„Благословен Си Господи, Боже на отците ни, хвално и прославено да е името Ти во-веки. Защото Ти Си праведен във всичко, що направи с нас.“( прокимен )

В днешния Неделен ден светата Църква чества старозаветните праведници, които почитаме като изпълнители на Божията воля в свещената история до новозаветната епоха, и тяхното праотеческо участие в историята на спасението, в движението на човечеството към Небесното царство. В сонма на светите праотци влизат старозаветните люде - примери на благочестието и пазители на завета - Адам, Сиф, Енос, Каинан, Малелеил, Иаред, Енох, Мафусал, Ламех, Ной, Авраам, Исаак, Иаков, Йосиф, Мойсей и много други. Като праотци Църквата почита и праведните Богоотци, родители на св.Богородица Иоаким и Анна, и Йосиф Обручник.



Почитането на старозаветните праотци е засвидетелствано в Христовата църква около втората половина на IV век. То произхожда от практиката найвече на Йерусалимската църква.Вярата към Бога и Неговите обещания у тези ветхозаветни праведници е изключително силна, защото тя е в основата на целият им живот и основание за техните постъпки.  Чрез св. Праотци и дадените им обещания и откровения за идването на Господ Иисус Христос в света, Бог подготви всички народи да Го посрещнат и да повярват в Него. За съжаление мнозина видяха, чуха и не разбраха. Тайната на изкуплението и спасението, изпълнено с кръстната жертва на Спасителя остана за тях тайна во - веки.

В тази беседа ще се запознаем по - подробно с живота на двама от св. Праотци – Авраам и Моисей. Когато Бог смеси езиците по време на Вавилонското стълпотворение, (почти 2600 г. преди Р.Хр.)хората се разпръснаха по земята и се разделиха на много народи.

Те забравиха истинския Бог и се покланяха на идоли. Само в потомството на Сим имаше хора, които вярваха в единия истински Бог. Измежду тях най-предан на Господа бе светият праотец Авраам. Него Бог избра да запази истинската вяра сред хората. Аврам бе най-малкият син на Тара, който имаше още синовете Аран и Нахор. Аран, умря млад и остави след себе си син Лот, когото Аврам взе за да го възпитава. Тара и неговите синове живееха в Ур Халдейски. Но Господ благоволи да отдели благочестивия Аврам, от развратената среда на идолопоклонниците. Аврам тогава беше на 75 години. Той с вяра се подчини на Божията воля: взе със себе си своята жена Сара, баща си, племенника си Лот и всичките си слуги заедно със стадата си, излезе от Ур Халдейски и тръгна към Ханаанската земя, която Бог му бе посочил. Известно време те останаха в Харан, където баща му умря. След това той продължи своя път заедно с Лот и семейството си. Когато пристигна в Ханаанската земя, Аврам спря до Сихем, до дъбравата Море. Тук Господ му се яви и му обеща да даде тази земя на потомството му.

Аврам и неговите спътници се заселиха в Сихемската долина. В началото те живееха заедно и имаха много добитък, сребро и злато. Но после, за да се избегне раздора между техните домашни и слугите, Аврам пусна Лот и му заръча да си избере земя. Той си избра цветущата равнина, напоявана от водите на Йордан. Послушен на Божията света воля, Аврам се отправи на юг и се засели в дъбравата Мамре и там издигна жертвеник на Господа.В Иорданската равнина, която Лот избра за свое жилище, имаше пет града Содом, Гомора, Адама,Севоим и Бела (или Валака) - те се управляваха от отделни царе, но вече 12 години се намираха в подчинение на Еламския цар.

На 13-тата година те се разбунтуваха срещу него, но той ги победи и взе в плен много жители на тази страна, между които и Лот. Щом научи за това, Аврам въоръжи своите слуги, нападна и победи. Освободи Лот и всички пленници, отне цялата плячка, заграбена от враговете, и я върна на тези, на които принадлежеше.След победата си Аврам тръгна да се връща и някои царе излязоха да го посрещнат. Мелхиседек, цар Салимски, свещеник на Всевишния Бог, изнесе хляб и вино, и благослови Аврам.Аврам даде на Мелхиседек една десетата от цялата военна плячка. 

