МИЛОСЪРДИЕТО – БОЖИЯ ПОВЕЛЯ

“А тая дъщеря Авраамова, която сатаната е свързал, ето вече
осемнайсет години, не биваше ли да се освободи в съботния ден. “(Лк.13:16)

Евангелското четиво от предната Неделя ни наставлява да се пазим от сребролюбието. Днешното ни дава пример как завистта и лицемерието изопачават Закона и стават причина да бъде отхвърлен Христос. Милосърдието на Спасителя се сблъсква с жестокосърдечието на книжниците и фарисеите. Иисус, въплътената любов и милост, през дните на Своя земен живот в потвърждение на Божествената Си мисия и достойнство извършил много и различни чудеса: болни изцелявал, прокажени очиствал, мъртви възкресявал,бесове изгонвал. В един съботен ден, определен от Бог за почивка,който иудеите ревниво пазели,Спасителят влязъл в синагогата и поучавал народа. Там видял “една жена с немощен дух от 18 години; тя беше прегърбена и не можеше никак да се изправи”. Била в такова окаяно положение, което не могло да не събуди състрадание и жалост.Само вярата я крепяла в страданието и я свързвала с живота. Тази вяра я довежда в синагогата и я изправя пред Лекаря на душите и телата. “Като я видя, Иисус й рече:жено, освобождаваш се от недъга си! И сложи ръцете Си върху нея;и тя веднага се изправи и славеше Бога”. Великият Целител, Който дойде “да вземе върху Си нашите немощи и да понесе нашите болести”, със силата на Своето Божествено повеление я освобождава от страшния недъг и страдание – изцелява душата и тялото й.

Освобождаването от страданието разкрива друго болестно състояние и скрит недъг – скованата от формализъм и злоба човешка душа. Една от главните заповеди на Закона става причина да бъде отхвърлен Иисус Христос.Тази заповед е особено важна, тъй като ако не съблюдава светостта на празника, човек остава без Бога, без надежда да се противопостави на разложението. 

Законоучителите,книжниците, фарисеите и първосвещениците на Израил се препъват в това, на което самите учат, защото са безразлични към страданието на ближния. Началникът на синагогата е недоволен от станалото чудо. В него той вижда само потъпкан Закона, нарушена съботата. Той затваря очите си за радостта на изцерената, за очевидното проявление на Божията сила. Изразява злобно негодуванието си против Христа: “Шест дена има, през които трябва да се работи. В тях дохождайте и се лекувайте, а не в съботен ден”.

Не за пръв път иудейските законници, книжници и фарисеи отправят упреци към Христа, че нарушава съботата, светостта на Божия ден. Христос дойде не да наруши, а да изпълни Закона, да разкрие в пълнота пътя на истинското служение на Бога с дух и истина. Затова Неговият отговор ни разкрива истинският смисъл на Божията воля за спазване на 7 ден:“Лицемерецо, не отвързва ли всеки от вас вола си или осела си от яслите в събота и не води ли да го пои? А тая дъщеря Авраамова, която сатаната е свързал, ето вече 18 години, не биваше ли да се освободи от тия връзки в съботен ден?” “Кой от вас, ако има една овца и тя падне в съботен ден в яма, не ще я улови и извлече?”Началникът на синагогата говори не от ревност към закона, а от завист към Христа. Той кори силата, действието на чудото, тъй като завижда на славата на Чудотвореца. Сатаната преминал от жената в душата на началника на синагогата.Блажени Теофилакт казва: “сатаната, който отначало бил свързал жената, после свързва началника на синагогата чрез завистта и с неговите уста кори Божието чудо”.В тези благодатни дни на поста евангелският текст ни дава повод за размисъл относно нашето поведение и вътрешния живот. Външното, без което не може да има вътрешно, както без листа не може да има плодове, по думите на светите отци, трябва да бъде задължително за нас.

Но дървото може да бъде безплодно. Външното може да стане препятствие за онова, към което трябва да се приобщим в Църквата. Тази особена болест е характерна не само за Израил. Както казва св. Игнатий Брянчанинов, постът, който е безусловно свят и необходим, понякога се превръща в суеверие, защото външното съблюдаване за някои се оказва по-важно, отколкото плода, който той трябва да принесе. Понякога човек може да вкуси олио в сряда и петък и да се кае за това, но живота му да не принася плодове на покаяние. Често се случва да обръщаме внимание на поведението на другите в Църквата и да се държим така, сякаш всичко е продиктувано от грижа за благочестието. Да не изпаднем в състояние на неразбиране същността на това, което ни учи Църквата. Необходимо е да знаем, казва св. Игнатий Брянчанинов, че външното трябва да е на второ място и ние да сме решително свободни по отношение на външното там, където постигаме вътрешното.Лицемерието е разминаване между външния вид и вътрешното ни състояние. Външното благочестие е маска. Лицемерието е знамение на неверието, защото лицемерният човек само външно показва своето благочестие.Да не се уподобяваме на християните, които благочинно постъпват пред хората, а на тайно вършат беззакония.Те се страхуват от хората, не от Бога.

Да се въздържаме от завистта, защото тя изяжда душата по думите на св. Йоан Златоуст.”Както ръждата изпояжда желязото, така завистта – душата в която живее. Завистта е скръб за благополучието на ближния. Затова онзи, който е завистлив, той не страда никога от недостиг на скърби и печали... Когато му сторят добро, завистливият още повече се ядосва. Той се наскърбява повече от силата на благодетеля, отколкото усеща благодарност за направената му добрина.Премъдър е бил оня, който е забранил даже да се яде хляб “у завистлив човек” (Прит. 23:6) Тук под хляб се разбира всяко общуване в живота. Както се грижим да поставяме лесно възпламенимо вещество далеч от огъня, така, по възможност, не трябва да влизаме в дружески разговор със завистливите, а да отстраняваме себе си от стрелите на завистта. ”

И така да не ставаме като фарисеите и книжниците, които формално спазват Закона, а да помним и се ръководим от думите на св. Антоний: „Чистотата, непрестанният и неизменен мир, пълното милосърдие и другите прекрасни добродетели, които се увенчават с благоволение - това са Божиите заповеди.”