6 Неделя на Великия пост (3)
ТЪРЖЕСТВОТО И СЪЛЗИТЕ НА БОГОЧОВЕКА
“Когато Иисус се приближи, видя града и заплака за него” (Лука 19 : 41)
Безспорно е, че последното влизане на Господ Иисус Христос в Иерусалим е най–тържествения момент в Неговия земен живот. Многохилядно множество народ с празнично настроение и палмови клонки в ръце Го посреща и съпровожда. Вестта за възкресението на Лазар, от предния ден, бързо е обиколила областта и хората с трепет очакват Чудотвореца във великия град.И ето, когато Иисус минава, възседнал осле (Марк11:7), хората постилат дрехите си пред Него (Лука 19: 35-36),а други хвърлят зелени клонки по пътя. (Матей 21:8) Множеството, заедно с децата възглася: “Осана! Благословен Идещият в име Господне, Царят Израилев.” (Иоан 12:13) Радостта е всеобща, тържеството е небивало до сега. Въпреки всичко това, когато Спасителя се приближава и вижда града, заплака за него. (Лука 19:41) Сълзите на Богочовека са следствие от голяма скръб, която е притиснала сърцето Му.
Църквата и днес празнува Христовото влизане в Иерусалим. Това велико събитие и сега поражда в нашите души радостни чувства. Храмовете в този ден са изпълнени до краен предел. Хиляди са тези от нас, които честват своя имен ден и желаят да се докоснат до Спасителя посредством църковното богослужение.
Извършваме дори и спомена за палмовите клончета, заменени у нас с върбови, защото те най-рано възкръсват от зимния си сън, символизирайки победата на живота над смъртта. Всичко това е полезно и спасително, помага за засилване на вярата, за облагородяване на сърцата, за възвисяване и усъвършенствуване на човешкия дух. Но за да постигнем истински тази върховна цел е необходимо да си спомним за сълзите на Господ Иисус Христос, пролени неудържимо в най–тържествения миг от земния Му живот.
Не може да не се запитаме, къде е причината за тази скръб и което е още по-важно, дали тези сълзи не се проливат и днес? Дали тази мъка не засенчва светлия лик на Спасителя и в този паметен момент? Божият Син няколко години ходи по Палестинската земя и проповядва Своето боговдъхновено учение. Той, изобличаваше, правеше чудеса,молеше и убеждаваше хората да се отрекат от порочния живот. Тези, които слушаха словото Му, въздишаха и плачеха,но отдалечавайки се от Него, продължаваха да вършат беззакония. Покварата в душите им бе много силна и това обяснява поведението им в днешния тържествен ден и три дни по-късно, когато същите хора, с безумни проклятия и злоба отведоха “своя цар” на съд и разпятие. Именно тази жестокост,тази престъпна наклонност,тази нечовешка злоба в хората, несъмнено е предизвикала сълзите на Спасителя. Той дойде да спаси израйлевите синове, но те не го послушаха. Сега Той знаеше какво ще се случи на Иерусалим.
Виждаше ужасната съдба на града и просълзен промълви: “Да беше и ти узнал поне в този твой ден,какво служи за твой мир! Но сега това е скрито за очите ти, понеже ще настанат за тебе дни, и враговете ти ще те обиколят с окопи и ще те окръжат, и ще те стеснят отвред, и ще съсипят тебе и децата ти в тебе и няма да оставят в тебе камък на камък,понеже ти не узна времето, когато беше посетен” (Лука 19: 42 - 44). Христос видя тежката съдба на Иерусалим. Той знаеше каква е духовната поквара на жителите на този град и как жестоко те преследваха своите пророци и проповедници на истината.
Небесното правосъдие е безпристрастно. Великият град е разрушен до основи от римския император Адриан в 131г., евреите, които не загиват при превземането на града, са прогонени и върху развалините му е създадена римска колония наречена Елия Капитолийска. Областта Юдея е наречена от Рим – Палестинска Сирия.Всички ние, които днес се наричаме християни и сме възприели благото учение на Христовата вяра и любов, трябва да помним сълзите на Господ Иисус в този тържествен ден. Трябва да потърсим в себе си покварата, заради която и днес Спасителя е натъжен. Ние знаем, че Той не иска нашата смърт,но низостта и заспалата съвест у нас може би надминава моралния облик в еврейското общество от ония дни. Очевидно е, че Богочовека Иисус скърби за нас и ни призовава към покаяние, за да избегнем страшната участ постигнала богоизбрания еврейски народ.
В нашето общество, за съжаление, волно или неволно се поставя на заден план Христовото учение. С лека ръка се изоставят църковните традиции и християнските добродетели. Семейното огнище е застрашено от “модерни” начини на съжителство и мнозина го отричат. Голяма част от власт имащите и силните на деня са заразени от отровата на парите и корупцията. Интелигентните хора сякаш са заспали своя “зимен” духовен сън.
