За Лидийската чудотворна икона на Пресвета Богородица

Свети апостол Петър и свети апостол Иоан Богослов, преди да тръгнат, както останалите апостоли, по различните краища на земята с проповедта на Евангелието, отначало проповядвали Христа в близките до Иерусалим градове. И когато били в град Лида, който се наричал по-късно Диоспол, и обърнали мнозина в него към Христа, издигнали в него църква с името на Пречистата Дева Богородица. Обстоятелствата благоприятствали построяването на храма. По това време за Христовата Църква настъпили мир и спокойствие, понеже скоро след убийството на първомъченик Стефан в Иудея гонението срещу християните се прекратило. За това помогнало обстоятелството, че римският император Тиберий, който много слушал за нашия Господ Христос, заповядал християните да не бъдат преследвани. За това спокойно за Християнската Църква време в книгата “Деяния Апостолски” се говори така: “А църквите по цяла Иудея, Галилея и Самария бяха в мир, назидаваха се и ходеха в страх Господен”. Като основали църква в Лида, Апостолите Петър и Иоан се отправили към Иерусалим и умолявали Пречистата Дева Богородица да дойде в Лида, за да види създадения в Нейно име храм, да го благослови и освети със своето идване, та молитвите в него към Родения от Пречистата Бог да достигнат до Неговия престол. На тази молба на апостолите Пречистата казала:
- С радост се върнете в Лида: Аз ще бъда там с вас.
Като дошли отново в Лида, те видели в църквата на една от каменните колони, поддържащи зданието, изписан не от човешка ръка, но нарисуван по Божията воля, образ на Пречистата, представляващ прекрасно изображение на Нейния лик и всички честни одежди, които Тя обикновено носела. Като видели това, апостолите се поклонили на този чудотворен и неръкотворен образ и въздали благодарение на Въплътилия се от Приснодевата Бог Слово. После в Лида пристигнала и Пресвета Богородица; като видяла Своя образ, а също и множеството, което я почитало заради вярата си в Иисуса Христа, Тя се възвеселила духом и подала на Своя образ благодат и чудотворна сила.
След това изминали много години, на престола на римските цезари се изкачил Юлиан Отстъпник, който повдигнал жестоко гонение срещу Христовата църква. Като знаел за съществуването в Лида на чудотворния образ на Пречистата, той изпратил там своя сродник, на име също Юлиан, със заповед да унищожи този образ. И тогава се извършило предивно чудо. Според степента на това, доколко зидарите с каменоделски инструменти се стараели да изличат образа, цветовете и щрихите се врязвали в каменния стълб и изображението оставало невредимо, въпреки всичките старания на каменоделците. Като се трудили дълго и нищо не постигнали, те си отишли, без да успеят да изгладят свещеното изображение. Слухът за това дивно чудо се разпространил по всички краища на земята, и оттогава множество вярващи започнали да се стичат в Лида на поклонение пред чудотворния образ на Пречистата Богородица.
След като изминали много години към Палестина се отправил, за да се поклони на светините, блаженият Герман, който впоследствие станал константинополски патриарх. След като бил в Иерусалим и се поклонил на гроба Господен и на останалите свети места, той отишъл и в Лида. Тук, като се поклонил на чудотворния образ на Пресвета богородица, той поръчал на един иконописец да направи на дъска точно копие на иконата. Когато иконописецът изпълнил поръчаното, Герман взел иконата със себе си в Цариград, винаги я имал край себе си, като безценно съкровище, и ежедневно се молел пред нея. След това, по времето на управлението на Артемий, наречен Анастасий, той, по Божия воля, бил избран за патриарх на престолния град. Но Лъв Исаврянин, възкачил се на царския престол след Анастасий и обявил се за ревностен иконоборец, повдигнал гонение срещу православните християни и с безчестие изгонил светейшия Герман от патриаршеския престол. Изгонен от църквата и своя патриаршески дом, свети Герман взел със себе си светите икони, едната - на Христа Спасителя, а другата - на Пресвета Богородица, която иконописецът нарисувал за него от самоизобразилата се икона в Лида. След това, преди да се качи на кораба и да отплува в изгнание, той написал послание на римския папа, светейшия Григорий, в което известявал за своето изгнание без вина и за гонението срущу православните от страна на царя иконоборец. Като написал това послание, той направил отвор в здравата дъска на иконата на Спасителя, сложил там запечатаното послание и обозначил времето и часа на неговото написване. После, като запушил отвора, той със сълзи на очи целунал самата икона и два пъти казал:
- Наставниче! Наставниче! Спаси Себе Си и нас!
