13 НЕДЕЛЯ СЛЕД ПЕТДЕСЕТНИЦА
ЗЛОДЕЙСТВИЕТО И ТОВА КОЕТО ГО СЛЕДВА
“Злодейците ще погуби зле, а лозето ще предаде на
други лозари, които ще му дават о време плодовете.” /Мат. 21:41/
Христос, нашият Спасител беседвайки със своите съвременници, често Си служи с увлекателната и нагледна форма на притчата. Това прави словото Му толкова леко и поучителна и лесно разбираемо от народа. Същевременно Неговите притчи имат дълбок смисъл засягащ важни сфери на човешкия живот. Една такава притча е разказа за господаря на лозето и злите лозари, който ни се предлага в литургийното евангелие на днешния ден. В него четем: Един стопанин насади лозе, огради го с плет, изкопа в него лин, съгради кула и, като го предаде на лозарите, отиде си. Като наближи гроздобер, той изпрати слугите си при лозарите, да му приберат плодовете. Лозарите, като уловиха слугите му, едного набиха, другиго убиха, а трети с камъни пребиха. Пак изпрати други слуги,по-много от първите, но и с тях сториха същото. Най-сетне изпрати при тях сина си, като каза: “ще се засрамят от сина ми”. Но, лозарите, като видяха сина, казаха: “Тоз е наследникът, хайде да го убием и присвоим наследството му”. И като го уловиха, изведоха го вън от лозето и го убиха. И тъй, когато дойде господарят на лозето, какво ще направи с тези лозари? Отговарят му: злодейците ще погуби зле, а лозето ще даде на други лозари, които ще му дават о време плодовете. /Мат.21:33-41/
Първосвещениците и фарисеите, които били сред слушателите разбрали, че Спасителят говори за тях, изпаднали в ярост и търсили начин да Го погубят. Като имаме предвид историята на богоизбрания Юдейски народ, за нас също става ясно, че Иисус с тази си притча изобличава недъзите на сънародниците си, а в тяхно лице и на всички които постъпват в живота си като тях. Какви ли добрини не е видял юдейският народ от Бога? Избавил го от египетското робство; спасил ги от войските на фараона, като превел хората невредими през водите на Червено море; дал им да владеят “Обетованата земя”; чрез Моисей и другите пророци им открил волята Си и им дал истинския закон на живота. Иначе казано, предоставил им уредено лозе и очаквал да му дадат плодове т.е. с живота си да прославят името на Бога за пример сред останалите народи. Богоизбраният народ, обаче, не оправдал своето предназначение и често тръгвал по пътища далечни от божията воля. Затова Бог давал личби на юдеите, пращал им пророци, но те на знаменията не обръщали внимание, над пророците се надсмивали и с камъни ги убивали. Тогава милостивият Отец Небесен пратил своя единороден Син.
Спасителят разкривал на народа небесната мъдрост; показвал безкрайна милост и състрадание, като извършвал много чудеса ликувайки физическите и душевните недъзи на страдащите; предлага учение за разумен и свят живот, но неблагодарния народ подстрекаван от нечестивите си водачи Го обругал и предали на мъчение и позорна смърт. Бог, като видял жестокосърдечието и твърдоглавието на народа отнел от него Своята благодат и както е в притчата, произнесъл присъда, според думите на Спасителя: “Ето оставя се домът ви пуст, защото казвам ви: няма да ме видите отсега нататък докле не кажете: благословен е този, който иде в името Господне”. /Мат. 23:38/ Спасителят казва: “Който е жаден, да дойде при Мене и да пие”. /Иоан7:37/ Затова, като разглеждаме притчата за злите лозари, която на пръв поглед се отнася до юдеите и която е глътка от извора на живота, трябва и ние да се възприемем като лозари на които е дадено на готово лозе за да го обработват. Църквата Христова е този виноград и ние като християни сме лозарите, които трябва добре да обработват даденото за да дава то богати плодове, които дължим на Стопанина на лозето. Тези плодове се състоят в това Божията вола да ръководи живота ни и евангелската правда да се умножава сред хората. Християнската любов да грее от всички кътчета на човешката дейност. В действителност това не се получава. Оскъдни са добрите плодове, което значи че сме лоши лозари. А и каквито и плодове да берем от лозето искаме те да са само за нас. Светлината на Христовата правда, на Христовата любов, на евангелската чистота не светят в нашия живот така, че останалите като видят добрите ни дела да прославят Небесния ни Отец. Спасителят съветва: “Вие знаете, че князете на народите господаруват над тях, и велможите властват върху им, между вас, обаче, няма да бъде тъй; но който иска между вас да бъде големец, нека ви бъде слуга; и който иска между вас на бъде пръв, нека ви бъде раб, като Син Човечески не дойде за да Му служат, но да послужи и да даде душата Си откуп за мнозина.” /Мат.25:28/ Това е платформата върху която трябва да се гради живота на истинския християнин.
