Преподобни Анувий, който имал голяма вяра и любов към Христа Бога, бил родом от Египет. По време на повдигнатото от нечестивите идолопоклонници гонение срещу християните той дръзновено изповядал Христа пред езичниците, за което бил подложен на мъчения. Но, по Божи промисъл, той бил освободен от ръцете на езичниците и отишъл в пустинята; подвизавайки се и угаждайки на Бога, се скитал из нея до дълбока старост. Смъртта му се случила при следните обстоятелства.

 

По Божий промисъл на едно място на брега на река Нил, оросяваща Египетската страна, веднъж се срещнали трима пустинници: авва Сур, Исаия и Павел. Като се разпитали един други кой къде отива, те видели, че и тримата имали едно и също намерение; защото всеки от тях отивал при авва Анувий. От мястото, на което се срещнали пустинниците, до манастира на Анувий имало три дни път по вода, но трябвало да се плава срещу течението. Пустинниците седнали на брега в очакване, дали няма да се покаже някой плаващ нататък кораб, за да се качат на него и да стигнат до местността, където живее преподобни Анувий. И тъй като дълго време не идвал кораб, те изпаднали в униние и си казвали на себе си:
- Да се помолим на Господа, и Той, по Своята милост, да изпълни желанието ни и да ни помогне да преодолеем препятствието по пътя.
При това Исаия и Павел казали на авва Сур:
- Помоли се най-вече ти, отче, защото вярваме, че чрез тебе Бог ще ни даде това, за което се молим.
Сур им казал и те да преклонят колене за молитва, а сам кръстообразно легнал на земята и паднал пред Господа. Когато след края на молитвата старците станали от земята, те забелязали стояща близо до брега лодка. Зарадвани, те благодарили на Господа и се качили в нея. Лодката отплувала, носена от вятъра и управлявана от невидимата Божия сила, нагоре срещу течението. Тя плувала толкова бързо, че за един час изминала толкова път, колкото се изминава за три дни, и то при крайно напрежение на силите.

 

Когато лодката спряла на брега срещу Анувиевата обител, отците слезли от нея. При това Исаия произнесъл:
- Господи, яви ни мъжа, при когото отиваме, който е излязъл да ни посрещне и да открие на всеки от нас тайните на сърцето му!
Тогава отец Павел им казал:
- Господ ми откри, че Той след три дни ще вземе при Себе Си от света авва Анувий.
След това те тръгнали от брега към манастира и когато се поотдалечили от реката, преподобни Анувий излязъл да ги посрещне, и като се обърнал към тях с поздрав, казал:
- Благословен Господ, Който ме удостои да ви видя сега в плът, както преди ви виждах духом.
След като радушно ги придружил до келията си, той започнал на всеки от тях да разказва добрите му дела, неизвестни на никого, освен на Бога - а именно, кой как се подвизава в пълно уединение, угаждайки на своя Владика - Христа Господа, и каква благодат има от Господа.
След това авва Исаия казал на Анувий:
- Тъй като и на нас, честни отче, Господ ни откри относно тебе, че след изтичането на три дни Той ще те вземе от този временен живот, то умоляваме те, разкажи ни и за твоите пустинни трудове и подвизи, с които си угодил на Бога. Не мисли, че ще паднеш в тщеславие: отдалечавайки се от този свят, ти ще оставиш потомци на своя богоугоден живот, за да се намерят твои подражатели.
Тогава старецът им разказал за себе си следното:
- Аз не помня да съм извършил нещо велико и славно. Ето какво си спомням, по благодатта на моя Бог: оттогава, откакто изповядах пред мъчителите по време на гонението срещу християните името на нашия Спасител, от моите уста не е излязла нито една лъжлива дума. Защото, изповядал веднъж правдата, впоследствие не поисках да промълвя нищо лъжливо, и като веднъж обикнах небесното, аз не исках през останалото време да обичам нищо земно. В това ми помагаше и Божията милост, защото Господ ми дари сила никога да не търся никакви земни блага. Свети ангели ми донасяха необходимата ми храна. А моят Господ не скриваше от мене нищо от това, което става на земята. При това сърцето ми винаги е било изпълнено с жажда за общение с Него. Стремейки се с всичките си мисли към Владиката Христа, Когото душата ми възлюби, аз, за да Го виждам винаги с душевните си очи и да се наслаждавам на съзерцаването Му - не заспивах ни денем, ни нощем. Постоянно виждам и Божия Ангел, присъстващ до мене и показващ ми всички светоуправници на този век. Светлината на моя ум никога не угасваше. Всичко, което просех от Господа, получавах веднага. Многократно съзерцавах предстоящите пред Бога ангелски ликове; съзерцавах ликовете на светите мъченици и изповедници, съборите на монасите и всички светии, и най-вече тези, които не са имали друго занимание по време на земния си живот, освен в простота на сърцето и вяра винаги да славят и благославят Господа. Виждах също и сатаната и неговите ангели, предадени на вечен огън. И отново, в противоположната им страна виждах праведниците, наслаждаващи се на вечна радост.

 

Това и много друго подобно на него в продължение на три дни преподобни Анувий разказвал на отците, които го посетили, разказвал не от тщеславие, но за полза на слушащите. Защото той говорел за това с велико смирение, принуден от молбите на дошлите. В края на третия ден той мирно и радостно предал духа си на Бога, и още щом духът му се разделил с тялото, мигновено се появили сонм свети ангели, взели душата на светеца и започнали да я възнасят на небесната висота. При това във въздуха се носели най-сладостни ангелски песнопения. Така се преселил от земята в небесните обители преподобният Анувий, който изповядал пред езичниците Христовото име и претърпял мъчения за това. Сега той се прославя пред небесните ангели в лика на изповедниците на нашия Господ Иисуса Христа, на Когото с Отца и Светия Дух се отдава чест и слава во веки. Амин.