После Содомският цар му предложи да задържи за себе си имуществото, взето от неприятелите, но той отказа да вземе каквото и да било.Изминаха много години, откакто Аврам се пресели в Ханаанската земя. След откровението в Ур Халдейски, Бог още три пъти му повтори обещанието за многобройното потомство, което трябва да произлезе от него. Но жена му Сара не раждаше, а освен това те бяха вече в преклонна възраст. Бездетството беше за него голямо изпитание. Сара мислеше, че в нея е препятствието за изпълнението на Божието обещание, и предложи на Аврам да вземе за съпруга и своята слугиня, египтянката Агар, която му роди син Измаил.

Когато Аврам беше на 99 години, Господ му се яви и му каза: “Аз съм твоят Бог. и ще ти дам многобройно потомство. Отсега ти няма да се наричаш Аврам, но името ти ще бъде Авраам. (Аврам означава „издигнат баща“, а Авраам „баща на много народи“) Видим знак на завета между Мен и вас трябва да бъде това, че всяко дете от мъжки пол трябва да бъде обрязвано. Също и жена си не наричай Сара,но името и да бъде Сарра. (Сара, означава „господство“, т.е. господарка, а Сарра означава „княгиня“или „жена с високо положение“) Аз ще я благословя и от нея ще произлязат царе и народи.”

Скоро след това Господ отново се яви на Авраам при дъбравата Мамре във вид на трима странници. По време на обяда странниците му казаха, че следващата година по същото време ще има син.След това странниците станаха и се отправиха към Содом. Повярвал в благодатното обещание за многобройното потомство, което ще произлезе от него, Авраам съпровождаше своите Божествени посетители с най-живо чувство на радост, благодарност и благоговение към тях. По пътя Господ му откри за Своето намерение дапогуби жителите на Содом и Гомора заради техните безчислени съгрешения. Авраам започна да умолява Бога да пощади нечестивите градове, защото може би (мислеше си той) в тях ще се намерят поне 10 праведника. Но един единствен праведник там беше Лот, племенникът на Авраам.

Вечерта два Ангела дойдоха в Содом в образ на странници, а Лот седеше при градските врати. Щом ги видя, той им се поклони до земята и ги прие в дома си. Но още не бяха легнали да спят, когато всички жители на Содом - млади и стари - обкръжиха Лотовия дом и започнаха да настояват да им предаде странниците за да блудстват с тях. Лот излезе да ги успокои и да ги уговори да не причиняват зло на гостите му, но те много го оскърбяваха и го заплашваха, че ще счупят вратата. Тогава Ангелите, които се бяха явили под вид на странници, поразиха содомците със слепота, а Лот въведоха в дома му. После му казаха да вземе роднините си и да напусне града, защото градът бе осъден да погине заради беззаконията на жителите му. Лот скоро стигна в гр. Сигор и тогава Господ изля от небето дъжд от сяра и огън над Содом и Гомора, и изтреби тези градове заедно с цялата околност и жителите им. На мястото на страшното пепелище в тази равнина след това се образува солено езеро. (Днешното Мъртво море. Неговите води съдържат голямо количество сол, асфалт и планински смоли, и в тях не живее никакво живо същество. Дори бреговете му, покрити с кристали сол, представляват зрелище на пълно отсъствие на живот и напомнят за страшното Божие проклятие и наказание над нечестивите градове).

Но Лотовата жена, привързана към земните богатства, които остави в къщата си, не изпълни заповедта на Ангела. По пътя от Содом тя се обърна със съжаление назад, но беше наказана за непослушанието си и веднага се превърна в солен стълб. Въпреки всичко Лот се страхуваше да остане в Сигор - затова се изкачи на планината с двете си дъщери и там се засели в една пещера. В това време Бог посети Сарра със Своята милост. 

Когато Авраам стана на сто години, тя му роди син и го нарекоха Исаак, според предсказанието на Господа, а на осмия ден Авраам го обряза. Тогава Сарра беше на 90 години. Когато детето порасна, Авраам устрои по този случай голяма гощавка. А Сарра, щом видя че Измаил, когото роди египтянката Агар, се надсмива над нейния син Исаак, каза на Авраам: Прогони тази робиня и нейния син. Защото синът на робинята няма да бъде наследник заедно с моя син. На Авраам му беше мъчно да слуша тези думи той, като баща, обичаше и Измаил. Но Бог му каза: “Не се огорчавай заради това момче и заради своята робиня. За всичко, което ти казва Сарра, послушай я, защото от Исаак потомството ще се нарече с твое име. Но, и от сина на робинята ти Аз ще произведа народ, защото и той е твое семе.”Тогава Авраам, напълно предан на Божията воля,пусна Агар и сина й. Те тръгнаха, но скоро се заблудиха в пустинята и изнемогнаха до смърт от жажда.

