Много са светите мъже, които със своя богоугоден, добродетелен живот са ни дали пример за подражание; сред тях е и настоящият Божий угодник, не по-малък от първите, макар и последен по време. Владиката Христос увенчал с венци не само мъчениците от първите векове, но и сега, в последните времена, отваря вратата (на Своето Царство) на тези, които търсят това, удостоявайки ги със същата слава и дарования. И така, да започнем разказа за свети Иоан, доблестния Христов воин, изпълнен с благодатта на Светия Дух - кой бил той, откъде е родом и как се удостоил с мъченическия лик и венец.

Родина на този мъж бил Трапезунд, славен и голям град, намиращ се в източните страни, близо до Асирия и границата на велика Армения. Изобилствайки с всичко необходимо, този град служел за удобно пристанище на корабите, отвсякъде идващи към него: а жителите му, живеейки близо до морето, се занимавали с търговия и мореплаване, откъдето и получавали средства за съществуване. Така и блаженият Иоан се занимавал с търговия, извършвайки чести пътешествия по море до различни градове. Веднъж му се случило да влезе със значителен запас от товари в кораба на един чужденец, по народност бил фряг, неправославен по вяра, груб по нрав, немилостив и безчовечен. По време на пътуването на светия с този човек, врагът дявол започнал да завижда на непорочния живот на Иоан: той едва понасял добрия живот на блажения, виждайки неговата молитва и пост, благонравие и любезност към всеки, милосърдие към намиращите се в нужда на кораба и към тези, на които се случвало да се разболеят. Христовият раб утешавал такива хора, давайки им необходимото от това, което имал, протягайки щедра ръка с помощ; с очи, пълни със сълзи, той си казвал в себе си:

- Ако проявиш милост към страдащия брат, и сам ще бъдеш помилван; и ако утешиш скърбящия, и сам ще се удостоиш с утешение от Бога.

Невидимият враг видял това, завидял и се опитал да постави препятствие пред светия по пътя към спасението. Преди всичко той замислил да го изтръгне от благочестивата вяра и въоръжил против него видимия враг, началника на кораба, поддържащ друго изповядване на вярата; последният започнал да досажда на правоверния Христов раб със спорове за източното (православно) благочестие. В многобройните словесни спорове за вярата, които ставали между тях по време на пътуването по море, Иоан, като човек мъдър и изкусен в книжното знание, винаги побеждавал фряга и изобличавал неговото неправо мислене; а фрягът се гневял срещу непобедимия Христов воин, дразнел се, досаждал му с много укори и изпълнен с враждебни чувства, замислил зло против него. Когато в него се разгоряла такава вражда, корабът спрял на брега на Белград, близо до Босфора. Там злият началник отишъл при местния градоначалник, персиец по род и вяра, усърден пазител на своите отечески предания, и казал пред него такава клевета срещу Иоан:

- Началнико! С мене на кораба тук пристигна един мъж, който желае, отказвайки се от християнската вяра, предадена от отците, да пристъпи към вашата вяра и да спазва вашите предания; по време на пътуването той ми каза това и с много клетви потвърждаваше, че няма да промени намерението си. Ако ти се погрижиш по-скоро да го приведеш към единоверие с вас, то ще имаш голяма похвала от твоя народ, защото този мъж е твърде изкусен в словото и не е последен сред златните велможи в Трапезунд.

Като чул това, нечестивият началник се изпълнил с радост: той седнал на обичайното съдебно място и заповядал с почит да доведат блажения Иоан при него и му казал:

- Много съм слушал за тебе, почтени човече - чух, че ти си обикнал нашата вяра и искаш да пристъпиш към нея. Нашата вяра има за предмет на размишление честното и разпалва любов към себе си в сърцата на тези, които я разбират; на приемащите я с радост тя дава благополучен живот и дълголетие; а християнската вяра е достойна за осмиване. Почетни друже! Не се бави да я отдалечиш от себе си и на всеослушание пред това всенародно събрание похули християнските предания и закони; затова и всички са се събрали тук, включително жените и децата, за да чуят за твоето желание да изповядаш нашата светла и преславна вяра. Ела, чудни човече, застани заедно с нас и с ясен глас прослави светозарното слънце, и принеси жертва на небесните светила, озаряващи вселената; тогава ти ще се удостоиш с много почести и велик сан от нашия цар, ще ни бъдеш искрен брат и ще се насладиш на живота, приятен на всички хора.

