1 Неделя след Петдесетница (2)
СИЯНИЕТО НА СВЕТОСТТА
“И тъй, всеки, който Мене признае пред човеците, ще призная и Аз него пред Моя Отец небесен, и който се отрече от Мене пред човеците, и Аз ще се отрека от него пред Моя Отец небесен” /Мат. 10:32-33/.
Велика тайна е светостта и подвигът на светиите, които “са изпитали поругания и побой, окови и тъмница, бой с камъни, стъргане с железни нокти, изгаряния; скитали се в овчи и кози кожи, по пустини и планини, в пещери и земни пропасти, търпели скърби и озлобление”. В Неделя на Всички светии се прославят светите Божии угодници, които са вярвали в идването на обещания Изкупител и са се подвизавали в благочестие. С църковни песни облажаваме паметта на патриарси, праотци, пророци, апостоли, мъченици, свещеномъченици, изповедници, светители, преподобни и праведни отци, и всички от века угодили на Бога и просим молитвеното им ходатайство за нас пред Бога. В предната Неделя празнуваме преславното съшествие на Светия Дух над апостолите, а днес отдаваме чест на светиите осенени от силата на Всесветия и Животворящ Дух Господен.
Празникът в чест на Всички Светии е първата Неделя след Петдесетница и това показва, че светостта е плод на Светия Дух. Бог, Който сред светии живее, дава чрез Светия Дух на всеки благодат по мярката на Христовите дарования и чрез нея поставя в Църквата едни за апостоли, други за пророци, други за пастири и учители.
Днешното Евангелие с малко думи дава ключа към тайната на светостта. Църквата напомня две изречения на Господа Иисуса Христа: “и тъй, всеки, който Мене признае пред човеците, ще призная и Аз него пред Моя Отец небесен, и който се отрече от Мене пред човеците, и Аз ще се отрека от него пред Моя Отец небесен” /Мат.10:32-33/. “Който обича баща или майка повече от Мене, не е достоен за Мене и който обича син или дъщеря повече от Мене, не е достоен за Мене” /Мат. 10: 37/. Това именно e тайната. С Неделя на Всички светии завършват църковните служби от Цветния Триод. Това е един достоен край за най-светлия период от църковния годишен кръг. Спасителят остави земята и се възнесе на небето, а Дух Светий остави небето и слезе на земята, за да бъде осветено грешното човечество и всички да бъдат възнесени на небето. Ликът светии са свидетели, че блажената цел е достигната, че възнеслия се Спасител е приготвил място за всички Свои последователи, а слезлия при нас Утешител прави способни плътските хора да станат обитатели на жилищата на небесния ни Отец. Прославянето на светиите е слава на Сина Изкупителя и на Духа Осветителя. Без заслугите на Сина пред нито един от тях нямаше да се отвори небето, а без благодатта на Духа никой не би могъл да влезе там.
Майката Божия и всички светии, чиято памет днес празнуваме, са ни известни, защото Бог ни ги е открил. В тяхно лице ние намираме отговора на земята на любовта Божия. Всеки от нас има честта да носи име на един от тези светии. Те предстоят пред Бога и се молят да не се безчести името им в Божиите очи. Те обхващат цялото творение в любовта си, в молитвата, в присъствието си. Колко дивно е, че принадлежим към това семейство от мъже, жени и деца, които са разбрали какво е замислил Господ, когато е дошъл, живял, проповядвал и умрял за нас. Те откликнали с цялото си сърце и приели Неговото благовестие с твърда решимост да превъзмогнат в себе си всичко онова, което станало причина за Разпятието. Един подвижник от първите векове се молел Бог да накаже грешниците. Христос му се явил и казал: „Никога не се моли така! Ако и един човек на земята съгреши, Аз бих дошъл да умра за него”. Думата святост има двояк смисъл. По отношение на Бога това е абсолютност. Бог е Свят, т.е Необятен, Вечен, Неизменен, Вездесъщ, Премъдър, Всемогъщ, Всеблаг, Всеправеден, Истинен, Справедлив, Дълготърпелив, Многомилостив. По отношение на човека думата святост има друг смисъл. Светец се нарича праведният човек, който е отдал изцяло себе си в служба на Бога.
