Страдание на света мъченица Фавста девица и с нея на Евиласий и Максим

Страдание на света мъченица Фавста девица и с нея на Евиласий и Максим

Когато управлявал нечестивият цар Максимиан, в град Кизик живеела девойка на име Фавста. Дъщеря на богати християни, тя била възпитана в духа на християнското учение, но на тринадесет години осиротяла. След смъртта на родителите си девойката прекарвала цялото си време в пост, молитва и четене на Свещеното Писание.
Строго пазела девството си и презирайки всички прелести на света - богатството, разкоша и угаждането на плътта, тя вървяла по тесния път на живота, заради което бързо станала известна и всички започнали да я хвалят - защото такъв добродетелен живот не може да се скрие от хората, според думите на Господа: “Не може се укри град, който стои навръх планина.”Слухът за Фавста стигнал до цар Максимиан и той веднага изпратил в град Кизик своя първи жрец, на име Евиласий, да издири и залови Христовата невеста. При това царят му заръчал:
- Ако се съгласи да принесе жертва на боговете - да бъде за нейно добро; ако ли не - хвърлете я в морските дълбини.
Евиласий пристигнал в Кизик и намерил светата девойка, млада на възраст, но съвсем зряла по вяра и разум. Той седнал на съдилището и започнал да я принуждава да принесе жертва на лъжливите богове. Но тя му отвърнала:
- Няма да принеса жертва на богове, които са и глухи, и слепи, и не са нищо повече от произведения на човешки ръце. Аз имам Отец и Жених на небето - Иисус Христос - и не мога да Го оставя. Не мога да се откажа от наследството, което имам при моя Господ.
Тогава Евиласий казал:
- Фавста, принеси жертва на боговете, за да не умреш от страшна и мъчителна смърт.
Светицата отвърнала:
- Не ме мисли за неразумна жена - макар моите години да са малко, аз имам мъжествено и зряло сърце.
Евиласий се разярил и заповядал да острижат косите на светицата, за да я поругаят, и като я окачат на някое дърво да я бият без пощада. А Фавста, жестоко измъчвана, вдигнала очи към небето и започнала да се моли на Бога. Докато се молела, блеснала ослепителна мълния, която убила мнозина. Евиласий, твърде изплашен, повикал светицата и казал:
- Девойко, кажи ми коя си ти? Виждам, че вършиш вълшебнически дела.
Светицата отвърнала:
- Слушай, Евиласий, заповядай на някой живописец да изрисува моя образ, а също да нарисува и всичките мъчения, които изтърпявам.
Когато молбата била изпълнена, тя му казала:
- Трябва да знаеш, че както това изображение не страда и не изпитва мъките, които са изобразени на него, така и моето тяло не усеща страданията, които ти ми причиняваш. Душата ми е изцяло укрепена от моя Господ; а пък ти каквото още си решил да правиш с мене - прави го по-бързо.
Тогава Евиласий заповядал да поставят света Фавста в дървена кутия и като я заковат с дървени пирони, да започнат да я режат. Слугите старателно изпълнили заповедта, а светицата в кутията пеела и прославяла Господа. Слугите дълго рязали кутията, но не успели да я прережат - трионът не могъл да нарани мъченицата, която вътре била твърда като диамант. Накрая слугите паднали като мъртви от умора. Тогава отишли при Евиласий и му казали:
- Господарю, жената, която ни предаде за мъчения, рязахме затворена в кутията от първия до шестия час, но нищо не можахме да направим: шест триона изхабихме, а нея дори не докоснахме. Нагряхме кутията, за да я изгорим вътре, но огънят не само че остана безсилен, но дори и не опуши кутията. А пък тя през цялото време пееше: “Тръгнеш ли през огън, няма да се изгориш, и пламъкът не ще те опърли.”
Евиласий доста се смутил като чул това, повикал светицата при себе си и казал:
- Много се учудвам, че можеш да правиш такива чудеса! Ето, вече съм на осемдесет години, а досега не бях виждал нещо подобно. Заклевам те в твоя Бог, в Когото вярваш, кажи ми цялата истина!
Света Фавста му отвърнала:
- Умолявам те, господарю мой, да изслушаш внимателно това, което ще ти кажа: Божията сила ме опазва сред мъките, както сам виждаш; и ако ме изслушаш съсредоточено, самият ти скоро ще се обърнеш към моята вяра.
Тук Евиласий казал:
- По-скоро говори истината, а аз ще те изслушам.
Тогава светицата му казала:
- Бог е безсмъртен и вечен и всички Негови дела са истински, а Неговият съд е свят и праведен и Той навсякъде опазва Своите раби, които живеят свято и извършват праведно своя доблестен подвиг; опазва всички онези, които с живота си са посрамили дявола, които са отхвърлили и презрели идолите, почитани от вас като богове, онези, които са победили злото на този свят. Всевишният Бог опазва от всяко зло онези, които, презрели земното, са устремени към небесното, живеят благочестиво и спазват непорочно Божиите заповеди. И това е защото тези хора са намерили Него, Единия Бог, и са се убедили, че няма друг Бог, освен Този, Който е слязъл от небесата на земята, вселил се е в утробата на Пресветата и Пречиста Дева и е благоволил неописуемо да се роди от Нея; сетне, когато станал на възраст, извършил много преславни чудеса и след като научил хората на истината, доброволно се издигнал на Кръста и пострадал за нас, за да ни спаси; погребан, на третия ден Той възкръснал и се възнесъл в слава на небето, за да дойде отново при свършека на времената, да съди живите и мъртвите и да въздаде на всекиго според делата му. Ето защо ние подражаваме на Христа, като предаваме себе си на рани и мъчения заради Небесното Царство - заради това, да не погинем вечно. Ние тук, на земята, умираме, но там ще живеем безкраен живот.
Докато слушал това, Евиласий усетил великата сила на Живия Бог. Сърцето му се умилило и той се обърнал към доброто. Свалил веригите от светата мъченица, връщайки пълната свобода.
Тогава един от робите на Евиласий отишъл при цар Максимиан и му казал:
- Господарю, Евиласий оскърби доверието ти към него и сега иска да стане християнин; затова, докато още не е приел християнството, опитай се да го опазиш от заблудата.
Като чул това, царят много се наскърбил. Веднага повикал своя епарх Максим, който бил известен със страшната си жестокост и безчовечност, накарал го да се закълне пред боговете и го изпратил в Кизик при Евиласий.
Максим пристигнал в Кизик и започнал гневно да разпитва блажения Евиласий:
- Кажи ми, зли човече, как се осмели да изоставиш нашите велики богове и да ги презреш, за да повярваш на безумните християни и да встъпиш в общение с тях?
Евиласий отговорил:
- Заклевам се в главата си, че и ти също, ако изслушаш девойката Фавста, бързо ще откриеш истинския Бог и ще се чувстваш блажен.
Тогава разгневеният епарх Максим заповядал да окачат Евиласий на някое дърво и да го бият жестоко. Дълго изтезавали светия мъченик; а той в страданията си се молел на Христа Бога така:
- Владико, всемогъщи Боже, Който помогна на Твоята рабиня Фавста да изтърпи всичките мъки, Ти, Който показа пред очите ми Твоите чудеса, избави и мен, смирения, от този страшен и жесток епарх, защото аз Те възлюбих, Господи, заради многото велики Твои чудеса.
Тогава епархът заповядал да горят слабините на светия мъченик със запалени свещи; обгарян така, светият страдалец молел блажената Фавста, която също стояла там и виждала страданията му, да се помоли за него на Господа.
Светицата, жалейки го, започнала така да се моли:
- Господи, Боже мой, прояви благодатта Си, послушай ме, Твоята рабиня: приеми Евиласий в оградата на словесното Си стадо и го прибави към числото на Твоите праведни, защото Ти си благословен навеки, амин.
Тогава епархът заповядал да изправят и света Фавста пред неговия несправедлив съд, понеже е убедила Евиласий да стане християнин.
- Неверна жено - казал Максим, - как си дръзнала да откъснеш нашия славен жрец Евиласий от великите богове и да го обърнеш към своя Бог?
Света Фавста отвърнала:
- Аз се уповавам на моя благ и премилостив Бог, Който призова Евиласий да стане син на светлината, че Той и теб ще призове да Му се поклониш и да Го опознаеш.
- Фавста - възразил епархът, - не мисли, че съм безумен като Евиласий, който те е послушал! - и веднага заповядал да я завържат и да забият в краката железни пирони.
Докато слугите старателно изпълнявали заповедта му, светицата въобще не усещала болка. Епарх Максим видял, че света Фавста дори не обръща внимание на раните си, повикал един отряд войници и наредил някой от тях, ако може, да измисли още по-голямо и жестоко наказание за нея.
Тогава един от войниците, на име Клавдий, казал:
- Господарю мой, ако твоя светлост желае по-скоро да я умъртви, нека да бъде хвърлена да я изядат зверовете.
Епархът веднага заповядал да го направят. Повели светицата гола към мястото, където обикновено предавали християните на зверовете.
Пуснали срещу нея една лъвица, а лъвицата тихо пристъпила и свела глава пред светицата. След това пускали при света Фавста още много други зверове, но всички те падали в нозете и се прекланяли пред нея.
