Гръцкият император Аркадий оставил след смъртта си своя осемгодишен син Теодосий и три дъщери - Пулхерия, Аркадия и Марина. Пулхерия, която била по-голяма по възраст от брат си, се отличавала със своя разум и скромност. Това бил велик дар на Божия Промисъл за гръцкото царство. Чрез света Пулхерия Бог помагал на младия Теодосий и защитил православието от нападенията на еретиците. Надарена с изключителна мъдрост, тя получила от брат си титлата “Августа”и царувала заедно с него. Тя била на 16 години, когато започнала да управлява гръцката империя не с разума на жена, а с мъдростта на мъж, предизвиквайки удивление в целия тогавашен свят. А така било дадено от Бога, заради чистотата на нейния живот. Защото, поради любовта си към Бога, а също и заради грижите си за мира и спокойствието на своите поданици, тя се отказала от съпружество, за да предотврати възможността от възникването на евентуални раздори между нейния съпруг и брат. Така, като обрекла себе си на Бога, тя до смъртта си пребъдвала в девство. А в знак, че е посветила девството си на Бога, заповядала да се изработи златен свети Престол, покрит със скъпоценни камъни, и го поставила в съборната църква. Своите сестри тя убеждавала също да запазят девството си. Те дали обет пред Бога да запазят девическата си чистота до самата си смърт и живели заедно с нея в пост и молитви, подчинявайки се не само като на по-голяма сестра, но и като на своя майка и царица.

Света Пулхерия била като майка и за своя брат император Теодосий. Тя по всякакъв начин се грижела за него, като го учела на страх Божий. Като знаела добре гръцки и латински език, тя сама била негова учителка и го учела не само на знания, но и на благонравие. Тя го наставлявала за това, как да се държи при разговор, въобще как да постъпва, как да наказва и да помилва виновните; учела го на всичко, което е необходимо за един добър управител. И доброто семе паднало на добра земя, защото той във всичко се вслушвал в нейните съвети. И полученото от него добро възпитание довело до това, че като достигнал зряла възраст, той повече от другите царе бил добър, кротък, търпелив, незлобив, мъдър, разсъдителен и милостив. Но, освен възпитанието, също и молитвите на света Пулхерия му помагали в неговия живот. Тя построила великолепен храм във Влахерна на името на Пречистата Богородица, а също и много други църкви и манастири. Света Пулхерия раздавала щедра милостиня на бедните. Под нейните грижи гръцкото царство пребивавало, като се изключат вътрешните еретически вълнения, в мир и тишина.

Когато Теодосий навлязъл в двадесетата си година и дошло времето да встъпи в брак, блажената Пулхерия се погрижила да му потърси достойна за него жена. В това време от Атина пристигнала в Цариград една девица, по име Атинаида. Тя била езичница по вяра, но прекрасна на вид, скромна и разумна. Атинаида била дъщеря на прочутия атински философ Леонтий, който я изучил в астрономията, геометрията и в цялата елинска мъдрост, така че тя превъзхождала с разума си много мъдреци. А в Цариград тя пристигнала по следния повод. Умирайки, баща разделил цялото си имущество между двамата си синове - Валерий и Аеций, а на нея самата не оставил нищо, освен няколко златни монети. Когато роднините и съседите го попитали какво оставя на дъщеря си, той отговорил:

- Стигат нейната красота и мъдрост.

След смъртта на бащата двамата братя разделили помежду си цялото бащино имущество, а на сестра си не дали нищо. Затова и дошла тя в Константинопол, за да потърси справедливост. Щом я видяла, света Пулхерия обърнала внимание на нейната красота, благонравие и ум и решила да ожени брат си за нея. Но в началото тя я обърнала в Христовата вяра и я направила близка на себе си, отнасяйки се към нея като към своя родна дъщеря. И чак тогава, вече като достойна за брак с царя, я дала за жена на Теодосий. В светото Кръщение Атинаида получила името Евдокия. От брака ѝ с Теодосий им се родила дъщеря Евдокия, която по-късно се омъжила за римския император Валентиниан III.

