Някой си праведник присъствал при смъртта на един човек. След като човека починал, праведника се помолил на Бога да му открие каква е участта на душата му. Бог отворил духовните очи и той видял душата на онзи човекда стои пред една везна. От дясната страна на везната Божиите Ангели поставяли всички негови добри дела, а от лявата бесовете поставяли злите му дела.

Везната не се накланяла нито на едната, нито на другата страна. В този миг Ангел Божий поставил една сълза на страната на доброто, везната се наклонила надясно и душата на покойния отишла в Рая.

Когато праведника се чудил каква е тази сълза и от къде е, Ангелът Божий му казал: "На един мост стоеше оклюмал просяк. Тълпи от хора минаваха покрай него, но никой не го и погледна. А този човек видя просяка, спря се, даде му милостиня и го окуражи:"Не бой се, брате, Христос ще ти помогне!"

Неговата милостиня и думите му трогнаха просяка до дъното на сърцето му и той пророни една сълза. Това е сълзата, която реши участта на тази душа.