5 Неделя на Великия пост
ОТСТЪПЛЕНИЕ И БЛАГОЧЕСТИЕ
“Защото и Син Човечески не дойде, за да Му служат, но
да послужи и даде душата Си откуп за мнозина.“/Марк.10:45/
Миналата Неделя чрез примера на св. Йоан Лествичник Православната Църква ни показа, че истинското християнство се състои в непрестанен стремеж към съвършенство чрез постоянна борба с греховните страсти и похоти.
В днешната Неделя с възпоменанието на преподобна Мария Египетска се убеждаваме,че истинското и дейно покаяние е в състояние да изтрие от Небесните Книги тъжния летопис на всичките ни грехове,колкото големи и тежки да са те. В петата Неделя на Великия пост достигаме до глъбините на покаянието и съкрушението,на умилението и Богопреклонението чрез изчитане на целия Покаен Канон на преп. Андрей Критски и чрез акатистната прослава на Пресвета Богородица. Светата Църква насочва вниманието на верните християни върху дълбочината на греховното падение на човека и висотата на благодатното му издигане.
Паметта на св. подвижница Мария Египетска се чества към края на св. Четиридесетница, защото от телесното и духовното въздържание съпротивителните ни сили срещу греха са отслабнали, духовната ни бран е станала изтощителна. Примерът на великата майка Мария Египетска, ангел в човешка плът, ни насърчава и изпълва с ревност по Христа.
Чрез вникване в мистичните дълбини на чудното,способно да умили и вразуми най-падналия грешник житие на св. Мария Египетска, св. Църква, “пак ни връща в целомъдрено битие и издига към Бога, удържа ни да не изпадаме в отчаяние, ако някога бъдем уловени в мрежите на прегрешението.” Съединила в живота си две противоположности: бездната на греха и висотата на благочестието, св. Мария Египетска показва с подвига си неограничените възможности на човешкото усъвършенстване по пътя към Бога. Съблазнена от юношески години от порока цели 17 години тя прекарва в мерзки беззакония, но по силата на Божията благодат, подобно на заблудена овца, е върната в спасителната кошара на св.Църква Христова.
Загърбила Божиите заповеди, тя помрачава Божия образ в душата си;но чрез Божествения промисъл пак се обновява. Духовното преображение на преподобнат а ни уверява, че всеки може да придобие това, което за човешките възможности е непостижимо. Литургийното свето евангелие ни подготвя за скръбните събития от последните дни на Спасителя. По случай празника Пасха, Той и учениците Му се отправят за Иерусалим. По пътя Иисус им открива какво предстои да се случи с Него.Настъпилото мълчание след това изненадващо разкритие разтърсило сърцата на Неговите ученици е нарушено от двамата братя Иаков и Иоан. Те искат от Иисуса да седнат при Него, единият отдясно,а другият отляво, когато дойде в славата Си.
Вместо безпределна скръб и състрадание към Божествения Учител, Иаков и Иоан ръководени от лични чувства и от лични интереси бързат да изпреварят другите и да си осигурят най-представителните места в бъдещото славно Царство на Сина Божи. Те вярват, че Иисус е истинския Месия, но все още нямат ясна представа за същността на това Царство. Отговорът на неразумните желания е: „Не знаете,какво искате“. Защото влизането в Царството Божие е за кротките и смирени по сърце.
Спасителят утвърждава тази истина със следните думи: „Но между вас няма да бъде тъй: който иска между вас да бъде големец, нека ви бъде слуга; и който иска между вас да бъде пръв, нека бъде на всички роб.”Пример за най-самоотвержено служене и смирение е Сам Господ Иисус Христос:„Защото и Син Човечески не дойде, за да Му служат,но да послужи и даде душата Си откуп за мнозина.”Подвигоположникът ни даде пример на смирение и послушание до смърт Кръстна.Днес честваната преподобна Мария Египетска ни показва до какви висини на духа може да стигне човек, който се смирява, оставя всичко и тръгва след Христа. Св. Теофан Затворник пише: “Виж, каква е била по-рано Мария Египетска и каква е станала тя по-късно! От велика грешница — велика праведница! Господ я призовал, тя станала и тръгнала подире Му! И като тръгнала, вече никога не се върнала обратно. И нас ни призовава Господ, та кой ли не би се отзовал на този Негов милостив призив! Сега остава и да тръгнем, без да се отклоняваме, по пътя извървян от Мария, след изправянето й,за да достигнем до мястото, до което тя най-сетне достигнала, Небесното Царство.
При все че едва ли някой от нас днес е готов да даде буквално същия обет като нея, всички трябва да постъпим като нея — стига да не останем при външната страна на нещата, но да обръщаме внимание върху самия дух и сила на постъпката й. Като се усамотила в пустинята, св. Мария станала чужда на прелестите на земния свят, с това тя станала чужда и на поражданите от тези прелести съблазни и изкушения.
Да молим, св. Мария Египетска да ни даде сили да преминем отвъд Йордан и там да намерим покой! Но да не се укриваме само външно в пустинята, а да носим света в сърцата си! Ако прекрачим в сърцето си отвъд Йордан, душите ни ще намерят покой. Нали така е обещала Пресвета Владичица Богородица на св.Мария Египетска и изпълнила обещанието Си — заради ревността по Христа съживила опустошеното сърце на някогашната прочута блудница и тя станала преславната пустиножителка преподобна Мария! Принесла се в жертва на Бога и Бог я прославил!
Дано и на нас Господ изпрати “отвъдйорданска” благодат, да ни дари чудно покайно съкрушение, очистващ поток от сълзи и по молитвите на преподобна Мария Египетска да ни помилва и спаси! Амин.