Днес живеем в динамично време. Разместват се социални слоеве, променят се обичаи и порядки, непрекъснато се коват нови закони, но злобата, неправдата и насилието са стари – вековни. Божията правда не расте, не се увеличава евангелската любов между хората, малцина са носителите на истински християнски дух. Затуй живота ни е труден, изпълнен с препятствия и горчивини. Причината е в нас: ние сме лоши и зли лозари. Не обработваме даденото ни от Бога лозе. На един е дадено богатство, на друг умствени дарби, на трети физическа красота и сила, на четвърти власт, на пети таланти и т.н. Но колцина са тези които се разпореждат с даденото им според Божията воля? На този на когото е дадено богатство, какво прави с него? Дали намалява сиромашията и порока и с това угажда на Бога, или заслепен от користолюбие, увеличава обществените бедствия? На този на когото са дадени умствени дарби и таланти, какво прави с тях? Дали ги използва за да бъде добър пример за другите, които да го следват или използва даденото му за да сее съблазън и поквара? На този на когото е дадена власт, какво прави с нея? Дали я използва за да се изгради държава в която да има ред и справедливост или се стреми само лично да се облагодетелствува? Какво правим с децата? Обработваме ли с най-голямо внимание и грижливост този Божий виноград? Какво сеем в техните души? Спасителят беше казал: оставете малките деца да дохождат при Мене! Изпълняваме ли тази Негова повеля? Знаем какво става. Под благовидни предлози Църквата все още се държи далече от обучението и възпитанието във вяра и благочестие на подрастващото поколение. Улицата и лишенията постепенно поглъщат надеждата и бъдещето на нацията. Лозето, което ни е дадено да го работим не ражда добри плодове,защото сме като злите лозари от притчата, а лошите или се срамуваме или умишлено не щем да дадем на Стопанина за да присвоим лозето и да свалим от плещите си отговорност за неговата обработка.
Развръзката на динамичния разказ на евангелист Матей е ясна. Присъдата е дадена. “Злодейците ще погуби зле, а лозето ще даде на други лозари, които овреме ще му дават плодовете”. Трябва добре да се замислим върху този край, тъй като четем по-нататък в евангелието: “Защото казвам ви, че Царството Божие ще се вземе от вас и ще се даде на народ, който пренася плодовете му; и който падне върху тоя камък, ще се разбие; а върху когото падне ще го смаже”. /Мат.21: 43-44/ Амин.
“Злодейците ще погуби зле, а лозето ще предаде на
други лозари, които ще му дават о време плодовете.” /Мат. 21:41/
Христос, нашият Спасител беседвайки със своите съвременници, често Си служи с увлекателната и нагледна форма на притчата. Това прави словото Му толкова леко и поучителна и лесно разбираемо от народа. Същевременно Неговите притчи имат дълбок смисъл засягащ важни сфери на човешкия живот. Една такава притча е разказа за господаря на лозето и злите лозари, който ни се предлага в литургийното евангелие на днешния ден. В него четем: Един стопанин насади лозе, огради го с плет, изкопа в него лин, съгради кула и, като го предаде на лозарите, отиде си. Като наближи гроздобер, той изпрати слугите си при лозарите, да му приберат плодовете. Лозарите, като уловиха слугите му, едного набиха, другиго убиха, а трети с камъни пребиха. Пак изпрати други слуги,по-много от първите, но и с тях сториха същото. Най-сетне изпрати при тях сина си, като каза: “ще се засрамят от сина ми”. Но, лозарите, като видяха сина, казаха: “Тоз е наследникът, хайде да го убием и присвоим наследството му”. И като го уловиха, изведоха го вън от лозето и го убиха. И тъй, когато дойде господарят на лозето, какво ще направи с тези лозари? Отговарят му: злодейците ще погуби зле, а лозето ще даде на други лозари, които ще му дават о време плодовете. /Мат.21:33-41/
Първосвещениците и фарисеите, които били сред слушателите разбрали, че Спасителят говори за тях, изпаднали в ярост и търсили начин да Го погубят. Като имаме предвид историята на богоизбрания Юдейски народ, за нас също става ясно, че Иисус с тази си притча изобличава недъзите на сънародниците си, а в тяхно лице и на всички които постъпват в живота си като тях. Какви ли добрини не е видял юдейският народ от Бога? Избавил го от египетското робство; спасил ги от войските на фараона, като превел хората невредими през водите на Червено море; дал им да владеят “Обетованата земя”; чрез Моисей и другите пророци им открил волята Си и им дал истинския закон на живота. Иначе казано, предоставил им уредено лозе и очаквал да му дадат плодове т.е. с живота си да прославят името на Бога за пример сред останалите народи. Богоизбраният народ, обаче, не оправдал своето предназначение и често тръгвал по пътища далечни от божията воля. Затова Бог давал личби на юдеите, пращал им пророци, но те на знаменията не обръщали внимание, над пророците се надсмивали и с камъни ги убивали. Тогава милостивият Отец Небесен пратил своя единороден Син.
