Свети Евтимий живял през царуването на Константин и Ирина и така се прославил с благочестието си, че с монашеското си житие сияел като лъчезарна звезда в Христовата църква. За това той бил удостоен с епископски сан и присъствал на втория Никейски - Седмия Вселенски събор, на който безстрашно и с ревност се борил против еретиците и ги посрамил; бил изпращан също и от царете с различни държавни поръчения в места, където имало разпри и метежи. А когато се възцарил Никифор, свети Евтимий, заедно с други православни епископи, бил заточен в Западна Паталарея, уж заради насилственото пострижение на една девица, и от тогава до самата си страдалческа кончина повече не се върнал в епископията си и не я управлявал. След двадесет и девет години, когато зверонравният Лъв заел императорския престол в гръцката държава, светецът бил извикан от заточение, изправен пред царя и подложен от него на разпит за иконопочитанието. По обичая си, той дръзновено изобличил еретическото нечестие и отлъчил мъчителя от църквата. Царят силно се разгневил срещу изповедника и отново го изпратил на заточение в град Ас. След това император Лъв бил свален от престола и загинал от меч. Наследил го император Михаил, който се наричал Пелтек. При този цар преподобният бил извикан от Ас и принуждаван да се откаже от иконопочитанието; но той безстрашно и на всеослушание произнесъл следното изречение:

- Който не се покланя на образа на нашия Господ Иисус Христос, да бъде анатема!

За това той отначало бил подложен на бой, а после бил изпратен на заточение в Крит, където бил затворен в мрачна тъмница и освен това бил подложен на жестоко мъчение: разтегнали го между четири стълба и го били с волски камшици, така че тялото му се покрило с множество рани и подпухнало. Като живял малко след това, светият изповедник с мир предал духа си на Бога.