В град Лаодикия (не този, който се намира в Сирия, а който е в Кария, между малоазийските реки Ликос и Меандър) живеели двама свещеници, братя по плът - Трофим и Тал.

Те били родом от Кария, от град Стратоник. И двамата били мъже твърди във вярата и проповедници на словото Божие. Като искали да обърнат в пътя на спасението душите на заблудените, те водели спорове с елините и непрекъснато изобличавали тяхното нечестие.

Веднъж нечестивите идолопоклонници, като не можели да търпят повече техните изобличения, ги затворили в тъмница.

В това време, при царуването на Диоклитиан и Максимиан, в Кария бил назначен за управител Асклепиодот, който се настанил в град Бофор, намиращ се недалече от Лаодикия.

Началникът на воинската стража в Лаодикия изпратил свои хора при хегемона, за да го известят за двамата взети под стража християнски свещеници и да получат разпореждане как да постъпи с тях. Той получил отговор - да бъдат пребити с камъни.

Но когато извели светите мъченици Трофим и Тал, за да ги убият, множество християни ги обкръжили и ги защитавали от камъните, така че нито един камък не могъл да ги нарани; а обратното - тези, които хвърляли камъните, противно на своето намерение, сами се поразявали един другиго. След като дълго време мятали камъни до изнемогване и видели, че няма никакъв резултат, мъчителите се отказали.

Узнавайки за това, началникът на стражата пуснал двамата светци. А те продължили без страх да учат всички на Христовата вяра и да изобличават неверието на елините.

След известно време градоначалниците отново ги задържали под стража и ги отвели при хегемона в град Бофор. На хегемона казали:

- Ние се опитахме да убием с камъни тези хора, според твоята заповед, но камъните дори не се докоснаха до тях; затова ги изпращаме при теб.

Хегемонът заповядал да повесят светиите и да разкъсват безмилостно телата им с остри железа.

Докато били измъчвани, те със силен глас викали:

- Ние сме християни! Няма да се поклоним на идолите и няма да се покорим на нечестивата заповед на земните царе!

След всички тези мъчения хегемонът ги осъдил на разпятие, като казал:

- Нека да бъдат разпнати, подобно на Този измамник, в Когото вярват.

Извели светиите извън града на мястото, където били приготвени техните кръстове. Те вървели натам с радост, като благодарели и възхвалявали Бога за това, че им е дарувал да умрат с такава смърт и че така с техните страдания се уподобяват на пречистите страдания и на разпятието на Господа Иисуса.

След тях вървяло множество народ - мъже и жени, които искали да видят тяхната кончина.

Когато ги довели до кръстовете, някои от християните им донесли малко храна и ги умолявали да вкусят от нея.

Като не желаели да огорчат братята си, те вкусили по малко от донесеното, а останалото раздали на наобиколилия ги народ.

След това били приковани с железни гвоздеи на кръстовете и разпнати подобно на Господа Иисуса.

Докато висели на кръстовете, мъчениците много говорили на народа, поучавайки го в познанието на Бога и светата вяра.

Сред народа се надигнал плач и ропот. Някои укорявали хегемона за неговото жестокосърдие и за това, че предал на такава жестока смърт невинни хора. А други викали:

- Слава на Тебе, Боже, защото силата Иисусова засвидетелства себе си и в нашите времена!

Някаква жена, иудейка, се поклонила на светиите, висящи на кръста и възкликнала:

- Блажена е майката, която е родила тези мъже!

А тук стояла и тяхната майка, която с твърда вяра гледала страданията на двамата си синове.

Мнозина от намиращите се там събирали капещата от светиите честна кръв: едни помазвали с нея своите кърпи и дрехи, други - телата си, за да се изцелят от своите душевни и телесни болести.

Христовите мъченици Трофим и Тал, като се помолили на Бога, предали светите си души. Това станало в 16-ия ден на месец март. За тяхното погребение вярващите приготвили чисти плащаници и благоуханни аромати.

На мястото, където измъчвали светиите, дошъл и тъмничният пазач и като се поклонил на Христовите мъченици, изповядал пред целия народ, че е видял двамата мъченици да се възнасят на небето, съпровождани от три ангела, които беседвали с тях.

След това народът се отправил при хегемона и го помолил да даде заповед да се снемат от кръстовете светите тела на мъчениците и да разреши да ги погребат.

Хегемонът, като чул тази молба, отначало се разгневил и заповядал на войниците си да бият дошлите. Но след известно време се успокоил и казал, че който иска, може да вземе телата на убитите.

Светиите били снети от кръста и положени в нов гроб. Между това, сред християните се повдигнал спор за мястото, където да бъдат погребани светите тела на мъчениците: едни желаели на едно място, други - на друго.

Настъпила вечерта. Народът не си отивал от гроба на светите мъченици, но прекарал цялата нощ там със запалени свещи и псалмопения.

Когато дошло утрото, жената на хегемона донесла благовония и аромати и ги изляла върху телата на светите мъченици. След това тя положила върху ковчега скъпоценен покров и казала с висок глас, за да я чуят всички:

- Тази нощ видях насън тези мъже, че бяха изпратени заедно с ангели от Бога да накажат моя мъж, задето ги уби невинни.

И още много друго казала тя, като укорявала мъжа си за неговата жестокост и безмилостност.

А майката на светите мъченици, заедно с двама честни мъже - Зосима и Артемий, техни съграждани, взели честния ковчег със светите им тела и го пренесли в град Стратоник, където погребали светиите с чест.

Между това, приближавал денят, в който нечестивите идолопоклонници празнували рождения ден на Диоклитиан.

Хегемонът дошъл в Лаодикия и устроил тук голямо тържество в чест на своя нечестив цар.

Но внезапно бил застигнат от Божието наказание заради невинно пролятата кръв на светите мъченици. Той изведнъж паднал на земята, започнал да се мята като бесноват и да трепери с всичките си членове.

Всички, които били там и видели това, се изпълнили с голям страх.

А хегемонът викал:

- Къде е бог Зевс?

- Къде е бог Херакъл?

- Къде е бог Хермес?

- Къде са останалите богове и богини? Нека да дойдат и да ми помогнат! Напразно им се покланях! Ето, сега бивам предаден на вечния огън от живеещия на небесата Бог и от Неговите раби Трофим и Тал!

Той крещял това с висок глас, така че неговите викове се чували навсякъде. Бил така ужасно измъчван, че започнал да разкъсва със зъби плътта си и да хапе езика си и мъчейки се така, изпуснал окаяната си душа.

Мъчителят с горчив плач отишъл да се мъчи в ада при своите нечестиви богове; а светите мъченици Трофим и Тал с радост дошли при своя Господ и Бог, за да царуват вечно на небесата, предстоейки пред светлия престол на Отца и Сина и Светия Дух - Бога, Комуто е славата во веки. Амин.