БОЖЕСТВЕНОТО И ЧОВЕШКОТО


“Не можете да служите на Бога и на мамона.” /Мат.6:24/


Светата Библия говори, че Бог сътворил човека от земна пръст и му вдъхнал дихание на живот – сътворил го по Свой образ, същество със свободна воля и разум. След това, човекът, като венец на творението,бил поставен да властва над останалата твар. От този разказ за творческият акт на Бога се вижда, че човека е двусъставно същество – изградено от материално тяло и Божествен дух. Вярващият и религиозен човек приема Библейския разказ за неоспорима истина от която зависи съдбата на човека – земна и небесна. Светът е светъл или мрачен, хората са добри или лоши, дните са радостни или печални за човека в зависимост от това, какъв той се възприема: като чадо Божие, призвано да расте в дух и истина, или като високо организирана материя, бръмка във веригата на еволюцията, слуга на мамона. От самото начало човекът е лъкатушил между тези две разбирания за живота, и за това често е искал да служи едновременно и на Бога и на мамона, на богатството. С тази двойственост в мирогледа и с тази човешка особеност ни занимава разказа на евангелист Матей в литургийното евангелие на деня. Мислено нека се пренесем на планината Тавор. 

Там ще видим Господ Иисус Христос да беседва с множество скупчил се около Него народ, и ще чуем думите Му: “Светило за тялото е окото”. От опит знаем, че окото за нас е двоен светилник – за тялото и за душата. Чрез окото не само виждаме света, но и опознаваме всичко в света. За вярващото съзнание, окото е прозорец, през който духът гледа към вселената и живота, опознавайки човека и откривайки Бога. Окото е същевременно и врата, през която се влиза в самия човек и се открива неговата същност. Човекът е тайна, душата му е още по-голяма тайна. Очите са тези които до голяма степен разбулват тази тайна и като на екран проектират човешката личност с нейните добродетели и пороци. Очите отразяват радост или скръб. Те са свидетели на чест или срам. Те са, които приемат светлината или потъват в мрак. Ние инстинктивно ги пазим и ценим, защото без тях живота е жестоко бреме. Христос със Своите думи, обаче, не ни говори само за физическото око. Чрез него Той ни насочва към духовното око – човешката съвест, Божият глас в човека. Паралелна е връзката между физическото око и духовното око. Ако физическото око се помрачи, човек не може да вижда света и да се ориентира в неговото многообразие; ако съвестта, духовното око, се опорочи, човек не може да усеща Бога и да оценява промисъла Му. 

Тежко е да си физически слепец. Още по-тежко е, обаче, да си духовен слепец. Физическата слепота касае световното и временното, а духовното слепота се отнася до Божественото и вечното. Евангелието ни учи да пазим окото и да бдим над съвестта си; да ценим физическата светлина и да не се лишаваме от духовната светлина, защото чрез двете едновременно откриваме хармонията на всемира, ценността на живота, смисъла на дните ни и пътя към вечността. Други думи от евангелският текст са: “Никой не може да слугува на двама господари; защото или единия ще обикне, а другия ще намрази; или към единия ще се превърже, а другия ще презре. Не можете да служите на Бога и на мамона”. Да служиш на Бога и на мамона действително е невъзможно. За християнина няма двама господари, няма два пътя в живота, няма два идеала на земята. Вярващият има един господар – Бога, един път - нравственото усъвършенстване, един идеал – светостта. На двама господари в живота служат онези хора, на които окото е затъмнено и съвестта опорочена. В тях физическата светлина не е одухотворена и духовната светлина е пренебрегната. Те са раздвоени. В тях духът видимо ги тегли нагоре,а грубо-материалното с по-голяма сила ги влече надолу. Те с език изповядват Бога, а със сърцето си се кланят на мамона. 

