3 Неделя след Пасха - ЖЕНИТЕ МИРОНОСИЦИ
“След като мина събота, Мария Магдалина, Мария Иаковова и Саломия купиха аромати,за да дойдат и Го помажат” (Марк 16:1).
Христос Възкръсна!
Намираме се в третата неделя от празника на Възкресение Христово. Все още пасхалното тържество е в душите и сърцата ни. Като ни припомня това най-славно в историята на човешкия род събитие, светата Православна Църква насочва вниманието ни към ония мили образи, чувствата, по-стъпките и делата на които извикват сълзи на възхищение, - образите на светите женимироносици и на светите Иосиф Ариматейски и Никодим.
Събрали сме на този чуден ден да честваме тия чудни жени и мъже, които показаха при земния живот на Спасителя най-голяма преданост и любов към Него. Но кои са те? – Поименно са споменати в светото Евангелие: Мария Магдалина, Мария, майка на малкия Иаков и на Иосия,Саломия (Марк 15:40), Иоана, жена на Хуза, домакин Иродов (Лука 8:3), Мария Клеопова (Иоан19:25), Сусана (Лука 8:3). Тук трябва да споменем още; сестрите на Лазар – Марта и Мария и Мария, майка на апостол Марко (Деян 12:12). Кой е Иосиф Ариматейски? – Той бил богат човек (Мат. 27:57), от Ариматея, иудейски град (Мат. 23:51), “виден член на съвета” (Марк 15:43), “човек добър и справедлив”, който очаквал царството Божие (Лука 23:50-51), таен ученик Иисусов (Иоан 19 :38). Иосиф не се съгласил с решението и деянията на съвета, който осъдил на смърт Господ Иисус Христос (Лука 23:51).
А кой е Никодим? – Той бил фарисей, началник иудейски, учител Израилев (Иоан 3:1-10), който ходил при Спасителя нощем (Иоан 3:2) и пред първосвещениците и фарисеите той също защитавал Божествения Учител (Иоан 7:50-51). След като Спасителят издъхнал (Марк 15:37), Иосиф Ариматейски – казва свети евангелист Марко, - “дръзна, та влезе при Пилата, и измоли тялото Иисусово” (Марк15:43). Снел Го от кръста (Марк 15:46) и купил плащаница. “Дойде също и Никодим... – повествува св. евангелист Иоан Богослов, - и донесе около сто литри смес от смирна и алой.
Тогава взеха тялото Иисусово и Го обвиха във повивки с благовонията, както по обичая си иудеите погребват (Иоан 19:39-40). След това го положили в гроб, изсечен в скала, където още никой не бил полаган (Лука 23:53). Гробът принадлежал на Иосиф (Мат. 27:60). Накрая превалили много голям камък върху вратата гробни (Марк 15:46). С погребението на Спасителя Иосиф и Никодим извършиха велик подвиг. Те го извършиха, защото вярваха в Него, защото го обичаха и почитаха, защото виждаха в смъртта Му непостижими божествени тайни, които разбраха след Неговото възкресение. Величествен е и подвига на жените-мироносици. Те непрекъснато следваха Господ Иисус Христос и Му служиха с трогателна преданост. Те са с Него при Неговия тържествен вход в Иерусалим, с Него са те, когато Той носи кръста си към Голгота и плачат. Този път на страдание е ясно очертан. Ревът на злодеите е страшен. Присмех, хули, подигравки, бич, трънен венец и кръв по пречистото лице на Спасителя! Кой ще устои? Учениците бягат. Бягат всички, които вярваха в Него. Само те жените мироносици вървят след Него и гледат всичко (Лука 23:49).
Каква голяма любов към Христа, каква беззаветна преданост и каква велика себежертвеност! Всичко това прави жените-мироносици, особено при кръстните страдания на нашия Спасител, по-мъжествени дори от самите апостоли. Тогава, когато Голгота вече утихва и всичко е свършило, мироносиците продължават да стоят самотни и тревожни до кръста. Тук са те и тогава, когато Иосиф и Никодим снемат пречистото Тяло, помазват Го с благовония, обвиват Го в плащаница и Го полагат в гроба. Събота преваля. Тялото на Господа е в гроба. А трябва още една почит да Му се отдаде: с драгоценно миро да се помаже. Кой ще стори това? Единствено пак тези чудни жени. За Него те купуват миро, аромати и се запътват рано сутринта към гроба.
