2 Неделя след Петдесетница (2)
ПРОСИЯЛАТА БЪЛГАРСКА СВЯТОСТ
“Бог не гледа на лице, но у всеки народ оня, който се бои от Него и върви по правда, приятен Му е.” ( Деян. 10:34-35 )
Светата Църквата на днешния неделен ден отдава чест и слава на всички български светии. Историята на нашата Родина е изпълнена с подвизите на много свети мъже и жени. Върховните моменти на българския възход са белязани с подвига и съвършенството им. Тяхното дело и заслуги обхващат цялостния живот на нашия народ. Общото за всички български светци е, че те се отличават с благочестив живот, изповядват в пълнота Христовата вяра и са предани на светото православие. Това са хора на вярата и духа и всеки по свой начин е заздравил спойката между църква, народ и държава. Църквата ни учи, че когато Бог дарява един народ със свети хора от неговия род, това той прави като награда за силната вяра и благочестието на този народ - за да може да възлага надеждите си за бъдещето на тези, които са просияли сред него. Почитта към българските национални светци се развива през вековете. Чрез нея българите запазват националната си идентичност, отстояват своята вяра и корени. Показателно е, че тази почит се засилва особено във времена на тежки изпитания за народа ни. В такива моменти националният светец се превръща в съзнанието на народа в мистичен водач, който го води по сигурния път на избавлението - подобно на старозаветния Мойсей, който извежда евреите от робство. В периоди на пълна липса на реални държавни и духовни водачи светецът със своя пример приживе и отправените към поколенията послания се превръща в духовен стожер, около който се събира целият български народ. Когато Търново пада под османска власт, св. Патриарх Евтимий отива при султан Баязид като истински духовен пастир, за да моли пощада за своя народ. Дали ако св.Патриарх Евтимий беше посрещнал поробителя с хляб и сол, вярата на българина щеше да е така силна през следващите пет столетия на робството и да роди толкова мъченици, пострадали заради нея? Защото стадото гледа какво върши пастирят му.
Около 400 години преди св. Патриарх Евтимий, Св. Иван Рилски оставя Завет към своите последователи. В него чудотворецът завещава: светата вяра да бъде пазена. Ролята на св. Иван Рилски, като духовен водач на българите, личи особено силно при връщането на неговите мощи през 1469 г. от Търново в Рилския манастир. Във всеки град, където спират нетленните чудотворни мощи на светеца, те са посрещани с голямо благоговение и вяра в чудотвореца. Изпиталият ужасите на османското завоевание българин търси утеха и надежда за тежкото бъдеще. Пренасянето на мощите през нашите земи се превръща в изява на българската национална идентичност само 700 години след нашествието на османците! Култът към българските светци се проявява силно и през Възраждането - тогава българинът осъзнава, че трябва да потърси онези ценности, чрез които да докаже на себе си и на света правото да има свой самостоятелен - духовен и политически живот. От това време ликовете на националните ни светци се появяват и върху стенописите на българските храмове - тези изображения чертаят видимите граници, в които се развива българското Възраждане. Образите на националните ни светци и днес могат да бъдат видени в църквите на цяла Македония, Западните покрайнини, Истанбул и др. Неслучайно точно тогава се утвърждава празникът на славянобългарските просветители Св. Кирил и Методий, както и почитта към техните ученици. До това време българските училища са празнували деня на Св. Три Светители, който бил заимстван от гърците. В търсене на онова, което да бъде безспорно доказателство за самостойното културно развитие на българския народ през вековете и да ги отличи от останалите поданици в Османската империя, нашите възрожденци избират точно Солунските братя.
