Житие на свети Петър, митрополит Киевски и на цяла Русия

Житие на свети Петър, митрополит Киевски и на цяла Русия

Свети Петър, митрополит Киевски и на цяла Русия, се родил във Волинската земя, от благочестиви християнски родители. Когато бил още в утробата на майка си, в един неделен ден на разсъмване майка му видяла следното видение: като че държала в ръцете си агне, посред рогата на което израснало многолистно дърво с много плодове и цветове. Сред клоните му имало много свещи - горящи и разпръскващи благоухание.
Като се събудила, майката недоумявала за чудното видение, но Господ впоследствие оправдал видението, като обогатил със Своите дарове нейния син.
На седем години той бил даден да се обучава в Божественото Писание, но отначало се учел лошо, поради което родителите му немалко се огорчавали. Това обаче било, за да получи книжна премъдрост повече от Бога, отколкото от човеците. И действително, той я получил по този начин.
Веднъж видял насън, че към него се приближава един мъж в светителски одежди, който му казал:
- Чедо, отвори устата си!
Когато Петър направил това, явилият се докоснал с ръка езика му и като го благословил, изпълнил гърлото му със сладост.
Когато се събудил, юношата не видял никого, но усетил в сърцето си някаква сладост и веселие.
От този момент юношата започнал бързо да разбира всичко, на което го учел наставникът му. За кратко време изучил Свещеното Писание и надминал в учението всички свои връстници.
Когато навършил дванадесет години, Петър отишъл в близкия до родното му място манастир и бил приет в числото на братята. Там той изпълнявал манастирски послушания, носел вода и дърва в кухнята, перял власениците на братята и нито лете, нито зиме не изоставял своето правило. Идвал за църковна служба преди всички и си отивал последен. В църквата стоял с благоговение, като прилежно слушал Божественото Писание. Никога не се облягал до стената, винаги оказвал послушание на наставника си и с готовност служел на братята в смирение и мълчание. По волята на настоятеля бил ръкоположен за дякон, а след това и за свещеник. Научил се да изписва и светите икони, и когато рисувал, с целия си ум и мисъл се отдалечавал от земното, изпълвал се с богомислие и ревностно се стремял към добродетелен живот.
Свети Петър прекарал доста дълго време в този манастир и по благословение на настоятеля, се отдалечил в едно пустинно място, като си устроил обител при река Рата. Тук той построил църква в чест на нашия Спасител Иисус Христос и за кратко време при него се събрали много братя.
Преподобният бил добър и незлобив. Считал себе си за най-последния от всички. Поучавал с кротост всички, усърдно давал милостиня, никога не отпращал без помощ просяците и странниците. Слухът за добродетелния му живот достигнал до княза.
По това време в Русия от Константинопол пристигнал митрополит Максим, който поучавал народа на предаденото от Бога учение. Като се явил пред него с братята си, за да получи благословение, преподобният му поднесъл икона на Пресвета Богородица, която бил изписал сам. Божият светител благословил него и братята, приел светата икона и я пазел с много внимание.
Минало малко време, светителят Максим се преставил и някой си Геронтий дръзнал да заграби светителството, взел светителската одежда, ризницата и пастирския жезъл, а също и иконата, която бил изписал и подарил на светителя Петър, и се отправил към Константинопол, като желаел да стане руски митрополит.
Тогава князът на Волинската страна предложил на блажения Петър да отиде в Константинопол за посвещение на престола на Киевската митрополия, като или го молел сам, или го склонявал чрез болярите. На Геронтий никой не съчувствал заради дързостта, с която без съвет и избиране побързал да заграби светителския сан: “Истина, истина ви казвам: който не влиза през вратата в овчата кошара, а прескача отдругаде, той е крадец и разбойник”.
Блаженият Петър дълго не се съгласявал и отказвал, но накрая, уговорен от княза, болярите и събора на светителите, заминал, а князът изпратил за него послание до светейшия патриарх и до целия събор, изказвайки желание да види Петър на светителския престол.
