Сказание за бягството на Пречистата Дева Богородица с Богомладенеца в Египет

След като влъхвите заминали от Витлеем, Ангел Господен се явил насън на Иосиф, нареждайки му заедно с новородения Младенец Иисус Христос и с Майка Му - Пречистата Дева Мария, да бяга в Египет и да остане там дотогава, докато не му бъде наредено да се върне оттам, тъй като Ирод щял да търси Младенеца, за да Го погуби. Като станал, Иосиф взел Младенеца и Майка Му нощем и тръгнал за Египет. Но отначало, преди заминаването си, той изпълнил в Соломоновия храм всичко, което било определено по закона Господен, понеже дните на очистването на Пречистата и Пренепорочна Божия Майка вече настъпили, и в този храм нашият Господ бил срещнат от стареца Симеон и от Анна пророчица. После, като изпълнили всичко, което било определено в закона, Иосиф отишъл в Назарет, у дома си. Защото свети Лука казва така: “И когато свършиха всичко според закона Господен, върнаха се в Галилея, в своя град Назарет” . Оттук е ясно, че те не са се отправили веднага от Витлеем към Египет, а отначало са отишли в храма Господен, след това - в Назарет и накрая, в Египет. За това свидетелства и свети Теофилакт в тълкованието на “Евангелие от Матей”, когато пише така: “Въпрос: Как Евангелист Лука казва, че Господ отишъл в Назарет след като минали 40 дни от раждането Му и след сретението Си със стареца Симеон, а тук свети Матей казва, че Той дошъл в Назарет вече след завръщането от Египет? Отговор: Знай, че Евангелист Лука споменава това, за което е премълчал Евангелист Матей, а именно, че Господ след рождеството Си отишъл в Назарет. А Матей говори за това, което се е случило вече по-късно, а именно: как нашият Господ избягал в Египет и как, след завръщането си оттам, отново отишъл в Назарет. Евангелистите не си противоречат един на друг, само че Лука говори за заминаването на Христа от Витлеем в Назарет, а Матей разказва за завръщането му от Египет в Назарет.” И така, като излезли от храма Господен, светите пътници отначало се отправили към Назарет и незабавно се разпоредили относно дома си; а след това, като взели със себе си всичко нужно за пътуване, бързешком, нощем (за да не узнаят това най-близките съседи) тръгнали по пътя за Египет. При това те взели със себе си, за да им служи, и Иаков, най-големия син на Иосиф, наречен по-късно брат Господен, което се вижда от църковното песнопение на 23 октомври, където се пее така: “Ти, който си бил брат Господен по плът и ученик, и самовидец на божествените тайни, бягайки с Него и оставайки в Египет с Иосиф и с Иисусовата Майка: с тях моли да се спасим”. Оттук е ясно, че и Иаков е съпътствал Светото семейство по пътя към Египет, служейки му по време на пътуването. А Господ избягал в Египет, за да покаже, че Той е истински въплътен човек, а не дух и привидение (което посочва свети Ефрем в словото си на Преображение, когато казва: “ако Той не е бил плът, то тогава с Кого е бягал Иосиф в Египет?”; и за това, за да ни научи да бягаме от човешкия гняв и ярост, а не с гордост да им се противим. Така обяснява и Златоуст: “Чрез бягството Си - казал той - Господ ни учи да отстъпваме пред яростта, тоест да бягаме от човешката ярост. И ако Всемогъщият бяга, чрез това ние, гордите, се научаваме да не се подлагаме на опасности.” Целта на бягството Господне в Египет е и тази, Египет да се очисти от идолите и, както казва свети папа Лъв, да участва и тази страна, в която за първи път чрез заколването на агнеца бил явен предобразът на спасителното знамение на кръста и на пасхата Господня, в приготвянето на тайнството на най-святата жертва. А също и да се изпълни следното пророчество на Исаия: “Ето, Господ ще седне на лек облак и ще дойде в Египет. И пред лицето Му ще потреперят идолите египетски”. В това място под облак свети Амвросий разбира Пречистата Дева, която донесла на ръцете си Господа в Египет, и облакът е лек, защото тя не е отегчена от никакво бреме на някакъв грях или плътско въжделение и познаване на съпружеството.