Така те противопоставят на заобикалящите ги „небългари“ създателите на своята азбука - елементът, който спомага един народ да се консолидира като общност и да се обособи в културно и етническо отношение от своите съседи. Едва ли е случайно, че и в наши дни доста от църквите, които имат българските общности в чужбина, носят името на светците първопросветители! Сред канонизираните за светци има български патриарси, епископи, свещеници царе и князе, войни, преподобни и хиляди български мъченици. Освен тези светии, които са отбелязани в църковния календар, на българската земя са просияли и много светители, преподобни, пустинници и мъченици, като се почне от преди покръстването на българите и след това до наши дни. По време на османското робство башибозукът разруши и изгори манастирите и църквите ни, но вярата на народа ни се съхрани. Затова на този ден възпоменаваме също безбройните безизвестни мъченици, които проляха кръвта си за запазването на вярата по нашите земи. Този ден е за прослава и на онези неизвестни подвижници, монаси и свети хора, отишли си тихо и скромно от този свят, които светят с невидима светлина от Божия небосклон. Последният, безбожен и тежък за Православната църква период от Българската история, все още остава необхванат от нашата религиозна памет. Това се дължи най-вече на липсата на достатъчно документи и неоспорими доказателства за произтеклите събития. Всички знаем, че болшевишката власт погуби без съд и присъда, както представителите на българската интелигенция и духовенството, така и множество миряни, които не са били съгласни с методите й на действие. Този исторически период е твърде близо хронологически до нашето съвремие, за да можем ние неоспоримо да твърдим, че имаме достатъчно доказателства за канонизацията в святост на мъченически пострадалите от комунистическата власт. Това, разбира се, не означава, че не трябва да отдаваме дължимото на тяхната памет. Напротив, общественото внимание трябва винаги да бъде насочвано към живота и съдбата на всички, които са поставили постигането на общото благо пред личното, защото те са най-достойните представители на нашия народ, а и на човечеството.
Светият Синод на Българската православна църква в заседанието си на 16 март 2011 г. с протокол № 6 - в пълен състав, реши да бъдат канонизирани за светци просиялите от рода български Баташки и Новоселски мъченици. На 3 април 2011 г. към светийското сияние на Българската православна църква се присъединиха множеството мъченици от Батак и Ново село, пострадали по време на турското робство за вярата Христова. Имената на новите светци се вписаха в българския църковен календар като небесни застъпници на народа ни. Тържествата по канонизацията на Баташките и Новоселските мъченици започна от вечерта на 2 април в храм-паметника „Св. Александър Невски” в София. Тогава беше извършена последната панихида в тяхна памет, водена лично от Негово Светейшество Българският патриарх и Софийски митрополит Максим(покойник). Православната църква помни случаи, когато именно след отслужване на всенародна панихида са започвали да стават чудеса при призоваване на новопросиялите светии. Последвалото всенощното бдение оглавиха Негово Високопреосвещенство Пловдивският митрополит Николай и Негово Високопреосвещенство Ловчанският митрополит Гавриил. На следващия ден - Неделята на св. Иоан Лествичник, беше отслужена св. Литургия от Негово Светейшество Българския патриарх Максим в съслужение с епархийски митрополити, епископи и свещеници. По време на службата стана официалната канонизация на Баташките и Новоселските мъченици. Слово произнесе Негово Преосвещенство Стобийският епископ Наум(сега Русенски митрополит), тогавашния главен секретар на Св. Синод. Беше припомнен подвигът на избитите християни, разтърсващ съзнанието с нечовешките страдания, понесени заради православната им вяра. В словото беше подчертано, че за никой от хилядите мъченици в Батак и Ново село смъртта не е била единственият изход. Изисквало се е едно единствено нещо – отричане от Бога в лицето на Неговия Син Господ Иисус Христос и съградената от Него Църква. Пет хиляди от шестхилядното население на Батак предпочита посичането пред отстъплението, защото „каква полза за човека - казва Спасителя - ако придобие цял свят, а повреди на душата си?“ (Матей16:26). Негово Светейшество Българският патриарх Максим освети иконите на новомъчениците. С пението на тропара „Твоите мъченици, Господи, при своите страдания приеха от Тебе, нашия Бог, нетленни венци...”, започна литийното шествие около храма. Новоселските мъченици се честват всяка година на 9 май, защото са пострадали на тази дата през 1876 г. при жестокото потушаване на Новоселското въстание. Известни са имената на десет от хилядите зверски избити християни: свещеномъчениците Никола Барбулов и Георги Дългодрейски,монахините Сусана, София, Елисавета, Ефросиния,Христина, Калиста и Екатерина, и мирянката Сусана Чорбаджиева, близка на сестрите. В службите се споменават и „други с тях”. Тъй като пострадалите са много, иконата им е наречена Събор на Новоселските мъченици. Баташките мъченици се честват на 17 май. Канонизирани са всички избити в училището и църквата „Св. Неделя” на тази дата през 1876 г.
