веднага се почувствал здрав. След това живял четиринадесет години и по молитвите на преподобния Николай не страдал от никаква болест. По неговото застъпничество и ние да се избавим от всякакви душевни и телесни болести в Иисуса Христа, нашия Господ, на Когото подобава слава во веки. Амин.

Всички жития за месец Февруари »

Свети отци на православието

Жития на светци

  • Официален сайт на Софийска епархия
  • Богоносци
  • ДОБРОЛЮБИЕ
  • Лествица
  • ПОКЛОННИЧЕСКО-ПРОСВЕТЕН ЦЕНТЪР Св.Йоан Рилски
  • ПРАВОСЛАВИЕ
  • ВЕРОУЧЕНИЕ ЗА УЧИТЕЛИ И УЧЕНИЦИ
  • АУДИО БИБЛИЯ
  • ВСЕМИРНО ПРАВОСЛАВИЕ
  • ОФИЦИАЛЕН САЙТ НА СВ.СИНОД НА БЪЛГАРСКАТА ПРАВОСЛАВНА ЦЪРКВА - БЪЛГАРСКА ПАТРИАРШИЯ
  • ПРАВОСЛАВЕН СВЯТ