Пипалата на мрака се опитват да завладеят чрез различни съблазни младите хора и децата.Всичко това не може да не наскърбява великия Учител, Който чрез Своя дух и кръвта Си пося семето на мира, на любовта и братството, на християнската етика и милосърдието. Той не желае да вижда как се погазва благодатното семе и се заменя със семето на злото от което се раждат ужасните събития в нашия живот.За щастие, тези Божествени сълзи се отразяват благодатно върху всички боголюбиви сърца, способни да забележат тъмният облак, който се спуска върху нашето общество и най-вече засяга младите и неукрепнали люде. Истината е, че картината на нашия живот още не е довършена, но е започната.
Ако ние не се погрижим за душите си и тяхното духовно израстване, то сатаната ще изпъкне на нейния фон. Несъмнено, той ехидно потрива ръце и ловко поставя своите мрежи. Плодовете на злото очевидно са започнали да зреят. На тази поднебесна сила ние можем да се противопоставим чрез делата на нашата вяра и любов. Можем да принесем плодове на покаяние.
Трябва да се вслушаме в спасителния зов на Църквата и да застанем твърдо,не със страх, а с вяра и надежда срещу пагубните пороци и страсти. Трябва заедно да се изправим въоръжени с Христовия дух и евангелското слово,за да опазим светлия лик на правдата, да разпалим и засилим блясъка на нравствената чистота.Имайки всичко това предвид, като искаме да спасим душите си, трябва да направим една много важна стъпка, за да съединим нашите покайни сълзи с Божествените сълзи на Спасителя, пролети пред вратите на Иерусалим. Необходимо е да предизвикаме у нас разкаяние, за да заслужим Христовата милост. Мъката, която бе обхванала сърцето на Господ Иисус при влизането в светия град, трябва да ни събуди духовно.
Трябва да извади от сърцата ни всички зловредни и греховни помисли, за да можем истински да се зарадваме на днешния тържествен ден. Нека да засилим нашата вяра и любов към великия Спасител и Благодетел, Който може от нашата сърдечна скръб да ни създаде истинска и трайна радост. Трябва да сме уверени, че ако сълзите на Богочовека, предизвикат през настъпващата велика седмица, нашите покайни сълзи, ние непременно ще почувстваме истинска и светла радост в деня на сияйното Христово Възкресение. По този начин, само след истинското покаяние идва чистата радост на духовното веселие, което Господ ни подарява, за да славим името Му во-веки веков. Амин.
“Когато Иисус се приближи, видя града и заплака за него” (Лука 19 : 41)
Безспорно е, че последното влизане на Господ Иисус Христос в Иерусалим е най–тържествения момент в Неговия земен живот. Многохилядно множество народ с празнично настроение и палмови клонки в ръце Го посреща и съпровожда. Вестта за възкресението на Лазар, от предния ден, бързо е обиколила областта и хората с трепет очакват Чудотвореца във великия град.И ето, когато Иисус минава, възседнал осле (Марк11:7), хората постилат дрехите си пред Него (Лука 19: 35-36),а други хвърлят зелени клонки по пътя. (Матей 21:8) Множеството, заедно с децата възглася: “Осана! Благословен Идещият в име Господне, Царят Израилев.” (Иоан 12:13) Радостта е всеобща, тържеството е небивало до сега. Въпреки всичко това, когато Спасителя се приближава и вижда града, заплака за него. (Лука 19:41) Сълзите на Богочовека са следствие от голяма скръб, която е притиснала сърцето Му.
Църквата и днес празнува Христовото влизане в Иерусалим. Това велико събитие и сега поражда в нашите души радостни чувства. Храмовете в този ден са изпълнени до краен предел. Хиляди са тези от нас, които честват своя имен ден и желаят да се докоснат до Спасителя посредством църковното богослужение.
Извършваме дори и спомена за палмовите клончета, заменени у нас с върбови, защото те най-рано възкръсват от зимния си сън, символизирайки победата на живота над смъртта. Всичко това е полезно и спасително, помага за засилване на вярата, за облагородяване на сърцата, за възвисяване и усъвършенствуване на човешкия дух. Но за да постигнем истински тази върховна цел е необходимо да си спомним за сълзите на Господ Иисус Христос, пролени неудържимо в най–тържествения миг от земния Му живот.
Не може да не се запитаме, къде е причината за тази скръб и което е още по-важно, дали тези сълзи не се проливат и днес? Дали тази мъка не засенчва светлия лик на Спасителя и в този паметен момент? Божият Син няколко години ходи по Палестинската земя и проповядва Своето боговдъхновено учение. Той, изобличаваше, правеше чудеса,молеше и убеждаваше хората да се отрекат от порочния живот. Тези, които слушаха словото Му, въздишаха и плачеха,но отдалечавайки се от Него, продължаваха да вършат беззакония. Покварата в душите им бе много силна и това обяснява поведението им в днешния тържествен ден и три дни по-късно, когато същите хора, с безумни проклятия и злоба отведоха “своя цар” на съд и разпятие. Именно тази жестокост,тази престъпна наклонност,тази нечовешка злоба в хората, несъмнено е предизвикала сълзите на Спасителя. Той дойде да спаси израйлевите синове, но те не го послушаха. Сега Той знаеше какво ще се случи на Иерусалим.