Като казал това, той спуснал иконата в морето и тя, плувайки, за едно денонощие достигнала древния Рим. В същата нощ Бог известил на светейшия папа за скорошното пристигане в Рим на образа на Спасителя. Затова на другия ден, щом слънцето изгряло, папата заедно със своя клир седнал в една лодка и със свещи и кадиво доплувал до морето по река Тибър, за да посрещне иконата на Господа. Когато достигнали устието на реката, те видели иконата, движеща се изправена по водата; като се изпълнили с благоговеен трепет и духовна радост, те ѝ се поклонили. Тогава папа Григорий, като се обърнал към честния образ, произнесъл следните думи:
- Ако Ти, Владико, си дошъл при нас, недостойните, то молим Те: както преславно си ходил по водата, така се положи в нашите ръце, защото ние, като се боим от своето недостойнство, не дръзваме да се докоснем да Теб.
Папата едва произнесъл това и иконата се издигнала и прелитайки по въздуха, подобно на птица, се спуснала в ръцете на светителя. Той, като я целунал със сълзи на очи и достойно я почел, съпровождан от клира, с псалмопение я понесъл към Рим и преминал с нея през града, за да могат всички да видят тази Божествена икона. След това я поставил в прочутата църква на светия първовърховен апостол Петър. Тук той извадил от иконата патриаршеското послание, напълно непокътнато от водата, и като го прочел, узнал за всичко, извършено от злочестивия цар иконоборец в Константинопол. Светейшият папа разбрал от посланието, че иконата стигнала до него по морето само за едно денонощие и като прославил Бога, разказал на всички присъстващи за това; тогава всички започнали да прославят непостижимата Божия сила. Като скърбял заради господството на иконоборческата ерес над целия изток и за изгнанието на светейшия Герман, папата написал дръзновено послание на нечестивия цар, изобличавайки неговото злочестие. Иконата останала в Рим и от нея се извършвали много чудеса и се дарявало изцеление на болните и недъгавите.
Междувременно светейшият Герман, виждайки, че иконоборците започнали да подлагат иконите на безчестие и поругание, да ги разсичат, да ги хвърлят в огън и във всякакви нечистотии, а, от друга страна, като чувствал наближаващата си смърт, написал от мястото на второто изгнание второ послание до римския първосветител и в него го известявал за всички беззакония, извършвани на Изток. След това изрязал отвор в дъската на иконата на Пресвета Богородица, нарисувана в Лида, и сложил в него своето послание, отбелязвайки деня и часа на написването му. Като целунал иконата, светителят с горчив плач изрекъл думите:
- Върви, Владичице, да се спасиш не в Египет от Ирод, но в Рим от звероподобните иконоборци: там православните ще съхранят Твоя образ и не ще го предадат в нечестиви ръце за поругание. И така, нека Твоята честна икона да преплува това огромно морско пространство, носена с Твоята помощ и благодат: понеже Ти си носила в Своите ръце Сътворилия небето, земята и морето. А нас, които претърпяваме страдания заради светите икони, чрез които ние въздаваме чест и поклонение на Теб и Твоя Божествен Син, упокой в селенията на праведниците, в лоното на Авраама.
С тези думи светейшият Герман целунал иконата с любов и я спуснал в морето.
