Житие на светия наш отец Васиан, епископ Лодийски

Да се описва животът на светиите, мъжествено борили се, при Божието съдействие, срещу плътските похоти, и да се предава паметта за тях на следващите поколения е полезно по две причини. Първо, като споменаваме мъжествените подвизи на светиите, ние вярваме, че и светиите ни споменават пред Бога; и второ, описвайки подвизите и мъжеството им, ние подбуждаме и себе си, и другите да им подражаваме. Като имаме предвид това, ще се постараем с помощта на Божия угодник да опишем накратко живота и подвизите на свети Васиан, Лодийски епископ и изповедник, заради които той се удостоил да бъде причастник на небесното Царство.
Този свят мъж от най-ранните си години бил старец, не по броя на годините си, но по разум и добронравие. Неговият баща Сергий, управител на Сиракузката област, се придържал към елинското нечестие. Той изпратил своя син в Рим, за да изучи езическата философия, та да може да стане приемник на длъжността на своя баща и да бъде изкусен управител на гражданите. По природа мъдър и разсъдителен, Васиан започнал прилежно да изучава философията и преуспял в обучението. В това време той чул за Христовото име и за живота на християните и тогава с цялото си сърце поискал да замени елинската философия с християнското душеспасително любомъдрие. Поради това започнал да размисля: на кого от слугите на своя баща би могъл да открие тайната на сърцето си.
 
 
Господ, като не желаел задълго да отделя Своя воин от предназначения му път, на три пъти, чрез видение насън, известил един благочестив презвитер за желанието и намерението на младия Васиан да стане християнин. Като се събудил от съня, презвитерът обходил всички училища в град Рим, стараейки се да намери юношата, когото Господ му посочил в сънното видение. Накрая, след дълго търсене, с Божията помощ, той го намерил и го попитал: откъде е родом, кои са родителите му и защо живее в Рим.
 
Презвитерът се удивил на мъдрите и разсъдителни отговори на младия Васиан, който разказал подробно всичко за себе си. Тогава той разбрал, че този е юношата, когото търси.
 
 
Като любящ баща, презвитерът прегърнал юношата и го целунал. След това го взел със себе си в своя дом, където му разказал за видението, което му изпратил Бог. Тогава и двамата прославили Бога. После Васиан паднал в нозете на презвитера и започнал да го умолява по-скоро да го направи християнин. Презвитерът преди всичко започнал да учи юношата на истините на светата вяра и му обяснил тайнството на християнския закон. Юношата, слушайки това учение, се умилявал и се разпалвал от любов към Христа. След това презвитерът го огласил и го научил как трябва да се държи по време на светото Кръщение. Оттогава Васиан често започнал да идва при честния презвитер, заедно с един свой слуга, който му бил верен във всичко, поучавайки се в християнското любомъдрие от боговдъхновените уста на своя духовен учител.
 
След оглашението Васиан започнал да води суров живот: през деня постел и се молел, а през нощта пребивавал или в молитва, или четял книги, като се предавал на сън само за малко време. От предлаганата му храна той вкусвал само третата част, а останалите две раздавал на бедните.
 
Изминало достатъчно много време и настъпил часът на Васиановото Кръщение. Васиан, придружен от верния си слуга, отишъл в дома на презвитера, където и било извършено светото Кръщение. Когато Васиан, според обичайния чин на тайнството, влязъл в светия купел, видял един юноша, прекрасен по лице, който сияел като слънце. Този юноша прислужвал при извършването на Кръщението и държал дрехата, в която трябвало да се облече новопокръстеният, след като излезе от купела. Блаженият Васиан дръзнал да го попита:
- Кой си ти и откъде си?
- Аз отдавна съм изпратен при тебе - отговорил юношата, - за да ти помогна да изпълниш твоето свято намерение и за да прогоня надалече всичко противно на него.
Като казал това, юношата станал невидим. След като си отишъл, стаята се изпълнила с дивно благоухание, което се усещало в продължение на половин час, така че на всички, които били там, им се струвало, че се намират не на земята, а на небето.
След светото Кръщение Васиан започнал да води още по-строг живот, умъртвявайки своето младо тяло и подчинявайки го на духа. Наставниците и слугите, на които управителят Сергий наредил да пазят Васиан като зеницата на окото си, като не знаели за Васиановата тайна, много се учудвали и дори започнали да се безпокоят, като виждали неговото необикновено въздържание. Те недоумявали защо приема толкова малко храна и питие, защо прекарва нощите без сън, защо лицето му бледнее, а тялото му се изтощава? Виждайки всичко това, те се питали един друг с недоумение:
- Защо изнурява така себе си нашият господар?
А най-старшият слуга, верен на свети Васиан и знаещ неговата тайна, им казвал:
- Не се учудвайте на това, тъй като философското учение може да бъде постигнато само от такива ученици, които са презрели всички страсти и се задоволяват само с това, което е необходимо за поддържането на живота. Поради това знайте, че нашият господар, желаейки да изучи най-високото любомъдрие, възлага върху себе си такова въздържание и бодърстване.
 
