4 Неделя след Пасха
СЛОВОТО ГОСПОДНЕ ОБНОВЯВА
„Ето, ти оздравя; недей греши вече, за да те не сполети нещо по-лошо.” /Иоан 5:14/
Всички събития, които се припомнят в Неделите след Пасха, свидетелстват за Божествената сила, всемогъщество и премъдростта на тридневно Възкръсналия от мъртвите и Освободилия умрелите от оковите на ада. В Неделята на Разслабения Църквата пее: “не купелът изцелява разслабения, но словото Господне го обновява, именно то свързва по живоносен начин разслабените му членове.”
Силният на дела Господ казва на парализирания от 38 години човек: „Стани, вземи си одъра и ходи“ и тези чудодейни думи са достатъчни, за да вдигнат болния от постелята и да го направят здрав. Господ изцелява многократно болни и с това показва, че болестите и немощите започват като резултат от греха. Когато благоволява да изцели разслабения в Капернаум, донесен Му от четирима души, се обръща към него с думите: „Дерзай, чедо, прощават ти се греховете“ (Мат. 9:2). На лежащия при Овчи порти в Иерусалим казва: „Ето, ти оздравя; недей греши вече, за да не те сполети нещо по-лошо“ (Иоан. 5:14).
Знаейки, че повечето болести ни постигат като последица от греховете, когато говори, че недостойно пристъпващите към Тайнствената Трапеза ядат и пият своето осъждане, апостол Павел прибавя: „Затова между вас има много немощни и болни, а и умират доста“ (1 Кор. 11:30). Бедствията на смъртното ни естество, от които произлиза всяка болест, също започват в резултат на греха. Редки са страдащите заради Божията слава, какъвто е случаят с изцеления от Господ слепороден. „Със създаването и оживотворяването на човека, пише св. Григорий Палама, Бог му внушил съвет, в който се съдържало безсмъртието, и за да подсили този животворящ съвет, Той му придал формата на заповед. Господ ясно предрекъл, че нарушаването на живителната заповед ще доведе до смърт - не толкова до смърт на тялото, колкото до смърт на душата – казвайки на двойката наши прародители „От дървото за познаване на добро и зло, да не ядеш от него; защото в който ден вкусиш от него, бездруго ще умреш“ (Бит.2:17).
Разбираме, че тогава Господ говорил не за смъртта на тялото, а на душата по това, че Адам и Ева не умрели телесно в деня, в който вкусили от забраненото дърво. В какво се състои смъртта на душата? В Богооставеността. Защото е невъзможно светлината и тъмнината да обитават едно и също място. Мракът настъпва, когато светлината напусне мястото и има своето битие не от светлината, а от сянката, получена при преграждане на достъпа до нея. Така когато Бог, Който Сам е Живот и е Живот за всички, особено живеещите духовен живот, присъства в душата, невъзможно е там да бъде и смъртта.
Когато Бог остави душата, към нея пристъпва смъртта, която има битие не от Бога, а именно от това, че Бог е оставил душата заради греха.” Душа, която, се отделя от Бога, по думите на апостол Павел „жива е умряла“. Животът й в такова състояние е по-лош даже от смъртта. Защото тя – инертна за всяко добро начинание и притежаваща енергия за всякакво зло, заплитаща се в интриги и самоубийствено зло – непрестанно се самоувлича надолу.” Разслабленият имал вяра и получил изцеление. Човек прилича на хората струпани във Витезда. Той има нужда от благодатната помощ на Господа, но му липсва воля да преодолее своята греховност. Иска да се излекува от болестта, но не желае да премахне причината за нея, не може да различи доброто от злото и няма сили да върви по пътя към Бога, защото греха е помрачил разсъдъка му.
Блажен е човекът, който понася всички страдания с търпение и упование на Господа. Един негов ден тежи повече на небесните везни от месеци и години живот на безбожника. Блажен е човекът, който не роптае в страданията, но с търпение и упование на Бога изследва причините за тях и ги открива в самия себе си. Адам и Ева са страдали заради неверието си, праведният Иов – заради духа на злобата, а слепородения юноша, на когото милосърдния Бог е развързал очите, е страдал за слава Божия и за вечна награда.
