Светите мъченици Евстатий, Теспесий и Анатолий били братя по плът и се родили в град Никомидия. Баща им се казвал Филотей, а майка им - Евсевия. Филотей бил родом от Галатия, от град Гангра, напуснал родината си, преселил се в Никомидия и като встъпил там в съпружество с Евсевия, имал от нея трима сина - тримата гореназовани жители на небесния град.

Отначало Филотей и семейството му били езичници. Той дал най-големия си син - Евстатий, да изучава езическата мъдрост, а Теспесий и Анатолий готвел за търговия, тъй като и самият той бил търговец, и то много богат. Но веднъж, като взел със себе си най-малкия си син Анатолий, той се отправил за покупки към Галатия, и като се връщал оттам, срещнал по пътя антиохийския презвитер свети Лукиан, пътьом се научил от него на християнска вяра и заедно със сина си се кръстил в една река, покрай която случайно минали. Като се завърнал у дома, той започнал да издирва Никомидийския епископ Антим, който се укривал (в това време, при царуването на императорите Максимиан и Диоклетиан, имало жестоко гонение срещу християните и мнозина от вярващите се криели от мъчителите) и като го намерил, през една нощ го довел при себе си, след което свети Антим кръстил целия Филотеев дом. Като отслужил след това Божествена Литургия, той причастил новокръстените със Светите Тайни, посветил Филотей за презвитер, а най-големия му син Евстатий - за дякон и си тръгнал, криейки се от гонителите - езичници, а Филотей и домът му тайно служели на истинския Бог и водели благочестив живот. Скоро той и съпругата му отишли при Господа, като оставили тримата благочестиви юноши сираци.

Веднъж един придворен сановник, на име Акилин, изпратил свой слуга да купи някакви неща. Слугата знаел, че тези трима благочестиви юноши са търговци и имат много и разнообразни стоки и отишъл в магазина им, който се намирал на първия етаж от дома им. Като видял, че магазинът е отворен, той влязъл вътре и след като не намерил никого, тръгнал по стълбището, водещо към третия етаж на къщата, и чул гласа на Евстатий, който четял Давидови псалми. Слугата тихо се изкачил по стълбището, влязъл мълчаливо в горницата и тук видял Евстатий, който държал в ръцете си Псалтир и четял: “Нека се посрамят всички, които служат на истукани, които се хвалят с идоли. Поклонете се пред Него, всички богове”. Освен това той видял на стените кръстове и свети икони. Без да каже нищо, той веднага се върнал при господаря си и му разказал какво видял и чул. Акилин незабавно отишъл при император Максимиан и му доложил това, което му съобщил слугата. Веднага били изпратени воини да задържат Евстатий и братята му. Като пристигнали на мястото заедно със слугата на Акилин, воините заварили магазина затворен: в това време всички обитатели на дома се били събрали и пазели пълно мълчание, причастявайки се с Тайните Христови, по случай неделния ден, посветен на Господа. Воините чукали на вратата, викали, но отговор нямало.

Свети Евстатий, като разбрал духом, че воините са изпратени, за да ги задържат заедно с братята му и да ги отведат на мъчение, рекъл на братята си:

- Братя, бъдете мъжествени и не се бойте, нашият Владика ни зове към венец. През изминалата нощ видях, че ни водеха на неправеден съд при Максимиан, и някакъв мъж, черен на вид, вървеше пред нас с плач и вопли и се биеше по лицето, като повтаряше: “Горко ми, сега ме побеждават”. А пред нас вървеше един светъл юноша, който държеше в ръцете си три венеца и три книги и ми каза: “Евстатий, дяконе Христов! Ето какво ви е приготвил Отецът на милосърдието и Бог на всяка радост. И тъй, не се бойте от мъчителите, както не се боеше от тях и свети Стефан”. Като каза това, юношата възлезе на небето, а черният с ридания се отдалечи на запад. Като им разказал видението си, Евстатий укрепил братята си в мъжество, като рекъл:

- Възлюбени, нека не се отричаме от Христа, нашия Бог, пред човеците, за да не се отрече и Той от нас пред Своя Отец и пред светите Си ангели.

- Братко наш и господарю, и отче - отвърнали Теспесий и Анатолий, - готови сме да умрем за нашия Създател и нищо не ще ни отклони от любовта ни към Него.