До нас са дошли имената на свещенослужителите Нейчо Баташки и Петър Баташки, на великомъченик Трендафил (Тошев) и Ангел Кавлака. Житията на новопросиялите мъченици от Батак и Ново село, съставени по исторически извори и живи свидетелства, са разтърсващи с мащабите на жестокостта, напомняща зверствата на Диоклетиановото гонение срещу Църквата от първите векове на християнството. На 9 май 2011г. в гр.Априлци се състоя първото честване на новопрославените новоселски мъченици, пострадали в манастира „Св. Троица“. Първото църковно прославление след близо 50 г. на нови застъпници пред Божия трон за православната вяра и българския род започна с отслужване на утреня в храма на манастира, който е самото място на мъченичеството на Новоселските преподобномъченици. Техните свети мощи, подготвени по специалния чин на умиване със светена вода и помазване със св. миро, са положени в киворий и поставени в храма, пред иконостаса, за поклонение и вечно молитвено застъпничество на прибягващите до тях. С тържествен камбанен звън в манастира бе посрещнат Негово Високопреосвещенство Ловчанският митрополит Гавриил, придружаван от Негово Преосвещенство Браницки епископ Григорий, Викарий на Негово Светейшество Български Патриарх и Софийски Митрополит Неофит, както и множество свещенослужители. По време на утринното богослужение бяха изпяти и подготвените тропари на прослава на мъчениците. След края на св. Литургия стотици вярващи се включиха в литийното шествие следвайки иконата на Новоселските мъченици, която бе осветена по време на тяхната канонизация в София. Местните жители не криеха радостта си, че жертвите на клането в девическия манастир през 1876 г. са получили заслужена прослава и са включени в празничния календар на Българската църква. А Ловчанският митрополит Гавриил каза, че за неговата епархия новите светци са голямо благословение, защото те са духовни стълбове и пример за вярващите.
На 16 май 2011 г. в навечерието на деня, определен за честване на канонизираните св. Баташки мъченици, започна литийното шествие с иконата на мъчениците, която тържествено пое към централния градски площад, съборно заобиколена от Негово Високопреосвещенство Пловдивския митрополит Николай,митрополити, епископи и свещенослужители на Българската православна църква, както и архиереите и духовниците - гости от поместните православни църкви, както и от многоброен вярващ народ, дошъл от всички краища на България.
След това Пловдивският митрополит Николай оглави празничната вечерня, която се състоя на главния площад в Батак – в непосредствена близост до храм „Св. Неделя”, където св. Баташки мъченици са отдали живота си за Спасителя. На 17 май 2011г. по повод първата прослава на светите Баташки мъченици празничната света Литургия бе отслужена на централния площад „Освобождение“, върху специално издигнат за целта подиум пред дърворезбованата позлатена ракла със стъклен похлупак, в която са положени честните мощи на мъчениците. В съборната богослужба, оглавена Пловдивския митрополит Николай, съслужиха множество митрополити, епископи, и духовници от България и поместните православни Църкви. Новоканонизираните светии бяха за първи път прославени с отслужването на специално съставени в тяхна чест богослужебни последования. В прочувствено слово за подвига на Баташките мъченици митрополит Николай се обърна към всички нас - потомците на тези славни българи, пазили до смърт като най-скъпо достояние своята вяра, като призова да отдадем почитта си към светите мъченици като им подражаваме. И ако те във време на гонение срещу вярата са устоявали на заплахи, увещания да предадат вярата си и зверски мъчения, то ние, в макар и мирни, но пак времена на изпитания за вярата, да устояваме на лукави помисли, на разяждащи ни страсти и изкушения.