Разумният човек търси причината за страданията винаги в себе си, а неразумния обвинява другите. Разумният човек помни греховете си и със страх Божий очаква страдания за тях. Той знае, че всяка болест в този кратковременен живот е допусната от Човеколюбеца Бог за негово благо. Бог допуска хората да страдат по милост, а не по правда. Ако Той съди по правда, всеки грях би водил до неизбежна смърт,както казва св. апостол Яков: “А сторения грях ражда смърт”. Вместо смърт Господ изпраща лекарство чрез страданието. Няма на света страдание толкова тежко и пагубно, колкото сторения грях, защото греха води до смърт на душата. Страданията не само трябва да се понасят с търпение и упование на Господа, но с благодарност и радост, както казва св. апостол Петър: “Но ако участвате в Христовите страдания, радвайте се”.
Да участваш в Христовите страдания означава да страдаш съзнателно и разумно, кротко и търпеливо, за да се очистиш от греховете и да се оживотвориш. Когато св. Иоан Златоуст умирал в изгнание измъчен и унизен от хората, последните му думи били: “Слава на Бога за всичко”. Чрез разслабления, който 38 г. страдал парализиран с търпение и упование, ни се разкриват две истини. Той търпял болестта, чиято причина била в него самия. Всемогъщият Господ го изцерил с Божествена сила, казвайки: “Стани, вземи одъра си и ходи”. Той не го попитал дали вярва, защото вярата му била очевидна. Той лежал 38 години с вяра и упование в небесната помощ и не само вярвал в чудесното действие на Божия ангел. Той вярвал и в Господа Иисуса Христа, иначе не би Го нарекъл Господ. Спасителят изцелявал множество бесновати и глухонеми, от които не изисквал вяра, а правел това от чисто милосърдие. И във Витезда Той се ръководил от милост към страдащия 38 години парализиран човек. Но искал да покаже жестокосърдечието на хората безразлични към мъките на своя ближен.
Извършил това чудесно изцеление в събота, за да изобличи иудейското идолопоклонничество и да внуши, че човека е по-важен от съботата, а милосърдието е по-ценно от всякакви законови формалности. Окаменелите сърца на иудеите не се трогват от чудодейното изцеление, а в ожесточението си те питат Кой му е казал да вземе одъра си и да си върви. Разслабленият разкрива истината и тази негова постъпка не остава неизвестна на Господа. Той го среща сред тълпата в йерусалимския храм и категорично го предупреждава: “Ето, ти оздравя; недей греши вече, за да не те сполети нещо по-лошо”. Съществува дълбока връзка между болестта и греха. Христовите думи изразяват една истина – нашите телесни страдания често ни се изпращат за изцеление на душевните ни болести. Както пише блажени Теофилакт Охридски: “Тукашните страдания са вразумления, а отвъдните – наказания”. За вярващият човек е по-лесно да понесе изпитанията, защото се уповава на благодатната помощ на своя Господ.
„Душа, свързана с връзките на любовта към Бога, пише св. Симеон Метафраст, смята страданията за нищо, но сред скърбите се наслаждава и сред злостраданията разцъфтява.” Страданията ни приближават към Бога, а прегрешенията ни Го оскърбяват. Грехът е Богоотстъпничество. “Грехът, по думите на св. Теофан Затворник, поразява не само душата, но и тялото. В някои случаи това е съвсем очевидно; друг път не е толкова явно. Но истината си остава тази, че всички болести на тялото винаги произтичат от греха и (се допускат) заради греховете ни. Грехът има място в душата и веднага я поболява. Тъй като обаче тялото е живо чрез душата, то болната душа, естествено, прави нездрав целият ни живот. ... Особено ако си припомним, че грехът ни отдалечава от Бога — от Източника на всеки живот, и разстройва отношенията на човека и с природните закони, които действат и в самия него, — то остава само да се чудим, как грешникът още остава жив (след като съгрешава!) ... Такава е милостта Божия, очакващ от нас покаяние и обръщане.”
От някогашната Витезда днес са останали само руини. Но Господ ни е оставил вместо старата къпалня — нова, св. Православна Църква, в която обитават Ангели Небесни, а чрез свещените й тайнства Бог ни изцелява от всяка разслабеност на духа и на тялото. Ако ли обаче паднем, съгрешим, да не се отчайваме, а с упование в бездната на Божието милосърдие да се хвърлим в целителните води на духовната Витезда, тайнството Покаяние, за да получим изцеление!
