ПОБЕДА С ПОСТ И МОЛИТВА

“Отговори им: тоя род с нищо не може да
излезе освен с молитва и пост” (Марк 9:29).

Вече се намираме в четвъртата Неделя на светата Четиридесетница – време за по-усърдна молитва, усилен пост и по-дълбоко покаяние. Колко наистина спасително за нас време!Великопостните богослужебни песнопения и молитви са тъй съдържателни, тъй мощни по въздействие върху душата на вярващия! Чудно хубав и дълбоко назидателен е и днешния евангелски разказ. В него Господ Иисус Христос ни говори за поста и молитвата. Затова и аз ще спра вашето благочестиво внимание върху тях.“Господи, защо не можахме ние да го изгоним?“(Марк 9:28). Този е въпросът,зададен от апостолите на Спасителя, след като не успяват да изгонят духа от едно глухонямо момче и остават изненадани и посрамени пред невярващите евреи.В същото време Господ Иисус Христос слиза от възвишението Тавор след преображението Си. Той пита книжниците: “За какво се препирате с Моите ученици”?Никой обаче не отговаря. Тогава бащата на момчето пристъпва, застава на колене пред Спасителя и описва болестта на детето си, която апостолите са се оказали безсилни да излекуват. “Затова – помолва той, - ако можеш нещо, смили се над нас и ни помогни!”(Марк 9:22).Но Христос никога не върши чудеса, без да види че тези, които ги очакват вярват в Него. Той съжалява бащата и му казва: “Ако можеш да повярваш, всичко е възможно за вярващия!” (Марк 9:23). Бащата, изпитал безсилието на всички средства за излекуването на сина си, се просълзява и казва: “Вярвам, Господи, помогни на неверието ми!” (Марк 9:24).Спасителят се отзовава веднага на неговата молба. С властен жест той изгонва злия дух от глухонямото момче,което пада на земята.

Като виждат това чудо апостолите запитват своя Божествен Учител със същите думи, с които и фарисеите питат тях: “Защо не можахме ние да го изгоним?(Марк9:28). А Той се обръща и им отговаря: “Тоя род (демоните) с нищо не може да излезе, освен с молитва и пост” (Марк 9:29).Какво се разбира под “пост и молитва”, че с тяхна помощ да може да се изгонват дори и бесове? Молитвата не е нищо друго освен възнасяне на човешката душа към Бога с вяра, надежда и любов. Тя е нейно разтваряне към Божието лице, тя е издигане духа към Бога,жива, непосредствена беседа с всемогъщия Дух, Твореца на небето и земята.Въз основа на своя личен опит проведен на Синайската планина, честваният днес св. Йоан Лествичник, на когото е посветена и днешната Неделя от Великия пост, в своята книга “Лествица към рая” ни представя молитвата така: “По своето качество тя е пребиваване и съединение на човека с Бога, майка и заедно с това дъщеря на сълзите, омилостивение на греховете, мост за преминаване на изкушенията, стена защитаваща от скърбите, успех в борбите, дело на ангелите, храна на всички безплътни, бъдещо веселие, безконечно действане, източник на добродетели, причина на дарования, невидимо преуспяване, храна на душата, просвета на ума, секира на отчаянието,указание на надеждата, унищожение на скръбта, укротяване на раздразнителността, огледало на духовното възрастване, познание на своите сили, предизвестница на бъдещото въздаяние, знамение на славата”.

За поста пък говори: “Това е едно насилие над природата, угасяване на плътския огън, изтребване на лукавите помисли, свобода от скверноти, светило на душата, пазене на ума, потушаване на сърдечното ожесточение, врата на умиление, въздихание смирено, радостно съкрушение, недействие на многословието, здраве на тялото, опрощение на греховете, врата на рая и небесно наслаждение”.Постът е въздържание от всичко онова, което пречи на нашето въздигане. Той е сломяване на веригите, които ни привързват към земното. Но за да бъде душеспасителен телесният пост трябва да се придружава от духовен пост. Каква полза, ако с устата, в която треперим да не вложим блажна храна, в същото време злословим и клеветим ближния си? Каква полза, че сме телесно отслабнали от пост, а сме зли душевно и жестоки по сърце? Когато постим трябва да се въздържаме да не клюкарстваме и да не обиждаме, да не вършим престъпни дела, да ходим само в пътя на правдата, да не мислим зло, да бъдем милостиви, учтиви, сърдечни към всички наши ближни.Свети Йоан Златоуст ни насърчава: “Чрез поста и молитвата можем да прогоним всяко зло. Оня, който се моли, както трябва и пости се задоволява с малко и по такъв начин избягва сребролюбието и става годен да дава милостиня, а това вече не малко допринася делата на човека да се увенчават с победа”.

Братя и сестри, днес светата Църква ни кани и призовава да подновим подвига си, с постоянстване в поста и молитвата и от дълбините на душата си да извикаме: “Вярвам, Господи, помогни на неверието ми!” (Марк 9:24).Нека помним евангелското момче, обхванато от ням и глух дух! Да помним думите на Спасителя: “Тоя род с нищо не може да излезе, освен с молитва и пост” (Марк9:29) и да Му се молим да ни даде Своята благодат, да победим злото в себе си и ближните си! Амин!