Преданието разказва, че когато праведният Иосиф, Пречистата Дева и Богомладенецът вървели към Египет, на едно пустинно място ги нападнали разбойници и искали да им отнемат магарето, на което те возели малкото багаж, който им бил необходим по пътя, и което понякога и самите те яздели. А един от разбойниците, като видял Младенеца и необикновената Му красота, и като се удивил, казал:
- Ако Бог би приел на Себе Си човешко тяло, Той не би могъл да бъде по-красив от този Младенец.
Като казал това, той забранил на другарите си, другите разбойници, да им сторят каквото и да е зло, и не им позволил с нищо да обидят тези пътници. Тогава Пречистата Богородица казала на този разбойник:
- Знай, че Този Младенец ще ти въздаде с щедро въздаяние за това, че Го запази.
Този разбойник бил същият, който впоследствие, при разпятието на Христа, бил разпънат от дясната Му страна, и на когото Господ казал: “истина ти казвам: днес ще бъдеш с Мене в рая”. И се изпълнило пророческото предсказание на Божията Майка, че “Този Младенец ще ти въздаде”.
Когато те влезли в Египетската страна и се намирали в пределите на Тиваида, наближили град Ермопол. Близо до входа на града растяло едно много красиво дърво, наричано “Персея”, което тамошните жители, по идолопоклонническия си обичай, почитали като бог, заради височината му и величествената му красота, като му се покланяли и му принасяли жертви, понеже в това дърво живеел и един бяс, почитан от тях. Когато Пречистата Божия Майка се приближила до дървото с Божествения Младенец на ръце, то веднага се разтресло силно, тъй като бесът, като се уплашил от идването на Иисус, избягал. А дървото наклонило върха си до земята, въздавайки подобаващо поклонение на своя Създател и на Неговата Родителка, Пречистата Дева; освен това, то ги защитило със сянката на многолистните си клони от слънчевия пек и с това дало възможност на уморените най-свети пътници да отдъхнат. И това дърво останало наклонено, като очевидно знамение на идването на Господ в Египет. След като Господ, Майка Му и Иосиф почивали под това дърво, то получило целебна сила, защото от плодовете му се изцерявали всякакви болести. След това светите пътници влезли в града и в идолския храм, намиращ се в него, и в същия миг всички идоли паднали. За този храм споменава Паладий в “Лавсаик”: “Там (в Ермопол) видяхме идолски храм, в който по времето на идването на Спасителя всички идоли паднали на земята. Също и в едно селище, наречено Сирен, триста шейсет и пет идоли паднали в един храм, щом там влязъл Христос с Пречистата Си Майка. А и в целия Египет по време на Господнето идване идолите се разбили и бесовете избягали от тях, и така се изпълнило това, което предрекъл свети пророк Иеремия, намирайки се в Египет, когато казал: “Всички идоли трябва да паднат и всички изображения на боговете да се разбият тогава, когато тук дойде Девата Майка с Младенеца, роден в ясли.” От времето на това Иеремиево пророчество при египтяните съществувал обичай да изобразяват Девица, почиваща в постеля, а близо до нея - Младенец, лежащ в ясли и повит в пелени, и да се покланят на това изображение. Когато веднъж цар Птоломей попитал египетските жреци защо правят това, те отговорили: “Това е тайна, възвестена на древните ни предци от един свят пророк, и ние чакаме изпълнението на това пророчество и разкриването на тази тайна.”
