При царуването на император Антонин, когато навсякъде било повдигнато гонение срещу християните, в Сардиния живеел един мъж, придържащ се към идолопоклонническото нечестие, на име Гилас. Той имал единствен син, тринадесетгодишен момък на име Потит. Потит бил вразумен с премъдрост от Бога - “стъкмил похвала из устата на младенци”, и просветен от благодатта на Светия Дух дотолкова, че познал своя Творец и на Него Единия принасял своите молитви и поклонение, а от бездушните идоли се гнусял. Умеейки да чете книги, Потит намерил християнските божествени Писания и прочитайки ги, се изпълнил с духовна премъдрост и разум. Тайно от баща си се отдалечил при християните, приел свето Кръщение и се отвращавал от мерзостните идолски жертвоприношения. Гилас, бащата на Потит, като забелязал, че синът му не се покланя на идолите, много се опечалил и започнал с нежност да го увещава да принесе заедно с него жертва на боговете.

- Татко - отговорил светият момък на тези увещания на Гилас, - ти не ми казваш добри думи, съветвайки ме да принеса жертва на бесовете! Ако ти истински обичаш мене, твоя син, с бащинска любов, съветвай ме това, което спасява, а не погубва душата. Желая и ти, като познаеш истината, да се отвърнеш от скверното заблуждение и да започнеш да служиш на Единия, живеещ на небесата и държащ всичко Бог - на Твореца на всяко творение!

Разгневен, бащата го заключил в отделна стая и дал заповед никой от домашните да не се осмелява да дава на момъка нито хляб, нито вода.

- Да видим - заплашил той - ще ти даде ли храна и питие твоят Бог, Когото почиташ!

В това време светият момък Потит, преклонил колене, се молел на Бога така:

“- Съди, Господи, обиждащите ме, и обори борещите се с мене”. Аз желая да служа на Тебе, моя Господ Иисус Христос, благоволил да слезе от небесата на земята заради спасението на човешкия род. Милостиво погледни на молитвата на Твоя смирен раб и ме укрепи в глада, както си укрепил хвърления в лъвовата яма Твой пророк Даниил. Ти си казал в Своето свето Евангелие: “блажени гладните и жадните за правда, защото те ще се наситят... Блажени изгонените заради правда, защото тяхно е царството небесно”. И така, не оставяй и мене заключен тук и измъчван с глад и жажда заради Твоята правда!

Светецът прекарал много дни заключен, измъчван от баща си с глад и жажда, но укрепяван от Бога с духовна храна и напояван с благодатта на Светия Дух, от което лицето му сияело като слънце. Веселейки се в Господа, той казвал:

- Благодаря Ти, Владико, че си благоволил да ме наситиш, мене, Твоя недостоен раб, с Твоите духовни блага, които получаващите желаят толкова по-силно, колкото повече получават. Моля Те, Боже благи и милосърдни, Боже на ангелите и архангелите, Който не искаш смъртта на грешника, а да се обърне и да бъде жив - чуй ме, когато викам към Тебе от цялото си сърце за моя родител: дари му познание на Твоята истина и разбиране на вярата; отвори ума му, за да може да познае Тебе, своя Творец и да послужи единствено на Тебе, а не на елинското многобожие. Нека не се радва за него врагът на християнския род - дяволът, но да се прослави в него Твоята всемогъща сила, наставляваща заблудените към спасение.

Когато светецът се молел така, му се явил ангел Господен, който го укрепил и му казал:

- Ще получиш това, за което се молиш! Бог, в Когото вярваш от цялото си сърце, винаги е с тебе, и ти ще получиш това, което просиш от Него. Но знай и това, че срещу тебе е замислил козни губителят на човешките души - дяволът. И така, за тебе ще е необходимо да се облечеш “във всеоръжието Божие”, за да можеш да се противиш на козните му.

Като казал това, ангелът на светлината се отдалечил.