Спасителят разкривал на народа небесната мъдрост; показвал безкрайна милост и състрадание, като извършвал много чудеса ликувайки физическите и душевните недъзи на страдащите; предлага учение за разумен и свят живот, но неблагодарния народ подстрекаван от нечестивите си водачи Го обругал и предали на мъчение и позорна смърт. Бог, като видял жестокосърдечието и твърдоглавието на народа отнел от него Своята благодат и както е в притчата, произнесъл присъда, според думите на Спасителя: “Ето оставя се домът ви пуст, защото казвам ви: няма да ме видите отсега нататък докле не кажете: благословен е този, който иде в името Господне”. /Мат. 23:38/ Спасителят казва: “Който е жаден, да дойде при Мене и да пие”. /Иоан7:37/ Затова, като разглеждаме притчата за злите лозари, която на пръв поглед се отнася до юдеите и която е глътка от извора на живота, трябва и ние да се възприемем като лозари на които е дадено на готово лозе за да го обработват. Църквата Христова е този виноград и ние като християни сме лозарите, които трябва добре да обработват даденото за да дава то богати плодове, които дължим на Стопанина на лозето. Тези плодове се състоят в това Божията вола да ръководи живота ни и евангелската правда да се умножава сред хората. Християнската любов да грее от всички кътчета на човешката дейност. В действителност това не се получава. Оскъдни са добрите плодове, което значи че сме лоши лозари. А и каквито и плодове да берем от лозето искаме те да са само за нас. Светлината на Христовата правда, на Христовата любов, на евангелската чистота не светят в нашия живот така, че останалите като видят добрите ни дела да прославят Небесния ни Отец. Спасителят съветва: “Вие знаете, че князете на народите господаруват над тях, и велможите властват върху им, между вас, обаче, няма да бъде тъй; но който иска между вас да бъде големец, нека ви бъде слуга; и който иска между вас на бъде пръв, нека ви бъде раб, като Син Човечески не дойде за да Му служат, но да послужи и да даде душата Си откуп за мнозина.” /Мат.25:28/ Това е платформата върху която трябва да се гради живота на истинския християнин.
Днес живеем в динамично време. Разместват се социални слоеве, променят се обичаи и порядки, непрекъснато се коват нови закони, но злобата, неправдата и насилието са стари – вековни. Божията правда не расте, не се увеличава евангелската любов между хората, малцина са носителите на истински християнски дух. Затуй живота ни е труден, изпълнен с препятствия и горчивини. Причината е в нас: ние сме лоши и зли лозари. Не обработваме даденото ни от Бога лозе. На един е дадено богатство, на друг умствени дарби, на трети физическа красота и сила, на четвърти власт, на пети таланти и т.н. Но колцина са тези които се разпореждат с даденото им според Божията воля? На този на когото е дадено богатство, какво прави с него? Дали намалява сиромашията и порока и с това угажда на Бога, или заслепен от користолюбие, увеличава обществените бедствия? На този на когото са дадени умствени дарби и таланти, какво прави с тях? Дали ги използва за да бъде добър пример за другите, които да го следват или използва даденото му за да сее съблазън и поквара? На този на когото е дадена власт, какво прави с нея? Дали я използва за да се изгради държава в която да има ред и справедливост или се стреми само лично да се облагодетелствува? Какво правим с децата? Обработваме ли с най-голямо внимание и грижливост този Божий виноград? Какво сеем в техните души? Спасителят беше казал: оставете малките деца да дохождат при Мене! Изпълняваме ли тази Негова повеля? Знаем какво става. Под благовидни предлози Църквата все още се държи далече от обучението и възпитанието във вяра и благочестие на подрастващото поколение. Улицата и лишенията постепенно поглъщат надеждата и бъдещето на нацията. Лозето, което ни е дадено да го работим не ражда добри плодове,защото сме като злите лозари от притчата, а лошите или се срамуваме или умишлено не щем да дадем на Стопанина за да присвоим лозето и да свалим от плещите си отговорност за неговата обработка.
Развръзката на динамичния разказ на евангелист Матей е ясна. Присъдата е дадена. “Злодейците ще погуби зле, а лозето ще даде на други лозари, които овреме ще му дават плодовете”. Трябва добре да се замислим върху този край, тъй като четем по-нататък в евангелието: “Защото казвам ви, че Царството Божие ще се вземе от вас и ще се даде на народ, който пренася плодовете му; и който падне върху тоя камък, ще се разбие; а върху когото падне ще го смаже”. /Мат.21: 43-44/ Амин.