При царуването на императорите Теодосий и Валентиниан, с помощта на енергичните действия на блажена Пулхерия, бил свикан Третият Вселенски събор в Ефес, който осъдил нечестивия Несторий. Света Пулхерия имала голяма ревност по благочестието и чрез своите увещания успяла да обърне брат си, който бил започнал да се увлича от ереста и да се отделя от истинното учение. Тя го утвърдила в православието, за което и била почетена с множество похвали от светите отци. Но минали няколко години и врагът на човешкия род, който не желаел да търпи повече ударите, нанасяни на ереста от света Пулхерия, се въоръжил срещу нея и замислил да я отстрани от царския престол и от властта. Това му се отдало за известно време, понеже Бог понякога допуска светите Негови угодници да бъдат подхвърляни на изкушения. Изкушението на света Пулхерия започнало по следния начин. Император Теодосий имал един приближен евнух, на име Хрисафий, който бил негов любимец и съветник. Той бил лукав, злобен и сребролюбив човек. Хрисафий се отнасял враждебно към патриарх Флавиан, приемникът на свети Прокъл. Свети Флавиан бил напълно достоен за патриаршеския престол заради своето благочестие и безукорен живот, а Хрисафий бил еретик и поради това не бил добре настроен към избирането му за патриарх. Като желаел да хвърли върху свети Флавиан някакво обвинение, Хрисафий поискал от него, като новопоставен светител, да поднесе на императора някакъв дар, в знак на своето патриаршеско “благословение”. Патриархът наредил да приготвят няколко хляба от чисто брашно и ги изпратил в двореца. Но Хрисафий не ги приел, като казал, че “за благословение” патриархът трябвало да поднесе не хляб, а злато. Патриархът му отговорил чрез пратениците си:

- Хрисафий добре знае, че църковното злато и сребро са Божии и че на никого не могат да бъдат предадени, освен единствено на бедните!

С това той още повече настроил срещу себе си Хрисафий, който започнал да търси начин да погуби патриарха. Но като виждал, че блажената Пулхерия заради своето благочестие твърдо стои на страната на патриарха и че поради това е трудно да му се причини някакво зло, Хрисафий започнал да плете интриги и срещу нея. Той положил усилия да предизвика раздор между нея и царица Евдокия и с всякакви средства се стараел да разруши взаимната им любов.

Междувременно се случило следното. Император Теодосий имал навик да подписва документи, без да чете какво е написано в тях. Света Пулхерия, която винаги се грижела за него, пожелала да изправи и този негов недостатък. Тя приготвила грамота, издадена от лицето на императора, която гласяла, че императорът, по нейна молба, предава като робиня своята жена и че от този момент той няма никаква власт над Евдокия. След това света Пулхерия предала грамотата на императора, за да я подпише. А той, според обичая си, без да я прочете и без да знае какво е написано в нея, я подписал собственоръчно. Света Пулхерия взела грамотата и поканила при себе си в двореца императрица Евдокия. С приятна беседа и с почтителни обноски тя дълго време я задържала при себе си, а когато императорът изпратил един слуга, за да отведе императрицата, Пулхерия не я пуснала. На втория пратеник на императора Пулхерия отвърнала с усмивка:

- Нека императорът да знае, че той вече няма власт над своята съпруга, защото той я предаде на мен, като моя робиня, и потвърди това със своя императорски указ.

След това тя самата отишла при своя брат и му казала:

- Виж как зле постъпваш, когато подписваш документи, без да ги четеш - и му показала указа.

С тази своя находчивост тя подтикнала императора оттогава да бъде по-внимателен, да разглежда и да чете книжата, върху които слага подписа си.

Като узнал за това, лукавият Хрисафий се явил при императрица Евдокия и казал:

- Виж какво прави с тебе Пулхерия, как те унижава. Иска да те има за своя робиня. Дълго ли ще търпиш това от нея? Нима ти не си също такава царица, каквато е тя? Нима ти не си по-близо от всички до царя, бидейки едно тяло с него?