Междувременно светецът продължавал да се моли на Бога, казвайки:

“- Чуй, Господи, гласа ми, с който викам; помилуй ме и послушай ме”.

След време, внезапно, в сияние на измамна светлина, на Потит се явил ангелът на тъмнината и му казал:

- Ето, дошъл съм при тебе, незлобиви момко, за да не изнемогваш телесно и душевно от глад и жажда, но да послушаш баща си и с него да се наситиш с храна. Аз съм Христос, умилостивил се над тебе; видях сълзите ти и дойдох да те посетя.

“- Махни се от Мене, сатана”, враже на истината - отговорил светият момък Потит на прелъстителя. - Няма да измамиш Божия раб: ти не си Христос, а антихрист.

Като казал това, светецът започнал да се моли така:

- Господи Иисусе Христе! Прогони от мене този скверен враг и го хвърли в бездната, в която е осъден заедно със своите слуги!

Тогава дяволът, оставяйки притворното ангелско подобие, станал огромен великан, висок петнадесет лакти, а след това отново се преобразил в огромен вол и заревал със страшен глас. А светецът, оградил се с кръстното знамение, му казал:

- Престани, злобни душе, да изкушаваш Христовите воини! Няма да успееш да изплашиш изкупения със силата на кръста!

И дяволът начаса изчезнал, но гласът му се чувал отдалече и казвал:

- О, какъв млад момък ме побеждава! Къде да си намеря място сега? Срещу кого да пусна стрелите си? Ако се приближа към старец, той не би ме победил така лесно, както този момък. Но ще вляза в единствената дъщеря на император Антонин и върху нея ще покажа силата си! А против тебе, Потите, ще настроя царя и ще го науча да те погуби в страшни мъчения!

- Враже - отговорил свети Потит, - на каквито и мъчения да ме подложат, навсякъде ще те победя, но не аз, а моят Господ Иисус Христос!

Тогава дяволът избягал, викайки:

- Горко ми, защото съм победен от един момък!

След това бащата на Потит, Гилас, извеждайки го от стаята, в която бил заключен, му казал:

- Чедо, принеси жертва на боговете, защото императорът заповяда всеки, който не принася жертва на боговете, да бъде предаден на смърт след страшни мъчения или да бъде хвърлен на зверовете. Аз страдам за тебе, тъй като ти си единственият ми син; не искам да загубя своя наследник.

- На кои богове трябва - попитал светецът - да принеса жертви, за да ги зная по имена?

- Нима не знаеш - казал бащата - бог Зевс, Арей и Минерва?

- От деня, в който съм се родил - отговорил момъкът, - никога не съм чувал, че те са богове, а идоли. О, татко, ако ти знаеше колко велик е християнският Бог, Който, смирил Себе Си, ни е спасил, би повярвал в Него, защото Той е Единственият истинен Бог, сътворил небето и земята, а всички останали богове са езически бесове.

- Откъде са у тебе тези думи, които произнасяш? - попитал Гилас.

- Чрез моите уста говори Този, на Когото служа - отговорил светецът, - защото Той е казал в Своето Евангелие: “не се грижете, как или що да говорите; защото в оня час ще ви бъде внушено, какво да кажете”.

- Нима не се боиш от мъченията, дете мое? - попитал Гилас. - Какво ще правиш тогава, когато бъдеш отведен при управителя, който ще те предаде на люти мъчения?

- О, татко - отговорил, усмихвайки се, светият момък, - безумни думи произнасяш! Изкупителят на нашите души, моят Господ Иисус Христос - Той ще укрепи мене, Своя раб. Нима ти, татко, не знаеш това, че с името Господне Давид, невъоръжен юноша, убил с камъни силния Голиат и като извлякъл меча му, го обезглавил?

- Надявайки се на своя Бог, готов ли си да понесеш всички страдания? - попитал Гилас.