Когато Геронтий заминал по море за Константинопол, плаването му се оказало неблагоприятно: повдигнала се силна буря, насрещни ветрове и вълни, така че той се забавил твърде много. За блажения Петър в същото море пътят бил тих и с попътен вятър и той преплувал морето като в сън.
В това време на Геронтий се явила във видение споменатата икона на Пресветата Владичица и му казала:
- Напразно се трудиш, старче, понеже няма да получиш светителския сан, който търсиш. Но този, който ме изписа - Ратският игумен Петър, - служител на Моя Син и Бог, ще бъде възведен на светителския престол и право ще пасе людете си, за които Моят Син - Христос Господ, проля кръвта Си, която възприе от Мене. Като поживее богоугодно, в добра старост и с радост ще отиде при Владиката на всички.
Геронтий се събудил в страх и разказал на всички за видението.
Най-накрая преподобният стигнал в Константинопол. Патриарх тогава бил свети Атанасий - мъж дивен, украсил с добродетелите си вселенския престол. Когато преподобният влязъл при патриарха, храмът се изпълнил с благоухание. Просветен свише, патриархът разбрал, че това благоухание било заради идването на Петър и с радост го благословил. Като разбрал причината на пристигането му, патриархът свикал събора на светителите и те извършили обичайното разглеждане на делото. Преподобният бил признат за достоен за светителския сан, бидейки предуказан за това преди раждането си.
И тъй, патриархът го посветил за светителско служение по време на извършване на божествена служба. При това лицето на Божия угодник така просияло по време на посвещението, че всички се удивлявали и казвали:
- Наистина този човек е дошъл при нас по Божие повеление - и всички се изпълнили с духовна радост.
След няколко дни в Константинопол пристигнал и Геронтий и (макар и против волята си) разказал всичко, което се случило с него. Като взел от него светителските одежди, честната икона, пастирския жезъл и църковната утвар, патриархът ги предал в ръцете на истинския пастир - Петър.
След това светейшият патриарх много дни наставлявал светия и блажен Петър и като го благословил, с чест го отпратил от Константинопол.
Светителят пристигнал в митрополията си, преподал на всички мир и благословение и прилежно поучавал повереното му от Бога стадо, като прехождал от едно на място друго.
Но лукавият враг не изтърпял това и намислил козни против него, като внушил на някои да не го признават за светител. Впрочем мнозина от тях после се разкаяли, приели го, покорили му се и получили прощение от него.
След известно време лукавият враг възбудил у Тверския епископ Андрей завист към светия Петър. Не обуздавайки езика си, той разпространявал за праведника лъжи, клевети, написал много хулни думи и доноси и ги изпратил на светейшия патриарх Атанасий. Патриархът се учудил и счел това за невероятно, но изпратил един от клириците в руската земя. Тогава бил свикан събор в град Переяславъл. На него присъствал Ростовският епископ Симеон, преподобният Прохор, Печерски игумен, князе, боляри, свещеници, монаси и множество други. Когато бил призован пред събора Тверският епископ Андрей и започнали да разследват делото, против светителя излезли лъжливи свидетели. Настъпил голям смут. Но виновникът за всичко не успял да се укрие. Злобата и клеветата на Андрей били изобичени, а сам той - посрамен и унизен пред всички. Но светият митрополит не му сторил никакво зло, простил му и като поучил всички достатъчно, отпуснал събора с мир. Самият той прибавял трудове към трудовете, като умножавал стократно дадения му талант и като станал баща за сираците.
По това време се появил един еретик - някой си Сеит, който проповядвал против монашеското девство. Злонравният еретик скоро загинал от зла смърт.
Скоро след това Божият угодник пристигнал в град Москва, който по това време се намирал във владение на благоверния княз Иоан Даниилович, който бил украсен с всякакви добродетели, бил милостив към бедните и духовенството, обичал храмовете и бил усърден в четене на свещените книги. Светителят много го обикнал и започнал да прекарва в този град повече време, отколкото на другите места. Той посъветвал благоверния княз да построи в Москва каменна църква “Успение на Пресветата наша Владичица и Приснодева Мария”, като го убеждавал така:
- Ако ме послушаш, сине мой, и построиш храм на Пресвета Богородица, то и сам ще се прославиш повече от князете на другите градове и твоят град ще бъде прославен: светителите ще живеят в него и ще укрепят ръцете му срещу враговете и Бог ще се прослави в него, а моите кости ще бъдат положени тук.
Князът послушал съвета му и започнал да се грижи за построяването на църквата. Когато основите били положени, ежедневно се извършвали работи по строителството , а самият светител наблюдавал за хода на работата.
Малко преди блажената кончина на светителя Петър княз Иоан Даниилович видял следния сън: пред него застанала висока планина, чийто връх бил покрит със сняг. Внезапно снегът се стопил и изчезнал. Когато князът разказал на светителя поразилия го сън, той рекъл:
- Високата планина си ти, княже, а снегът съм аз, грешният, който скоро трябва да отмина от този във вечния живот.
Като предвидял по Божествено откровение близката си кончина, светителят сам, със собствените си ръце устроил гробница близо до жертвеника на строящия се храм на Пресвета Богородица. А когато гробницата била готова, той имал ново откровение от Бога за кончината си. Изпълнен с радост, светителят отишъл в църквата и извършил божествената служба, като се помолил за всички православни царе и князе, за своя духовен син, благочестивия княз Иоан, и за всички благочестиви християни на руската земя. След това извършил помен за починалите и се причастил със Светите Тайни. Като се върнал от църквата, той призовал целия причт, дал им по обичая си наставление и ги отпуснал. По това време той раздавал много милостиня на бедните и просяците, на църквите, манастирите и духовенството. Междувременно бързо отслабвал телом. Когато настъпил денят на кончината му, светият извикал при себе си хилядника Велияминов, управляващ тогава града (тъй като в това време князът не бил в града) и му казал:
- Ето, чедо, аз си отивам от този живот. На моя възлюбен син, княз Иоан, на неговото потомство навеки оставям милост и мир, и Божие благословение.
След това направил и други разпореждания и му връчил торба с пари, за да довърши строителството на църквата. Като преподал на всички мир, той започнал да пее вечернята, издигнал ръце към Бога и душата му преминала при Господа.
Князът узнал за преставянето на светителя и в печал забързал към града заедно с всички боляри. Целият народ плачел и скърбял за загубата. Положили честното му тяло на одър и го понесли по обичая към църквата.
В това време един човек, обхванат от неверие, дошъл сред православния народ до тялото на светителя и в мислите си започнал да го ругае, като мислел така:
- Кой ли е този мъртвец, когото изпраща сам князът и толкова народ и защо му се отдава такава почест?
Едва помислил това и веднага видял светителя, седящ на одър и благославящ народа през цялото време, докато го носели към гробницата. Тогава човекът повярвал в светостта на Божия угодник и разказал на народа видяното от него. Като пренесли светите мощи в храма, положили го в приготвената от него самия гробница, където те почиват и до днес, извършвайки различни чудеса за тези, които с вяра идват при него. Един юноша бил от рождение с парализирани ръце, така че не можел да ги доближи до устата си. Като се приближил към гробницата на светителя, той се молел със сълзи на очи и ръцете му веднага оздравели. Светителят изцелил и друг недъгав човек, а на един глух възвърнал слуха. На един сляп от много години човек внезапно се отворили очите. Много и различни благодеяния се извършват и до днес чудодейно за идващите с вяра при честната рака на светителя Петър - за чест и слава на прославяния в Троица Бог во веки. Амин.

Всички жития за месец Декември »

Свети отци на православието

Жития на светци

  • Официален сайт на Софийска епархия
  • Богоносци
  • ДОБРОЛЮБИЕ
  • Лествица
  • ПОКЛОННИЧЕСКО-ПРОСВЕТЕН ЦЕНТЪР Св.Йоан Рилски
  • ПРАВОСЛАВИЕ
  • ВЕРОУЧЕНИЕ ЗА УЧИТЕЛИ И УЧЕНИЦИ
  • АУДИО БИБЛИЯ
  • ВСЕМИРНО ПРАВОСЛАВИЕ
  • ОФИЦИАЛЕН САЙТ НА СВ.СИНОД НА БЪЛГАРСКАТА ПРАВОСЛАВНА ЦЪРКВА - БЪЛГАРСКА ПАТРИАРШИЯ
  • ПРАВОСЛАВЕН СВЯТ