На 30 май 2011г. в Санкт-Петербург под председателството на Негово Светейшество Кирил, патриарх Московски и на цяла Русия се състоя поредното заседание на Св. Синод на Руската православна църква. По време на заседанието членовете на Св.Синод са изслушали доклада на Негово Високопреосвещенство Волоколамски митрополит Иларион,председател на Отдела за външно-църковни отношения на Московската патриаршия, който взе участие в празненствата по повод прославлението на новоканонизираните от Българската православна църква св. Баташки мъченици. В своя доклад митрополит Иларион е запознал архиереите от Светия Синод с извършената в Българската православна църква канонизация на Баташките и Новоселските свещеномъченици и мъченици, пострадали за вяра, род и отечество при потушаването на Априлското въстание през 1876 г. След като изслушал доклада, Светият Синод на Руската православна църква е постановил, че с благодарност към Господа са приели вестта за прославлението в лика на светите мъченици на Баташките и Новоселските мъченици, като счита за важно участието на представителите на Руската православна църква в състоялите се тържества. Светият Синод на РПЦ е излязъл с решение имената на свещеномъчениците Петър и Нейчо, мъченик Трендафил, Йоан, Илий и останалите Баташки мъченици да бъдат включени в месецослова на Руската православна църква, а тяхната памет да се чества на 4 (17) май. Имената на свещеномъчениците Николай и Георги, мъчениците Сусана и другите Новоселски мъченици също ще бъдат включени в месецослова на РПЦ, а тяхната памет ще се чества на 26 април (9 май). Трябва да знаем, че сам Господ е онзи, който прославя Своите светии. Той не оставя в забрава онези, които са Му благоугодили. Той е, Който им дарява обещаното безсмъртие в Царството небесно и ги прославя и на небето и на земята. Необикновеният им живот и съпътстващите го приживе, а и след смъртта им благодатни чудеса, са онова неоспоримо доказателство, което дава основание на Църквата да потвърди и канонизира тяхната святост.
Денят на Всички български светии е уникален празник за нас. Той е най-новият подвижен празник в нашия календар. През 1954 година Св. Синод на Българската православна църква постановява втората неделя след Петдесетница да бъде обявена за ден на Всички български светии. Това е една от първите големи инициативи на Българската патриаршия, която възстановява своето патриаршеско достойнство само една година по-рано – на 10 май 1953 г. Патриарх Кирил отслужва първата литургия за празника в енорийски храм „Свети Седмочисленици“, който заслужено е наречен Пантеон на българската святост. Накъдето и да погледнете в корабната част на храм „Свети Седмочисленици“ ще видите изографисани български светци и паметни моменти от историята на България преплетена в едно с тази на родната ни Църква. Днес за всички нас този празник е с голяма стойност, той ни вдъхва сили за истински живот в Божията правда. Вдъхновени от подвига на светостта ние трябва да се учим на благочестие, като се уповаваме с вяра на нашите небесни покровители просияли в родината ни. Тук можем да си спомним и думите на първия български мъченик св. княз Боян-Енравота, преди да бъде посечен, които само три десетилетия по-късно се оказват пророчески: „Тази вяра, заради която сега аз умирам, ще се преумножи на българската земя. Напразно се надявате вие да я ограничите с моята смърт. Кръстният знак ще бъде побит навсякъде, ще се въздигнат храмове на истинския Бог и чисти свещеници, чисто ще служат на чистия Бог!“
Нека винаги да благодарим на Всеподателя, че ни дава сили да участваме в наследството на българските светци, тоест във вярата Христова, от която текат благодатните струи на любовта и надеждата. Останем ли непоклатимо в това наследство, ще можем да пребиваваме и в светлината на духовното познание и на вечното спасение. Амин.