Светецът отговорил:

- Вярвам, че моят Творец, Отец и Син и Свети Дух, Единият Бог в Троица, ще ми даде сила не само мъжествено да понеса всички мъчения, но и без страх да умра за Него. И ти, татко, повярвай в Бога, за Когото ти говоря, и тогава ще се спасиш. Тези богове, на които сега се покланяш, са нищожество и никога никого не са спасили и не са могли нищо да направят. А и каква полза има да се кланяш на бездушна мед, камък, дърво, които, когато паднат на земята, не могат да станат, но се разбиват на части, и бидейки разбивани, не издават глас, тъй като са неми и безчувствени. С тези имена, с които наричате своите идоли, в древността са се назовавали най-скверните и беззаконни хора, занимавали се с бесовско магьсничество и предавали се на злодеяния от всякакъв род, достойни за всяко наказание. Държавните закони осъждат такива и ги предават на смъртно наказание и в днешно време. Окаяните души на вашите богове и в днешно време непрестанно се мъчат във вечния, никога неугасващ огън на ада. В същия огън безкрайно ще се мъчат и тези, които сега служат на идолите на тези богове. А нашият, во веки живеещ Бог, насочва всичко към добра цел, управлява всички видими и невидими творения, владее над небесното и земното. Той наистина ще прослави в Своето небесно Царство вярващите в Него и вярно служещите Му. Впрочем, и на земята Той прави имената им славни, обогатявайки ги с чудесна благодат, с чиято сила те вършат знамения и чудеса. Защото Той казва: “повярвалите ще ги придружават тия личби: с името Ми ще изгонват бесове, ще говорят на нови езици; ще хващат змии, и, ако изпият нещо смъртоносно, няма да им повреди; на болни ще възложат ръце, и те ще бъдат здрави”.

Слушайки такива думи, Гилас се изумил и казал:

- Сега познах, че християнският Бог, говорещ чрез устата на този момък това, което никога преди не съм чувал - е истинен Бог. Ако в този момък нямаше някаква божествена сила, той не би могъл от своето сърце да произнася такива думи. Но както виждам, чрез устата на моя син говори Сам Бог.

Като въздъхнал и заридал, Гилас казал:

- Горко на мене, грешния! Младият момък, моят син, е много по-разумен от мене, стареца. Той още в детска възраст е познал истинния Бог, а аз, остарял на години, досега не съм го познавал. Но сега вярвам със сърцето си и изповядвам с устата си, че няма друг Бог, освен християнския Бог, както и няма подобен на Него!

Така Гилас, повярвал в Христа, под ръководството на своя син, светия момък Потит, приел свето кръщение.

Свети Потит, подражавайки на апостолските трудове, след кръщението на баща си напуснал родината си Сардиния, отишъл в областта, наречена Епир, и там проповядвал Христовото име. След това оттам отишъл в град Валерия, където имало една жена на име Кириакия, съпруга на сенатора Агатон, тежко страдаща от проказа и нито един лекар не можел да я излекува от болестта ѝ. Като дошъл до вратите на дома ѝ, свети Потит седнал като просяк. Случайно от този дом излязъл един скопец; свети Потит се обърнал към него с молба да му даде да пие вода.

- Тук ли си дошъл да искаш вода? - казал му скопецът.

- Жадувам - отговорил светецът - не толкова за вода от този дом, колкото за спасението на душите, за да се яви върху този дом благодатта на моя Господ Иисус Христос.

Скопецът, удивен от думите му, го попитал:

- Откъде си, момко, и как се казваш?

- Аз, както и ти - отговорил свети Потит, - съм роден от земя; името ми е Потит; раб съм на Владиката, на моя Господ Иисус Христос, Спасител на вярващите в Него човешки души и Целител на телесните недъзи. Той очиствал прокажените, вдигал от одъра разслабените, просвещавал слепите и с една дума възкресявал мъртвите.

- Ако ти си Негов раб - попитал скопецът, - можеш ли да изцеляваш прокажените?

- Където има вяра - отговорил светецът, - там ще има и изцеление, защото моят Владика, Христос Господ, според вярата дарява на всеки, който проси от Него.

