През 1579 година при царуването на Иоан Василиевич Грозни, който с Божията помощ покорил Казан, столицата на Татарското царство, на девойката Матрона от този град се явила насън Божията Майка. Тя казала, че на мястото, където се намира тяхната къща, в земята е скрита Нейна икона, и заповядала на девицата да обяви това на всички духовни и светски власти в града. Видението се повторило много пъти. Матрона разказала за него на майка си. Но тя оставила без внимание думите на малолетната си дъщеря. Накрая момичето видяло иконата на Божията Майка в огнени лъчи и чуло страшен глас: “Ако не разкриеш думите Ми, ще се явя на друго място, но ти ще загинеш!” Този път майката се вслушала в молбите на дъщеря си и уплашена от последното видение, отишла заедно с нея при архиепископа и воеводите. Но те не искали да им повярват. Тогава майката се върнала вкъщи и започнала сама да копае земята в посоченото място. Към нея се присъединили и други хора, но не намерили нищо. Накрая започнала да копае и самата девица Матрона и образът на Пречистата Богородица бил намерен и изваден от земята. Иконата тържествено била отнесена в църквата и се прославила с чудодейната си сила.

 

 

Застъпнице усърдна, Майко на всевишния Бог, ти молиш за всички твоя Син и наш Бог и правиш всички да се спасят под твоя царствен покров, застъпи се за всички ни, Госпоже, Царице и Владичице, които в беди, скърби и болести, обременени с много грехове, предстоим и се молим с умилена душа и съкрушено сърце със сълзи пред пречистия твой образ, имащи непоколебима надежда в теб, наше избавление от всички злини; дари полезното за всеки и спаси всички, Богородице Дево: ти си божествен покров за твоите раби.

 

 

Да се притечем, хора, към това тихо и добро пристанище, бърза помощница, готово и топло спасение - покрова на Девата, да избързаме в молитва, да се потрудим в покаяние: излива върху нас неспирна милост Пречистата Богородица, изпреварва с помощта си и избавя от велики беди и злини благонравните и богобоязливи свои раби.