ПРАВОСЛАВНАТА ИКОНА

“Рече господ На Моисей: направи два херувима от злато изковани…
и херувимите да бъдат с разперени отгоре крила, като покриват с
крилата си очистилището, а лицата им да бъдат едно срещу друго.“ (Изх.25:18-20)

Сред тишината и мистичната светлина на православния храм човек застава пред изображенията на свидните за всеки християнин сияйни ликове.Каква неземна чистота струи от лицата на светците!Колко топли и близки са очите им! Те са изпълнени с Божественото достойнство на нашия Спасител, те се вглеждат загрижено в нас и сякаш разговарят направо със сърцата ни! Всички икони са свързани със събития и личности от живота на Църквата. Те възпроизвеждат чрез образи Православното вероучение. С помощта на иконата се осъществява нашето духовно, невидимо общуване с изобразената света личност. Православната икона е особен вид израз и саморазкриване на Църквата. Тя е духовно поле във физическото пространство,в което се пресичат радиусите на православната догматика,мистиката и сотирологията.Православната икона изразява представата за красотата като нещо свято и за свещеното като красота.От гледна точка на християнската догматика иконата е свидетелство за това, че Син Божи е станал Син Човешки, че Божественото Слово е приело плът, а Божествената Ипостас е станала Богочовешка Личност - конкретна и неповторима. Бог завинаги е приел човешката природа, за да открие на човека път към постоянно богоуподобяване, да направи венеца на Своето творение - човека съпричастен на свободата и съвършенствата на Божието Битие.Православната икона отразява в себе си най-великите истини на вярата в Спасителя Господ Иисус Христос.Иконата не е картина, съдържаща само религиозна информация, тя е нещо много повече,отколкото само едно изображение. След освещаването й иконата съдържа в себе си благодатното присъствие на невидимия Бог. Св. Симеон Солунски казва „Това, което се представя с бои,е истина на картина, както и писаното на книга, и Божествената благодат пребъдва върху него,защото това, което е изобразено,е свещено.“Трябва да се прави разлика между икона и идол. Идолът е образ на лъжливи и измислени божества, а иконата е свещено изображение на единия, истинския Бог и на Неговите свети Ангели и светии. Православната икона няма пасивна роля,тя е активен посредник, който позволява присъствието на първообраза и провежда Божествената благодат към богомолците.Бог проявява Своята сила и благодат по особен начин в някои чудотворни икони, места и предмети. Главното и същественото в тези чудотворни икони,лица и предмети е не в тях самите, не в техните достойнства и материя, а в Божията милост и любов и в Неговото благоволение да изпраща Своята сила, чрез когото и чрез каквото иска и където и на когото Сам Той пожелае. За получаване на Божията благодат и милост от страна на вярващите се изисква силна и непоколебима вяра, придружена с добри дела.Иконите, в църква или в нашия дом, не са предназначени за украса, а да се молим пред тях. Те ни напомнят, че очите на Бога, на Ангелите и на светиите са насочени постоянно към нас. 

Стоейки пред иконите,в къщи или в храма, трябва да бъдем вглъбени, като отлагаме, през това време и на това място, всички земни грижи. Св. Иоан Кронщадски ни съветва: „Според мярката на духа и истината, с която ти започваш да се молиш пред светата икона… в същата мярка Духът на този, който е изобразен на иконата, се привлича към нея“. Пред иконите в къщи се палят кандило и свещи.По този начин благодатното присъствие на иконата изпълва целия дом и всекидневния живот на православния християнин.Св. Григорий Нисийски пише: „Оня, чието лице не е осветено от Светия Дух, е принуден да носи маската на демон и може тя да стане неговото лице, да срастне с кожата му. Докосването на Духа изтрива маската и оголва лика – онази богообразност, която човек не е в състояние да унищожи до край в себе си“.Именно това ни показва и иконата: светли ликове, нямащи светлосенки, изтъкани от снопчета светлина, излизащи от очите, лицето и дрехите на изображението. Посредством иконите ние съзерцаваме физическата външност на Христа, чудесата и страданията Му. Съзерцаването на Христовия образ е много важно за нас - „Вашите очи са блажени - казва св. ап. Матей - задето виждат, и ушите ви – задето чуват; защото истина ви казвам, мнозина пророци и праведници много желали да видят това, което вие виждате, и да чуят това, което вие чувате, и не чуха“ (Мат. 13:16).Недостъпната за човешкия разум тайна на Боговъплъщението представлява важна истина на християнското откровение. Тази истина не може да се усвои по логичен или рационален път. Принципът на православното богословие се състои не в доказването на Истината, а в свидетелството за Нея. В тази светлина,иконата е един от богословските езици, с чиято помощ Църквата Христова носи Благата вест в света.

Православните християни, които са загрижени за своята християнска грамотност, знаят от историята на Църквата, че далече преди протестантите е имало иконоборци, като и едните и другите ни обвиняват в идолопоклонство и в нарушаване на Божиите заповеди.Боговидецът Моисей, предупреждавал старозаветния Израил: “Дръжте твърдо в душите си, че вие не видяхте никакъв образ в оня ден, когато Господ ви говори на (планината) Хорив изсред огъня, да не би да се развратите и си направите дялан образ, лик на някой кумир, който да представя мъж или жена...и да не би ти…да се прелъстиш, та да им се поклониш и да им послужиш...“ (Втор. 4:15-19).Когато Второто Лице на Триединния Бог – Словото Божие - Иисус Христос се въплъти, стана видим,тогава Той неизбежно стана и изобразим.В Стария Завет никой не е видял Бог. В Новия Завет Христос бил видим и осезаем. Ако не Го изобразя-
ваме, бихме изпаднали в еретическото мнение, че Неговото Тяло не е било осезаемо, а призрачно. Онова,което е невидимо, то е неизобразимо. Онова, което е видимо, него можем да изобразяваме.Ако отречем реалната Му плът, ще отречем и изкупителната Му жертва на Голгота.Ако Христос не е страдал на Голгота с реална плът, то няма и Възкресение. Ако няма Възкресение, то напразна би била и нашата вяра.Светите Отци наричали иконата “Евангелие за неограмотените“. Св. Иоан Дамаскин казва – “Изображението е напомняне. То е същото, както книгата за онези, които могат да четат и пишат.

