Преподобни Козма Зографски

Преподобни Козма Зографски бил българин и произхождал от търновско болярско семейство; получил високо за онова време образование, той владеел отлично български и гръцки. Родил се през втората половина на XII в. по указание свише. Като достигнал пълнолетие и след като получил благочестиво възпитание, родителите му пожелали да го оженят. Но светият пламенно желаел монашески образ на живот, затова тайно от тях се отправил за Светата Атонска гора. Когато стигнал атонската граница, дяволът привидно му представил обширен морски пролив, който от всички страни отделял Света Гора от сушата, за да постави спънка на благочестивия юноша в неговото самоотвержение и да провали неговите прекрасни намерения.

В недоумението си как монасите поддържат връзка със света за своите жизнени потребности и как преплуват от единия бряг на другия без обществен превоз, свети Козма се обърнал към Бога и почнал да се моли така: “Господи Иисусе Христе, заради всенепорочната Си Майка открий ми пътя, по който желаещите пустиннически живот стигат на Света Гора!” Щом се помолил така, демонското привидение веднага изчезнало и му се открил сух път. Това бил неговият първи опит, от който узнал сатанинските козни, и благодарил на Бога и пречистата Му Майка. След това той радостно навлязъл в Света Гора и пристигнал в Зографската обител. Трогнат от приветливостта на монашестващите братя и от строгостта на техния живот, той решил да остане тук и бил приет с любов.Оттогава минало много време. Свети Козма ревностно изпълнявал възлаганите му послушания, бил удостоен с ангелския монашески образ и бил определен в числото на еклисиарсите. Първите години на неговия живот в Атон са забележителни с това, че Божията Майка благоволила видимо да му открие своята грижа за Света Гора. Било празник Благовещение, който тържествено се празнува в манастира “Ватопед”.

В числото на зографските братя, поканени на празника, бил и Козма, който видял в църквата жена с царствена красота и величие, която сама се разпореждала за всичко - и в църквата по време на службата, и на трапезата. Като гледал жена сред монашеското множество и като забелязал, че всичко се намирало под нейното самовластно ръководство, младият гостенин много се смутил. Той се завърнал смутен при своя старец в “Зограф” и запитан за причината, му разказал какво видял във “Ватопед”. Старецът запитал: “Как изглеждаше тази жена? Как беше облечена?”. И след като свети Козма описал непознатата, той с въздишка забелязал: “И ти не позна каква жена ти се е явила в една обител, посветена на божествената Мария? Ти си видял Царицата на Света Гора и на цялото творение!”. Като чул това, свети Козма благодарил на небесната Владичица, която го удостоила с такова явяване.След време той бил ръкоположен за дякон, а после бил удостоен и със свещенство, което му послужило като подбуда за по-големи подвизи и за безусловно изпълнение и на другите си манастирски послушания. Веднъж, останал сам в църквата, свети Козма молитвено се обърнал към иконата на света Богородица и извикал: “Пресвета Богородице, помоли се на твоя Син и Бог да ме настави на спасителния път!”. Едва произнесъл това, той чул гласа на Божията Майка: “Сине и Боже мой, научи Твоя роб, как да се спаси!”. И последвал отговор: “Нека да се отдалечи от манастира в безмълвие!” Вследствие тази Божия воля настоятелят благословил и свети Козма се уединил в едно съседно пустинно място и си изсякъл пещера в скалата, която се вижда от манастирските прозорци на запад. Как свети Козма се подвизавал там, виждал само Бог, но и хората могли да заключат отчасти, понеже дивният отшелник накрая получил дар на предзнание и прозорливост заради чистия си живот и строгите си подвизи.Веднъж при свети Козма дошли двама иеромонаси от Хилендарския манастир от любопитство, за да видят него самия и неговия начин на живот. Но междувременно скрили на пътя си в гората стомна с гроздово вино с намерение да си я вземат, като се връщат към дома си. Но това не останало скрито от светия отшелник. Когато се разделял с гостите си, той им казал: “Счупете стомната с виното, която скрихте на пътя си, защото в нея се е промъкнала змия и е пуснала отровата си!”. Удивени от такова предзнание, хилендарците счупили стомната и действително намерили змия в нея. Като прославили Бога за своето избавление от смъртоносната отрова, те благодарили на свети Козма, толкова дивен със своята прозорливост.