В първите години на християнството праведниците били много. Те се отричали от света и от всичко земно, раздавали земите си на бедните и служили на Господа с радост и сърдечна простота. В периода на гонение на Църквата, от деня, в който с камъни е бил убит св. архидякон Стефан до IV век, когато се прекратили гоненията и в по-късно време до наши дни хората посветени на Бога са избрани светии. Те са Го изповядвали и Го изповядват без страх от гонения и преследване. Защото „със сърце се вярва за оправдание, а с уста се изповядва за спасение”. Затова Евангелието в Неделя на Всички Светии започва с думите: „И тъй, всеки, който Мене признае пред човеците, ще призная и Аз Него пред Моя Отец Небесен”. Човек, който иска всецяло да посвети живота си на Бога, е длъжен да Го постави на първо място. Приоритетите в живота на Божия народ са били определени от Господа още в Стария Завет, в Десетте Божии Заповеди. Ако ги разгледаме внимателно, ще забележим, че на първо място в живота ни трябва да бъде Господ. Първите четири заповеди говорят за отношението ни към Бога. На второ място трябва да бъде семейството. Петата заповед се отнася за семейните отношения. На трето място са поставени ближните.
Има два пътя на Богопознание: вярата и любовта. Св. ап. Павел в послание до евреите пише: “Чрез вяра проумяваме, че вековете са устроени по Божия дума и че от невидимото произлезе видимото” (Евр. 11:3). За познанието на Господа в любовта говори Самият наш Спасител: ”Който има заповедите Ми и ги пази, той е, който Ме люби, а който Ме люби, възлюбен ще бъде от Отца Ми; и Аз ще го възлюбя и ще му се явя Сам.” (Ин. 14:21). Първият начин на познание е съвършен и несъвършен, а вторият – изцяло съвършен. Без вяра е невъзможно да се угоди на Бога и да се спаси човек. Този начин не е напълно достатъчен. И бесовете вярват и треперят. Вярата знае, че има Бог и цялата земя е изпълнена с Него. А любовта не само знае, че има Бог, както казва св. Димитър Ростовски, но разбира какъв е Той – всеблаг и милостив. Като обичаме Бога, ние подражаваме на светиите. Така славим Бога, Който е действал със Своята благодат и е спомагал в тяхното възхождане по небесната лествица. „Единствено светиите, пише св. Григорий Палама, причастни на Бога, стават собствено боговдъхновени и богоподобни. Те не са само причастни, но и даващи причастие. Те са познавачи не само на породените неща, но знаят и онова, що не спада към произведеното от небитие. Не само живеят, но и животворят, което е невъзможно за творението...
Почитай иконите на светиите като икони на съразпнати с Христа, като изобразяваш кръст пред лицето си и по този начин споменаваш действителното им съпричастие със страданията на Христа. Същото важи и за техните свещени гробове или за мощите им. Защото Божията благодат не ги е напуснала, както и Божествеността никога не се е отделяла от почитаемото тяло Христово при Неговата животворяща смърт. Като постъпваш така и славиш тези, които славят Бога, като показали се съвършени чрез делата си в Божията любов, сам ще бъдеш прославен от Бога и ще запееш заедно с Давид: „Твърде са ми скъпи Твоите приятели, Боже“. Дивната последователност и богомъдрият порядък от празници в светата Църква естествено пробужда у нас въпроса: има ли такава последователност и в нашите празници. Ние преминахме целия празничен кръг, но достигнахме ли до някакъв резултат? Приближихме ли се до главната цел на живота ни: освещаването в Христа? Като честваме светиите, можем ли да кажем за себе си, че сме станали свободни от греха, чисти от всичко земно и тленно и сродни по дух с небесното? Това е плодът, който Църквата иска да види в нас сега след толкова светли тържества. Тя очаква, че страданията на Господ ще разколебае и най-упоритото в греховете сърце, че заедно с Възкресението Му, ще възкръсне в нашия дух всичко, което не е било съвършено заглушено от престъпването на Божия закон, а с Възнесението ще се издигнат мислите и желанията към небето и на най-равнодушните. И накрая, със съшествието на Утешителя ще се обърнат и най-слабите и ще стъпят на пътя на вярата и любовта.
Светиите ни показват колко близо е благодатта Божия и как, ако поискаме обожение - главната цел на християнския живот - тя става постижима. Да помолим Господа, Който е действал в желанията и делата им, да ни укрепи да последваме тяхното учение, живот, вяра, дълготърпение и любов и с тяхната молитвена помощ и Неговата вседействаща благодат да се удостоим с небесна слава.Амин.