И иконата доплувала по-бързо и от полета на орел, и за едно денонощие пристигнала в Рим. В същата нощ римският първосветител получил известие от Бога за пристигането в Рим на иконата на Небесната Царица. Затова, като станал от сън, се отправил към нея заедно с целия клир, плувайки по река Тибър със свещи и кадилници, както сторили и по-рано, за да посрещнат иконата на Спасителя. Когато достигнали устието на река Тибър, видели иконата на Пресвета Богородица да плува към тях не легнала, но права и стояща съобразно нарисувания на нея образ. Папата прострял ръце и иконата сама се издигнала във въздуха и се спуснала на ръцете му. Светейшият папа приел иконата с огромна радост и като я целунал, се върнал в Рим, удивлявайки се на предивните Божии чудеса. После той намерил направения от патриарх Герман отвор и като прочел скритото в него послание, разбрал, че иконата била пусната в морето предишната вечер, така че тя доплувала за едно денонощие. Папата, скърбейки за светейшия Герман - този велик светилник на Православната Църква, тлеещ в изгнание, извършил тържествено шествие с честната икона на Пресвета Богородица из целия град, както направил и с иконата на Спасителя, а след това я внесъл в църквата на свети Апостол Петър и я поставил в олтара. Оттогава от тази икона ставали различни чудеса и на страдащите се дарявало изцеление.
Изминали още няколко години, през които в Константинопол вилнеели иконоборчески царе и патриарси. Но ето, всички те умрели с безчестие - и на византийския престол се изкачил благоверният император Михаил, поради малолетието на когото държавата отначало била управлявана от неговата благочестива майка - царица Теодора. При тях иконоборческата ерес била изкоренена напълно и настъпило тържество за православието.
По това време иконата на Пресвета Богородица, взета от светейшия патриарх Герман в мястото на неговото заточение, а после отплувала от там за Рим и поставена в олтара на храма на свети Апостол Петър, започнала пред очите на всички, които се намирали в храма, да се движи и да се полюлява, макар никой от присъстващите да не я докосвал. Това се повтаряло многократно, ту по време на вечерното богослужение, ту на утринното, а понякога и по време на литургията. Жителите на Рим изпаднали в ужас и се удивлявали много на това странно чудо. Тогава римски първосветител бил светейшият папа Сергий, и веднъж, когато в съслужение с многочислено духовенство извършвал богослужението в храма на Апостол Петър, иконата на Пресвета Богородица отново силно се раздвижила и разлюляла. Като видели това, всички присъстващи изпаднали в ужас и започнали високо и настойчиво да призовават:
- Господи, помилуй!
И така, като призовали над себе си Божията милост, поклащанията на иконата се преустановили. Но по-късно тя отново се раздвижила и се издигнала във въздуха. Тогава всички, които се намирали в храма, се притекли с възклицания в олтара и започнали да простират ръце към нея, за да я поемат, понеже се бояли да не би да падне на земята и да се разбие, но не могли да постигнат това, понеже иконата се носела високо във въздуха. Бавно, преминавайки през църквата, тя се отправила към изхода, носена от невидими ангелски ръце. Светейшият папа, с целия клир и народ, в страх и трепет последвали иконата, съзерцавайки предивното чудо. Като достигнала Тибър, иконата се спуснала във водите му и заплувала по течението към морето. Целият народ и папата тръгнали по брега и наблюдавайки отдалечаването на иконата, я изпращали, като проливали сълзи. Тогава светейшият папа Сергий възкликнал:
- Горко ни, Царице и Владичице наша, горко ни! Къде си заминаваш от нас, Божествени Кивоте? Както някога по вода пристигна при нас Твоята свята икона, така и сега по същия път се отдалечава от нас. Това Твое дивно заминаване ни изпълва със страх и трепет: ние се боим да не би да ни сполети и нас такова гонение от иконоборци или други беззаконници, каквото е имало в Константинопол и поради което е отплувала Твоята свята икона. Кога най-после, Пречиста, ще се прекратят бурите и еретическите вълнения, смущаващи Христовата Църква?