- Можеш ли да излекуваш от проказа нашата господарка? - попитал скопецът.

- Ако тя повярва в Христа, моя Бог, ще бъде здрава - отговорил светецът.

- Ако ти я изцелиш - отбелязал скопецът, - ще бъдеш господар на всичките имения.

- Аз не искам - отговорил на това светецът - нито сребро, нито злато, нито имуществото , желая само да обърна душата ѝ към Христа, моя Бог.

След това скопецът разказал всичко това на своята господарка и свети Потит бил въведен при нея. Влизайки в спалнята ѝ, светецът казал:

- Да бъде над този дом мирът на моя Господ Иисус Христос!

- Умолявам те, изцели ме - казала Кириакия на светеца, - ако можеш да ме изцелиш.

- Повярвай в проповядвания от мене Бог и приеми свето Кръщение - отговорил светецът, - и тогава ще бъдеш здрава.

- Научи ме как да вярвам - казала жената.

Светецът започнал да я поучава за Христа Бога, посочвайки ѝ истинния път за спасение. Като го изслушала, жената казала на светеца:

- Вярвам, че няма друг Бог освен Този, за Когото ми говориш, и се надявам, че Той ще ме изцели; а ти постъпи така, както желаеш.

Тогава свети Потит, преклонил колене, започнал със сълзи да се моли:

- Господи Иисусе Христе, Царю на ангелите, Спасителю на човешките души! Ти си казал на Своите ученици: “прокажени очиствайте, мъртви възкресявайте”: чуй, Владико, и мене, Твоя раб, и изцели тази жена; да се яви Твоята благодат върху нея, за да познаят езичниците, че Ти си Бог истинен и няма друг Бог освен Тебе.

Като се помолил така, светецът определил ден за кръщение.

И ето, когато жената влязла в купела и се кръстила, тя веднага се очистила от проказата и излязла от купела напълно здрава, имайки тяло на юноша. Като видял това, мъжът на Кириакия, Агатон и всичките му домашни повярвали в Христа и се кръстили. И много граждани, почти половината град, гледайки тях, приели светата вяра и благославяли Бога, казвайки:

- Наистина чрез този момък, който ни изведе от тъмнината на идолослужението, ние видяхме велика светлина.

- Ето, вие видяхте Божието величие - казвал им на това свети Потит, - сега спазвайте заповедите Му и ще получите вечното спасение!

След това, като излязъл от този град, свети Потит се отправил към пустинната планина, наречена Гаргара, и там живял със зверовете като с овце, защото, според Божията заповед, зверовете му се подчинявали и го следвали.

По това време в дъщерята на император Антонин - Агния, се вселил бяс и силно я мъчел. Крайно опечален, императорът се молел за дъщеря си на своите богове, давайки им обети и казвайки така:

- Богове: Аполоне, Зевсе, Арфане, изцелете дъщеря ми, и аз ще ви принеса в жертва волове с позлатени рога!

А бесът чрез устата на девицата викал и казвал:

- Няма да си отида оттук дотогава, докато не дойде Потит, живеещ на планината Гаргара.

Тогава императорът незабавно изпратил един от своите сановници на име Геласий с четиридесет войници на тази планина да търсят Потит.

Изпратените се отправили към планината и като стигнали в Гаргарската пустиня, намерили Христовия раб с множество зверове около него. Войниците били обзети от голям страх и искали да побягнат, защото зверовете се обърнали към тях с намерение да се нахвърлят върху им. Но светецът забранил на зверовете, казвайки:

- Идете си, откъдето сте дошли, и не причинявайте зло на никого.

И зверовете веднага се разотишли.

Тогава светецът казал на Геласий:

- Защо си дошъл при мене с толкова войска?

- Ти ли си Потит? - попитал Геласий.

- Аз съм грешен раб на моя Господ Иисус Христос - отговорил светецът.

- Император Антонин те вика - продължил Геласий, - ела с нас при него.