Докато управителят със смесица от злоба и коварство говорел тези лукави думи, свети Иоан, издигайки нагоре мислените си очи, призовавал на помощ Владиката, Който е казал: когато ви поведат пред царе и князе заради Моето име, не се грижете отнапред какво ще говорите или какво ще отговаряте в този час: защото ще ви се даде слово, на което няма да могат да се противят противящите се срещу вас. След това, като погледнал към мъчителя с чувствените си очи и без страх протегнал ръка, казал в отговор:

- Струва ми се, че ти явно лъжеш, о, началнико! Аз не съм казвал, че искам да се отрека от моя Христа; да не бъде това с мене, да не допусне моят Господ Иисус Христос даже и мисъл за това в мене; това са замисли на врага на истината, на твоя баща, сатаната. Влизайки в тебе, като в свой истински съсъд, той чрез тебе беседва с мене, надявайки се да ме привлече към погибел и ме принуждава да отстъпя от истинния Бог, Създател както на всички други видими и невидими твари, така и на самото това слънце, което ти почиташ като Бог, прелъстен от властта на тъмнината, ти в безумие отдаваш на творението тази чест, която подобава да отдаваме на Самия Бог. Не ме прелъстявай да се склоня към лъжа, а, напротив, след като узнаеш от мене тайнството на истината, отхвърли, моля те, лежащата върху душата ти мъгла на нечестието и се удостой да бъдеш син на светлината, възсиявайки по-ярко от слънцето със зората на божественото кръщение. И не смятай за Бог слънцето, видимо на небето, но знай, че то е светило с огнено свойство, поставено от Създателя, за да служи на хората, и сътворено в четвъртия ден. А нима създанието може да бъде Бог?

Като казал това, Иоан вдигнал ръце и възнесъл очи към небето, и на всеослушание възкликнал:

- Да не се отрека от Тебе, моя Христос и Спасител, с безначалния Твой Отец и с Пресветия Дух, прославян Бог! Да не се поклоня на слънцето, да не послужа на огъня, да не принеса жертва на звездата, която езическото баснословие нарича Венера, едноименна с блудната страст!

Така говорел мъченикът с твърд глас и с радостно лице. Разпалван от огъня на гнева, мъчителят често променял лицето си и не можел дълго да търпи думите на този мъж, говорещ противното на него, защото свети Иоан сред многобройния народ прославял Този Христос, Когото началникът хулел, изповядвал Го като истинен Бог и докрай унизявал и безчестял нечестивата вяра или, по-точно казано, заблуждението на управителя. Тогава мъчителят заповядал на войниците да свалят дрехите на мъченика, което те веднага изпълнили: и светецът стоял гол - облечен в Христа. След това началникът заповядал да сложат пред мъченика множество тояги и му казал:

- Ти обеща не да разказваш басни, а да се отречеш от твоята неполезна вяра, и усърдно пожела да се присъединиш към нашата светла вяра и да се украсиш с нашите закони. Остави своето продължително злоречие и изпълни каквото си обещал, - присъедини се към нашата преславна вяра и се поклони на светозарното слънце: ако не направиш това, то заради нашата отличаваща се със своята благост, вяра не само ще раздробя тялото ти с тези тояги, но ще те измъчвам и с други люти мъки, които човек не може да понесе, и накрая ще те предам на най-жестока смърт.

В отговор светият мъченик казал:

- О, мъчителю, изпълнен с всяка сквернота! Аз не съм баснословец, а раб и проповедник на истинния, прославян в Троица, Бог, в Когото съм се научил да вярвам от моите родители и прародители; сега на Него Единия се покланям, на Него принасям жертва хвала, Него признавам и изповядвам за Създател на всичко, Него очаквам като Съдия на живи и мъртви; Той ще дойде да въздаде на всеки според делата му, във времето, когато по Негова заповед ще помръкне това видимо слънце, поставено, за да служи на хората. Затова не се надявай да чуеш от мене нещо друго - което казах в началото, това казвам и сега: докато притежавам ум и управлявам разума си, няма да почитам творението вместо Твореца, и няма да се покланям на създанието вместо на Създателя. И затова не се бави, вършителю на неправда, да покажеш скрития в тебе зверски и безчовечен нрав и освободи себе си от грижата да измисляш мъчения за мене - с каквито ти е угодно мъки и смърт ме изпрати при Владиката Бога, към Когото аз сам се стремя. Каквото искаш да правиш, прави го по-скоро, за да не слушат ушите ми твърде дълго твоите нечестиви думи, за които пророкът е казал: “под устата им е аспидна отрова” и - очите ми да не виждат повече твоето всескверно лице. Ето, моето голо тяло е готово за твоите мъчения. Бий с тояги, изгаряй с огън, потопявай във вода, и ако има други, още по-люти мъки, не се лени да ми ги причиниш: всичко съм готов да понеса от любов към моя Христос.

