НЕДЕЛЯТА НА СВЕТИ ИОАН ЛЕСТВИЧНИК

“Християнин е този, който, доколкото е
възможно за човека, подражава на Христа с думи, дела и мисли,
вярвайки истински и непорочно в Светата Троица.”(Из “Лезтвица”)

Свети Иоан се родил в Константинопол през 525г. Предполага се, че той бил сириец по произход. Подтикван от любов към Бога, той на 17-годишна възраст се оттеглил в Синайската планина, където бил постриган за монах. Там живял 19 години под ръководството на благочестив и мъдър старец и след смъртта му се поселил в пустинното място, наречено Тола, също на Синайската планина.Тук Йоан се предал на постоянна молитва и на пост, проливал сълзи от умиление и съкрушение на сърцето си.Макар от цялата си душа да обикнал самотния и безмълвен живот, той не се отказал да наставлява тия, които идвали при него за съвет, и дори приел при себе си един ученик на име Моисей. За Мойсей се разказва едно събитие, което доказва как Бог пази верните си раби.Веднъж Моисей бил на работа далеч от килията, а преподобни Йоан се молил у дома си. След молитвата той леко задрямал и веднага чул, че някой му говори: “Ти спокойно спиш, а ученикът ти се намира в опасност”. Йоан се събудил, но не знаел къде да намери Моисей и започнал да се моли за него. Привечер Моисей се върнал и Йоан го запитал не се ли е случило с него нещо лошо. “Едва не бях затиснат при падането на един голям камък – отговорил Моисей. – Уморен от работа и слънчевия ден, аз легнах да си почина на сянка до една надвиснала скала. Веднага ме събуди твоя глас, който ме викаше. Бързо станах и в същото време скалата падна”. 

Йоан със сълзи благодарил на Господа, Който му известил за опасността на ученика и чул молитвата му.След дълги години, прекарани в пустинно място, преподобни Йоан, по молба синайските иноци, се съгласил да бъде игумен на тяхната обител. Той ръководел братята и ги наставлявал на духовен живот и на монашески подвиг. Неговият голям духовен подвиг и дълбоката му мъдрост се разкриват в прекрасната му книга “Лествица към рая”, в която той наставлява християните как да устремят мисълта си към Бога и по каква духовна “лествица”, т. е. стълба на добродетелта, да постигнат християнско съвършенство. По тази книга той е наречен “Лествичник”. “По мярата на оскъдния разум,който ми е даден – пише преподобният, - построих стълба за изкачване. След това нека всеки сам гледа на кое стъпало стои”. В предисловието към “Лествицата” смисълът на това название се обяснява така: “На стремящите към това имената им да бъдат записани в книгата на живота, настоящата книга показва най-добрия път, по който да вървят. Защото, вървейки по него, ще открием, че тази книга безпогрешно води следващите я и несъмнено представлява утвърдена стълба от земното към небесното, и показва на върха и утвърждаващия Бог... 

Наистина, твърде превъзходно е разсъдил устроилият ни възлизане, равночислено на възрастта на Господа, знаменателно е изградил стълбата от 30 стъпала, по която, достигнали възрастта на Господа, ще се окажем праведни и защитени от падение”.“Лествицата”, макар и да е написана изключително за монаси – и затова винаги е била настолна книга на монасите, живеещи в общежитие, в нея може да намери спасително ръководство и живеещият в света християнин. Като първа степен на стълбата се поставя отричането от земните пристрастия, а на върха и се посочва съюзът на трите добродетели – вярата, надеждата и любовта.За да се запознаем с наставленията на свети Йоан Лествичник, нека примерно да разгледаме, как той разсъждава по въпроса за тщеславието.“Тщеславието се проявява при всяка добродетел. Например, когато постя, съм тщеславен, и когато нарушавам поста, за да скрия от другите въздържанието си, пак съм тщеславен, смятайки се за благоразумен. Победен съм от суетността, когато съм облечен в хубави дрехи, но и в лоши да се облека, пак съм тщеславен. Започна ли да говоря,победен съм от тщеславието,поискам ли да мълча, отново ме побеждава. Накъдето и да обърна този трън, той винаги стърчи с бодилите нагоре.Тщеславният човек е християнин-идолопоклонник. На вид той угажда на Бога, но на дело повече се старае да угоди на хората, отколкото на Бога.“Облажаващите ни лъжат” –казва пророкът (Исая 3:12).Хората с висок дух понасят обидата благодушно и с радост; а да слушат похвали и да не им се наслаждават могат само светите и непорочните...