Докато те разговаряли така, воините силно чукали по вратата и викали високо, за да им отворят. Накрая Теспесий и Анатолий дошли до вратите и ги отворили. Като нахлули вътре, воините ги попитали кой още се намира с тях, а след това, по указание на Акилиновия слуга, се качили нагоре по стълбите. Като влезли в молитвената стая, те видели Евстатий, който държал в ръцете си свето Евангелие. Като го разтворил внезапно, той прочел: “И не бойте се от ония, които убиват тялото, а душата не могат да убият”. Началникът на войниците му изкрещял да остави това, което държи в ръцете си (самият той не смеел да докосне светото Евангелие, тъй като родителите му били християни). Евстатий притиснал светото Евангелие към гърдите си, целунал го и го поставил на масата, при което един от войниците забелязал:

- Виж ти, колко много християните обичат своите книги, в които се съдържат всичките им магии.

Като хванали Евстатий, войниците го повели надолу. А той, като се огледал и като видял свещените книги, рекъл, обръщайки се към тях като към живи:

- Обещаваме се на вас!

После, като погледнал към множеството скъпи вещи, с които търгували, възкликнал:

- Отричаме се от вас и от всичко земно и тръгваме след Христа!

След това всички излезли вън. Вратите на дома били заключени и запечатани, а тримата свети братя, след като били завързани заедно, били поведени към император Максимиан.

Като ги видял, императорът се усмихнал и казал:

- Кой е заповядвал да се завързват тези юноши? Уверен съм, че те са приятели на нашите богове.

И наредил веднага да ги развържат, и ги попитал:

- Най-напред нека всеки от вас да каже името си и от какъв род сте?

- Най-скъпото и славно име за нас е християнин - отговорил Евстатий като най-голям; - а при раждането аз съм наречен Евстатий, брат ми, който стои от дясната ми страна - Теспесий, а от лявата - Анатолий. Ние сме братя по плът, родили сме се тук от един баща и една майка, а баща ни, родом от Галатия, беше християнски презвитер.

- Кой ръкоположи баща ви за презвитер? - попитал Максимиан.

- Този - отговорил Евстатий, - когото ти неотдавна незаслужено подложи на смъртно наказание - свети Антим, епископът на нашия град. Той и мен ръкоположи за дякон, за да служа на Божиите иереи при извършването от тях на пресветите и пречисти Тайни Христови.

Тогава царят казал:

- Престани да говориш нелепи неща. По-добре се поклони заедно с братята си на нашите богове и ще ви дам почетно и славно положение при моя двор. А ако не се подчиниш, ще ви осъдя на смърт чрез посичане с меч.

Светиите в един глас отвърнали:

- Прави каквото искаш: ние сме християни и се покланяме единствено на Бога, Който е сътворил небето и земята, на Неговия Син, нашия Господ Иисус Христос, и на Светия Животворящ Дух. А на вашите скверни и гнусни идоли никога не ще се поклоним.

Разгневен от този отговор, Максимиан наредил да ги повалят на земята и да ги бият с тояги. След дълги изтезания светиите като че ли с едни уста викнали към Бога:

- Слава на Тебе, Господи, за това, че се сподобихме да приемем мъчения за Твоето свято име.

А свети Евстатий добавил още:

- “Много са ме притеснявали още от младини, ала не са ме надвили. По гърба ми орачи ораха, прокарваха дълбоките си бразди”, помогни ни, Боже, Спасителю наш.

Когато светиите били пребити до крайна степен, Максимиан заповядал на биещите да престанат и казал на мъчениците:

- Безбожници! Дълго ли ще понасяте тези мъки? Принесете жертва на боговете и не се погубвайте напразно заради вярата си в някакъв си човек, който е бил бит също така, както и вие сега, и е умрял от насилствена смърт.

- Да не бъде това, да се отречем от Христа Спасителя - отговорили светиите, - за Когото знаем, че Той е истинският Бог, макар че е пострадал на кръста заради нашето спасение.

Тогава мъчителят наредил да ги отведат в тъмницата, здраво да стегнат краката им в пранги и да не им дават нито да ядат, нито да пият, за да ги умори с окови, глад и жажда. Докато седели в тъмницата, веднъж в полунощ ги осияла светлина, явил им се ангел Господен, освободил ги от оковите, изцерил ги, нахранил ги с небесна храна и рекъл:

- Подвизавайте се с добрия подвиг за Христа, а аз не ще ви напусна и ще бъда с вас във всички ваши страдания, понеже съм изпратен от Христа Господа да ви пазя.