- За какво може да му трябва - възразил светецът - на нечестивия император един християнин?

Но войниците хванали светеца и го отвели в Рим. Императорът го попитал:

- От кой род си?

- Аз съм християнин - отговорил светецът - и родителите ми са християни.

- Нима ти не знаеш нашите императорски укази - попитал Антонин, - според които всеки, който не се покланя на нашите богове, бива предаден на смърт?

- Аз това и желая, да умра за Христа, моя Бог - отговорил светецът.

- До мене стигна слух - продължил императорът, - че ти можеш да изцелиш дъщеря ми, и ако направиш това, ще те удостоя с много почести.

- Защо не я изцелят твоите богове? - възразил светецът на императора.

- Как се осмеляваш да ми говориш с такава дързост? - попитал императорът.

- Ако аз изцеля дъщеря ти - отговорил Потит на Антонин, - ще повярваш ли в Бога, в Когото аз вярвам?

Царят обещал да повярва.

- Зная - казал товава светецът, - че сърцето ти е закоравяло в нечестие и ти няма да повярваш, но ще направя това със силата на моя Бог заради събралия се народ и той да види, да повярва и да прослави името на Господа Иисуса Христа.

След това дъщерята на императора била доведена и поставена пред светеца.

- Какво, Потит - казал тогава дяволът на светеца чрез устата на бесноватата, - не ти ли казвах, че ще дойдеш при императора даже и против волята си?

Светецът, като духнал в лицето на девицата, казал на беса:

- Моят Господ Иисус Христос, Син на живия Бог, на Когото се подчинява всяка небесна, земна и подземна твар, ти запрещава, душе нечисти, и ти заповядва да излезеш от това Негово създание. Повече нямаш власт над нея.

При тези думи светецът ударил девицата с дясната си ръка по лицето; и в този миг всички видели излизащата от устата страшна змия. Излизайки от нея, змията изчезнала. Като видели това, стоящите наоколо се изпълнили с ужас и казали:

- Наистина, велик е Богът на този момък!

И много от тези, които били там, повярвали в Христа. Сам императорът, виждайки това, се удивлявал и казвал:

- О, каква велика сила има християнското вълшебство!

- Безумни царю - казал му в отговор светецът, - горко ти, - защото, виждайки Божието величие, не вярваш в Бога!

- Аз въздавам благодарност - казал императорът - на моите богове, които изцелиха дъщеря ми.

- Ти лъжеш, императоре - отговорил светецът, - не твоите богове, но моят Господ Иисус Христос изцели дъщеря ти!

- Остави тия приказки - продължил императорът - и принеси жертва на моите богове, и аз ще те направя важен и почетен сред моите слуги. Ще ти дам злато, сребро и богатство.

На това свети Потит отговорил:

- Няма да имаш благополучие, императоре. Всичко, което ми обещаваш, аз смятам за прах. Аз имам нетленно и неизказано богатство на небесата, което моят Господ Иисус Христос е приготвил за всички, които Го обичат. А твоето злато, сребро и всичките ти богатства ще бъдат изгорени в огъня!

- Пак ли започваш да говориш с мене дръзко? - възразил императорът.

- Да, аз не се боя от тебе - отговорил светецът, - защото моят Господ Иисус Христос е силен да ме освободи от ръцете ти.

- Ти ме оскърбяваш и позориш - продължил императорът, - но аз, щадейки твоята младост, съм готов да ти простя това и те съветвам да принесеш жертва на боговете, за да не пристъпя още сега към мъчения.

- Щади самия себе си - отговорил светецът, - защото страшен ад се приготвя за тебе и ти сам ще погинеш заедно с твоето царство; ще гориш в неугасимия огън заедно с твоя баща, дявола.

След това императорът се изпълнил с гняв и ярост и заповядал да съблекат свети Потит и жестоко да го бият с пръчки.

Светецът, претърпял побоя, казвал:

- Благодаря Ти, Господи мой, за това, че ме удостои да пострадам за Твоето име!