За същото служи и изображението за неграмотните. Както словото служи за слуха, така и изображение за зрението“.Преподобни Теодор Студит ни говори - “подчертаното посредством хартия и мастило в Евангелието е изобразено на иконата посредством различни бои или друг материал“.Според определенията на Седмия Вселенски събор (787г.) – “почитта, отдавана на образа, преминава към първообраза…каквото известява словото чрез слуха, същото показва живописта мълчейки, но чрез изображението“.За св. Иоан Дамаскин иконата е тайнство, разбирано не като божествена проява, а като божествено присъствие. Разглеждайки мястото и литургичната й роля,присъствието и участието й в църковната епиклеза,виждаме, че иконата носи благодатта на Светия Дух.Както почитта към иконите е насочена не към материала, а към изписания персонаж, така благодатта на Светия Дух, която е присъствала в живота на тази свята личност, остава и в духовното й изобразяване.Иконата е място за разговор между нас и светеца.Силата й идва от нашата готовност за общуване.Свети Иоан Дамаскин казва, че „в земния си живот светците били изпълнени със Светия Дух. След тяхната смърт благодатта на Светия Дух пребивава в душите им и в телата им в гроба, както и във формите на иконите им - не по същност, а като благодат и енергия“.В църковната традиция иконата има духовен характер, защото тя въвежда вярващите в духовния живот.Когато чрез нея се извършват чудеса, те не трябва да бъдат обяснявани, а приемани от вярата.Но как се прави изображение на невидимото, на душата? Трябва голямо майсторство и вдъхновение, за да се изпълни тази невъзможна творческа задача и иконописците са се справили блестящо с това. В много случаи зографа остава анонимен защото той имал усещането, че не човекът рисува иконата, а Светият Дух, чрез неговата ръка. Иконата се прави с „чисти ръце“, което означава, че авторът трябва да е смирен, кротък, изпълнен с дълбока почит, с добра душа и поведение, да е изпълнен с искрено религиозно чувство. Затова не е чудно, че днес много от творбите на старите майстори чрез силата на Божията благодат са чудотворни и даряват с благодатна помощ всеки, който с искрена вяра, отправя молитвите си. Иконата се изработва с помощта на специални образци – ръководства, наричани Ерминии. Те съдържат подробно описание на начина, по който трябва да се изобрази всяка света личност и събитие.Тези правила и канони са утвърдени от Църквата и се базират от нейния духовен опит. Практическата изработка на една икона е дълга и трудна задача. Древните зографи рисували върху дъска, която предварително обработвали с лепило тип туткал. Върху нея залепвали парче памучен плат, което покривали с грунд, който се състоял от различни креди – винервайс втвърден,начукан и пресят през сито гипс в строго определени пропорции. За свързвател използвали жълтък от яйце,а за еластичност – ленено масло. Грундът се варял на водна баня и се нанасял горещ, пет или шест пъти през няколко часа на кръст. Това бяло покритие те изглаждали до блясък с обла кост. Иконата се покривала с „варак“ – тънки златни листове, които символизирали „предвечната светлина“ на Божията слава. Боите се нанасяли също в определена последователност, като се фиксирали с яйчена емулсия. Готовата икона се покривала с лак, приготвен от разтворена в терпентин дъвка „мастикс“ и други смоли. Така направената икона е издържала изпитанието на времето, защото се е запазила здрава и свежа, въпреки атмосферните влияния, на които е била подложена. Много самозвани художници, за да спестят време и средства за материали правят икони които са нетрайни и естетически неиздържани. Такива са и различните релефни отливки – гипс залепен върху дърво, рисувани снимки, восъчни отливки щампи – серийно производство, направени с търговска цел, където се усеща липсата на зографът и чинодействието за изписването на образите върху иконите.Православните икони ясно посочват приоритета на духа над материята чрез силата и благодатта, която носят. 

Тяхното присъствие е повече в духовната, отколкото в земната област. Духовният характер на иконата в пълнота се основава на присъствието на Светия Дух в живота на Църквата.Като пророческо пресъздаване на Царството Божие, иконата се явява вид откровение за края на света,за което ни и подготвя. Ние вървим към него, носейки в себе си цялата история на човечеството.Есхатологичният характер на иконата пресъздава връзката между минало и бъдеще на нивото на настоящето. Нивото, на което се появяват вкусът, цветът, личността, принципите на живота.Ние знаем, че настоящето е времето на Бога. Следователно, иконата ни обръща внимание на това, че живеем в Божието време, което надхвърля наши времеви граници. Или, както се изразява Х. Ноуен: „Ако едно слово дава плодове, то трябва да бъде произнесено от идното поколение към настоящето”.Иконата обозначава срещата между човека и Бога,между времето и вечността.Иконата идва от миналото и отива в бъдещето. В историческия си аспект тя е приемник на молитвите на вярващите през вековете до Съдния ден и срещата им с Господ Иисус Христос. Иконата помага на вярващите, както красиво казва св. Григорий Нисийски “да поставят себе си в интериора на духовното… и да разберат как Бог, Който е Вечносъществуващ, е и непрекъснато идващ”. Амин.