С такива и подобни думи той разпалил гняв у Евдокия срещу света Пулхерия и тя започнала да настройва мъжа си към това, да отнеме властта от сестра си и да царува самостоятелно. Подтикван от внушенията на жена си и Хрисафий, царят, макар и да бил готов да осъществи тяхното желание, но се срамувал да подхвърли на безчестие своята сестра и учителка, която била по-голяма от него по възраст. Затова Евдокия и Хрисафий помолили патриарха да убеди света Пулхерия, когато тя се яви в храма, да приеме върху себе си званието дякониса, като се вземе предвид нейният чист и свят живот. По това време имало обичай девиците и вдовиците, известни с чистотата на живота си, да бъдат принуждавани, дори и против тяхното желание, да приемат служението на дякониси. По този начин враговете на света Пулхерия се надявали да я отстранят от властта. Патриархът тайно я известил за техните стремежи. Но света Пулхерия, като разбрала за замисъла на своя брат и видяла насочената срещу себе си вражда на Евдокия и Хрисафий, сама се отстранила от царската власт. Тя се оттеглила от двореца, заедно със служещите девици, и отишла в една уединена местност, където в мълчание водела благочестив живот.

Междувременно еретикът Хрисафий, като очаквал удобно време за осъществяването на своите зли планове, настройвал царя срещу патриарха. И ето, за Църквата Божия настъпило време на смут, понеже в отсъствието на света Пулхерия, защитницата на благочестието, еретиците започнали да действат без всякаква боязън, докато Бог не отворил духовните очи на царя, така че той накрая осъзнал своето заблуждение, убедил се в несправедливостта на гнева на своята съпруга срещу света Пулхерия и прозрял злобата на Хрисафий.

Веднъж донесли на император Теодосий ябълка, необикновено красива и голяма. След като се полюбувал на нейната красота и големина, той я изпратил на съпругата си, а тя не я изяла сама, но я изпратила на сенатора Павлин, любимец на царя, който в това време бил болен. Павлин, без да знае нищо, изпратил ябълката отново на царя. Като получил ябълката, царят я познал. След това той отишъл при царицата и я попитал:

- Къде е ябълката, която ти изпратих?

А тя, като не знаела, че ябълката отново е попаднала в ръцете на мъжа, отговорила:

- Изядох я.

Тогава царят и показал ябълката и я попитал:

- А това какво е?

Той страшно се разгневил срещу жена си и по всякакъв начин се отнасял презрително с нея, мислейки, че тя прелюбодейства с Павлин. Императорът го изпратил на заточение в Кападокия, а на жена си забранил да се показва пред очите му. Но заедно с това царят силно се разгневил и срещу Хрисафий, понеже разбрал, че той е причинил много злини. Най-напред императорът го лишил от имуществото му, а после го осъдил на заточение. Сам Бог наказал Хрисафий заради оскърблението, нанесено на невинната света Пулхерия! - Хрисафий, плавайки с кораб към мястото на своето заточение, потънал в морето, а невинният Павлин, намирайки се в заточение, бил посечен с меч, по заповед на императора. По-късно сама Евдокия, умирайки, с клетва засвидетелствала своята собствена невинност и невинността на Павлин. Но Бог допуснал те да завършат живота си така нещастно: Павлин - за спасение на душата му, а царицата - за да бъде наказана по този начин. Царицата, като чула за смъртта на Павлин, твърде много се натъжила за това, че заради нея невинно погинал такъв благоразумен и целомъдрен човек и помолила мъжа си да ѝ позволи да извърши поклонение на светите места. След като получила позволение, тя заминала за Иерусалим и там раздала богата милостиня, издигнала много храмове и построила манастири. В Иерусалим тя останала дълго време, докато с усърдни молби не смекчила гнева на съпруга си и не се примирила със света Пулхерия, на която тя, в знак на мир и на ненарушима любов, изпратила иконата на пресвета Богородица, нарисувана според Преданието от свети евангелист Лука.