А Бог по чудесен начин ги спаси и утеши скърбящата майка с обещание да произведе от нейния син голям народ.Целият живот на Авраам протече сред различни изпитания и представляваше образец на търпение, твърда и непоколебима вяра, упование на Бога и съвършена преданост на волята Му. Но на Господа бе угодно да изпрати на Авраам едно последно изпитание на вярата и любовта му към Бога. Господ каза на Авраам вземи единствения си син Исаак, когото обичаш, отиди в земята Мория и там на една от планините, която Аз ще ти укажа, го принеси в жертва. Без да гледа на цялата необичайност на тази заповед и на своята голяма родителска любов към Исаак, Авраам ни най-малко не се усъмни, че тя е от Бога, и че трябва да я изпълни без всякакво прекословие. Щом стигна указаното място, Авраам направи жертвеник. Постави отгоре дървата, завърза Исаак и го сложи върху тях. 

След това протегна ръка да вземе ножа за да заколи сина си, но в същия момент от небето се чу Божествен глас, който му каза: Аврааме, не посягай на момчето и не му прави нищо, защото сега познах, че се боиш от Бога и не пожали единствения си син заради Мене. Дванадесет години след това Сарра почина и бе погребана в пещерата Махпела срещу Мамре, в Хеврон. След три години, когато Исаак беше на 40 години, а Авраам на 140, светият праотец се възрадва да види сина си оженен за добродетелната Ревека, внучка на брат му Нахор. По-късно и сам той встъпи в ново съпружество с Хетура, от която имаше още шестима сина. Авраам живя 175 години, и след това с мир предаде душата си на Господа, на Когото така вярно служи и благоугоди през живота си. Така светият праотец стана съсъд и образец на вярата в истинския Бог, която запази за идните поколения. Заради неговите високи качества и достойнства Господ го възлюби и нарече Себе Си Бог на Авраам.

А Свещеното Писание го нарича „приятел Божий“.Неговите ветхозаветни потомци, и даже праведните Моисей и Давид, призоваваха Авраам за ходатай пред Господа. От този родоначалник на юдейския народ, в чието потомство се съхраняваше истинската вяра на земята, произлезе по плът и Сам Христос. Всъщност потомството на Авраам, към което се отнасят Божиите обещания, се определя не толкова от плътската родствена връзка, а от духовната връзка чрез вярата - затова св. апостол Павел казва, че Авраам е „отец на всички необрязани вярващи, та и на тях да се вмени оправданието, и отец на обрязаните, ала не на онези, които само обрязване са приели, но които и вървят по стъпките на вярата на отца ни Авраама“ (Рим.. 4:11-12).

Праведния Мойсей е третото дете на Аврам и Йохаведа от Левиевото коляно. По-големият му брат е Аарон, а сестрата –Мариам. Моисей е роден около 1550 г. преди Рождество Христово, когато угнетяването на евреите в Египет стигна до най-високата си точка.

Фараонът Тутмос І (1557-1501 г. пр.Р. Хр.), издаде заповед да бъдат убивани при раждането или да бъдат хвърлени в раката Нил новородените момчета, за се намали популацията на евреите. Три месеца Йохаведа криеше своето дете. Като видя, че не може повече да го пази в тайна, тя го сложи в едно кошче, намазано с асфалт и смола, и го пусна в тръстиката до брега на реката Нил. А Мариам застана отдалече да наблюдава какво ще стане с братчето й. По някое време дойде на това място фараоновата дъщеря да се къпе в реката. Тя съгледа кошчето и изпрати слугинята си да го донесе. Отвори го и видя вътре хубаво детенце, което плачеше. Смили се над него и по Мариам го прати на майка му да й го откърми. След като отби детето си, радостната Йохаведа го предаде на царската дъщеря. Тя го осинови и му даде името Мойсей, което значи “изваден от вода“.Макар и възпитан в царския дворец, Мойсей не изгуби съзнанието, че е евреин. Запази и любовта си към своя народ.