Щом казал това, ангелът станал невидим, а светиите, изпълнени с неизказана радост, благодарили на Бога, при което свети Евстатий рекъл: “Господ отпуща затворници, Господ отваря очите на слепи, Господ изправя прегърбени, Господ обича праведни, Господ пази пришълците”.

След известно време Максимиан отново се явил в съда и изпратил воини в тъмницата да доведат за втори път затворниците за разпит. Воините заварили светиите освободени от окови, напълно здрави и спящи спокойно. Те се разкрещели, наругали стражата и започнали да разпитват кой е освободил затворниците от оковите. Стражът клетвено ги уверявал, че никой не ги е освобождавал и че никой даже не е влизал при затворниците и не им е давал да ядат или да пият. Воините отново завързали светиите и ги повели към царя.

Като ги видял здрави и весели, царят се удивил, че не са им подействали нито побоищата, нито оковите, нито гладът, нито жаждата, и им казал:

- Жалки хора! Разсъдете добре, кое е по-изгодно за вас и като се убедите, принесете жертва на боговете, и ще ви отпусна с чест.

Но свети Евстатий отвърнал:

- Не се надявай да измениш твърдото ни решение нито с лъст, нито със заплахи, нито с мъчения: с нищо не сме привързани към този живот, тъй като знаем, че както сме излезли голи от утробата на майка ни, така ще ни се наложи голи и да си тръгнем от този суетен живот.

Царят заповядал незабавно да ги хвърлят на зверовете, за да бъдат изядени от тях, и ги повели към цирка, където зверовете трябвало да ги погълнат, след тях тръгнал целият никомидийски народ, а след него множество тайни християни, и всички желаели да видят кончината на мъчениците. Когато те били поставени в средата на цирка, срещу тях били пуснати два лъва и три мечки и всички зрители се ужасили от рева на тези животни. А свети Евстатий пеел псалми:

- “Спаси ни от устата на лъва - казвал той - и от рогата на еднорогите избави наше смирение. Ще възвестяваме Твоето име на братята си, сред събранието ще Те хвалим”.

Теспесий и Анатолий се уплашили от рева на зверовете и свети Евстатий, като видял страха им, рекъл:

- Братя, защо се боите от тези зверове? Нима не знаете, че нашият Владика е силен да укроти яростта им, както я е укротил в Данииловата яма? Нима не помните думите на ангела, който ни обеща да бъде с нас във всички наши страдания и да ни охранява?

Когато Евстатий казал това, лъвовете се спуснали срещу мъчениците, но като се приближили до тях, се спрели и замахали с опашки като кучета, които познали господаря си, а Евстатий положил ръцете си върху главите им и като ги погалил, съвсем ги укротил. А мечките, като се сборили помежду си, се хвърляли една друга на земята и не се и доближавали до светите мъченици. Народът, събрал се на зрелището, вдигал шум, при което езичниците крещели: “Те са магьосници и усмириха зверовете с магия!”. Християните възклицавали: “Велик е християнският Бог, Който загради устата на зверовете, за да не могат да вредят на светите Му раби!”.

Накрая царят отново наредил да затворят мъчениците в тъмницата и тук те повторно били утешени от явяване на ангела и подкрепени с мана.

По това време синът на царя - Максенций, тежко се разболял и царят, опечален и загрижен от болестта му, поверил мъчениците на никейския комит Антоний.

- Отведи християните в града си - казал той - и там ги застави да се поклонят на боговете, и ако те те послушат, изпрати ги с почести обратно тук, ако пък не те послушат, след като ги мъчиш дълго, ги заколи като диви зверове.

Комитът взел затворниците и се отправил с тях към Никея. Като се прибрал у дома си, той заварил жена си болна. Наредил да затворят мъчениците през нощта в тъмницата, а на сутринта наредил да ги доведат при него, седнал на съдийското място и като се обърнал към тях, казал:

- Младежи, силно съм обезпокоен за вашата съдба и много бих желал да ви помилвам и да ви отпратя при царя, за да получите от него всякакви почести. Доверете ми се като на свой приятел, послушайте ме и принесете жертва на боговете.