Но слугите не се задоволявали с този отговор. При това те си спомнили, че Васиан още като бил младенец понякога изписвал върху пясъка знака на кръста или правел от слама подобия на кръста, заради което неговата дойка често се гневяла. Накрая, след различни издирвания, като следели къде ходи Васиан, слугите започнали да се досещат, че техният господар е приел християнската вяра и води живот, съобразен с християнското учение. От това те изпаднали в немалко смущение и страх, тъй като се боели от гнева на Васиановия баща Сергий. Окончателно се уверили в това, че Васиан е християнин, от следния случай:
Веднъж, след нощното бдение и усилия, блаженият юноша, като се уморил, дълбоко заспал. По време на съня си той започнал да произнася думи на молитва, като призовавал Единия Бог в Троица и Го молел да го насочи към пътя на славата, обещана на всички, които Го обичат. След като молитвата свършила, се чул глас свише:
- Радвай се и се весели, най-верни воине Христов, Васиане! Твоята молитва е приета от Бога и за теб е приготвено добро място на небето.
След този случай слугите окончателно се убедили, че Васиан е християнин. Затова, тайно, един след друг, те заминали обратно за Сиракуза при своя господар - управителя Сергий, донасяйки му неприятната за него вест. Те известили управителя, че неговият син, Васиан, е приел християнската вяра.
 
Сергий, който бил идолопоклонник, силно се опечалил и започнал да размисля как да отвърне своя син от християнството: с ласки или със заплахи.
 
Така, малко по малко от Васиан си отишли всички слуги. Останал само старият и верен слуга, който също бил християнин. На мястото на отишлите си, бащата на Васиан пожелал да изпрати нови слуги, за да доведат Васиан при него.
По това време се случило Васиан да влезе през нощта, по трета стража, в църквата на свети евангелист Иоан Богослов. Тук, молейки се по обичая си, той видял един честен мъж, украсен със старините си, който му казал следното:
- Знай, верни изповеднико Христов, че ти трябва, заедно със своя верен слуга, да заминеш оттук за град Равена, защото твоят баща, който те е родил по плът, има намерение да възпрепятства спасението на душата ти. Бягай оттук, та да не би да те отвърне от правия път. Милостивият Бог, Който не оставя Своите раби, изпрати мен, Своя апостол, за да ти възвестя това, та пратениците на твоя баща, като те намерят тук, да не ти попречат да избягаш.
 
След тия думи свети Иоан Богослов станал невидим.
Блаженият Васиан, като се зарадвал много в сърцето си на явяването на апостола, започнал усърдно да прави поклони пред Бога, като Му се молел да не го оставя без Своята помощ. След като се помолил, Васиан разказал на своя слуга всичко, което видял и чул във видението. На следващото утро те раздали своите вещи на бедните и като приели благословение от своя духовен отец Гордиан, вечерта излезли от Рим и се отправили за Равена.
 
