Ерминингелд, син на Готския цар Леовигилд, бил обърнат от арианската ерес към православната вяра от испанския епископ Леандър. Леовигилд, бидейки сам арианин, бил много огорчен от това, че синът му оставил арианското зловерие, и се стараел да го отклони от Православието и отново да го върне към своята ерес. Като баща той го убеждавал с ласкави думи, умолявайки и увещавайки го да остави православната вяра и да мисли като него, както и преди; но когато видял непреклонността му, започнал да го заплашва с мъчения и рани. Синът оставал непоколебим като стълб във вярата, без да придава значение нито на ласкателствата, нито на заплахите на бащата. Леовигилд се разпалил от силна ярост срещу него и най-напред лишил сина си от царския престол и от участие в управлението, от наследство и от цялото имущество, а след това, като не видял промяна в мислите му, оковал шията, ръцете и нозете му с железни вериги и го хвърлил в тясна и мрачна тъмница. Но блаженият Ерминингелд, макар и млад на години, бил стар по разум: като пренебрегнал земното царуване, той търсел с цялата си душа небесното, и докато лежал вързан в тъмницата, се молел на всесилния Бог да го укрепи в това страдание. При настъпването на великия празник света Пасха цар Леовигилд повикал един ариански епископ, изпратил го през нощта при сина си в тъмницата, за да приеме арианско причастие от ръцете на този епископ, и му обещал ако се причасти от него, отново да му възвърне предишната родителска любов и чест. Но светият страдалец с негодувание се отвърнал от арианския епископ и доблестно изобличил зловерието му, прогонил го от себе си и не приел еретическото причастие. 

 

 

Той бил причастен с пречистите и животворящи Тайни на Тялото и Кръвта Христови от един православен презвитер, тайно изпратен при него от светия епископ Леандър. Арианският епископ се върнал при бащата посрамен и му разказал всичко, което чул от сина. Тогава царят се изпълнил с безмерна ярост и заскърцал със зъби, веднага изпратил от своите боляри мъже, на които дал заповед да убият сина му в тъмницата. Те отишли и отсекли честната му глава със секира. И се чували сладостни гласове на свети ангели, пеещи над святото му тяло, а през нощта се виждали горящи свещи. Като виждали това, вярващите се радвали и благодарели на Бога, прославящ с такива чудеса Своя верен раб след страдалческата му смърт; а зловерните се срамували и ужасявали.

Бащата детеубиец, разкаял се за извършеното убийство, заболял от скръб; той искал да се откаже от арианството и да приеме Православието, но се страхувал от арианите и поради това не се удостоил да бъде причислен към православните. Когато наближила смъртта му, той почтително извикал при себе си тогавашния епископ Леандър (когото преди не обичал и преследвал) и го умолявал да поучи в Православието със своето Боговдъхновено учение и по-младия му син Рехадер, когото направил наследник на своето царство, както и Ерминингелд. Леовигилд починал, а Рехадер, като се възцарил, веднага приел православната вяра, наставляван от светия епископ Леандър, и привел към благоверието цялата Готска земя, която преди била заразена с арианската ерес. На тялото на свети Ерминингелд, своя по-голям брат, той отдал подобаваща чест, като на Христов мъченик, над когото се изпълнили евангелските думи: “ако житното зърно, паднало в земята, не умре, остава си само; ако ли умре, принася много плод”. Защото Христовият страдалец, подобно на житното зърно, бил готов да умре за Христа сам, но плод на неговата смърт станал православният живот на целия народ в тези земи: всички започнали православно да вярват в Христа Бога, Единосъщен и Равночестен на Отца и Светия Дух, на Когото подобава слава во веки. Амин.