- Молим се на нашия Господ Иисус Христос - отвърнали светиите - Той да ни съхрани непорочни във вярата, на която ни е научил и за която сме готови да умрем, и да не допусне да отстъпим от Него и да паднем в погибелта, в която погивате вие.

Като чул това, комитът обезумял и наредил да ги окачат за нозете, надолу с главите, и да ги стържат с железни куки. Дълго време ги мъчили по този начин, кръвта им течала на потоци, парчета плът се отделяли от тялото им, костите се оголили... Накрая светиите гръмко викнали към Бога:

- Царю и Боже на вековете! Погледни от светото Си жилище към нас, Твоите недостойни раби, страдащи за Твоето свято име!

И на мъчениците била подадена невидима помощ свише, за да понесат мъжествено тези толкова жестоки мъки.

Като видял непобедимото търпение на страдалците, мъчителят заповядал да ги снемат и да ги отведат в тъмницата. Но от раните и от болките светиите не можели да вървят сами. Понесли ги и ги захвърлили в тъмница като някакъв товар. И отново, както и по-рано, им се явил Господен ангел, който сияел с голяма светлина, утешил ги с радостна надежда и изцерил раните им. И светиите прославили Бога, като казали:

- Слава на Тебе, Боже, за това, че не оставяш уповаващите се на Тебе и страдащите заради Теб! “Какво да възда(дем) Господу за всичките Му благодеяния към (нас)? Кой Бог е тъй велик, както Бог (наш)! Ти си Бог, Който прави чудеса”.

Скоро мъчителят отново извел светите мъченици от тъмницата и заповядал да ги изправят пред него. Поставил пред тях идолите си и ги принуждавал да се поклонят на тези идоли, заплашвайки да накаже непослушанието им.

- Ако не изпълните царската заповед и не се поклоните на нашите богове - казал той, - ще ви предам на смърт чрез посичане с меч, а телата ви ще дам за храна на хищните зверове и птиците.

Но светиите в един глас отговорили:

- Не ще отстъпим от Христа, нашия Бог, и не ще се поклоним на скверните идоли, които са неми и глухи; имат очи, ала не виждат; имат уши, ала не чуват; имат уста, ала не говорят; имат нозе, ала не ходят. Подобни на тях да бъдат ония, които ги правят, и всички, които им се покланят.

При тези слова мъчителят изревал от гняв като лъв и наредил да изведат мъчениците извън града и да ги заколят с меч като диви животни, а телата им да захвърлят непогребани, за да бъдат разкъсани от зверовете и птиците. Повели светиите към мястото на смъртното наказание. На това място се намирала маслинова градина и мъчениците били привързани към дърветата, за да бъде извършено смъртното наказание над тях. В тази градина дошли двама близки приятели на светиите - християните Паладий и Акакий. Когато палачите искали да убият осъдените, двамата се хвърлили в нозете им, дали им много злато и ги умолявали да почакат малко, докато побеседват с осъдените и чак тогава да пристъпят към изпълнение на смъртното наказание. Като взели златото, палачите малко се отдалечили от мъчениците, а Паладий и Акакий се приближили до тях, целунали ги с любов, горчиво заплакали и ги помолили да се помолят за тях. По време на предсмъртната молитва на светиите от небето бил чут глас, който ги зовял към вечния покой, и в същата минута те с радост предали душите си в Божиите ръце. А слугите на мъчителя, макар че видели, че мъчениците вече са умрели, понеже се боели от господаря си, изпълнили заповедта му над вече мъртвите: на свети Евстатий и Теспесий прерязали гърлата, а на Анатолий проболи ребрата, а после, когато умрелите вече лежали на земята, отрязали главите им и си тръгнали, като ги оставили непогребани. Тогава от небето слезли шестима ангели във вид на орли и кръжали над телата дотогава, докато Паладий и Акакий не ги погребали с чест.

 

В същия ден при заник слънце комитът Антоний се разболял, а на сутринта първо умряла жена му, а после и самият той, като паднал върху тялото на жена си, в страдания изпуснал духа си. И ето, той се мъчи в ада, а светите страдалци се радват в Царството на Христа Бога. Нему слава во веки веков. Амин.