„Ето, ти оздравя; недей греши вече, за да те не сполети нещо по-лошо.” /Иоан 5:14/
Всички събития, които се припомнят в Неделите след Пасха, свидетелстват за Божествената сила, всемогъщество и премъдростта на тридневно Възкръсналия от мъртвите и Освободилия умрелите от оковите на ада. В Неделята на Разслабения Църквата пее: “не купелът изцелява разслабения, но словото Господне го обновява, именно то свързва по живоносен начин разслабените му членове.”
Силният на дела Господ казва на парализирания от 38 години човек: „Стани, вземи си одъра и ходи“ и тези чудодейни думи са достатъчни, за да вдигнат болния от постелята и да го направят здрав. Господ изцелява многократно болни и с това показва, че болестите и немощите започват като резултат от греха. Когато благоволява да изцели разслабения в Капернаум, донесен Му от четирима души, се обръща към него с думите: „Дерзай, чедо, прощават ти се греховете“ (Мат. 9:2). На лежащия при Овчи порти в Иерусалим казва: „Ето, ти оздравя; недей греши вече, за да не те сполети нещо по-лошо“ (Иоан. 5:14).
Знаейки, че повечето болести ни постигат като последица от греховете, когато говори, че недостойно пристъпващите към Тайнствената Трапеза ядат и пият своето осъждане, апостол Павел прибавя: „Затова между вас има много немощни и болни, а и умират доста“ (1 Кор. 11:30). Бедствията на смъртното ни естество, от които произлиза всяка болест, също започват в резултат на греха. Редки са страдащите заради Божията слава, какъвто е случаят с изцеления от Господ слепороден. „Със създаването и оживотворяването на човека, пише св. Григорий Палама, Бог му внушил съвет, в който се съдържало безсмъртието, и за да подсили този животворящ съвет, Той му придал формата на заповед. Господ ясно предрекъл, че нарушаването на живителната заповед ще доведе до смърт - не толкова до смърт на тялото, колкото до смърт на душата – казвайки на двойката наши прародители „От дървото за познаване на добро и зло, да не ядеш от него; защото в който ден вкусиш от него, бездруго ще умреш“ (Бит.2:17).
Разбираме, че тогава Господ говорил не за смъртта на тялото, а на душата по това, че Адам и Ева не умрели телесно в деня, в който вкусили от забраненото дърво. В какво се състои смъртта на душата? В Богооставеността. Защото е невъзможно светлината и тъмнината да обитават едно и също място. Мракът настъпва, когато светлината напусне мястото и има своето битие не от светлината, а от сянката, получена при преграждане на достъпа до нея. Така когато Бог, Който Сам е Живот и е Живот за всички, особено живеещите духовен живот, присъства в душата, невъзможно е там да бъде и смъртта.
Когато Бог остави душата, към нея пристъпва смъртта, която има битие не от Бога, а именно от това, че Бог е оставил душата заради греха.” Душа, която, се отделя от Бога, по думите на апостол Павел „жива е умряла“. Животът й в такова състояние е по-лош даже от смъртта. Защото тя – инертна за всяко добро начинание и притежаваща енергия за всякакво зло, заплитаща се в интриги и самоубийствено зло – непрестанно се самоувлича надолу.” Разслабленият имал вяра и получил изцеление. Човек прилича на хората струпани във Витезда. Той има нужда от благодатната помощ на Господа, но му липсва воля да преодолее своята греховност. Иска да се излекува от болестта, но не желае да премахне причината за нея, не може да различи доброто от злото и няма сили да върви по пътя към Бога, защото греха е помрачил разсъдъка му.
Блажен е човекът, който понася всички страдания с търпение и упование на Господа. Един негов ден тежи повече на небесните везни от месеци и години живот на безбожника. Блажен е човекът, който не роптае в страданията, но с търпение и упование на Бога изследва причините за тях и ги открива в самия себе си. Адам и Ева са страдали заради неверието си, праведният Иов – заради духа на злобата, а слепородения юноша, на когото милосърдния Бог е развързал очите, е страдал за слава Божия и за вечна награда.