“Защото и Син Човечески не дойде, за да Му служат, но
да послужи и даде душата Си откуп за мнозина.“/Марк.10:45/
Миналата Неделя чрез примера на св. Йоан Лествичник Православната Църква ни показа, че истинското християнство се състои в непрестанен стремеж към съвършенство чрез постоянна борба с греховните страсти и похоти.
В днешната Неделя с възпоменанието на преподобна Мария Египетска се убеждаваме,че истинското и дейно покаяние е в състояние да изтрие от Небесните Книги тъжния летопис на всичките ни грехове,колкото големи и тежки да са те. В петата Неделя на Великия пост достигаме до глъбините на покаянието и съкрушението,на умилението и Богопреклонението чрез изчитане на целия Покаен Канон на преп. Андрей Критски и чрез акатистната прослава на Пресвета Богородица. Светата Църква насочва вниманието на верните християни върху дълбочината на греховното падение на човека и висотата на благодатното му издигане.
Паметта на св. подвижница Мария Египетска се чества към края на св. Четиридесетница, защото от телесното и духовното въздържание съпротивителните ни сили срещу греха са отслабнали, духовната ни бран е станала изтощителна. Примерът на великата майка Мария Египетска, ангел в човешка плът, ни насърчава и изпълва с ревност по Христа.
Чрез вникване в мистичните дълбини на чудното,способно да умили и вразуми най-падналия грешник житие на св. Мария Египетска, св. Църква, “пак ни връща в целомъдрено битие и издига към Бога, удържа ни да не изпадаме в отчаяние, ако някога бъдем уловени в мрежите на прегрешението.” Съединила в живота си две противоположности: бездната на греха и висотата на благочестието, св. Мария Египетска показва с подвига си неограничените възможности на човешкото усъвършенстване по пътя към Бога. Съблазнена от юношески години от порока цели 17 години тя прекарва в мерзки беззакония, но по силата на Божията благодат, подобно на заблудена овца, е върната в спасителната кошара на св.Църква Христова.
Загърбила Божиите заповеди, тя помрачава Божия образ в душата си;но чрез Божествения промисъл пак се обновява. Духовното преображение на преподобнат а ни уверява, че всеки може да придобие това, което за човешките възможности е непостижимо. Литургийното свето евангелие ни подготвя за скръбните събития от последните дни на Спасителя. По случай празника Пасха, Той и учениците Му се отправят за Иерусалим. По пътя Иисус им открива какво предстои да се случи с Него.Настъпилото мълчание след това изненадващо разкритие разтърсило сърцата на Неговите ученици е нарушено от двамата братя Иаков и Иоан. Те искат от Иисуса да седнат при Него, единият отдясно,а другият отляво, когато дойде в славата Си.
Вместо безпределна скръб и състрадание към Божествения Учител, Иаков и Иоан ръководени от лични чувства и от лични интереси бързат да изпреварят другите и да си осигурят най-представителните места в бъдещото славно Царство на Сина Божи. Те вярват, че Иисус е истинския Месия, но все още нямат ясна представа за същността на това Царство. Отговорът на неразумните желания е: „Не знаете,какво искате“. Защото влизането в Царството Божие е за кротките и смирени по сърце.
Спасителят утвърждава тази истина със следните думи: „Но между вас няма да бъде тъй: който иска между вас да бъде големец, нека ви бъде слуга; и който иска между вас да бъде пръв, нека бъде на всички роб.”Пример за най-самоотвержено служене и смирение е Сам Господ Иисус Христос:„Защото и Син Човечески не дойде, за да Му служат,но да послужи и даде душата Си откуп за мнозина.”Подвигоположникът ни даде пример на смирение и послушание до смърт Кръстна.Днес честваната преподобна Мария Египетска ни показва до какви висини на духа може да стигне човек, който се смирява, оставя всичко и тръгва след Христа. Св. Теофан Затворник пише: “Виж, каква е била по-рано Мария Египетска и каква е станала тя по-късно! От велика грешница — велика праведница! Господ я призовал, тя станала и тръгнала подире Му! И като тръгнала, вече никога не се върнала обратно. И нас ни призовава Господ, та кой ли не би се отзовал на този Негов милостив призив! Сега остава и да тръгнем, без да се отклоняваме, по пътя извървян от Мария, след изправянето й,за да достигнем до мястото, до което тя най-сетне достигнала, Небесното Царство.
При все че едва ли някой от нас днес е готов да даде буквално същия обет като нея, всички трябва да постъпим като нея — стига да не останем при външната страна на нещата, но да обръщаме внимание върху самия дух и сила на постъпката й. Като се усамотила в пустинята, св. Мария станала чужда на прелестите на земния свят, с това тя станала чужда и на поражданите от тези прелести съблазни и изкушения.
Да молим, св. Мария Египетска да ни даде сили да преминем отвъд Йордан и там да намерим покой! Но да не се укриваме само външно в пустинята, а да носим света в сърцата си! Ако прекрачим в сърцето си отвъд Йордан, душите ни ще намерят покой. Нали така е обещала Пресвета Владичица Богородица на св.Мария Египетска и изпълнила обещанието Си — заради ревността по Христа съживила опустошеното сърце на някогашната прочута блудница и тя станала преславната пустиножителка преподобна Мария! Принесла се в жертва на Бога и Бог я прославил!
Дано и на нас Господ изпрати “отвъдйорданска” благодат, да ни дари чудно покайно съкрушение, очистващ поток от сълзи и по молитвите на преподобна Мария Египетска да ни помилва и спаси! Амин.