След като пътували няколко дни, Васиан видял една кошута, с две еленчета, които били преследвани от ловци и вече губели сили и изнемогвали. Ловците почти настигали елените. Светият се съжалил над кошутата и над нейните малки и ѝ казал:
- В името на нашия Господ Иисус Христос, заповядвам ти да дойдеш при мен, без да се страхуваш!
Кошутата сякаш разбрала думите, без боязън се приближила до светията заедно със своите малки. Васиан започнал да я гали с ръката си, все едно че тя била животно, което отдавна е привикнало с него. А кошутата ближела нозете му.
Когато ловците, които я преследвали, като видели, че кошутата стои кротко край пътника и той я гали, много се учудили, недоумявайки как толкова скоро е могла да се опитоми. Един от ловците, който бил злонравен и жесток, казал на своите другари:
- Безумци! Защо се бавим и не взимаме своята плячка?
Като казал това, той се спуснал да хване кошутата.
- Не аз, а Всевишният Бог ти заповядва - казал свети Васиан на ловеца, - не прави никакво зло на това диво животно, нито на неговите малки!
Ловецът с гняв и дързост се осмелил да отблъсне ръката на Божия угодник; но веднага, заради тази своя дързост бил нападнат от бяс, който започнал силно да го мъчи. Търпейки жестоки мъки, той паднал на земята, започнал да крещи и страшно да стене, изпускайки пяна, и като се вцепенил, станал като мъртъв. Тогава останалите ловци се ужасили и затреперили от страх, и като паднали в нозете на светията, със сълзи започнали да го умоляват да им прости, боейки се да не би и тях да ги сполети подобна участ. Васиан им наредил да се отдалечат от това място, а сам той се прострял кръстообразно за молитва и като обърнал целия си ум към Бога, започнал да се моли със следните думи:
- Боже, предивни Създателю на всичко! Милосърдни Боже, Спасителю на падналия човешки род, Който се радваш не на погибелта на мъртвите, но на спасението на живите! Прости на лежащия в беда, който поради неведение съгреши и прогневи Твоята благост!
С такива и подобни умилителни думи се молел светият. След като свършил молитвата си, той се приближил до лежащия на земята човек, хванал го за дясната ръка и казал на влезлия в него бяс:
- Дяволе! Този, Който от небесната висота те свали в бездната, ти заповядва веднага да оставиш Божия образ и да отидеш в приготвения за тебе тартар, където ще се мъчиш во веки!
Светият още не успял да довърши думите си, когато демонът излязъл от човека, когото, макар и за кратко време, измъчил така жестоко, че той почти бил близо до смъртта. Ловецът започнал да идва на себе си, но не виждал нищо и лежал неподвижно на земята.
 
Светият отново започнал да се моли на Бога и след като свършил молитвата си, осенил с кръстния знак очите на ловеца и той започнал отново да вижда. След това Васиан го оградил целия с кръстното знамение и му наредил да стане. Ловецът станал, напълно здрав, все едно че не бил претърпял никаква вреда.
 
Стоящите в далечината ловци с трепет гледали това чудно събитие. После се приближили към светията и му се поклонили. Заедно с тях се поклонил и изцеленият, който го молел за прошка и му благодарял за своето изцеление. След това се разделили: ловците се прибрали по домовете си, кошутата и нейните малки били оставени на свобода, а Васиан и слугата продължили пътя си.
 
Когато пристигнали в град Равена, Васиан отишъл при епископа Урс, който бил негов сродник. Епископът, като видял своя роднина, много се зарадвал, и особено когато узнал, че той вярва в Христа и че заради любовта към Христа е презрял всичко и е тръгнал да странства. По желание на Васиан, епископът го завел на едно спокойно място вън от града, близо до църквата на свети свещеномъченик Аполинарий, първия епископ на град Равена, който бил ръкоположен от светия първовърховен апостол Петър и който пострадал за Христовото име при царуването на Веспасиан. До тази църква се намерило много удобно за Васиан място. Тук, пребивавайки в уединение, отхвърляйки света и всичко светско, можел усърдно да служи на Бога, подвизавайки се в пост и молитва.
Господ скоро прославил Своя раб. Той му дарувал чудотворната благодат да изцелява телесните болести с молитва и душевните недъзи с боговдъхновените си поучения. За всичкотова бил уважаван, прославян и обичан от всички живеещи наоколо.
В това време дошла заповед от цар Валентиниан до управителя на град Равена и до всички жители на града да предадат на смърт градския съдия Витимний. А това се случило, защото някои клеветници набедили Витимний пред царя, обвинявайки го в извършването на големи престъпления. Витимний бил вързан и доведен до мястото, където трябвало да бъде обезглавен. Той си спомнил за свети Васиан и тихо казал:
- Рабе Божий, Васиане! По благодатта, която ти е дарувана от Бога, бъди ми помощник!
Тук присъствал сам управителят на града, както и голямо множество хора, които желаели да видят смъртта на Витимний. Витимний вече навеждал шията си, а палачът вдигнал меча, за да изпълни присъдата. В този момент станало нещо неочаквано. Мечът отхвръкнал от ръцете на палача и паднал далече. Палачът отново го взел и като го стиснал още по-здраво, го вдигнал, за да обезглави Витимний, но веднага щом замахнал, мечът отново се изтръгнал от ръцете му и паднал надалече. Палачът пак взел меча, но отново се случило същото. Всички били поразени от това чудо. Управителят на града, мислейки, че палачът щади осъдения заради някаква, обещана му от него, награда, отстранил този палач и наредил на друг да обезглави Витимний. Но и с другия се случило същото: мечът три пъти бил изтръгван от невидима сила от ръцете му и падал надалеч. Накрая управителят, като се изпълнил с удивление и страх от станалото, заповядал да отведат осъдения; - още повече, че и народът искал Витимний да бъде освободен, тъй като Божията сила го защитавала от смъртта.
Затворили Витимний в тъмницата и изпратили писмо до царя, в което го известявали, че двама палачи не могли да го обезглавят. В отговор на това известие, от царя дошло милостиво нареждане да освободят Витимний от смъртното наказание и да опростят вината му.
 
