Думата икона означава образ. В Църквата така се наричат свещените изображения на Господ Иисус Христос, на св.Богородица и на светиите. Те имат за цел не само да украсяват храмовете и домовете ни, но да ни подтикват към молитва. Иконите са като книгите, но вместо с букви, те ни говорят чрез образите и цветовете. Светостта, която струи от тях, ни приканва да имаме по – силна вяра в Бога, да изпълваме сърцата си с любов, смирение, кротост и търпение.


Когато се покланяме пред иконата и я целуваме, ние отдаваме почит не на дървото, хартията и боите, с които е направена, а на лицата, които са изобразени върху нея. Всеки се радва, когато види снимка на мама и татко. Взема я в ръце, гледа я с обич, дава целувка. И това почит и уважение към родителите, а не към самата хартия, на която е запечатано тяхното изображение. Така е и с иконите. Заставаме пред тях и си припомняме живота на Спасителя Христос, на Божията Майка, различните светии и отправяме гореща молитва.

Истинската почит към светите икони изразяваме, като заставайки пред тях се прекръстваме, поклоняме и ги целуваме. Неправилно е да си поставяме и държим ръцете върху тях.

автор: Протойерей Дончо Александров