След като императрица Евдокия отишла в Иерусалим, Теодосий се обърнал към света Пулхерия с молба тя да стане отново императрица. Но тя не пожелала това, предпочитайки да служи в уединение на Единия Бог пред владичестването над много народи. Тогава царят повторно я помолил да се върне в двореца и да сподели с него управлението на царството. Той не прекратил молбите си, докато не постигнал това: света Пулхерия с големи почести се върнала в своя царски дворец. И бурята, предизвикана от ереста, отново се усмирила и смутовете утихнали: в Църквата настанала тишина, а гръцката империя се наслаждавала на мира. След като изминало доста време, се върнала от Иерусалим и императрица Евдокия, която донесла със себе си ръката на свети първомъченик Стефан. Когато по пътя Евдокия влязла с нея в Халкидон, през нощта свети Стефан се явил на Пулхерия и казал:

- Ето, ти получи желаното, защото аз вече дойдох в Халкидон.

На сутринта света Пулхерия и Теодосий се отправили да посрещнат ръката на светия първомъченик. Тук те с любов приели и императрица Евдокия.

На 42-рата година от рождението си император Теодосий се разболял и като чувствал вече приближаването на смъртта, разказал на света Пулхерия за откровението, което имал в църквата на свети Иоан Богослов в Ефес. Когато веднъж стоял там на молитва, му било открито, че след смъртта му негов приемник ще стане воинът Маркиан. Затова императорът помолил света Пулхерия да съдейства на Маркиан, за да заеме престола.

Маркиан бил родом от Тракия. Син на воин и сам храбър воин, той бил човек на зряла възраст, разумен и с добър нрав. Като бил предизбран свише да стане цар, от младини той бил пазен по чудесен начин от смъртта. Веднъж, като отивал към Филипопол, той намерил на пътя труп на човек, който неотдавна бил убит, и се спрял над него, трогнат от жалост към убития. Желаейки да извърши милосърдно дело - да погребе мъртвия, той започнал да копае гроб за него. И ето, преминаващите по същия път видели как Маркиан погребва мъртвеца. Като помислили, че той е извършил убийството, те го заловили и го завели в града, където го предали на съда. Тъй като нямало никой, който да може да засвидетелства неговата невинност, а на собственото му оправдание не повярвали, той бил осъден на смърт като убиец. Когато пристъпвали към изпълнението на наказанието, чрез Божествено откровение, бил посочен действителният убиец, който получил възмездие според делата си, а Маркиан бил освободен с чест. След това той служил в гръцката войска под началството на Аспар. По време на войната с вандалите, когато последните победили гърците и взели мнозина от тях в плен, заедно с тях бил пленен и Маркиан и отведен при вожда на вандалите Гизерих. Веднъж Гизерих, като желаел да види какво правят пленниците, излязъл в един горещ ден и застанал на едно възвишение. Тогава видял в далечината Маркиан, който спял на земята, а над него стоял орел с разперени криле и го прикривал, подобно на сенник, от слънчевите лъчи. Като видял това, Гизерих прозрял бъдещето на своя пленник и след като го извикал при себе си и го разпитал за неговото име и произход, му казал:

- Ако искаш да бъдеш жив, невредим и свободен, закълни се пред мен, че когато се възкачиш на царския престол, никога не ще воюваш с вандалите, а ще живееш в мир с нас!

Маркиан се заклел в това, което Гизерих поискал от него, и с чест бил пуснат да се върне в родината си.