Тези думи на мъченика разпалили гнева на свирепия мъчител; той веднага заповядал да разтегнат блажения на земята и немилостиво да го бият с чепати тояги. Слугите били Христовия страдалец така жестоко, че части от раздробената му плът оставали по тоягите, и мястото, на което измъчвали светеца, се напоило с кръв. Доблестният страдалец мъжествено понасял това мъчение и издигайки умните си очи към небето, казвал:

- Благодаря Ти, Владико Боже, че си ме удостоил да се очистя с кръвта си от греховете, в които, поради човешка немощ, паднах след светото кръщение.

Чувайки молитвата на мъченика към Бога, погибелните синове се изпълнили с още по-голяма ярост и жестоко го били дотогава, докато не замлъкнал гласът му. С настъпването на вечерта управителят заповядал да оковат едва дишащия мъченик във вериги, да го хвърлят в тъмница и да го пазят до сутринта за още по-жестоки мъчения. А тъй като мъченикът от дълбоките рани не можел да върви сам, го повлекли като труп и го хвърлили в тъмницата.

На сутринта звероподобният мъчител, като седнал на обичайното си място в съда, заповядал да доведат светия мъченик Иоан. Христовият страдалец застанал пред него със светло лице и радостна душа. Като погледнал към мъченика и видял светлото му и радостно лице, нечестивият съдия силно се удивил как след толкова люти мъчения в него все още има душа, и той се весели, като че не е претърпял никакви страдания.

- Виждаш ли, Иоане - казал той, - до какво безчестие те доведе твоето непокорство? Ти едва не се лиши от сладкия и за всички хора по-приятен от всичко живот. Впрочем, ако проявиш подчинение към моите разумни увещания, ще ти бъде върнато и здравето: в продължение на не много дни твоята изранена плът ще бъде излекувана, защото тук имаме много изкусни лекари, дошли от Индия и Персия; а ако искаш и занапред да останеш в християнството, знай, че още по-голямо зло те очаква.

Светият мъченик отговорил:

- Ни най-малко не се грижа за моята изранена плът! Колкото външният ни човек тлее, толкова вътрешният се обновява, както казва великият Господен апостол. За едно само се грижа: да претърпя докрай причиняваните ми от тебе мъки, заради укрепяващия ме Христос, казал в Евангелието: “който претърпи докрай, той ще бъде спасен”. Ако си измислил още някакви мъчения за мене, причини ми ги: защото първите, които ми наложи, и раните от тях не са нищо за мене.

Посрамен от тези мъдри слова на светеца, безумният мъчител затреперал от гняв и издавайки рев, като звяр, заповядал отново да прострат мъченика на земята и да го бият още по-жестоко, и слугите дълго и безпощадно го били, сменяйки се едни други, така че и вътрешностите на мъченика били изранени; а той, шепнейки, отправял молитва към Бога. Когато войниците, биещи тялото, което покривало твърда като диамант душа, изнемогнали, и хора от всички възрасти, събрали се да гледат мъченията, започнали да викат срещу скверния съдия, осъждайки суровия му, немилостив нрав, тогава мъчителят заповядал да доведат див и свиреп кон, да го гонят по градските улици и да влачат Христовия страдалец, докато конят има сили да бяга. Така влачили светеца из целия град и за благочестивите очи било тежко да гледат това. Когато конникът, влачещ светеца, стигнал до иудейските жилища и препускал по улиците им, тълпи иудеи се поругавали над влачения мъченик; те с викове хвърляли по него кой каквото имал в ръцете си, смеейки се безчинно и нелепо. Накрая един от иудеите изтичал в дома си, взел меч, настигнал влачения светец и отсякъл честната му глава. Така завършил своя страдалчески подвиг доблестният воин на Иисуса Христа, предавайки святата си душа в ръцете на своя Господ. Войникът отвързал честното му тяло от конската опашка и го захвърлил на същото място, и то лежало с отсечена глава без погребение и грижа, като и никой от християните не се решавал да се докосне до него, боейки се от яростта на нечестивите.