След това светите пътешественици се отбили малко встрани от град Ермопол и търсейки място за почивка, влезли в едно селище, което се наричало Натарея и се намирало недалеч от Илиопол. Иосиф оставил Пречистата Дева Мария с Христа Господа близо до това селище, а самият той влязъл в него, за да купи някои необходими неща. А смокиновото дърво, приютило светите странници под себе си, се раздвоило от горе до долу и наклонило върха си, образувайки подобие на сенник или шатра над главите им; а долу, при корена си, то образувало вдлъбнатина, удобна за пребиваване, и там Пречистата Дева с Младенеца легнала и отдъхнала от пътуването. И до днес това място е на голяма почит, и то не само сред християните, но и сред сарацините, които и досега запалват светилник с елей във вдлъбнатината на дървото в чест на почивалата там Дева с Младенеца. Иосиф и Пресвета Богородица пожелали да останат в това селище и като намерили колиба недалеч от дървото, заживели в нея. Със силата на Божествения Младенец станало и друго чудо, защото пак там, близо до местопребиваването им и близо до чудесното дърво, внезапно се появил извор с течаща вода, от който Пречистата Дева черпела за нуждите си и в който къпела Младенеца. Този извор съществува и досега, имайки прохладна и здрава вода. А което е още по-удивително, това е единственият извор с течаща вода в цялата египетска земя. С това свършва повествованието за пребиваването на Пречистата Божия Майка с Христа в Египет, където те прекарали няколко години. Но няма точни данни за това, колко години е прекарал Господ в Египет. Свети Епифаний казва, че са две години, Никифор - три години, Георги Кедрин - пет години, а други, като Амоний Александрийски, мислят, че е прекарал там седем години. Във всеки случай, несъмнено е, че е бил там до Иродовата кончина, както казва и Евангелието: “и там стоя до смъртта Иродова”.
А след избиването на витлеемските младенци и след като окаяният Ирод загинал от зла смърт, Ангел Господен отново се явил насън на Иосиф, като му заповядал да се върне от Египетската страна в земята Израилева, защото (казал той) “измряха ония, които търсеха душата на Младенеца”. Иосиф станал, взел Младенеца и Майка Му и тръгнал към Иудея, която била по-добрата и по-голямата част от земята Израилева. Но като чул, че в Иудея царува Архелай, на мястото на баща си Ирод, той се уплашил да отиде там. Понеже Ирод оставил след себе си трима сина: Архелай, Ирод Антипа и Филип. След смъртта на баща си те отишли в Рим, при кесаря, поради съперничество, тъй като всеки от тях искал да получи царството на баща си. Кесарят, като не дал на нито един от тях царска чест, разделил царството на четири части, наричайки ги тетрархии. На най-големия брат - Архелай, той дал Иудея, на Ирод Антипа дал Галилея, а на най-малкия брат - Филип - Трахонитската страна; а Авилиния той дал на Лисаний, малкия син на Лисаний старши, който някога бил приятел на Ирод, а после бил убит от него поради завист. Изпращайки ги от Рим, кесарят обещал на Архелай и царска чест, ако той покаже добро и грижливо управление на своята част. Но Архелай ни най-малко не бил по-добър от жестокия си баща, мъчейки и убивайки мнозина, защото, като пристигнал в Иерусалим, той веднага убил напразно три хиляди души и наредил да измъчват много граждани в деня на празника, сред храма, пред цялото събрание на иудеите. Поради тази своя жестокост, след като минали няколко години, той бил наклеветен, лишен от власт и изпратен на заточение. При завръщането си Иосиф чул, че царува този зъл управник, макар и без царска титла, и се уплашил да отиде в Иудея; а след като получил откровение насън от същия ангел, който му се явявал преди, заминал за пределите галилейски, във владението на Ирод Антипа, брат на Архелай, защото Ирод управлявал народа с по-голяма кротост от брат си; и Иосиф се поселил в град Назарет, в своя дом, където те живели и преди, за да се изпълни предсказаното за Христа Господа от пророците, че Той ще се нарече Назорей.
 
Нему слава во веки. Амин!

Всички жития за месец Декември »

Свети отци на православието

Жития на светци

  • Официален сайт на Софийска епархия
  • Богоносци
  • ДОБРОЛЮБИЕ
  • Лествица
  • ПОКЛОННИЧЕСКО-ПРОСВЕТЕН ЦЕНТЪР Св.Йоан Рилски
  • ПРАВОСЛАВИЕ
  • ВЕРОУЧЕНИЕ ЗА УЧИТЕЛИ И УЧЕНИЦИ
  • АУДИО БИБЛИЯ
  • ВСЕМИРНО ПРАВОСЛАВИЕ
  • ОФИЦИАЛЕН САЙТ НА СВ.СИНОД НА БЪЛГАРСКАТА ПРАВОСЛАВНА ЦЪРКВА - БЪЛГАРСКА ПАТРИАРШИЯ
  • ПРАВОСЛАВЕН СВЯТ