СИЛАТА НА ВЯРАТА

“ Като видя вярата им, Иисус каза на разслабения: 
Чедо, прощават ти се греховете!” /Марк.2:5/

В евангелското четиво по евангелист Марка /2:1-12/ се разказва, как Иисус излекувал един разслабен в Капернаум. Това не бил първият и единствен случай, когато Иисусе лекувал немощни и болни хора. Интересното в този разказ е, че виждаме, как Спасителят прави взаимовръзка между греха и болестите и нещастията в света, и още, как силата на вярата и на молитвата ни може да помага на нашите ближни, които са в беда.Спасителят проповядвал в една къща на града и толкова народ се бил събрал, че жадните за словото Му хора изпълвали всичко наоколо. Тогава четирима души, които носели на носилка един парализиран човек, като не могли поради навалицата да влезнат в къщата, качили се на покрива, разкрили го и през отвора спуснали одъра с лежащия на него човек. Те сторили това с молбата Иисус да се смили над нещастния разслабен и да го излекува. Спасителят се удивил на тяхната вяра и заради нея казал на болния: “Чедо прощават ти се греховете.” А някои от книжниците, които били там, размишлявали в сърцата си: “Какво тъй богохулства Тоя? Кой може да прощава греховете, освен един Бог?” Иисус като узнал с духа си , че тъй размишляват, рекъл им: “Кое е по лесно да кажа на разслабения: прощават ти се греховете,или да кажа: Стани, вземи си одъра и ходи? Но за да знаете, че Син Човечески има власт на земята да прощава грехове /казва на разслабения/ тебе думам: стани вземи си одъра и върви у дома си!” Свети евангелист Марк веднага добавя “И той веднага сатана, и като взе одъра си излезе пред всички, тъй че всички се чудеха и славеха Бога, като казваха: такова нещо не сме виждали.”В тоя евангелски разказ има няколко много интересни момента. Първо, четирима души носят един разслабен,и със силна вяра искат да го доведат при Иисуса с надеждата, че Той единствен може да го излекува.Втора, Иисус, Който бил удивен от силата на вярата им, не казал тутакси на болния:стани и ходи, макар, че за това разслабения бил спуснат пред нозете Му. А казал: Чедо прощават ти се греховете! И трето, едва след като му простил греховете, за да покаже, “че Син Човечески има власт на земята да прощава грехове”,Иисус излекувал разслабения от физическия му недъг.

Много можем да се поучим от тоя евангелски разказ. Ние всички сме слаби и греховни хора. Схванати са или нашите морални, или нашите духовни сили, а мнозина измежду нас и физически боледуват. Всички имаме нужда от Исусовата помощ, и Той е Този, който може да ни излекува. Затова ние трябва постоянно да Му се молим, усърдно и смирено, като знаем,че най-краткия път до Него е вярата и собствената ни молитва. По кратък път от тоя няма. Често,по тоя кратък път, обаче, може много трудно да се върви и да отнема много време, ако не сме го предварително разчистили, а го оставяме да буреняса и обрасне с гъсталак. Ако сме занемарили сърцето,ума и душата си така, че да не виждаме божествените закономерности, които премъдра са вложени в самите нас и в цялото творение.Да се молим за себе си, това е понятно. Всеки от нас би желал да се освободи от немощите, които го спохождат, било те физически или духовни,немощи сполетели ни, било поради вина и грях,или поради неблагоприятни стечения на обстоятелства. Всеки би желал да надмогне своята духовна ограниченост по трудния път на възхода към съвършенство. Но за това всеки от нас се нуждае още от молитвената подкрепа на своите близки и на цялата Църква. Като членове на единното тяло Христово – светата Църква, съединени в единството на духа и любовта, ние сме длъжни да се молим за нашите близки, всички да се молим един за друг и да се подкрепяме, изпросвайки от Бога Неговите богати щедрости.Вярващият християнин, колкото и да вижда здрава опора в собствената си молитва, защото тя наистина е най-краткия път до Божието милосърдие, съзнава, че му е потребна и молитвената подкрепа на неговите ближни, дадена с искрена обич.Изпадне ли човек в голяма беда, когато само Бог може да му помогне, тогава ние с нищо друго не бихме да помогнем, освен с молитва. Ако св.ап. Павел беше писал на Солунските християни: “Братя,молете се за нас” /І Солун.5:25/, то колко повече ние взаимно трябва да се подкрепяме с взаимна молитва, и особено за ония, които са изпаднали в беда. Коя пречка най-често срещаме и ни поставя в недоумение при молитвата за ближния? 

Тук трябва да се спрем на втория момент на евангелския разказ за излекуване на разслабения. Ние всички страдаме по силата на нашите грехове. Това трябва да ни прави внимателни към слабостите и страданията на нашите ближни. Виждаме страданието на човека до нас. Да го оставим ли в страданието му? Да не се ли притечем на помощ ако не с друго, то поне като се помолим на Бога за него? Такова недоумение не бива да съществува. Ние не знаем, кой поради какво страда, трябва да знаем, че болния има нужда от лекар а не здравия.Свети апостол Яков говори в своето съборно послание: “ Страда ли някой между вас нека се моли….Молитвата, произлизаща от вяра, ще изцери болния и Господ ще го дигне, и ако грехове е сторил ще му се простят”./Иаков 5:13-15/Спасителят вижда дълбоко в човешкото сърце и знае причините на нашите страдания. Ако те се дължат на греховност, нека да Го молим да ни прости, както казва на разслабения: “Прощават ти се греховете”. И наистина, кой може да прощава грехове, ако не Сам Господ? А прости ли греховете Иисус ще каже и: Стани и ходи”. Тогава страдащия ще бъде здрав.

Особено е силна общата молитва на Църквата за нас и за нашите ближни. Тя извира от дълбините на благочестието, подема се със силата на Светия Дух, Който освещава Църквата и намира благоволение у Бога. Ние знаем, че там, където са двама или трима събрани в името Христово, там е и Той посред тях. /Мат.18:20/ Ще рече, че Спасителят е сред тия, които се молят задружно за своите и на своите ближни недъзи. А това прави молитвата силна и действена, сякаш сме застанали пред нозете на Иисуса и го молим подобно на капернаумците, които бяха понесли носилката на своя ближен.Да пазим живота и здравето си е наш дълг. Всеки трябва да щади силите си и да не ги разпилява безразсъдно, защото са му дадени, за да се радва на живота и да го употребява за добро в света и за слава на Бога. Вярващият в Иисуса е пазител на своето здраве, а и на здравето и живота на своите ближни. Той трябва да допринася в радостта на човеците, в техният труд, в техните успехи. Това е християнски свещен дълг. Ние ще изпълним този дълг преди всичко с молитва родена от любов, молитва с каквато Църквата се моли за целия свят.Бог, който е Бог на милосърдието и любовта ще чуе молитвата на Своите верни чеда и ще им даде по Своето благоволение прошка на греховете и истинско здраве, както стори това на капернаумския разслабен. Амин.