“И тъй, всеки, който Мене признае пред човеците, ще призная и Аз него пред Моя Отец небесен, и който се отрече от Мене пред човеците, и Аз ще се отрека от него пред Моя Отец небесен” /Мат. 10:32-33/.
Велика тайна е светостта и подвигът на светиите, които “са изпитали поругания и побой, окови и тъмница, бой с камъни, стъргане с железни нокти, изгаряния; скитали се в овчи и кози кожи, по пустини и планини, в пещери и земни пропасти, търпели скърби и озлобление”. В Неделя на Всички светии се прославят светите Божии угодници, които са вярвали в идването на обещания Изкупител и са се подвизавали в благочестие. С църковни песни облажаваме паметта на патриарси, праотци, пророци, апостоли, мъченици, свещеномъченици, изповедници, светители, преподобни и праведни отци, и всички от века угодили на Бога и просим молитвеното им ходатайство за нас пред Бога. В предната Неделя празнуваме преславното съшествие на Светия Дух над апостолите, а днес отдаваме чест на светиите осенени от силата на Всесветия и Животворящ Дух Господен.
Празникът в чест на Всички Светии е първата Неделя след Петдесетница и това показва, че светостта е плод на Светия Дух. Бог, Който сред светии живее, дава чрез Светия Дух на всеки благодат по мярката на Христовите дарования и чрез нея поставя в Църквата едни за апостоли, други за пророци, други за пастири и учители.
Днешното Евангелие с малко думи дава ключа към тайната на светостта. Църквата напомня две изречения на Господа Иисуса Христа: “и тъй, всеки, който Мене признае пред човеците, ще призная и Аз него пред Моя Отец небесен, и който се отрече от Мене пред човеците, и Аз ще се отрека от него пред Моя Отец небесен” /Мат.10:32-33/. “Който обича баща или майка повече от Мене, не е достоен за Мене и който обича син или дъщеря повече от Мене, не е достоен за Мене” /Мат. 10: 37/. Това именно e тайната. С Неделя на Всички светии завършват църковните служби от Цветния Триод. Това е един достоен край за най-светлия период от църковния годишен кръг. Спасителят остави земята и се възнесе на небето, а Дух Светий остави небето и слезе на земята, за да бъде осветено грешното човечество и всички да бъдат възнесени на небето. Ликът светии са свидетели, че блажената цел е достигната, че възнеслия се Спасител е приготвил място за всички Свои последователи, а слезлия при нас Утешител прави способни плътските хора да станат обитатели на жилищата на небесния ни Отец. Прославянето на светиите е слава на Сина Изкупителя и на Духа Осветителя. Без заслугите на Сина пред нито един от тях нямаше да се отвори небето, а без благодатта на Духа никой не би могъл да влезе там.
Майката Божия и всички светии, чиято памет днес празнуваме, са ни известни, защото Бог ни ги е открил. В тяхно лице ние намираме отговора на земята на любовта Божия. Всеки от нас има честта да носи име на един от тези светии. Те предстоят пред Бога и се молят да не се безчести името им в Божиите очи. Те обхващат цялото творение в любовта си, в молитвата, в присъствието си. Колко дивно е, че принадлежим към това семейство от мъже, жени и деца, които са разбрали какво е замислил Господ, когато е дошъл, живял, проповядвал и умрял за нас. Те откликнали с цялото си сърце и приели Неговото благовестие с твърда решимост да превъзмогнат в себе си всичко онова, което станало причина за Разпятието. Един подвижник от първите векове се молел Бог да накаже грешниците. Христос му се явил и казал: „Никога не се моли така! Ако и един човек на земята съгреши, Аз бих дошъл да умра за него”. Думата святост има двояк смисъл. По отношение на Бога това е абсолютност. Бог е Свят, т.е Необятен, Вечен, Неизменен, Вездесъщ, Премъдър, Всемогъщ, Всеблаг, Всеправеден, Истинен, Справедлив, Дълготърпелив, Многомилостив. По отношение на човека думата святост има друг смисъл. Светец се нарича праведният човек, който е отдал изцяло себе си в служба на Бога.