“Бог не гледа на лице, но у всеки народ оня, който се бои от Него и върви по правда, приятен Му е.” ( Деян. 10:34-35 )
Светата Църквата на днешния неделен ден отдава чест и слава на всички български светии. Историята на нашата Родина е изпълнена с подвизите на много свети мъже и жени. Върховните моменти на българския възход са белязани с подвига и съвършенството им. Тяхното дело и заслуги обхващат цялостния живот на нашия народ. Общото за всички български светци е, че те се отличават с благочестив живот, изповядват в пълнота Христовата вяра и са предани на светото православие. Това са хора на вярата и духа и всеки по свой начин е заздравил спойката между църква, народ и държава. Църквата ни учи, че когато Бог дарява един народ със свети хора от неговия род, това той прави като награда за силната вяра и благочестието на този народ - за да може да възлага надеждите си за бъдещето на тези, които са просияли сред него. Почитта към българските национални светци се развива през вековете. Чрез нея българите запазват националната си идентичност, отстояват своята вяра и корени. Показателно е, че тази почит се засилва особено във времена на тежки изпитания за народа ни. В такива моменти националният светец се превръща в съзнанието на народа в мистичен водач, който го води по сигурния път на избавлението - подобно на старозаветния Мойсей, който извежда евреите от робство. В периоди на пълна липса на реални държавни и духовни водачи светецът със своя пример приживе и отправените към поколенията послания се превръща в духовен стожер, около който се събира целият български народ. Когато Търново пада под османска власт, св. Патриарх Евтимий отива при султан Баязид като истински духовен пастир, за да моли пощада за своя народ. Дали ако св.Патриарх Евтимий беше посрещнал поробителя с хляб и сол, вярата на българина щеше да е така силна през следващите пет столетия на робството и да роди толкова мъченици, пострадали заради нея? Защото стадото гледа какво върши пастирят му.
Около 400 години преди св. Патриарх Евтимий, Св. Иван Рилски оставя Завет към своите последователи. В него чудотворецът завещава: светата вяра да бъде пазена. Ролята на св. Иван Рилски, като духовен водач на българите, личи особено силно при връщането на неговите мощи през 1469 г. от Търново в Рилския манастир. Във всеки град, където спират нетленните чудотворни мощи на светеца, те са посрещани с голямо благоговение и вяра в чудотвореца. Изпиталият ужасите на османското завоевание българин търси утеха и надежда за тежкото бъдеще. Пренасянето на мощите през нашите земи се превръща в изява на българската национална идентичност само 700 години след нашествието на османците! Култът към българските светци се проявява силно и през Възраждането - тогава българинът осъзнава, че трябва да потърси онези ценности, чрез които да докаже на себе си и на света правото да има свой самостоятелен - духовен и политически живот. От това време ликовете на националните ни светци се появяват и върху стенописите на българските храмове - тези изображения чертаят видимите граници, в които се развива българското Възраждане. Образите на националните ни светци и днес могат да бъдат видени в църквите на цяла Македония, Западните покрайнини, Истанбул и др. Неслучайно точно тогава се утвърждава празникът на славянобългарските просветители Св. Кирил и Методий, както и почитта към техните ученици. До това време българските училища са празнували деня на Св. Три Светители, който бил заимстван от гърците. В търсене на онова, което да бъде безспорно доказателство за самостойното културно развитие на българския народ през вековете и да ги отличи от останалите поданици в Османската империя, нашите възрожденци избират точно Солунските братя.