Виждаше ужасната съдба на града и просълзен промълви: “Да беше и ти узнал поне в този твой ден,какво служи за твой мир! Но сега това е скрито за очите ти, понеже ще настанат за тебе дни, и враговете ти ще те обиколят с окопи и ще те окръжат, и ще те стеснят отвред, и ще съсипят тебе и децата ти в тебе и няма да оставят в тебе камък на камък,понеже ти не узна времето, когато беше посетен” (Лука 19: 42 - 44). Христос видя тежката съдба на Иерусалим. Той знаеше каква е духовната поквара на жителите на този град и как жестоко те преследваха своите пророци и проповедници на истината.
Небесното правосъдие е безпристрастно. Великият град е разрушен до основи от римския император Адриан в 131г., евреите, които не загиват при превземането на града, са прогонени и върху развалините му е създадена римска колония наречена Елия Капитолийска. Областта Юдея е наречена от Рим – Палестинска Сирия.Всички ние, които днес се наричаме християни и сме възприели благото учение на Христовата вяра и любов, трябва да помним сълзите на Господ Иисус в този тържествен ден. Трябва да потърсим в себе си покварата, заради която и днес Спасителя е натъжен. Ние знаем, че Той не иска нашата смърт,но низостта и заспалата съвест у нас може би надминава моралния облик в еврейското общество от ония дни. Очевидно е, че Богочовека Иисус скърби за нас и ни призовава към покаяние, за да избегнем страшната участ постигнала богоизбрания еврейски народ.
В нашето общество, за съжаление, волно или неволно се поставя на заден план Христовото учение. С лека ръка се изоставят църковните традиции и християнските добродетели. Семейното огнище е застрашено от “модерни” начини на съжителство и мнозина го отричат. Голяма част от власт имащите и силните на деня са заразени от отровата на парите и корупцията. Интелигентните хора сякаш са заспали своя “зимен” духовен сън.
Пипалата на мрака се опитват да завладеят чрез различни съблазни младите хора и децата.Всичко това не може да не наскърбява великия Учител, Който чрез Своя дух и кръвта Си пося семето на мира, на любовта и братството, на християнската етика и милосърдието. Той не желае да вижда как се погазва благодатното семе и се заменя със семето на злото от което се раждат ужасните събития в нашия живот.За щастие, тези Божествени сълзи се отразяват благодатно върху всички боголюбиви сърца, способни да забележат тъмният облак, който се спуска върху нашето общество и най-вече засяга младите и неукрепнали люде. Истината е, че картината на нашия живот още не е довършена, но е започната.
Ако ние не се погрижим за душите си и тяхното духовно израстване, то сатаната ще изпъкне на нейния фон. Несъмнено, той ехидно потрива ръце и ловко поставя своите мрежи. Плодовете на злото очевидно са започнали да зреят. На тази поднебесна сила ние можем да се противопоставим чрез делата на нашата вяра и любов. Можем да принесем плодове на покаяние.
Трябва да се вслушаме в спасителния зов на Църквата и да застанем твърдо,не със страх, а с вяра и надежда срещу пагубните пороци и страсти. Трябва заедно да се изправим въоръжени с Христовия дух и евангелското слово,за да опазим светлия лик на правдата, да разпалим и засилим блясъка на нравствената чистота.Имайки всичко това предвид, като искаме да спасим душите си, трябва да направим една много важна стъпка, за да съединим нашите покайни сълзи с Божествените сълзи на Спасителя, пролети пред вратите на Иерусалим. Необходимо е да предизвикаме у нас разкаяние, за да заслужим Христовата милост. Мъката, която бе обхванала сърцето на Господ Иисус при влизането в светия град, трябва да ни събуди духовно.
Трябва да извади от сърцата ни всички зловредни и греховни помисли, за да можем истински да се зарадваме на днешния тържествен ден. Нека да засилим нашата вяра и любов към великия Спасител и Благодетел, Който може от нашата сърдечна скръб да ни създаде истинска и трайна радост. Трябва да сме уверени, че ако сълзите на Богочовека, предизвикат през настъпващата велика седмица, нашите покайни сълзи, ние непременно ще почувстваме истинска и светла радост в деня на сияйното Христово Възкресение. По този начин, само след истинското покаяние идва чистата радост на духовното веселие, което Господ ни подарява, за да славим името Му во-веки веков. Амин.