Витимний не скривал, а напротив, говорел за своя, по Бога, застъпник - свети Васиан, когото в своята молитва бил призовал на помощ. След като се освободил от тъмницата, той отишъл при светията и като прегърнал краката му, горещо му благодарил. Но Божият угодник му наредил да благодари единствено на Бога, Който го е избавил от смъртта. Оттогава всички жители на града започнали да се отнасят с голяма почит към светията, гледайки на него като на Божий ангел и търсейки неговата помощ и застъпничество.
 
А клирът и знатните граждани започнали да умоляват епископа да убеди свети Васиан да приеме свещенически сан, тъй като тогава богоприятната молитва на Васиан, възнасяна от него при извършването на безкръвната жертва, ще е още по-силна пред Бога. Така Божият угодник, дори и против собственото му желание, бил ръкоположен за свещеник.
 
 
В това време починал верният слуга на Васиан. Свети Васиан започнал да извършва безкръвна жертва за негово упокоение. В седмия ден след преставянето на слугата, по време на литургията, прилежно молейки се за упокоението на душата на новопреставения, преподобният чул глас от небето, който му известил, че душата на починалия е получила милост от Бога и е причислена към лика на светиите. Васиан разказал за това известие на Витимний, който присъствал на литургията в църквата, и двамата се зарадвали духом за спасението на душата на преставилия се слуга.
 
 
Около това време в град Лодий, в Лигурия, умрял епископът. Жителите на този град наложили върху себе си тридневен пост и усърдно се молили на Господа да им изпрати достоен мъж, който, възлизайки на светителския престол, би могъл добре да управлява Христовата Църква.
При този всеобщ пост и молитва, на един от свещениците в съборната църква, на име Климент - мъж добродетелен и честен, се явил насън някакъв светоносен мъж и му казал:
- Знайте, че за ваш епископ Бог е определил презвитер Васиан, който живее в град Равена и е украсен с Божиите дарования.
След като се събудил от съня, Климент веднага събрал честните мъже от църковния клир и миряните и им съобщил за това, което Господ му казал във видението. Тогава избрали няколко знатни мъже и ги изпратили в Равена с молба до Васиан да дойде в Лодия и да приеме светителския престол.
А на свети Васиан Бог в нощно видение открил за тяхното пристигане и му заповядал да не отказва на молбата им.
На утрото лодийските пратеници пристигнали при светия и му съобщили защо идват. Той се обърнал към тях със следните думи:
- Бог създаде човека безсмъртен, та той всякога да се подчинява на волята и наредбите на своя Творец. А човекът, като престъпи Божията заповед, дадена му в рая, сам направи себе си смъртен, а също и собствените си потомци. Затова човекът не трябва да се противи на волята на своя Бог и да нарушава Неговите заповеди, но е необходимо да се старае с цялото си усърдие да изпълни това, което е угодно на Бога и е заповядано от Него. Затова и аз, не от желание за почести, но поради нуждата на своите единоверни братя, по Божия заповед, не се отказвам да приема възлаганото върху мене иго.
След като казал това, свети Васиан предложил на пътниците да си отдъхнат след трудния път. Но пратениците, зарадвани от съгласието на преподобния, не мислели да се бавят и да почиват, а желаели по-бързо да отведат в града си безценното съкровище. Те искали по-скоро да се върнат обратно и умолявали светията да тръгне заедно с тях. Поради това вечерта преподобният и пратениците заминали за Лодия.
Когато наближили града, целият народ с радост и веселие излязъл да посрещне своя, даруван от Бога, пастир.
В това време сред множеството имало един човек, който бил парализиран и не можел да движи дори езика си. Заедно с народа, този болен, макар и с много труд, се приближил до Васиан и целунал светата десница на Божия угодник. И веднага оздравял напълно и започнал да прославя Божието величие. Народът още повече се зарадвал, като видял какъв пастир и чудотворец им е дарил Бог.
За посвещаването на свети Васиан в архиерейски сан, в Лодия пристигнал светият епископ Амвросий от Медиолан, а също и споменатият сродник на свети Васиан, Урс от Равена. Посвещението в епископски сан на избрания от Бога мъж станало в първия ден на януари, което изпълнило с огромна радост и тържество целия град.
Като станал епископ, Васиан започнал да наставлява своето паство - със слово и дело, но най-вече чрез примера на своя добродетелен живот. Към свети Амвросий той имал голяма любов в Бога и Амвросий му отвръщал със същата любов, която се изразявала в чести любезни писма от единия към другия.
След като минало известно време, Христовият светител Васиан построил до източния край на града великолепен храм на името на светите апостоли и за неговото освещаване поканил свети Амвросий Медиолански и Филакс Комански (Урс Равенски бил починал в Господа). Докато архиереите освещавали храма, сред събралия се за освещението народ се намирала една бесновата девойка, чрез чиито уста дяволът започнал да крещи силно:
- Защо вие, Божии мъже, несправедливо въстанахте срещу мене? Защо вие тримата се въоръжихте срещу мене с непобедимо оръжие? Нима ви е малко това, че ни отнехте силата да вредим на когото и да било от вас? Ето, вие ни прогонвате и от тези, над които ние имахме власт. Ако ме прогоните от тук, аз ще взема със себе си и други (бесове) и ще отида на такова място, където вие не ще дойдете.
Христовите служители, като чули демонския вопъл, преклонили колене и започнали усърдно да се молят на Господа. Докато се молели, бесът, като не можал да издържи силата на тяхната молитва, хвърлил девойката на земята и със страшен вик излязъл от нея. Тогава светите пристъпили към девойката и като я вдигнали от земята, вече здрава, я предали на родителите, като им наредили да отдадат благодарение на Господа за освобождаването на тяхната дъщеря от демонското мъчение.
 