Така те противопоставят на заобикалящите ги „небългари“ създателите на своята азбука - елементът, който спомага един народ да се консолидира като общност и да се обособи в културно и етническо отношение от своите съседи. Едва ли е случайно, че и в наши дни доста от църквите, които имат българските общности в чужбина, носят името на светците първопросветители! Сред канонизираните за светци има български патриарси, епископи, свещеници царе и князе, войни, преподобни и хиляди български мъченици. Освен тези светии, които са отбелязани в църковния календар, на българската земя са просияли и много светители, преподобни, пустинници и мъченици, като се почне от преди покръстването на българите и след това до наши дни. По време на османското робство башибозукът разруши и изгори манастирите и църквите ни, но вярата на народа ни се съхрани. Затова на този ден възпоменаваме също безбройните безизвестни мъченици, които проляха кръвта си за запазването на вярата по нашите земи. Този ден е за прослава и на онези неизвестни подвижници, монаси и свети хора, отишли си тихо и скромно от този свят, които светят с невидима светлина от Божия небосклон. Последният, безбожен и тежък за Православната църква период от Българската история, все още остава необхванат от нашата религиозна памет. Това се дължи най-вече на липсата на достатъчно документи и неоспорими доказателства за произтеклите събития. Всички знаем, че болшевишката власт погуби без съд и присъда, както представителите на българската интелигенция и духовенството, така и множество миряни, които не са били съгласни с методите й на действие. Този исторически период е твърде близо хронологически до нашето съвремие, за да можем ние неоспоримо да твърдим, че имаме достатъчно доказателства за канонизацията в святост на мъченически пострадалите от комунистическата власт. Това, разбира се, не означава, че не трябва да отдаваме дължимото на тяхната памет. Напротив, общественото внимание трябва винаги да бъде насочвано към живота и съдбата на всички, които са поставили постигането на общото благо пред личното, защото те са най-достойните представители на нашия народ, а и на човечеството.
Светият Синод на Българската православна църква в заседанието си на 16 март 2011 г. с протокол № 6 - в пълен състав, реши да бъдат канонизирани за светци просиялите от рода български Баташки и Новоселски мъченици. На 3 април 2011 г. към светийското сияние на Българската православна църква се присъединиха множеството мъченици от Батак и Ново село, пострадали по време на турското робство за вярата Христова. Имената на новите светци се вписаха в българския църковен календар като небесни застъпници на народа ни. Тържествата по канонизацията на Баташките и Новоселските мъченици започна от вечерта на 2 април в храм-паметника „Св. Александър Невски” в София. Тогава беше извършена последната панихида в тяхна памет, водена лично от Негово Светейшество Българският патриарх и Софийски митрополит Максим(покойник). Православната църква помни случаи, когато именно след отслужване на всенародна панихида са започвали да стават чудеса при призоваване на новопросиялите светии. Последвалото всенощното бдение оглавиха Негово Високопреосвещенство Пловдивският митрополит Николай и Негово Високопреосвещенство Ловчанският митрополит Гавриил. На следващия ден - Неделята на св. Иоан Лествичник, беше отслужена св. Литургия от Негово Светейшество Българския патриарх Максим в съслужение с епархийски митрополити, епископи и свещеници. По време на службата стана официалната канонизация на Баташките и Новоселските мъченици. Слово произнесе Негово Преосвещенство Стобийският епископ Наум(сега Русенски митрополит), тогавашния главен секретар на Св. Синод. Беше припомнен подвигът на избитите християни, разтърсващ съзнанието с нечовешките страдания, понесени заради православната им вяра. В словото беше подчертано, че за никой от хилядите мъченици в Батак и Ново село смъртта не е била единственият изход. Изисквало се е едно единствено нещо – отричане от Бога в лицето на Неговия Син Господ Иисус Христос и съградената от Него Църква. Пет хиляди от шестхилядното население на Батак предпочита посичането пред отстъплението, защото „каква полза за човека - казва Спасителя - ако придобие цял свят, а повреди на душата си?“ (Матей16:26). Негово Светейшество Българският патриарх Максим освети иконите на новомъчениците. С пението на тропара „Твоите мъченици, Господи, при своите страдания приеха от Тебе, нашия Бог, нетленни венци...”, започна литийното шествие около храма. Новоселските мъченици се честват всяка година на 9 май, защото са пострадали на тази дата през 1876 г. при жестокото потушаване на Новоселското въстание. Известни са имената на десет от хилядите зверски избити християни: свещеномъчениците Никола Барбулов и Георги Дългодрейски,монахините Сусана, София, Елисавета, Ефросиния,Христина, Калиста и Екатерина, и мирянката Сусана Чорбаджиева, близка на сестрите. В службите се споменават и „други с тях”. Тъй като пострадалите са много, иконата им е наречена Събор на Новоселските мъченици. Баташките мъченици се честват на 17 май. Канонизирани са всички избити в училището и църквата „Св. Неделя” на тази дата през 1876 г.