След като се върнал от плена, Маркиан отново заел видно място в гръцката войска. Веднъж, по време на похода на гърците срещу персите, Маркиан се разболял по пътя и останал в един ликийски град - Сидин. Тук го приели в дома си добри хора, двама братя - Татиан и Иулиан, които твърде много го обикнали и старателно се грижели за здравето му. След като оздравял, двамата братя отишли заедно с него на лов за птици. Когато станало пладне и слънчевият зной се усилил, те легнали да си починат и заспали. Татиан се събудил пръв от съня и също както някога Гизерих видял голям орел, който стоял с разперени криле над спящия Маркиан и го предпазвал от парещото слънце. Като видял това, Татиан събудил по-младия си брат Иулиан и те двамата, удивени, наблюдавали това чудесно явление. Когато след това станал и Маркиан, орелът отлетял, а братята предсказали на Маркиан, че той ще стане цар и го питали каква благодарност и милост ще им окаже, когато се възцари. А той им отговорил:

- Ако вашето предсказание се сбъдне, тогава вие ще ми бъдете наместо мои бащи.

След това Маркиан започнал да придобива все по-голяма и по-голяма слава, защото Сам Бог прославял мъжа, когото избрал, заради неговото сърце. Между това починал благочестивият император Теодосий Младши, а неговата съпруга Евдокия отново се оттеглила в Иерусалим и там, след като преживяла няколко години в благочестие, също починала и била погребана в построената от нея църква в чест на свети първомъченик Стефан. След смъртта на Теодосий, света Пулхерия, с подкрепата на придворните и военачалниците, поставила на императорския престол Маркиан, като мъж достоен и угоден на Бога. След като се възцарил, Маркиан извикал в двореца двамата споменати братя - Татиан и Иулиан, и като ги почел с високи санове, ги поставил за управители, единия - на Тракия, а другия - на Ликия. Също така той изпълнил и своята клетва пред Гизерих, като запазил ненарушим мир с него до края на царуването си. След като Маркиан станал цар, света Пулхерия пожелала да се върне отново в своето уединение, но новоизбраният цар и целият синклит я помолили да не ги оставя без своята помощ в управлението на царството, понеже е премъдра и опитна в делото на управляването. Но това било възможно за нея само ако стане съпруга на императора. Тя им изтъквала това, че е обещала пред Бога да запази девството си до своята смърт. Но и Маркиан обявил, че и той също е дал обет на Бога да пази чистота. Тогава, заради нуждите на светата Църква, която била смущавана от умножаващите се еретици, света Пулхерия се съгласила да встъпи в съпружество с Маркиан, но при условие, че до края на живота си ще остане девствена, понеже това изисквали и даденото пред Бога обещание, и природното целомъдрие на двамата съпрузи, и вече далеч не младата им възраст: тя била тогава на 51 години, а и императорът също не бил млад. По такъв начин света Пулхерия само се наричала негова жена, а в действителност не била негова съпруга, а сестра, която царувала заедно с него и управлявала, принасяйки голяма полза за цялата Божия Църква и за царството. Също така и Маркиан се наричал неин съпруг, а в действителност не бил мъж, а брат, който царувал заедно с нея, като с царска дъщеря, която била наследила престола от своя баща. И така, по това време на гръцкия престол можела да се види царуваща като че девствената чистота, понеже царували и цар - чист по душа и по тяло, и царица - дева, пазеща себе си в непорочност.

О, девствено съпружество, което рядко се вижда! Нека се удивлява на това светът, пълен с нечисти похоти! Да се посрамят хората, които служат на плътските страсти и наслаждения, като чуят за това съпружество на благочестивата царска двойка, което се уподобило на ангелската чистота!

Благодарение на грижите на светата царица, освен споменатия събор в Ефес, бил свикан и съборът на светите отци в Халкидон, който осъдил нечестивия Диоскор и архимандрит Евтихий. Тя с всички сили отстоявала православието, така че някои от писателите приписват именно на нея защитата на вярата на споменатите два събора.

Тази ревност на света Пулхерия по благочестието и голямата мъдрост се дължали на това, че Светият Дух живеел, като в Свой свят храм, в нейната душа и в чистото сърце и я преизпълнил със Своите велики дарове.

След като преживяла 54 години и раздала цялото си имущество на църкви, манастири и на бедните, света Пулхерия се преставила пред Господа, на Когото била предала цялото си сърце и Комуто служела през целия си живот.

По нейните молитви, Господи, не ни лишавай и нас от Твоето Небесно Царство! Амин.