Епархът много се почудил, виждайки всичко това, и наредил да я завържат с въже и с оковани нозе да я влачат по земята. Докато влачели така светицата гола, тя зовяла към Господа:
- Господи Иисусе Христе! Покрий създанието Си, та очите на безсрамните нечестивци да не виждат голото тяло на Твоята невеста.
Мигом един облак слязъл свише и загърнал светицата като с най-прекрасна дреха.
След това един от войниците, на име Евсевий, казал на епарх Максим:
- Ако позволява твоя светлост, дай ми я на мене.
Епархът отвърнал:
- Вземи я, мъчи я както можеш и както искаш!
Воинът взел светата мъченица и я повел към ковачницата. Наредил на ковача да приготви множество дълги железни пирони и заповядал да ги забиват в главата, челото, очите, гърдите, в пищялите и по цялото тяло.
А пък светицата през това време се молела така:
- Господи Иисусе Христе, благодаря Ти, защото Ти, Сърцеведче, си славата и венецът на праведните! Удостой ме, смирената и недостойна Твоя рабиня, да вървя по пътя, който води към безметежното пристанище, при Тебе, и приведи в светата вяра и към Твоята любов епарха Максим, утвърди го в Твоя страх и го причисли към онези, които изповядват Тебе, Истинския Бог, та всички да разберат, че Ти си единственият Бог и че на Тебе подобава Божествената чест и слава във вечните времена. Амин.
Евсевий, като гледал младата девойка, цялата изранена от гвоздеите и кръвта да изтича, че не страда и дори сякаш не усеща болка, заповядал да донесат голям казан, да го напълнят със сяра и смола, да ги стопят и да хвърлят в него света Фавста заедно със свети Евиласий; после да напалят под казана грамаден огън.
Светите мъченици, застанали в казана като в прекрасно и прохладно място, започнали да възпяват и да славословят Бога. Мигом огънят угаснал, а казанът изстинал.
Тогава епарх Максим, виждайки вярата и търпението на светиите, казал:
- Боже вечни, Ти си, Който помогна на Евиласий да стане съучастник в страданията на Твоята рабиня Фавста за Тебе! Приеми и мен, окаяния грешник, в общение заедно с тях двамата и нека аз, макар по-лош и по-малък от тях, да попълня троичното число, по образа на Пресветата Троица. Господи Боже на силите! Прояви благостта Си над мене, Твоя недостоен раб, и побързай да се смилиш над мене, та чрез мен Ти още повече да се прославиш!
Едва изрекъл това, небесата се отворили и от небето се явил Божият Син заедно с ликовете на светите Ангели и Архангели и съборът на всички светии, които сияели повече от светлината. Като видял това страшно и ужасяващо чудно явление, Максим въззовал с гръмък глас към Бога:
- Господи, приеми и мене, както прие Твоя раб Евиласий, не си спомняй беззаконията и неправдите ми, а прости на Твоя грешен и недостоен роб, прости и на мене, както някога си простил на разбойника!
Щом изрекъл това, той отишъл при казана, където били светите Фавста и Евиласий, вдигнал очи към небето, осенил се с кръстен знак и казал:
- В името на Отец, Син и Дух Свети - и аз съм с вас!
После свалил дрехите си и като осенил отново цялото си тяло с кръстния знак, влязъл в казана.
Тогава света Фавста, преизпълнена с радост и веселие от това, че Господ я е чул и е довел Максим в светата вяра, възкликнала:
- Слава на Тебе, Христе Боже, задето не искаш никой да погине, а всички да се спасят и да достигнат до познание на истината! Ето, аз съм посред двамата Твои раби като лоза, която принася гроздове, и като “конец, на три осукан”, неразделима от тях, защото Ти си казал: “дето са двама или трима сбрани в Мое име, там съм Аз посред тях”.
Докато светицата говорела така, от небесата се чул глас: “Дойдете при Мене всички отрудени” от подвизи и “обременени” от страдания в Мое име, “и Аз ще ви успокоя” в Моето небесно Царство.
Светиите чули гласа и се изпълнили с неописуема радост. Благодарни на Господа, с мир предали Нему душите си; това станало през шестия ден от месец февруари.
Заради техните молитви, Господи, прости и нашите прегрешения, удостой ни с милосърдието Си и ни направи участници във вечния живот, защото Ти си благословен, с Отца и Светия Дух, и препрославен навеки. Амин.

Всички жития за месец Февруари »

Свети отци на православието

Жития на светци

  • Официален сайт на Софийска епархия
  • Богоносци
  • ДОБРОЛЮБИЕ
  • Лествица
  • ПОКЛОННИЧЕСКО-ПРОСВЕТЕН ЦЕНТЪР Св.Йоан Рилски
  • ПРАВОСЛАВИЕ
  • ВЕРОУЧЕНИЕ ЗА УЧИТЕЛИ И УЧЕНИЦИ
  • АУДИО БИБЛИЯ
  • ВСЕМИРНО ПРАВОСЛАВИЕ
  • ОФИЦИАЛЕН САЙТ НА СВ.СИНОД НА БЪЛГАРСКАТА ПРАВОСЛАВНА ЦЪРКВА - БЪЛГАРСКА ПАТРИАРШИЯ
  • ПРАВОСЛАВЕН СВЯТ