До нас са дошли имената на свещенослужителите Нейчо Баташки и Петър Баташки, на великомъченик Трендафил (Тошев) и Ангел Кавлака. Житията на новопросиялите мъченици от Батак и Ново село, съставени по исторически извори и живи свидетелства, са разтърсващи с мащабите на жестокостта, напомняща зверствата на Диоклетиановото гонение срещу Църквата от първите векове на християнството. На 9 май 2011г. в гр.Априлци се състоя първото честване на новопрославените новоселски мъченици, пострадали в манастира „Св. Троица“. Първото църковно прославление след близо 50 г. на нови застъпници пред Божия трон за православната вяра и българския род започна с отслужване на утреня в храма на манастира, който е самото място на мъченичеството на Новоселските преподобномъченици. Техните свети мощи, подготвени по специалния чин на умиване със светена вода и помазване със св. миро, са положени в киворий и поставени в храма, пред иконостаса, за поклонение и вечно молитвено застъпничество на прибягващите до тях. С тържествен камбанен звън в манастира бе посрещнат Негово Високопреосвещенство Ловчанският митрополит Гавриил, придружаван от Негово Преосвещенство Браницки епископ Григорий, Викарий на Негово Светейшество Български Патриарх и Софийски Митрополит Неофит, както и множество свещенослужители. По време на утринното богослужение бяха изпяти и подготвените тропари на прослава на мъчениците. След края на св. Литургия стотици вярващи се включиха в литийното шествие следвайки иконата на Новоселските мъченици, която бе осветена по време на тяхната канонизация в София. Местните жители не криеха радостта си, че жертвите на клането в девическия манастир през 1876 г. са получили заслужена прослава и са включени в празничния календар на Българската църква. А Ловчанският митрополит Гавриил каза, че за неговата епархия новите светци са голямо благословение, защото те са духовни стълбове и пример за вярващите.
На 16 май 2011 г. в навечерието на деня, определен за честване на канонизираните св. Баташки мъченици, започна литийното шествие с иконата на мъчениците, която тържествено пое към централния градски площад, съборно заобиколена от Негово Високопреосвещенство Пловдивския митрополит Николай,митрополити, епископи и свещенослужители на Българската православна църква, както и архиереите и духовниците - гости от поместните православни църкви, както и от многоброен вярващ народ, дошъл от всички краища на България.
След това Пловдивският митрополит Николай оглави празничната вечерня, която се състоя на главния площад в Батак – в непосредствена близост до храм „Св. Неделя”, където св. Баташки мъченици са отдали живота си за Спасителя. На 17 май 2011г. по повод първата прослава на светите Баташки мъченици празничната света Литургия бе отслужена на централния площад „Освобождение“, върху специално издигнат за целта подиум пред дърворезбованата позлатена ракла със стъклен похлупак, в която са положени честните мощи на мъчениците. В съборната богослужба, оглавена Пловдивския митрополит Николай, съслужиха множество митрополити, епископи, и духовници от България и поместните православни Църкви. Новоканонизираните светии бяха за първи път прославени с отслужването на специално съставени в тяхна чест богослужебни последования. В прочувствено слово за подвига на Баташките мъченици митрополит Николай се обърна към всички нас - потомците на тези славни българи, пазили до смърт като най-скъпо достояние своята вяра, като призова да отдадем почитта си към светите мъченици като им подражаваме. И ако те във време на гонение срещу вярата са устоявали на заплахи, увещания да предадат вярата си и зверски мъчения, то ние, в макар и мирни, но пак времена на изпитания за вярата, да устояваме на лукави помисли, на разяждащи ни страсти и изкушения.