Когато чуеш, че твоят ближен или приятел те укорява в твое отсъствие или присъствие, тогава прояви любов и го похвали... Не показва смирение този, който сам себе си укорява – (защото кой няма да изтърпи подигравки от самия себе си? ), - но онзи, който,бидейки безчестен от другия, не намалява любовта си към него... Който се превъзнася със своите естествени дарби – остроумие, схватливост, художествено четене и произношение и други подобни качества, които лесно се придобиват, той никога няма да достигне небесните блага; защото който е неверен в малкото, той е неверен и в многото (Лука 16:10) и тщеславен. Често се случва така, че Сам Бог смирява тщеславните, изпращайки им неочаквано безчестие... Ако молитвата не унищожи тщеславния помисъл – тогава да си спомним за изхода на душата от този живот. Ако и това не помогне, тогава нека го заплашим с позора на Страшния съд. “ Който превъзнася себе си, ще бъде унизен”(Лука 14:11) още тук, преди бъдещия век. Когато нашите хвалители, или по-добре казано, нашите прелъстители започнат да ни хвалят, нека побързаме да си спомним многобройните си беззакония, и ще открием, че наистина сме недостойни за това,което говорят или вършат за нас”.Според изобразеното в “Лествицата” християнското усъвършенстване започва с отричането от “света” и борбата със страстите. 

От разсейващите удоволствия и чувствените наслаждения “духът” се обръща към покаянието и скръбта, пребивавайки в непрестанно помнене на смъртта. Спасителната печал смекчава сърцето на подвижника със силата на сълзите, освобождава го от себелюбието и снема от него отлаганията на греха. По този път покаялият се достига до състоянието на “мълчание”,когато той намира думи само за молитва, песнопения и изразяване на любовта.Духът и душата се освобождават от веригите на грубата чувственост, изтънчват се, получавайки истинска способност за общуване с духовния,небесния, Божествения свят.Блаженото “смирение” води по пътя на следването на Христа и отваря вратите на небесното Царство. Победилият страстите получава висша способност за различаване, която помага на човека да забелязва и разпознава злите и добрите движения в себе си и в другите, да потиска първите и да развива вторите. Във висшето състояние на богоподобно безстрастие и спокойствие подвижникът още на земята съзерцава, като в огледало,райските блага.Изобщо “Лествицата” на свети Йоан се отличава с дълбока духовна опитност, съчетана с отлично познание на Свещеното Писание.Рядко авторът изказва някоя мисъл, без да я освети с пряко или косвено позоваване на Библията.Съчинението е написано на прост, но чист и жив език – с малко думи е казано много. То е пълно с духовна сила и дълбочина на мислите.Под формата на допълнение към “Лествицата” преподобни Йоан написал и друго, неголямо съчинение “Към пастира”. В него той рисува съвършения настоятел на манастир, който трябва да бъде пастир, кормчия, лекар, учител и образец на подчинените. Свети Йоан Лествичник умира в 602 година в Синайския манастир.“Със сълзи си напоявал безплодната пустиня и с въздишки от дълбините на душата твоите трудове са принесли стократен плод; бил си светилник на вселената, сияещ с чудеса, отче наш Йоане; моли Христа Бога да се спасят нашите души”. Амин!