По същия начин той виждал с просветен от съзерцателния живот духовен взор и действията на демоните в пространството на въздушните митарства, през които душите на умрелите минават по пътя към небето. Един Велики четвъртък, рано сутринта, той видял душата на хилендарския игумен във въздуха да се бори с демоните и веднага пратил своя ученик с известие и просба да молят Бога за починалия. Когато пратеникът обявил в “Хилендар” думите на свети Козма и неговото видение, старците от манастира с недоверие отговорили: “Ние току-що видяхме нашия игумен след края на утринната и той сега ще служи литургия. Откъде твоят старец е измислил такава нелепост? Побъркан! Представя се за светец!”. Впрочем от любопитство те отишли в килията на игумена, за да му предадат думите на прелъстения пустинник, и видели, че действително техният игумен току-що е починал.

Близо до Есфигменския манастир от северозападна страна се издига планински рид, наричан Самария. Там живеел в уединение монах Дамян, който имал заповед от своя духовен старец Козма никога да не остава нощем да спи в чужда келия. Случило се, че по някаква лична необходимост той се отправил при съседния брат, и понеже той отсъствал, Дамян трябвало да го чака до вечерта. Най-после братът се завърнал, Дамян свършил своята работа и побързал да се прибере в своята келия за нощувка. Напразно приятелят му го молил да нощува при него, защото е опасно да се пътува нощем в тъмнината, а при това започвал и дъжд. Дамян останал непреклонен и верен на старческата заповед. Но опасенията на неговия приятел не били напразни. Поради извънредната тъмнина и проливния дъжд Дамян действително сбъркал пътя и вече не знаел къде се намерил и накъде отива. В тази крайна опасност той извикал към Господа: “Господи, спаси ме! Аз загивам!”. И изведнъж се намерил пред своята келия.

Поразен от това чудо, той при първа възможност се отправил към преподобния и му разказал за станалото. Свети Козма тогава отбелязал: “Брате, пази заповедта на своя старец, и Бог ще те опази от смърт!”.Веднъж преподобният тежко заболял и в болестта си като човек много му се приискало риба. И какво? Бог, Който хранил пророка Илия чрез враните, Той утешил и него със Своето Бащинско промишление. Свети Козма изведнъж видял един орел, който се спуснал от високо и положил една прясна риба пред пещерата. А в съседство близо до свети Козма се подвизавал един старец Христофор, който приготвял за собствената си трапеза донесена му риба, като я миел с вода. Но докато я миел, налетял орел, грабнал я от ръцете му и се изгубил с нея. Когато свети Козма благодарял на Бога за чудесната Му грижа, сготвил си рибата и тъкмо щял да яде, изведнъж до него стигнал тайнствен глас: “Остави част от сготвената риба за Христофор, защото тя е негова!” На другия ден Христофор наистина се явил при нашия светец и едва успял да направи молитва пред вратата на неговата пещера, преподобният му казал: “Добре дошъл, отче! Аз те очаквах и оставих част от рибата, която ти си доставил, за да подкрепиш силите си”. Когато свети Козма му разказал как Бог му подарил рибата, и старецът му предал за постъпката на орела, те се развеселили духовно и прославили Бога, Който така дивно се грижи за тях.

Предсмъртните дни на свети Козма били последно и най-тежко от всичките му земни изпитания. По Божие допущение сатаната го обкръжил със своето пълчище и до такава степен го бил и изранил, че страдалецът едва могъл да дойде на себе си. Впрочем и в най-страдалческото си положение отшелникът имал утешението и залозите на бъдещото блаженство... Малко преди това му се явил Сам Господ, предсказал му какво ще направи с него сатаната и му обещал за това венец в Своето царство. За това явление на Господа той разказал на своя приятел и съсед пустинножителя Христофор.

