ГРИЖАТА ЗА ДУХОВНОТО НИ ЗДРАВЕ

„Кое е по-лесно да кажа на разслабения: прощават
ти се греховете ли, или да кажа: стани вземи си одъра и ходи?“ /Марк.2:9/

Светата Църква през последните няколко недели ни предлага места от св. Евангелие в които се говори за греха в неговото многообразие. Чухме за митаря, който се разкаял и бил опростен за разлика от фарисея, който останал в греховете си поради своята гордост. Чухме и за блудния син, който много години живял в нравствено падение, но намерил сили да поиска прошка и бил приет отново с бащина любов. Видяхме картината на Страшния съд и съдбата на ония които са си отишли от тоя свят без разкаяние за греховете. Всичко това ни се предлага, за да можем постепенно да навлезем във времето на Великия пост - благоприятно време за въздържание, молитва и покаяние. И в тази втора неделя от поста ние сме приканени да разсъждаваме върху връзката между греха и болестите, и страданията в човешкия живот.Свети евангелист Марк ни разказва, как Господ Иисус Христос проповядвал в една къща в Капернаум. Там се била събрала голяма навалица народ,дошъл да чуе словото Му. В града имало един разслабен, който не можел да се движи, и аз когото лечителите твърдели, че не може да бъде излекуван.Роднините на нещастника, които чували, че Иисус вършил много чудни и необясними неща и помагал на много безнадеждно болни, и даже мъртви възкресявал, като чули, че Той е в града, сложили разслабения на носилка и го понесли към къщата.Там, обаче, тълпата била толкова голяма, че те по никакъв начин не можели да влязат вътре. Носачите не се обезкуражили от това. Те твърдо вярвали,че ако успеят да занесат болния при Христа, Той ще се смили и ще го излекува и, че това е единствения шанс да се помогне на страдалеца. 

Нуждата ги накарала да заобиколят къщата и от към стръмния бряг да се покачат на покрива, и като го разкрият, с въжета да спуснат носилката с разслабения в стаята където бил Иисус.Спасителят, като видял случващото се и оценил вярата на носачите казал на разслабения: Чедо прощават ти се греховете. Сред народа дошъл да види и чуе Иисус имало и книжници, които смятали, че Той богохулства, защото само Бог единствен можел да прощава грехове. Те не знаели, че стоят пред лицето на Единородния Син Божий, Който затова е дошъл на земята, за да освободи човеците от греховете им. Христос, узнавайки нечестивите им помисли,за да покаже Божията сила, се обърнал към народа и казал: За да знаете, че Син Човечески има власт да прощава грехове, тебе казвам: /обръщайки се към разслабения/ стани, вземи си одъра и върви си у дома. /Марк. 2:10-11/ Чудото станало. Страдалецът веднага се изправил събрал постелята си и тръгнал през множеството. Всички му сторили път, чудейки се и славейки Бога с думите: Никога такова нещо не сме виждали.

Да бяхме на мястото на книжниците и на другите, които присъствали на това чудо, и ние сигурно щяхме да помислим, защо Иисус простил греховете на нещастника, когато той бил доведен при Него с надеждата да получи изцеление на физическия си недъг. Така е защото и ние, като съвремениците на Христа, повече обръщаме внимание на телесното си здраве, а не забелязваме болестите на духа, които винаги са последица на греховете.Грижим се най-напред с какво да се нахраним,какво да облечем, как материално да се осигурим.Срещнем ли някой познат, ние питаме: Как си?,разбира се преди всичко със здравето. Даже може да се помисли за нетактично, дори за нахално, ако започнем да се интересуваме за нещо което касае духовното състояние на човека.Иисус Христос многократно изтъквал, че има връзка между душата и тялото, че телесните болести и душевното ни състояние са следствие на начина на живот; дали той е добродетелен или е греховен.Когато говорел в тази насока Спасителят винаги подчертавал, че душата е по-ценна от тялото и че здравето на духа е много по-важно от здравето на тялото. /Мат.17:26/ Със здравето на тялото в съвременния свят се занимава медицината. За всяка болест има определени лекарствени средства или процедури. Има и така наречената профилактика, целта на която е да предпази от заболяване. Въпреки нея, обаче болестите се ширят и непрекъснато се появяват нови болестни състояния. 