На 30 май 2011г. в Санкт-Петербург под председателството на Негово Светейшество Кирил, патриарх Московски и на цяла Русия се състоя поредното заседание на Св. Синод на Руската православна църква. По време на заседанието членовете на Св.Синод са изслушали доклада на Негово Високопреосвещенство Волоколамски митрополит Иларион,председател на Отдела за външно-църковни отношения на Московската патриаршия, който взе участие в празненствата по повод прославлението на новоканонизираните от Българската православна църква св. Баташки мъченици. В своя доклад митрополит Иларион е запознал архиереите от Светия Синод с извършената в Българската православна църква канонизация на Баташките и Новоселските свещеномъченици и мъченици, пострадали за вяра, род и отечество при потушаването на Априлското въстание през 1876 г. След като изслушал доклада, Светият Синод на Руската православна църква е постановил, че с благодарност към Господа са приели вестта за прославлението в лика на светите мъченици на Баташките и Новоселските мъченици, като счита за важно участието на представителите на Руската православна църква в състоялите се тържества. Светият Синод на РПЦ е излязъл с решение имената на свещеномъчениците Петър и Нейчо, мъченик Трендафил, Йоан, Илий и останалите Баташки мъченици да бъдат включени в месецослова на Руската православна църква, а тяхната памет да се чества на 4 (17) май. Имената на свещеномъчениците Николай и Георги, мъчениците Сусана и другите Новоселски мъченици също ще бъдат включени в месецослова на РПЦ, а тяхната памет ще се чества на 26 април (9 май). Трябва да знаем, че сам Господ е онзи, който прославя Своите светии. Той не оставя в забрава онези, които са Му благоугодили. Той е, Който им дарява обещаното безсмъртие в Царството небесно и ги прославя и на небето и на земята. Необикновеният им живот и съпътстващите го приживе, а и след смъртта им благодатни чудеса, са онова неоспоримо доказателство, което дава основание на Църквата да потвърди и канонизира тяхната святост.
Денят на Всички български светии е уникален празник за нас. Той е най-новият подвижен празник в нашия календар. През 1954 година Св. Синод на Българската православна църква постановява втората неделя след Петдесетница да бъде обявена за ден на Всички български светии. Това е една от първите големи инициативи на Българската патриаршия, която възстановява своето патриаршеско достойнство само една година по-рано – на 10 май 1953 г. Патриарх Кирил отслужва първата литургия за празника в енорийски храм „Свети Седмочисленици“, който заслужено е наречен Пантеон на българската святост. Накъдето и да погледнете в корабната част на храм „Свети Седмочисленици“ ще видите изографисани български светци и паметни моменти от историята на България преплетена в едно с тази на родната ни Църква. Днес за всички нас този празник е с голяма стойност, той ни вдъхва сили за истински живот в Божията правда. Вдъхновени от подвига на светостта ние трябва да се учим на благочестие, като се уповаваме с вяра на нашите небесни покровители просияли в родината ни. Тук можем да си спомним и думите на първия български мъченик св. княз Боян-Енравота, преди да бъде посечен, които само три десетилетия по-късно се оказват пророчески: „Тази вяра, заради която сега аз умирам, ще се преумножи на българската земя. Напразно се надявате вие да я ограничите с моята смърт. Кръстният знак ще бъде побит навсякъде, ще се въздигнат храмове на истинския Бог и чисти свещеници, чисто ще служат на чистия Бог!“
Нека винаги да благодарим на Всеподателя, че ни дава сили да участваме в наследството на българските светци, тоест във вярата Христова, от която текат благодатните струи на любовта и надеждата. Останем ли непоклатимо в това наследство, ще можем да пребиваваме и в светлината на духовното познание и на вечното спасение. Амин.