- Какво желаеш, Потите - попитал императорът мъченика, - да умреш или да принесеш жертва на боговете, за да останеш жив и невредим?

- На кои богове - попитал Потит - ще заповядаш да принеса жертва?

Тогава императорът заповядал да прекратят мъченията и попитал мъченика:

- Нима не знаеш великия бог Зевс, Арфан и Минерва?

Свети Потит се усмихнал и казал:

- Да видим какви се тези богове и тогава ще направя така, както заповядаш.

Тогава императорът с радост повел мъченика към идолския храм; но още щом светецът се помолил тук на Бога Всевишни, идолите паднали и се разбили на парчета. Тогава светецът казал:

- Ако те са истинни богове, тогава защо паднаха и защо не стават, защо не помагат сами на себе си? Познай, императоре, колко велика е силата на моя Бог!

Императорът, преизпълнен със срам и гняв, заповядал да оковат мъченика в тежко желязо и да го хвърлят в тъмница.

Когато светецът, затворен в тъмница, се молел на Бога, при него се явил светоносен ангел, който го укрепил и утешил. Тежките железни окови, които били на него, се разтопили като восък; в полунощ тъмницата се изпълнила със светлина и в нея се разнесло неизказано благоухание. Стражите, почувствали благоуханието, силно се изумили и се питали един друг откъде идва то. След това, като погледнали през прозореца на тъмницата, забелязали чудна светлина; като видели, че светецът е освободен от оковите, радва се, възхвалява Бога и беседва с ангела, се изпълнили със страх и ужас. На разсъмване те отишли при императора, за да му съобщят за всичко. Тогава императорът заповядал да устроят място за зрелища; на глашатаите наредил да казват народът да се събере на това място. Когато се събрал много народ, дошъл императорът и като седнал на обичайното съдийско място, заповядал да изведат мъченика от тъмницата и да го представят на съд пред него. Доведен на това място, мъченикът се оградил с кръстното знамение и със светъл поглед застанал пред царя. Междувременно Антонин, пламтейки от гняв и гледайки заплашително към светеца, попитал:

- Потите, къде според тебе, се намираш сега?

- Намирам се на земята на моя Бог - отговорил Потит.

- Сега ще настъпи твоята гибел - продължил императорът - и кой бог ще те избави от моята ръка?

- Да се изпълни със срам лицето ти, императоре, защото едно куче има повече разум от тебе. Та нали кучето, получило хляб от ръката на някого, се умилква край този човек, а ти, който получи от Бога изцеление на дъщеря си, произнасяш хула срещу Него!

Тогава императорът заповядал да закачат светеца гол на едно дърво и да го обгарят със свещи, а след това да стържат тялото му с железни нокти. Претърпявайки страданията спокойно, като че не неговото тяло било подложено на мъки, светецът укорявал императора, казвайки:

- Къде са твоите заплахи, императоре? Ти се хвалеше, че ще ме победиш с мъчения, но аз по време на мъченията не чувствам никакви страдания. И така, виж и разбери, че тези мъчения причиняват страдания не на моето тяло, а на твоето сърце, тъй като аз ги побеждавам с търпението си и благодарение на тях се веселя още повече.

Посраменият император още по-силно пламнал от гняв и заповядал, като снемат мъченика от дървото, да го хвърлят на зверовете. Но зверовете, пуснати срещу светеца, падали пред него и ближели нозете му, а светецът викал към царя:

- Какво ще кажеш сега, скверни мъчителю? Нима и досега не виждаш силата на Христа, моя Бог?

Тогава императорът заповядал да върнат зверовете обратно и казал на палачите:

- Разсечете този окаян на части и ги хвърлете на кучетата!

Но когато палачите взели секирите и започнали да секат светеца, по действие на чудесната Божия сила плътта на светеца станала крепка като твърд камък или желязо и брадвите не могли да ѝ причинят никаква вреда, а палачите наранявали сами себе си. Гледащият това народ изпаднал в изумление и мнозина, приблизително около две хиляди, тогава повярвали в Христа и възкликнали:

- Наистина, в този момък действа същият Бог, Който преди е действал в пострадалите в този град Петър и Павел!