Първа тръгва Мария Магдалина, която най-дълго се е задържала при гроба на Небесния Учител. Нейната безкрайна любов към Спасителя я кара да стане по-рано от другите и да тича към гроба на възкръсналия Жизнодавец, презирайки всички нощни опастности и възможности за оскърбление. Дълбоката, дивна, неподражаема любов и преданост на жените-мироносици към Христа не е останала без награда. Те първи отначало от ангелите (Марк 16:6) чули радостната вест за възкресението, което е краеъгълния камък на нашата вяра.
А след това Сам Възкръсналият Победител на смъртта ги срещна и им рече: “ Радвайте се!” (Мат. 28:9). Те пък развълнувани до сетни сили с грейнали от радост очи се спускат към нозете Му и се покланят. А Той ги отпраща към града, да кажат на всички, че са го видели жив и възкръснал! От този свещен миг жените-мироносици, изпълнени с пасхална радост, стават най-смели и вдъхновени апостолки и благовестителки на Възкресението, вестителки на новия благодатен живот в света. Когато светата Църква се създава и утвърждава, наред с апостолите и те тръгват по земята да проповядват Словото Божие. Според Свещеното Предание Мария Магдалина стига дори до Рим и тук, смела, вдъхновена, безстрашна влиза в двореца на императора Тиберий, приветства го с думите “Христос воскресе”, като му поднася червено яйце, символ на възкресението.
Братя и сестри, християнството особено цени и издига жената, зачита нейните високи качества и големи заслуги, отдава и дълбока почит и я сочи като образец за подражание. И Словото Божие, и психологията, и историята говорят за това, че жената всякога се е отличавала със силата на въображението и на сърцето, с интуитивност, нежност, съчувствие, свенливост, търпеливост, преданост, религиозност, жертвеност.
Прославяйки днес светите жени-мироносици,светата Православна Църква говори на всички жени християнки: “Гледайте, да не забравите техния благ пример, като употребявате излишъците на своите богатства не толкова за украшение на самите себе си, колкото за служение на Бога, за дела на благочестие и християнска любов”. Особено в днешно време нашият народ се нуждае от жени добри християнки. И ако ние мислим,че светът в утрешния ден ще бъде по-чист и по-хубав, това идва от жената, която може да облагороди с кротост и търпение естествената грубост на мъжа, да насочи децата към вярата, да пръска светлина от висотата на своето семейно и обществено положение.
Христос воскресе, жени християнки! Бъдете нови мироносици в света! Нека чрез вашите сърца пасхалната радост да стане радост на живота! Амин!
Христос Възкръсна!
Намираме се в третата неделя от празника на Възкресение Христово. Все още пасхалното тържество е в душите и сърцата ни. Като ни припомня това най-славно в историята на човешкия род събитие, светата Православна Църква насочва вниманието ни към ония мили образи, чувствата, по-стъпките и делата на които извикват сълзи на възхищение, - образите на светите женимироносици и на светите Иосиф Ариматейски и Никодим.
Събрали сме на този чуден ден да честваме тия чудни жени и мъже, които показаха при земния живот на Спасителя най-голяма преданост и любов към Него. Но кои са те? – Поименно са споменати в светото Евангелие: Мария Магдалина, Мария, майка на малкия Иаков и на Иосия,Саломия (Марк 15:40), Иоана, жена на Хуза, домакин Иродов (Лука 8:3), Мария Клеопова (Иоан19:25), Сусана (Лука 8:3). Тук трябва да споменем още; сестрите на Лазар – Марта и Мария и Мария, майка на апостол Марко (Деян 12:12). Кой е Иосиф Ариматейски? – Той бил богат човек (Мат. 27:57), от Ариматея, иудейски град (Мат. 23:51), “виден член на съвета” (Марк 15:43), “човек добър и справедлив”, който очаквал царството Божие (Лука 23:50-51), таен ученик Иисусов (Иоан 19 :38). Иосиф не се съгласил с решението и деянията на съвета, който осъдил на смърт Господ Иисус Христос (Лука 23:51).
А кой е Никодим? – Той бил фарисей, началник иудейски, учител Израилев (Иоан 3:1-10), който ходил при Спасителя нощем (Иоан 3:2) и пред първосвещениците и фарисеите той също защитавал Божествения Учител (Иоан 7:50-51). След като Спасителят издъхнал (Марк 15:37), Иосиф Ариматейски – казва свети евангелист Марко, - “дръзна, та влезе при Пилата, и измоли тялото Иисусово” (Марк15:43). Снел Го от кръста (Марк 15:46) и купил плащаница. “Дойде също и Никодим... – повествува св. евангелист Иоан Богослов, - и донесе около сто литри смес от смирна и алой.