Това е така, защото първопричината за влошаване на физическото и душевното здраве - грехът често остава в страни от полезрението на човека.Ние не знаем коя е причината Капернаумския разслабен да страда от своя недъг, на това, че Спасителя казва: „прощават ти се греховете“ ни подтиква към мисълта, че той е имал грехове, които са причина за болестта му. Като приемем това, става ясно, че Иисус най напред иска да освободи разслабения от греховете чрез опрощение, следствие на което се стига и да физическото оздравяване.Ако беше излекуван само физическият недъг, човекът можеше да продължи предишния си начин на живот и да погуби и тялото и душата си.В евангелският текст се забелязва и друго нещо.Когато Христос лекува тежко болни иска те да изповядат вярата си и обръща внимание на това,че чудото е станало следствие на силната вяра. /Мат.9:22,28-29/ В случая който разглеждаме, Спасителят се впечатлил не от вярата на болния, а от вярата на носачите му. Те били изправени пред трудност да проникнат в къщата, където Той говорел, но силната им вяра ги правела настойчиви и те намерили нестандартен начин да постигнат своята цел. Евангелистът казва: „Като видя вярата им, Иисус каза на разслабения: чедо прощават ти се греховете“. /Марк.2:5/Има и други случаи в св.Евангелие, когато заради молитвите и вярата на едного, бива излекуван и спасен друг. Така например жената хананейка проявила силна вяра и се молела усърдно и настоятелно за нещастната си дъщеря, и Христос уважил молбата и. /Мат.16:28/ И при друг случаи, един царедворец молел Спасителя да излекува сина му, които бил на умиране. Заради силната вяра на бащата Спасителя излекувал сина му задочно с една само дума. /Йоан.4:50/ Ние знаем, че в историята има много случаи, когато Бог изпълнява молитвите на светите Си угодници и заради тяхната вяра и святост, лекува по чуден начин нас грешните човеци.Това ни дава основание да почитаме светиите като тачим паметта им, и като им се молим, да ги считаме за свои ходатаи пред престола на Всевишния.Разглеждайки конкретният евангелски текст, християнинът трябва да се замисли за духовното си състояние. Христос винаги е готов да прости греховете ни, стига ние искрено да се разкаем за тях и да ги изповядаме, като помолим за опрощение.

Ако поради небрежност или леност сме отлагали това до сега, нека през Великия пост се съкрушим за всичкото сторено от нас зло и изповядаме греховете си. Поста е духовно чистилище, което ни позволява да пазим душата си чиста и здрава. Не бива да чакаме греховете да станат навик и страст,защото тогава борбата с тях е много трудна. Още в зародиша на греховно състояние, да потърсим духовния Лекар, Бога за да бъдем и телесно и духовно здрави.Особено важна в това отношение е грижата за децата, за подрастващите. Техните души са податливи не само на телесни но и на душевни болести поради съблазните които света предлага на всяка крачка. Църквата Христова радее младежта да бъде напътствана да обръща внимание на духовния си живот и да привиква да търси лекаря на душите – Господ Иисус Христос.Да вземем пример от близките на евангелския разслабен, които не пожалиха труд за да занесат на ръце страдащия при Христа, изпълнени с вяра,че само Той ще го спаси. Тази вяра е спасителна и маже да лекува телесни и душевни недъзи. Ние имаме нужда от помощници с такава силна вяра,които да се застъпват пред Христа за нас, та Той да ни спаси. Казахме, че такива застъпници пред Христа за нас са светиите. Техните ликове затова са поставени в Божия храм, за да ни подканят да се обръщаме с молитва към тях. Вярата с която те са живели и вършили своя подвиг, и с която ходатайстват пред Бога за нас, е гарант за това, че Христос ще се смили и ще каже и за нас: Чедо прощават ти се греховете! Амин.