Виждайки това и чувайки гласа на народа, мъчителят се разтреперил и със сърдечен стон казал:

- О, колко голямо е вълшебството на този скверен християнин!

След това той заповядал да приготвят железен тиган, да разтопят масло в него, да сложат мъченика в тигана и да го горят; също и да разтопят олово и да обливат с него тялото на мъченика. Но светецът, намирайки се като на някое прохладно място, се веселял, славел Бога и казвал на императора:

- Заклевам те в твоята царска чест, добави ми още от това разтопено олово, защото аз усещам твърде голяма прохлада от него!

Императорът недоумявал какво по-люто мъчение да причини на Потит. И като свалил светеца от тигана, заповядал да донесат дълъг железен гвоздей и нажежен да го забият в главата на мъченика. Докато се изпълнявала тази заповед, по божествена сила станало така, че мъченикът, в чиято глава бил забит нажеженият гвоздей, оставал жив и здрав и не усещал никаква болка; а в същото време тези страдания, които трябвало да чувства мъченикът, се стоварили върху главата на императора, който със силни болки в главата, викал към мъченика:

- Рабе Христов, помилуй ме и ме избави от тази болест. Сега ще позная силата на твоя Бог!

- Нека те изцелят твоите богове - отговорил светецът.

Но императорът не преставал да умолява мъченика да го изцели.

Тогава мъченикът казал:

- Няма да получиш изцеление дотогава, докато не дойде дъщеря ти, която моят Христос направи здрава.

Дъщерята на императора била извикана веднага. Тя паднала в нозете на мъченика и казала:

- Умолявам те, рабе Божий, кръсти ме в името на твоя Всесилен Бог, Когото проповядваш!

Светецът заповядал начаса да приготвят купел и в присъствието на целия народ сам кръстил дъщерята на императора, тъй като тогава било трудно да намерят свещеник, защото свещениците се укривали поради гонението. След кръщаването на царската дъщеря мъченикът издигнал ръце нагоре и отправил молитва към Бога за изцелението на императора, който веднага оздравял. Но - о, идолопоклонническа слепота и безумие! - вместо да познае истинния Бог и да Му благодари, нечестивият император започнал да въздава благодарност на своите скверни богове, казвайки:

- Благодаря ви, бог Аполон, бог Марс и богиня Минерва за това, че ме изцелихте!

Тогава светецът започнал строго да укорява и изобличава императора, отдал се на бесовското прелъстяване, в безумие и ожесточение. А императорът, разярен като бесноват, заповядал да отрежат езика на светеца и да избодат очите му. Но Христовият мъченик продължил да говори и след като бил отрязан езикът му, и прославял Бога:

“- Ще благославям Господа във всяко време; хвалата за Него винаги е в устата ми”, ще благославям Вложилия нова песен в устата ми и “ще пея Господу, Който ме е облагодетелствувал”, във веселие и радост.

А императорът казал:

- Какво постигна, нечестиви, с това, че отряза езика ми? Ти се надяваше с езика да отнемеш словото от устата ми, но ето, виждаш и чуваш, че аз говоря по благодатта на Христа, моя Бог, Който ще те победи, както в древността победи фараона.

Тогава императорът, виждайки, че е победен и посрамен, недоумявал какво още да направи с мъченика. Желаейки да се избави от укори от страна на народа, накрая заповядал да обезглавят мъченика с меч.

Така светият Христов мъченик Потит съвсем млад положил душата си за Христа и сега царува с Него в безсмъртния живот на небесата. По молитвите на светия мъченик Потит да се удостоим и ние с този блажен живот по благодатта на нашия Господ Иисуса Христа, на Когото се отдава слава с Отца и Светия Дух сега и в безкрайни векове. Амин.