Тогава взеха тялото Иисусово и Го обвиха във повивки с благовонията, както по обичая си иудеите погребват (Иоан 19:39-40). След това го положили в гроб, изсечен в скала, където още никой не бил полаган (Лука 23:53). Гробът принадлежал на Иосиф (Мат. 27:60). Накрая превалили много голям камък върху вратата гробни (Марк 15:46). С погребението на Спасителя Иосиф и Никодим извършиха велик подвиг. Те го извършиха, защото вярваха в Него, защото го обичаха и почитаха, защото виждаха в смъртта Му непостижими божествени тайни, които разбраха след Неговото възкресение. Величествен е и подвига на жените-мироносици. Те непрекъснато следваха Господ Иисус Христос и Му служиха с трогателна преданост. Те са с Него при Неговия тържествен вход в Иерусалим, с Него са те, когато Той носи кръста си към Голгота и плачат. Този път на страдание е ясно очертан. Ревът на злодеите е страшен. Присмех, хули, подигравки, бич, трънен венец и кръв по пречистото лице на Спасителя! Кой ще устои? Учениците бягат. Бягат всички, които вярваха в Него. Само те жените мироносици вървят след Него и гледат всичко (Лука 23:49).
Каква голяма любов към Христа, каква беззаветна преданост и каква велика себежертвеност! Всичко това прави жените-мироносици, особено при кръстните страдания на нашия Спасител, по-мъжествени дори от самите апостоли. Тогава, когато Голгота вече утихва и всичко е свършило, мироносиците продължават да стоят самотни и тревожни до кръста. Тук са те и тогава, когато Иосиф и Никодим снемат пречистото Тяло, помазват Го с благовония, обвиват Го в плащаница и Го полагат в гроба. Събота преваля. Тялото на Господа е в гроба. А трябва още една почит да Му се отдаде: с драгоценно миро да се помаже. Кой ще стори това? Единствено пак тези чудни жени. За Него те купуват миро, аромати и се запътват рано сутринта към гроба.
Първа тръгва Мария Магдалина, която най-дълго се е задържала при гроба на Небесния Учител. Нейната безкрайна любов към Спасителя я кара да стане по-рано от другите и да тича към гроба на възкръсналия Жизнодавец, презирайки всички нощни опастности и възможности за оскърбление. Дълбоката, дивна, неподражаема любов и преданост на жените-мироносици към Христа не е останала без награда. Те първи отначало от ангелите (Марк 16:6) чули радостната вест за възкресението, което е краеъгълния камък на нашата вяра.
А след това Сам Възкръсналият Победител на смъртта ги срещна и им рече: “ Радвайте се!” (Мат. 28:9). Те пък развълнувани до сетни сили с грейнали от радост очи се спускат към нозете Му и се покланят. А Той ги отпраща към града, да кажат на всички, че са го видели жив и възкръснал! От този свещен миг жените-мироносици, изпълнени с пасхална радост, стават най-смели и вдъхновени апостолки и благовестителки на Възкресението, вестителки на новия благодатен живот в света. Когато светата Църква се създава и утвърждава, наред с апостолите и те тръгват по земята да проповядват Словото Божие. Според Свещеното Предание Мария Магдалина стига дори до Рим и тук, смела, вдъхновена, безстрашна влиза в двореца на императора Тиберий, приветства го с думите “Христос воскресе”, като му поднася червено яйце, символ на възкресението.
Братя и сестри, християнството особено цени и издига жената, зачита нейните високи качества и големи заслуги, отдава и дълбока почит и я сочи като образец за подражание. И Словото Божие, и психологията, и историята говорят за това, че жената всякога се е отличавала със силата на въображението и на сърцето, с интуитивност, нежност, съчувствие, свенливост, търпеливост, преданост, религиозност, жертвеност.
Прославяйки днес светите жени-мироносици,светата Православна Църква говори на всички жени християнки: “Гледайте, да не забравите техния благ пример, като употребявате излишъците на своите богатства не толкова за украшение на самите себе си, колкото за служение на Бога, за дела на благочестие и християнска любов”. Особено в днешно време нашият народ се нуждае от жени добри християнки. И ако ние мислим,че светът в утрешния ден ще бъде по-чист и по-хубав, това идва от жената, която може да облагороди с кротост и търпение естествената грубост на мъжа, да насочи децата към вярата, да пръска светлина от висотата на своето семейно и обществено положение.
Христос воскресе, жени християнки! Бъдете нови мироносици в света! Нека чрез вашите сърца пасхалната радост да стане радост на живота! Амин!