Когато настъпила нощта, можело да се види дивно чудо: над тялото на мъченика горели множество кандила и трима светоносни мъже пеели неизказани свещени песнопения и кадели, а над честните мощи стоял огнен стълп: това чудо видели мнозина. Един иудеин, чийто дом бил близо до мястото, на което лежало многострадалното тяло, мислел, че християнските свещеници са дошли да го вземат и да го погребат по обичая; той взел лък и стрела и се приближил, за да улучи един от тези свещеници, сложил стрелата и с всички сили опънал лъка. Но когато искал да пусне стрелата, тя заедно с тетивата залепнала за пръстите на дясната му ръка, а лъкът за лявата, и той не могъл нито да пусне стрелата, нито да освободи ръцете си от лъка и стрелите; и така евреинът страдал цяла нощ. На разсъмване чудните мъже станали невидими, скрил се и огненият стълп, и кандилата; и хора от всички възрасти, събирайки се на това място, видели окаяния стрелец, стоящ в същото положение - опънал лъка със стрелата, свързан от невидимата Божия сила, като с железни окови. Против волята си този иудеин бил принуден да разкаже подробно както за всичко видяно над тялото на мъченика, така и за възмездието, получено от него от Бога, и за дръзкия си опит да извърши зло. След достатъчно разгласяване на това чудо ръцете му се раздвижили и той се освободил от наказанието. Като узнал за това, управителят много се уплашил и заповядал на християните да погребат тялото на мъченика: те го взели и с чест го погребали близо до своята църква.

След немного дни фрягът, който предал светеца на мъчение, поискал да открадне честното му тяло и да го отнесе в родината си: той вече се бил разкаял за злобата си. Веднъж през нощта, избирайки удобно време, фрягът дошъл с другарите си на гроба на мъченика, разкопал мястото и искал да вземе честните останки. Но в този момент Христовият воин се явил насън на презвитера на тази църква и казал:

- Стани и по-скоро иди в църквата, защото искат да ме откраднат.

Презвитерът веднага станал, отишъл на мястото и намерил гроба разкопан: тялото все още не било отнесено. Той извикал благочестиви хора, разказал им за случилото се и всички прославили Бога, прославящ Своите светии; като взели честните мощи на светия мъченик, ги внесли в църквата и ги положили в олтара близо до светия престол. Там светите мощи стояли повече от осемдесет години, и над тях често денем и нощем ставали различни чудесни явления: понякога се явявала някаква чудесна светлина, понякога огнен стълп, понякога от гроба излизало неизказано благоухание, получавали се изцеления. Слухът за това стигнал до управляващия по това време Молдовлахия и Поморието, благочестив и христолюбив велик воевода Александър, мъж, украсил се с много добродетели и обичащ мъчениците: и той силно пожелал да има при себе си пребогатото съкровище - честните мощи на светия Христов мъченик Иоан. По съвет на архиепископ Иосиф, той изпратил в Белград няколко свои велможи с достатъчна по численост войска и те не се забавили да донесат мощите на мъченика. Излязъл да ги посрещне великият воевода с всички велможи, свещенейшият архиепископ с духовенството и целият народ, радостно приветствайки идването на мъченика със свещи, кадила и благовонно миро. Великият воевода, падайки пред раката на светеца, прегръщал многострадалните му мощи, докосвал се с очи и устни до честните ръце на мъченика и проливайки радостни и обилни сълзи, молел светеца да бъде застъпник на неговата държава. С голяма чест положили честните мощи на мъченика в светата митрополия, в столичния град на Молдовлахийската държава Сочава. За станалите тогава и впоследствие изцеления, извършващи се при мощите на мъченика над обхванатите от различни недъзи, оставаме - отбелязва разказвачът - да говорят самите облагодетелствани и да проповядват за получените благодеяния. Тук е достатъчно да се съобщи какви мъчения претърпял Иоан, как посрамил нечестивия градоначалник, как завършил своя подвиг и получил венец от ръцете на Подвигоположника Христа. Такава била добрата придобивка на свети Иоан: малко дал, но много придобил, оставяйки като бреме тялото си на коварния мъчител, се устремил не към Трапезунт, а към горния Иерусалим - към мъченическия лик като мъченик, към лоното Авраамово, към селенията на светиите, към добрите пристанища, към нетленните чертози, където застанал пред Трисветата и Пребожествена Троица, на Която слава, сила, чест и поклонение сега и във вечни векове. Амин.

Тропар на свети Иоан Нови:

Добре насочил земното си житие, страдалче, с милостиня, чести молитви и сълзи, си се устремил мъжествено към страдания и си изобличил Персийското нечестие; затова си бил утвърждение на Църквата и похвала на християните, вечнопаметни Иоане.

Кондак:

Пътувал си по морето за търговия, но Бог те призова като Матей от митницата; оставил търговията, си Го последвал и с мъченическата си кръв изкупил временното, си приел подобен венец.