В първите години на християнството праведниците били много. Те се отричали от света и от всичко земно, раздавали земите си на бедните и служили на Господа с радост и сърдечна простота. В периода на гонение на Църквата, от деня, в който с камъни е бил убит св. архидякон Стефан до IV век, когато се прекратили гоненията и в по-късно време до наши дни хората посветени на Бога са избрани светии. Те са Го изповядвали и Го изповядват без страх от гонения и преследване. Защото „със сърце се вярва за оправдание, а с уста се изповядва за спасение”. Затова Евангелието в Неделя на Всички Светии започва с думите: „И тъй, всеки, който Мене признае пред човеците, ще призная и Аз Него пред Моя Отец Небесен”. Човек, който иска всецяло да посвети живота си на Бога, е длъжен да Го постави на първо място. Приоритетите в живота на Божия народ са били определени от Господа още в Стария Завет, в Десетте Божии Заповеди. Ако ги разгледаме внимателно, ще забележим, че на първо място в живота ни трябва да бъде Господ. Първите четири заповеди говорят за отношението ни към Бога. На второ място трябва да бъде семейството. Петата заповед се отнася за семейните отношения. На трето място са поставени ближните.
Има два пътя на Богопознание: вярата и любовта. Св. ап. Павел в послание до евреите пише: “Чрез вяра проумяваме, че вековете са устроени по Божия дума и че от невидимото произлезе видимото” (Евр. 11:3). За познанието на Господа в любовта говори Самият наш Спасител: ”Който има заповедите Ми и ги пази, той е, който Ме люби, а който Ме люби, възлюбен ще бъде от Отца Ми; и Аз ще го възлюбя и ще му се явя Сам.” (Ин. 14:21). Първият начин на познание е съвършен и несъвършен, а вторият – изцяло съвършен. Без вяра е невъзможно да се угоди на Бога и да се спаси човек. Този начин не е напълно достатъчен. И бесовете вярват и треперят. Вярата знае, че има Бог и цялата земя е изпълнена с Него. А любовта не само знае, че има Бог, както казва св. Димитър Ростовски, но разбира какъв е Той – всеблаг и милостив. Като обичаме Бога, ние подражаваме на светиите. Така славим Бога, Който е действал със Своята благодат и е спомагал в тяхното възхождане по небесната лествица. „Единствено светиите, пише св. Григорий Палама, причастни на Бога, стават собствено боговдъхновени и богоподобни. Те не са само причастни, но и даващи причастие. Те са познавачи не само на породените неща, но знаят и онова, що не спада към произведеното от небитие. Не само живеят, но и животворят, което е невъзможно за творението...
Почитай иконите на светиите като икони на съразпнати с Христа, като изобразяваш кръст пред лицето си и по този начин споменаваш действителното им съпричастие със страданията на Христа. Същото важи и за техните свещени гробове или за мощите им. Защото Божията благодат не ги е напуснала, както и Божествеността никога не се е отделяла от почитаемото тяло Христово при Неговата животворяща смърт. Като постъпваш така и славиш тези, които славят Бога, като показали се съвършени чрез делата си в Божията любов, сам ще бъдеш прославен от Бога и ще запееш заедно с Давид: „Твърде са ми скъпи Твоите приятели, Боже“. Дивната последователност и богомъдрият порядък от празници в светата Църква естествено пробужда у нас въпроса: има ли такава последователност и в нашите празници. Ние преминахме целия празничен кръг, но достигнахме ли до някакъв резултат? Приближихме ли се до главната цел на живота ни: освещаването в Христа? Като честваме светиите, можем ли да кажем за себе си, че сме станали свободни от греха, чисти от всичко земно и тленно и сродни по дух с небесното? Това е плодът, който Църквата иска да види в нас сега след толкова светли тържества. Тя очаква, че страданията на Господ ще разколебае и най-упоритото в греховете сърце, че заедно с Възкресението Му, ще възкръсне в нашия дух всичко, което не е било съвършено заглушено от престъпването на Божия закон, а с Възнесението ще се издигнат мислите и желанията към небето и на най-равнодушните. И накрая, със съшествието на Утешителя ще се обърнат и най-слабите и ще стъпят на пътя на вярата и любовта.
Светиите ни показват колко близо е благодатта Божия и как, ако поискаме обожение - главната цел на християнския живот - тя става постижима. Да помолим Господа, Който е действал в желанията и делата им, да ни укрепи да последваме тяхното учение, живот, вяра, дълготърпение и любов и с тяхната молитвена помощ и Неговата вседействаща благодат да се удостоим с небесна слава.Амин.