Веднъж Христофор дошъл до неговата пещера и чул, че някой разговаря с него. Когато свършил разговорът на свети Козма с тайнствения му Посетител, старецът почукал на вратата с обичайната молитва. Вратата на пещерата се отворила и приятелите се поздравили един друг, влезли в пещерата, помолили се и седнали. Като не намерил никого при преподобния, старецът го попитал с кого разговарял. След малко размисъл свети Козма с чувство на приятелско разположение и нямайки възможност да скрие от него посещението на Господа, смирено отговорил: “Посети ме Христос, нашият Бог, и за да подкрепи моята немощ, ми извести, че по Негово допущение и по тайните съдби на спасението, известни само на Него, ще ме нападне сатаната със своите пълчища, ще измъчи моята грешна плът, и това ще бъде предвестие и залог за скорошното мое заминаване оттук, за да наследя Неговото царство. Затова и ти си пратен при мене. И така, сега ще се разделим, защото чувствам нужда от уединение и тишина, а в този и този ден ти ме навести!”. Трогнат от това известие, старецът наскърбен се отдалечил от преподобния Козма, в очакване на определения ден, когато ще бъде възможно пак да го посети. И когато настанало това време, старец Христофор дошъл при свети Козма и го намерил полумъртъв. Попитал: “Какво значи това?”. Свети Козма с последни сили отговорил: “Снощи тук се яви сатаната с множество демони и дишайки злоба и гняв, ревейки от завист и яд, грозно викаше на своите пълчища: “Безгрижни и немощни!

Досега никой от вас не можа да повали и съкруши този враг на моята държава и сила. Така ли трябва да се постъпи с наш противник, който така многократно и постоянно ни побеждаваше и посрамваше?”. Беснувайки по този начин, сатаната ме нападна и ме би извънредно жестоко, както виждаш това по раните на тялото ми”. Но божественият Козма страдал недълго. На третия ден след сатанинския побой, причастен с пречистите Тайни, със славословие и молитва на устата, той мирно предал своя дух на Господа - на 22 септември 1323 г. от Рождество Христово.Когато се разнесла вестта за кончината на блажения по околните пустини и обители, се събрали множество отци и братя за погребението на свещените му останки.

В същото време Бог по чудесен начин прославил преподобния Козма след смъртта му, понеже той Го прослави в живота си. Когато се извършвало погребението на преподобния, към неговата пещера се стекли пустинни зверове и от всички страни долетели птици. И всички тези безсловесни творения като че ли разбирали загубата на Света Гора, мълчаливо окръжавали опяваното тяло, не сваляйки от него очи. А когато пуснали тялото в гроба и започнали да го засипват с пръст, всяко едно от животните издало печален глас, и след като отдали на Божия угодник тази дивна почест, се разпръснали по своите пустинни места.

После, след като минало 40-дневното възпоминание на покойния праведник, зографските братя се събрали в неговата пещера, извършили там всенощно бдение и решили да открият светите му останки, за да ги пренесат с почит в светата обител. Но не намерили мощите му. Какво е станало с тях, никой не е узнал досега. Това знае само Бог, Който царува над всичко во веки веков. Амин.
 
 
Тропар:
 
Подражаващ на делата на Родения в пещера, си се поселил в пещера, блажени; претърпял демонски нападения даже до смърт, твоето нетленно тяло бе взето в тайните съкровищници до втория съд и възкресение. Слава на Далия ти сила, слава на Увенчалия те, слава на Прославилия те в Царството Небесно.

Всички жития за месец Септември »

Свети отци на православието

Жития на светци

  • Официален сайт на Софийска епархия
  • Богоносци
  • ДОБРОЛЮБИЕ
  • Лествица
  • ПОКЛОННИЧЕСКО-ПРОСВЕТЕН ЦЕНТЪР Св.Йоан Рилски
  • ПРАВОСЛАВИЕ
  • ВЕРОУЧЕНИЕ ЗА УЧИТЕЛИ И УЧЕНИЦИ
  • АУДИО БИБЛИЯ
  • ВСЕМИРНО ПРАВОСЛАВИЕ
  • ОФИЦИАЛЕН САЙТ НА СВ.СИНОД НА БЪЛГАРСКАТА ПРАВОСЛАВНА ЦЪРКВА - БЪЛГАРСКА ПАТРИАРШИЯ
  • ПРАВОСЛАВЕН СВЯТ