Слово на свети Василий Велики за светия мъченик Варлаам

Слово на свети Василий Велики за светия мъченик Варлаам

В стари времена смъртта на светиите се чествала със сълзи и ридания. Когато Иаков умря, "Иосиф плака над него"; дълго оплакваха иудеите Моисея след неговата кончина; и Самуил почетоха с много сълзи.
А днес се радваме при кончината на преподобните, понеже критериите за скръб се измениха след победата на кръста. Вече не плачем, когато съпровождаме смъртта на нашите светии, но с въодушевление и ликуване празнуваме при техните гробове; защото смъртта за праведниците е сън, по-точно - преход към по-добрия живот. Затова се радват мъчениците, когато ги убиват; желанието за най-блажения живот унищожава страданията при мъченичеството. Мъченикът не гледа опасността, а очакващите го венци; не се ужасява от ударите, но се стреми към наградата; не вижда мъчителите, бичуващи го на земята, но си представя ангелите, приветстващи го от небето; за него са важни не краткотрайните опасности, а вечните въздаяния. И у нас мъчениците вече жънат светлия залог на славата, понеже, огласяни от всички с възторжени хваления, дори от гробовете те улавят в мрежата си хиляден народ.
Точно това се изпълни днес над мъжествения Варлаам. Прозвуча бойната тръба на мъченика и, както виждате, събра воините на благочестието. И както обеща Владиката на верните: "който вярва в Мене, и да умре, ще оживее", тъй мъжественият Варлаам умря, и свиква в наши дни тържествени събрания; погълнат е от гроба и кани на пиршество.
 
Сега е благоприятно време да възкликнем: "Де е мъдрецът? Де е книжовникът? Де е разисквачът на тоя век?" Днес имаме непобедим учител по благочестие - селянина, когото мъчителят повлякъл като лесна плячка, но в когото след изпитанията познал непобедимия воин; присмивал се над него заради неправилната му реч, а той го ужасил с ангелско мъжество: понеже нравите му не били огрубели заедно с оръдието на говора и умът му не съдържал недостатъците, които открили в думите му. Но той станал втори Павел, казвайки заедно с апостола: "ако и да съм прост в речта, в знанието не съм". Бичуващите го мъчители се вцепенявали от умора, а мъченикът се оказвал с обновени сили; ръцете на онези, които го стъргали, се уморявали, но разсъдъкът на страдалеца не се прекланял; бичовете разкъсвали стройно сплетените жили, но целостта на вярата ставала още по-ненакърнима; изчезнала плътта от изранените хълбоци, но цъфтяло любомъдрието на разума; голяма част от плътта му била умъртвена, но мъченикът бил бодър, като че още не бил започнал подвизите си.
 
Когато любовта към благочестието заживява в душата на човека, всички видове ругателства за нея са смешни, и всички, които я измъчват заради любимия предмет, ще носят радост вместо скръб. Свидетел ми е любовта на апостолите, която някога правела приятни за тях бичовете на иудеите. Понеже е казано: "А те излязоха из синедриона радостни, че са се удостоили да понесат безчестие за името на Господа Иисуса".
Такъв е и воинът, когото днес прославяме. Мъченията той приемал като веселие, бичуван, си мислел, че хвърлят върху него рози; телесно наранен, се пазел единствено от нечестието като от стрели, а гнева на съдията считал като сянка от дим; смеел се над свирепите заповеди на въоръжените мъже; ликувал при вида на опасностите като при вида на венци; развеселявал се от побоите като от почести; в най-жестоките мъчения се радвал, като че приемайки най-блестящите награди; презирал извадените мечове; приемал върху себе си ръцете на мъчителите с усещането, че са по-меки от восък; целувал дървото на наказанието като спасително дърво в морето; наслаждавал се на тъмната килия като от разнообразие на цветове. Десницата му била по-силна от огъня, който враговете употребили срещу него като последно средство. Понеже, като сложили огън върху жертвеника за възлияние на демоните, довели и поставили пред него мъченика и заповядвайки му да държи дясната си ръка простряна над жертвеника, я употребили вместо меден олтар, с хитра умисъл поставили в нея горящ тамян. Те се надявали, че ръката, победена от силата на огъня, скоро по необходимост ще пусне тамяна върху жертвеника.
 