Когато стана на 40 години, той установи по-тесни връзки със своите сънародници. Виждаше ги като жалки роби и страдаше за тях.Веднъж в пристъп на “справедлив” гняв Моисей уби един египтянин, който жестоко биеше безпомощен евреин. Престъплението му, обаче стана известно на фараона и затова избяга в Мадиамската страна. Там свещеник Иотор го прие в своя дом и му даде по-късно за жена дъщеря си Сепфора, от която му се родиха двама сина – Гирсам и Елиезер. През следващите 40 години Мойсей се занимаваше със скотовъдство.Денят, когато Бог го призова да стане водач на еврейския народ, Моисей пасеше стадото при планината Хорив, той видя една горяща и неизгаряща къпина. Смутен и развълнуван, той чу гласа на Бога изсред къпината, Който му заповяда да изведе еврейския народ от Египет. Послушен на Божията воля, Мойсей се раздели със семейството си и тръгна към Египет. По Божие внушение Аарон го посрещна радостно. Около двамата братя се насъбраха много евреи. Те спечелиха доверието им и настъпи въодушевление сред робския народ. 

Но новият фараон Аменофис ІІ отхвърли искането на Мойсей, да отпусне народа му, и умишлено се влоши условията за работа на евреите. Народът изгуби тлеещата до това време надежда, че ще бъде избавен от неволите в Египет. Мойсей също изпадна в колебание. Заочна да губи вяра, но в най-критичния момент по Божия повеля се заредиха в Египет десет природни бедствия. Едва след последното,десетото бедствие – умъртвяването на всичко първородно в Египет – беше позволено на двамата братя да изведат еврейския народ от Египет заедно с цялото им имущество.

Мойсей искаше да поведе народа си по най-късия път за Ханаан, но получи заповед от Бога да завие на юг към Пихахирот, от където да преведе народа през Червено море. Египтяните все пак се впуснаха с войската си да ги догонят и върнат. Червеното море по чудесен начин се раздвои и даде възможност на Божия народ да премине по дъното му като по сухо. Когато египтяните се устремиха по същия път, водите на морето се съединиха и погълнаха цялата фараонова войска. По пътя за Синай с Божия помощ Мойсей направи горчивата вода при Мерра сладка за пиене. В пустинята изпроси от Бога чудесна храна за народа – пъдпъдъци и манна. При Рафидим изведе вода от една скала. По съвета на тъста си Иотор, който го посети при Синай, постави свои помощници при управлението на народа. Тук именно той стана посредник между Бога и своя народ.

Господ често му се явяваще на планината Синай, даде му Десетте Божии заповеди след 40-дневен пост и много други наредби и закони. Когато Израилевите колена, в негово отсъствие, изпаднаха в идолопоклонство, Бог ги заплаши с унищожение, но Мойсей се застъпи за тях. При своето второ 40-дневно престояване на Синай Мойсей получи нови скрижали с Десетте заповеди, тъй като първите той счупи в пристъп на свещен гняв поради идолопоклонството на евреите. Когато се връщаше от планината, лицето му искреше, понеже бе говорил с Бога. Като го гледаха цял в светлина евреите се бояха да се доближат до него. Те не можеха да гледат сияещото му лице. Затова той трябваше да си сложи покривало. И след това той покриваше лицето си, когато идваше от светилището, където беседваше с Бога. През време на едногодишното пребиваване край планината Синай Мойсей нареди, по небесно указание, да построят скинията(подвижен храм), където бе поставен ковчегът на завета с двете каменни плочи на Десетте заповеди. 

Те имаха силата да запазят еврейския народ в почит към истинския Бог, да го държат отделен от езическите народи и тъй да го приготвят да приеме идващия Спасител. Като стигнаха в Миавската равнина, Мойсей произнесе своите прощални речи пред еврейския народ, в които изобразяваше бъдещата му съдба. После постави за свой заместник Иисус Навин, изкачи се на планината Нево, отдето видя обетованата земя, и почина там на 120 години.

Гробът му остана неизвестен за евреите.По Божие вдъхновение и откровение при странстването из пустинята Мойсей написа първите пет книги на Свещеното писание от Стария завет, които са известни под името Моисеево Петокнижие: Битие, Изход, Левит, Числа и Второзаконие. Това, което светите праведници от Стария Завет предчувстват и долавят „смътно като през огледало“(1 Кор. 13:12), за нас, християните, е жива и постижима реалност.

Парадоксът е, че ние стоим през разтворените двери на рая и не се ползваме от дара на Спасителя, който той дава на всеки разкаял се грешник. Въпреки своята праведност, праотците преди Христос не успяват да влязат в рая, а ние, които живеем след Христос, често се оказваме неспособни и недостойни да влезем в него.

Нека се молим Господ да ни удостои с вярата и покаянието на нашите праотци, за да живеем като тях с Бога, а не против Бога и да наследим блажения вечен живот. Амин!