След освещаването на църквата, била приготвена трапеза за слава Божия, на която светителите беседвали за това, кое е полезно за Църквата Божия. След трапезата и дружеската беседа архиереите си заминали за своите градове, а свети Васиан изпратил с чест всеки от тях.
 
 
Веднъж, по време на жътва, едно момче събирало снопи заедно с жътварите. Ухапала го змия и то умряло. Родителите, ридаещи неутешимо, го донесли за погребението в новопостроената от Васиан църква в чест на светите апостоли, където случайно бил и самият Божий архиерей Васиан. Той често идвал в тази църква и извършвал богослужение в нея. Когато се запял обичайният погребален канон, плачът на родителите започнал да заглушава гласовете на певците. Божият архиерей, като се съжалил над плачещите родители, наредил на всички да излязат от църквата. После, след като останал сам, се прострял на земята пред Бога и със сълзи Го умолявал да заповяда на душата на детето да се върне в тялото. Докато светият се молел, детето започнало да се движи. Светият станал от молитвата си, хванал го за ръка и му заповядал да стане. Момчето сякаш се събудило от сън, отворило очи, започнало да вика майка си и станало. Намиращите се навън родители и други хора, като чули гласа на детето, от радост не можели повече да останат на мястото си, веднага отворили църковните врати и влезли в храма. Като видели възкръсналото дете, всички се изумили и ужасили, и като паднали пред светия, с радост целували ръцете и одеждата му. А той, след като въздал благодарение на всемогъщия Бог и казал поучение пред народа, отпуснал всички да си отидат с мир.
 
Няколко години след това смъртно се разболял Христовият светител Амвросий. Божият архиерей Васиан, като узнал за болестта на своя възлюбен в Бога отец и приятел, побързал да се отправи за Медиолан, за да го навести. Тук той заварил Амвросий на легло и останал при него, за да му прислужва, да се моли заедно с него и да го утешава с надеждата в Христа.
 
