Светата дева Миропия произхождала от град Ефес. Родителите били християни. Когато баща вече не бил между живите, тя приела свето кръщение. Възпитавана от майка си в страх Божий, тя усърдно посещавала гроба на светата мъченица Ермиония, една от дъщерите на свети апостол Филип. Тя вземала целебното миро, което изтичало от мощите на света Ермиония, и давайки го на болните, ги изцелявала.

По това време царувал Деций. Когато той повдигнал гонение срещу християните, майката на Миропия се преселила заедно с нея на остров Хиос, където притежавала имение. Тук тя пребивавала заедно с дъщеря си, затваряйки се вкъщи и молейки се на Бога. Веднъж на този остров пристигнал княз Нумериан. По негова заповед, за изповядване на Христовата вяра, бил взет блаженият Исидор, мъж чуден и благоговеен, по звание воин. Тъй като той не желаел да се отрече от Христа и отхвърлял поклонението на идолите, князът, подлагайки го на различни мъки, го осъдил на посичане с меч. След това тялото му било хвърлено в гората на зверовете и птиците и на известно разстояние от него била поставена стража, за да не откраднат християните тялото на мъченика. Изпълнена с Божествена ревност, светата дева Миропия дошла със своите слугини през нощта, тайно взела тялото, с чест извършила погребалните молитви и го погребала на приготвено за целта място.

Като узнал, че тялото на свети Исидор е отвлечено, князът затворил стражите в окови и заповядал да ги водят из острова и да ги измъчват, обявявайки, че ако не намерят откраднатото тяло до определеното време, ще отсекат главите им.

Света Миропия, като видяла мъките на окованите и влачени стражи и чула, че им предстои смъртно наказание, се умилила в душата си и си помислила:

- Ако тези стражи търпят мъки и ще бъдат наказани заради мене, която тайно съм отнесла тялото, тогава горко ми на Божия съд и душата ми ще се мъчи, виновна за убийството на тези хора.

И неочаквано за всички тя извикала към войниците:

- Другари! Аз взех тялото на погубения от вас, докато вие спяхте.

Като чули това, войниците веднага я хванали и я завели при княз Нумериан, казвайки:

- Господарю, ето кой е откраднал мъртвеца.

Князът попитал светицата:

- Истина ли е това, което казват за тебе?

- Истина е - отговорила светицата.

- Как дръзна, проклета жено, да направиш това?

Света Миропия отговорила:

- Дръзнах, защото презирам и плюя на твоята окаяност и безбожие.

От тези думи гордият княз изпаднал в силна ярост и веднага заповядал да я бият немилостиво с пръчки. Били я дълго; след това я хванали за косите и я влачили по целия остров, и изтезавали всички членове на тялото ; накрая едва жива я затворили в тъмница. В полунощ, когато светицата се молела, светлина озарила цялата тъмница и пред нея застанал лик ангели, сред които бил свети Исидор, и всички те пеели трисветата песен. Като погледнал към мъченицата, светият мъж казал:

- Мир на тебе, Миропия - твоите молитви стигнаха до Бога и ти ще бъдеш с нас, и ще получиш венеца, приготвен за тебе.

Когато той казвал тези думи, светата дева с радост предала духа си на Бога. И тъмницата се изпълнила с неизказано благоухание, от което тъмничните стражи изпаднали в ужас и изумление. Един от тях, който добре видял и чул всичко това, побързал да отиде при свещеника, подробно му разказал всичко, приел свето Кръщение и впоследствие сам се удостоил с мъченически венец. Християните взели тялото на света Миропия и го погребали с чест, прославяйки Бога.

Житие на преподобния 

Атанасий Печерски

“Аз съм възкресението и животът; който вярва в Мене, и да умре, ще оживее”. Спасителят изпълнил тези думи, казани за четиридневния Лазар, и над преподобния наш отец Атанасий - Печерски затворник, желаейки и ние да изпълним думите на богатия, казани за бедния Лазар: “Ако някой от мъртвите отиде при тях, ще се покаят”.

Преподобният Атанасий бил монах в светия Печерски манастир и водел свят и Богоугоден живот. След дълго боледуване той умрял. Братята измили тялото му и го положили в кърпи, както подобава на починал монах. Мъртвият лежал непогребан два дни поради някакво забавяне. През нощта игуменът имал видение и чул глас:

- Човече Божий! Атанасий два дни лежи непогребан, а ти не се грижиш за това.

Още щом настъпило утрото, игуменът заедно с братята дошъл при починалия, за да извърши погребение над него - и изведнъж видели, че той седи и плаче. Като видели, че е жив, всички се ужасили и започнали да го питат как е оживял и какво е видял или чул? Той в отговор им казвал само едно:

- Спасявайте се!

Но те още повече започнали да го питат, желаейки да чуят нещо полезно от него. Тогава той им казал:

- Ако ви кажа, вие няма да повярвате и няма да ме послушате.

Братята му се заклели, че ще спазят всичко, което ще им каже. Тогава възкръсналият им казал:

- Имайте послушание във всичко към игумена, кайте се всеки час и се молете на Господа Иисуса Христа и на Неговата Пречиста Майка, и на преподобните отци Антоний и Теодосий, за да завършите живота си тук, в тази обител, и да се удостоите да бъдете погребани със светите отци в пещерата: защото тези три добродетели са по-високо от всички други. И ако някой изпълни всичко това както подобава, ще бъде блажен, стига да не се възгордее. За друго не ме питайте, но ви умолявам: простете ме.

 

Като казал това, той отишъл в пещерата и като затворил вратата след себе си, прекарал там дванадесет години, без да излиза никъде. Никога вече след това не видял слънцето, непрестанно плачел денем и нощем; ядял само малко хляб и пиел вода, и то през ден, и през цялото време не казал нито дума на никого. Когато наближило времето на смъртта му, свети Атанасий повикал братята и им казал всичко това, което говорил преди за послушанието и покаянието, и починал с мир в Господа, и бил погребан с чест в пещерата, в която се подвизавал.

 

След преставянето си преподобният Атанасий посредством чудо известил на братята за своето блажено състояние. Един от монасите, на име Вавила, страдащ от много години от болест на краката, бил пренесен до мощите на блажения Атанасий, и като се докоснал до тялото му, на часа се изцелил, и оттогава до самата си смърт никога не страдал от никаква болест. За това явяване на своя преподобен изцелител Вавила разказал на братята, сред които бил и свети Симеон, който написал житието му, следното:

- Когато лежах и виках от болка, изведнъж влезе блаженият Атанасий и ми каза: ела при мене и аз ще те изцеля. Аз исках да го попитам как и кога е дошъл тук. Но той изведнъж стана невидим. Повярвал на явилия ми се, аз помолих да ме пренесат при него и така получих изцеление.

 

Оттогава всички разбрали, че преподобният Атанасий е угодил на Господа и се е удостоил с блаженство. По неговите свети молитви да се удостоим и ние, възкръснали от греховната смърт, да поживеем богоугодно и в покаяние и след това да получим вечен живот в Иисуса Христа, нашия Животодател, на Когото подобава слава с Бога Отца и Животворящия Дух, сега и винаги и во веки веков. Амин.