Уви, колко хитро измислена съблазън на нечестивите! “Понеже - казвали те - хиляди рани не поколебаха волята му, да поколебаем с пламъка поне ръката на упорития борец. Понеже с разнообразни средства не потресохме душата му, то да приведем в потресение поне десницата му чрез действието на огъня”. Обаче тия жалки хора се излъгали в своите очаквания. Макар пламъкът да изгарял ръката, тя продължавала да държи в себе си пламъка, все едно, че бил пепел. Не обърнала гръб, подобно на беглец към враждуващия огън; но неизменно се държала, доблестно борейки се с пламъка, и дала на мъченика случай да каже с думите на Пророка: Благословен Господ Бог мой, Който учи ръцете ми на опълчение, пръстите ми на битка. Огънят встъпил в битка с ръката и поражението се оказало на страната на огъня. Продължила борбата между пламъка и ръката на мъченика и десницата удържала небивала победа; макар пламъкът да прониквал през ръката, тя си оставала простряна за борба. Наистина, това е ръка, превъзхождаща в упорството си огъня! Ръка, която не се е учила да отстъпва на огъня! Огън, научен сега на поражение от ръката! Желязото отстъпва пред огъня, смекчено от неговата горещина. Медта не се противи на неговото могъщество. Но преодоляващата всичко сила на огъня, изгаряйки простряната ръка на мъченика, не я поколебала! С право мъченикът би могъл да възкликне към Господа: "Ти ме държиш за десницата; Ти ме ръководиш с Твоя съвет и после ще ме приемеш в слава".
Как да те нарека, доблестни войниче Христов? Дали изваяние? Но много бих унизил твоето търпение. Огънят размеква изваянието, а твоята дясна ръка не убеди дори да трепне. Дали железен? Но намирам, че и този образ е много по-ниско от твоето мъжество. Ти сам убеди пламъка да не стори насилие над ръката; ти сам имаше ръката си за олтар. Ти сам с пламенееща десница поразяваше лицата на демоните, някога с превърнатата си във въглен ръка порази главите им, а днес с изпепелената си десница потъпкваш и ослепяваш техните пълчища.
 
Но защо ли с детския си говор унижавам доблесния подвижник? Да предоставим да му песнословят ония, чийто език е много по-уверен; да призовем към това най-звучните тръби на учителите. Изправете се пред мен, славни житиеписци на подвижническите геройства! Допълнете чрез своето изкуство това непълно изображение на военачалника! С цветовете на вашата мъдрост обагрете неясно представения от мен венценосец! Бих искал да бъда победен от вашето живописание на доблестните дела на мъченика. Бих се радвал да призная над себе си и днес подобна победа на вашата мощ. Ще погледна тази по-точно изобразена от вас борба на ръката с огъня. Ще видя този борец, изобразен по-живо на вашата картина. Да плачат демоните и днес поразявани във вас чрез доблестта на мъченика! Отново да им бъде показана горената и побеждаваща ръка! Да бъде изобразен на картината и подвигоположникът в борбите, Христос, Комуто слава во веки веков! Амин.

Всички жития за месец Ноември »

Свети отци на православието

Жития на светци

  • Официален сайт на Софийска епархия
  • Богоносци
  • ДОБРОЛЮБИЕ
  • Лествица
  • ПОКЛОННИЧЕСКО-ПРОСВЕТЕН ЦЕНТЪР Св.Йоан Рилски
  • ПРАВОСЛАВИЕ
  • ВЕРОУЧЕНИЕ ЗА УЧИТЕЛИ И УЧЕНИЦИ
  • АУДИО БИБЛИЯ
  • ВСЕМИРНО ПРАВОСЛАВИЕ
  • ОФИЦИАЛЕН САЙТ НА СВ.СИНОД НА БЪЛГАРСКАТА ПРАВОСЛАВНА ЦЪРКВА - БЪЛГАРСКА ПАТРИАРШИЯ
  • ПРАВОСЛАВЕН СВЯТ