Свети Амвросий имал видение: той видял нашия Господ Иисус Христос да идва към него със светло лице и с любвеобилна усмивка. Той разказал видението си на свети Васиан. Тогава Васиан, като разбрал, че се е приближила кончината на свети Амвросий, започнал да плаче и заедно с това се радвал. Той се радвал, защото светият мъж отивал при Христа, Който го призовавал; а плачел поради това, че се лишавал от любимия си приятел в този временен живот. Но той имал твърдата в Христа надежда да се види с него в бъдещия живот и да бъде заедно с починалия в лика на светите иерарси.
 
След смъртта на свети Амвросий, Васиан и всички жители на Медиолан го оплакали и погребали с чест неговото свето тяло. След това Васиан си заминал за своя град, където започнал да принася пред Господа безкръвната жертва, молейки се за упокоението на Амвросий, макар и да бил напълно уверен, че неговата душа е упокоена при светиите; тъй като молитвата и принасянето на безкръвната жертва и за светиите не биват напразни. Ако молитвата за светията не може да принесе нещо повече на него самия, то тя се връща към молещия се и принася полза на него, както говори Давид: молитвата ми се връщаше в утробата ми.
 
След доста време на свети Васиан отново се наложило да отиде в Медиолан във връзка с църковните дела. Като влязъл в града, той видял на площада един търговец, който поставял на везните си различни тежести. Този продавач бил нечестен - мамел мнозина, желаейки с това да достави изгода на себе си. Светият видял върху везните му един бяс, във вид на нисък етиопец, който накланял везните, от което нечестният търговец се и ползвал. Светият попитал своите придружители:
- Виждате ли тук нещо странно?
А те му отговорили, че не забелязват нищо особено.
Тогава светият се помолил да се отворят очите и на останалите, та за достоверно свидетелство, да видят и те същото, което виждал той. И действително: духовните очи на презвитер Климент и на дякон Елвоний се отворили и те видели това, което виждал и Божият архиерей, а именно - малкия етиопец, който седял на везните и изпълнявал нарежданията на търговеца. Те казали на светията за видяното и потвърдили думите на Давид, който казва: лъжливи са синовете човешки в своите мерилки.
Светият повикал търговеца и го попитал:
- С помощта на какво нечестно средство увеличаваш тежестта и мамиш купувачите?
- Аз не върша никаква неправда - отвърнал търговецът и потвърдил под клетва, че везните му мерят точно.
Тогава светият му показал седналия върху везните демон и му казал:
- Този етиопец на часа ще влезе в теб, ще умъртви тялото ти и ще изтръгне със страшни мъки душата ти.
Неправедният търговец затреперил от страх и като паднал в нозете на светията, се покаял и обещал никога повече да не върши неправда. Светият го вразумил и наставил с думи от Светото Писание и му заповядал да раздаде на бедните всичко, което е придобил по нечестен начин. След това свети Васиан с молитва изгонил беса от везните и отминал.
 
 
Когато се върнал в своя град, Божият угодник се заел с обичайните си дела, благоугаждайки на Бога и грижейки се за своето паство. Той преживял в архиерейското звание пет години, след което, на деветдесетгодишна възраст, с мир се преселил при Господа, на Когото вярно и истинно послужил. Вярното паство с чест погребало своя пастир в построената от него църква на името на светите апостоли, скърбейки и плачейки поради раздялата си с любимия отец. А светият починал в царуването на Хонорий - на Запад, и на Теодосий, синът на Аркадий - на Изток. Както по време на своя живот, така и особено след смъртта си, той се показал като велик чудотворец: от неговия гроб се подавали чудесни изцеления за болните и страдащите, по неговите молитви и с благодатта на нашия Господ Иисус Христос, на Когото, заедно с Отца и Светия Дух, се отдава чест и слава, сега и во веки веков. Амин.

Всички жития за месец Юни »

Свети отци на православието

Жития на светци

  • Официален сайт на Софийска епархия
  • Богоносци
  • ДОБРОЛЮБИЕ
  • Лествица
  • ПОКЛОННИЧЕСКО-ПРОСВЕТЕН ЦЕНТЪР Св.Йоан Рилски
  • ПРАВОСЛАВИЕ
  • ВЕРОУЧЕНИЕ ЗА УЧИТЕЛИ И УЧЕНИЦИ
  • АУДИО БИБЛИЯ
  • ВСЕМИРНО ПРАВОСЛАВИЕ
  • ОФИЦИАЛЕН САЙТ НА СВ.СИНОД НА БЪЛГАРСКАТА ПРАВОСЛАВНА ЦЪРКВА - БЪЛГАРСКА ПАТРИАРШИЯ
  • ПРАВОСЛАВЕН СВЯТ