Разумният човек търси причината за страданията винаги в себе си, а неразумния обвинява другите. Разумният човек помни греховете си и със страх Божий очаква страдания за тях. Той знае, че всяка болест в този кратковременен живот е допусната от Човеколюбеца Бог за негово благо. Бог допуска хората да страдат по милост, а не по правда. Ако Той съди по правда, всеки грях би водил до неизбежна смърт,както казва св. апостол Яков: “А сторения грях ражда смърт”. Вместо смърт Господ изпраща лекарство чрез страданието. Няма на света страдание толкова тежко и пагубно, колкото сторения грях, защото греха води до смърт на душата. Страданията не само трябва да се понасят с търпение и упование на Господа, но с благодарност и радост, както казва св. апостол Петър: “Но ако участвате в Христовите страдания, радвайте се”.
Да участваш в Христовите страдания означава да страдаш съзнателно и разумно, кротко и търпеливо, за да се очистиш от греховете и да се оживотвориш. Когато св. Иоан Златоуст умирал в изгнание измъчен и унизен от хората, последните му думи били: “Слава на Бога за всичко”. Чрез разслабления, който 38 г. страдал парализиран с търпение и упование, ни се разкриват две истини. Той търпял болестта, чиято причина била в него самия. Всемогъщият Господ го изцерил с Божествена сила, казвайки: “Стани, вземи одъра си и ходи”. Той не го попитал дали вярва, защото вярата му била очевидна. Той лежал 38 години с вяра и упование в небесната помощ и не само вярвал в чудесното действие на Божия ангел. Той вярвал и в Господа Иисуса Христа, иначе не би Го нарекъл Господ. Спасителят изцелявал множество бесновати и глухонеми, от които не изисквал вяра, а правел това от чисто милосърдие. И във Витезда Той се ръководил от милост към страдащия 38 години парализиран човек. Но искал да покаже жестокосърдечието на хората безразлични към мъките на своя ближен.
Извършил това чудесно изцеление в събота, за да изобличи иудейското идолопоклонничество и да внуши, че човека е по-важен от съботата, а милосърдието е по-ценно от всякакви законови формалности. Окаменелите сърца на иудеите не се трогват от чудодейното изцеление, а в ожесточението си те питат Кой му е казал да вземе одъра си и да си върви. Разслабленият разкрива истината и тази негова постъпка не остава неизвестна на Господа. Той го среща сред тълпата в йерусалимския храм и категорично го предупреждава: “Ето, ти оздравя; недей греши вече, за да не те сполети нещо по-лошо”. Съществува дълбока връзка между болестта и греха. Христовите думи изразяват една истина – нашите телесни страдания често ни се изпращат за изцеление на душевните ни болести. Както пише блажени Теофилакт Охридски: “Тукашните страдания са вразумления, а отвъдните – наказания”. За вярващият човек е по-лесно да понесе изпитанията, защото се уповава на благодатната помощ на своя Господ.
„Душа, свързана с връзките на любовта към Бога, пише св. Симеон Метафраст, смята страданията за нищо, но сред скърбите се наслаждава и сред злостраданията разцъфтява.” Страданията ни приближават към Бога, а прегрешенията ни Го оскърбяват. Грехът е Богоотстъпничество. “Грехът, по думите на св. Теофан Затворник, поразява не само душата, но и тялото. В някои случаи това е съвсем очевидно; друг път не е толкова явно. Но истината си остава тази, че всички болести на тялото винаги произтичат от греха и (се допускат) заради греховете ни. Грехът има място в душата и веднага я поболява. Тъй като обаче тялото е живо чрез душата, то болната душа, естествено, прави нездрав целият ни живот. ... Особено ако си припомним, че грехът ни отдалечава от Бога — от Източника на всеки живот, и разстройва отношенията на човека и с природните закони, които действат и в самия него, — то остава само да се чудим, как грешникът още остава жив (след като съгрешава!) ... Такава е милостта Божия, очакващ от нас покаяние и обръщане.”
От някогашната Витезда днес са останали само руини. Но Господ ни е оставил вместо старата къпалня — нова, св. Православна Църква, в която обитават Ангели Небесни, а чрез свещените й тайнства Бог ни изцелява от всяка разслабеност на духа и на тялото. Ако ли обаче паднем, съгрешим, да не се отчайваме, а с упование в бездната на Божието милосърдие да се хвърлим в целителните води на духовната Витезда, тайнството Покаяние, за да получим изцеление!