За такива в Откровението св.Иоан Богослов пише: “зная твоите дела: ти не си нито студен, нито горещ; о, дано да беше студен или горещ! Така, понеже си хладък, нито горещ, нито студен, ще те избълвам из устата Си”. /Откр.3:15-16/ Това са хора, чиято първа грижа е интереса; идеала им е богатството; постоянна необходимост е удоволствието. Около това се върти смисъла на техния живот, а такава атмосфера ражда нещастията в живота и е гибел за душата. Трета мисъл в евангелското четиво е :”Не се грижете за душата си, какво да ядете и да пиете, нито за тялото си какво да облечете”.Тези думи не отричат ли труда и не препоръчват ли леност и незаинтерисованост? Така разбиран този текст е в пълно противоречие с духа на Свещеното Писание. Творческата грижа е добродетел и двигател на живота, а труда е благословен от Бога като последица на творческия акт. Когато Твореца създава човека Неговата благословия е :”Плодете се и множете се, пълнете земята и обладайте я и господствайте над морските риби /и над зверовете/, над небесните птици /и над всякакъв добитък, над цялата земя/ и над всякакви животни, които пълзят по земята”. /Бит.1:28/ Тези думи предполагат наличието на интелектуален потенциал и стремеж към изява у човека. По нататък в Битие Мойсей предава думите Господни: “С мъка т.е. с труд ще се храниш от земята, през всички дни на живота си… .с пот на лицето си ще ядеш хляба си”. Бит.3:17,19/ Бог изисква от човека не само интелектуален, но и физически труд, за да бъде той творец подобен на своя Създател.


Няма съмнение, че въпросните думи от евангелския текст целят освобождаване на човека от робуване на временното, материалното и устремяване към вечното, небесното. Християнинът трябва да откъсне очите си от вторачване само в земното и да обърне поглед към небесното; да съсредоточи човешкия труд в служба и разцвет на духовното в живота. Грижите и труда на човека, на семейството, на обществото, на народа, в които липсва духовна основа, в които няма евангелска любов и отсъства Божията благословия, са напразни, суетни и гибелни. Без Христа нищо разумно и щастливо не можем да придобием. Всичко в света е рожба на Божията любов и е предмет на Божествения промисъл. Човекът, като венец на творението, стои на върха на този порядък. Ако Бог в Своите грижи, така чудно е устроил живота на птиците небесни, че те без да орат и сеят, без да жънат и вършеят са нахранени; ако Той в промисъла Си, без прежда и предачи, без станове и шивачи, така прекрасно е облякъл полските кринове и горските цветя, че и цар Соломон би им завидел, то колко повече човекът би бил обект на Божията любов и милост. Затова по-нататък в евангелския текст четем: “И тъй не се грижете и не думайте: какво да ядем или какво да пием, или какво да облечем? Защото всичко това търсят езичниците, и защото Вашият Отец Небесен знае, че имате нужда от всичко това. Но първом търсете царството на Бога и Неговата правда, и всичко това ще ви се предаде”. /Мат.6:31-33/ Какво е царството на Бога? Това е царство на духа, на истината,, на любовта, на радостта, на мира, на цъфтежа, на творчеството и прогреса. 

В него царува Бог, ръководи го Иисус Христос, животвори го Дух Свети. В него духът е жив, сърцето е осветено, волята благословена в служба на истината и доброто. В него животът е честен, делата са праведни и хората са благочестиви. В това блажено царство има закон от две клаузи само: обичай Бога от всичкото си сърце и ближния като себе си. /Лук.10:27/ Това е място, където духът господства, любовта направлява, правдата осъществява, жертвата осмисля и вечността вдъхновява. Материалният свят, разбира се, не може да бъде пренебрегнат. Храната, облеклото, покрива, парите, службата, имота, славата са силен, но временен стимул в живота на човека Към него трябва да се отнасяме внимателно и благоразумно, без страст и лакомия, за да запазим душевното и физическото си здраве. Ако всеки човек във всяка възраст, във всяко звание, във всяко обществено положение, се ръководи от това златно правило светът ще се преобрази и живеещите в него ще бъдат блажени наследници на Царството Божие. Амин.