Това и още много неща казал папата, изпращайки заедно с народа чудотворната икона, докато тя не се скрила от тях, подхваната от бързото морско течение. След това светейшият папа поръчал да запишат станалото чудо в летописите, за да се съхрани споменът за него за всички следващи поколения.
Междувременно светата икона, плувайки по морето, стигнала до Константинопол и се спряла на пристанището близо до царските палати. Там се намирали православни люде, които я взели и отнесли при благочестивата царица Теодора. Като приела светата икона и разбрала, че са я намерили на морското пристанище, Теодора казала, че това, вероятно, е една от тези икони, които иконоборците привързвали с камък и хвърляли в морето: и сега може би връвта, с която била завързана, се разхлабила или се протрила и ето, иконата изплувала на повърхността. Това си помислили царицата и другите с нея.
Скоро след това благоверният цар Михаил и светейшият патриарх Методий изпратили в Рим специални посланици - лица с духовно и светско звание, с грамоти до папата, в които той бил поканен в Константинопол на събор за разглеждане и осъждане на иконоборческата ерес. Като пристигнали в Рим и връчили грамотите на папата, те доставили велика радост на римския първосветител и на всички православни християни, които разбрали, че се е преустановило господството на иконоборческата ерес. След това и самите те били утешени, като научили за великите чудеса, които се извършили от иконите на Спасителя и на Божията Майка: как в дните, когато светителствал папа Григорий, те - отначало едната, а после другата - доплували по море в Рим, изпратени от светейшия патриарх Герман, и как неотдавна иконата на Пресвета Богородица, като сама се издигнала от мястото, на което била поставена, отново отплувала от Рим. Като записали всички тези чудесни събития, те отбелязали деня на заминаването на иконата и по-късно, като пристигнали в Константинопол, разказали за всичко чуто от тях на царя, царицата и патриарх Методий. Тогава те си спомнили за намерената на пристанището икона и си помислили:
- Дали тази икона не е доплувала при нас от Рим?
Скоро в Константинопол пристигнали специални папски легати с поръчението да представляват римския епископ на събора. Показали им иконата на Пресвета Богородица, намерена край морския бряг, и те на часа разпознали в нея същия онзи чудотворен образ, който неотдавна заминал от тях. Като обявили това на целия народ, те доставили на всички велика радост и изумление. След това погледнали записаното за деня на заминаването на иконата от Рим и видели, че иконата е доплувала в Константинопол за едно денонощие. Тогава патриархът с целия клир, в присъствието на царя и синклита, взели чудотворната икона и, съпровождани от народа, тържествено я пренесли в Халкопратия, където я поставили в църквата на Пресвета Богородица, като се радвали на чудесния дар, изпратен им от Бога. Оттогава тази чудотворна икона на Божията Майка била наречена Римска, тъй като тя пристигнала в Константинопол от Рим.

Всички жития за месец Юни »

Свети отци на православието

Жития на светци

  • Официален сайт на Софийска епархия
  • Богоносци
  • ДОБРОЛЮБИЕ
  • Лествица
  • ПОКЛОННИЧЕСКО-ПРОСВЕТЕН ЦЕНТЪР Св.Йоан Рилски
  • ПРАВОСЛАВИЕ
  • ВЕРОУЧЕНИЕ ЗА УЧИТЕЛИ И УЧЕНИЦИ
  • АУДИО БИБЛИЯ
  • ВСЕМИРНО ПРАВОСЛАВИЕ
  • ОФИЦИАЛЕН САЙТ НА СВ.СИНОД НА БЪЛГАРСКАТА ПРАВОСЛАВНА ЦЪРКВА - БЪЛГАРСКА ПАТРИАРШИЯ
  • ПРАВОСЛАВЕН СВЯТ