Евангелско четиво. Гадаринският бесноват (Лука 8:26-39)
                                                 
БЕСНОВАТОСТ И МАГЬОСНИЧЕСТВО


Иисус го попита и рече: как ти е името?
Той рече: легион; защото много бесове бяха влезли в него. (Лука 8:30)

Благочестиви православни християни,

В днешната неделя – неделя шеста след неделята подир Въздвижение, Евангелското литургийно четиво повествува как Иисус Христос изгонил хилядите демони от един бесноват човек. Този разказ повдига въпроса за бесноватостта. Сега ще видим какво е това бесноватост, от какво се причинява тя и с какви средства може да се излекува. Това са много важни въпроси, защото днес бесноватостта е придобила лавинообразен характер.

Бесноватостта е пълно или частично завладяване на човека от тъмната сила на демоните. При така наречената „обсебеност" демоните, по Божие наказание или допущение, влизат вътре в човека и управляват неговия телесен и душевен (психически) живот. При този вид бесноватост обсебените не разполагат със себе си и са нравствено неотговорни и невменяеми. Тях ги наричаме „психично болни" или „луди".

Има и втори вид бесноватост –  когато човек доброволно се предаде на дявола и във всичко изпълнява неговата воля. В този случай той носи своята отговорност. При тази бесноватост демоните действат извън човека, но това не е пречка те да упражняват цялата си пагубна власт и сила над своята жертва, която – волно или неволно, съзнателно или не – е като послушен робот в ръцете им. Към този вид бесноватост можем да отнесем всички видове магьосничество, ересите и сектите, войнстващото безбожие (богоборството), неразкаяното и безстрашно грешене срещу целия Божий закон...
Тези видове бесноватост ни посочват до известна степен и причините за нейното възникване и разпространение, достигнало днес епидемични размери. Тези причини също са две: първата е основната, съществената –  и това е отсъствието на православна вяра и благочестие, а втората е следствие и закономерен резултат от първата –  и това е пълната отдаденост на греха.

Когато човек няма православна вяра и благочестие, той се отваря за бесовете. Душата му е като разграден двор, като къща без покрив, и демоните имат свободен достъп до нея. Сега нека видим какво става с една такава душа или, с други думи, нека посочим някои от следствените причини за бесноватостта.

Да започнем от магьосничеството с всички негови видове така, както ги подрежда преподобният Никодим Светогорец: астрология (тук спадат хороскопите и зодиите), гадаене (на ръка, на кафе и прочие), чародейството (или както го наричат някои: „черна" или „бяла" магия), баене (тук можем да отнесем и екстрасенсите), заклинание, отровителство, облакогонство, талисмани и други. Съвременното магьосничество обхваща широк спектър от окултни прояви и тук отнасяме екстрасензорните явления, спиритизма, неидентифицираните летящи обекти, полтъргайстите, рокмузиката, разните видове източни бойни изкуства, йогизма и прочие, и прочие.

Магьосничеството е опит да се замени Бога с дявола, да се отхвърли Божията помощ за сметка на някаква помощ, която човек получава от дявола. Но какво добро и каква помощ от дявола може да има? Иисус Христос нарича дявола човекоубиец, лъжец и баща на лъжата (Йоан 8:44). Наистина какво добро и каква помощ от един човекоубиец и измамник?

Ересите и сектите, безбожието, порочният живот също са развъдници на бесноватост, но сега ние няма да говорим за това, а ще се спрем на средствата за избавяне от бесноватостта, от това тиранично насилие на дявола над човека.

Първо, нужно е обръщане в православната вяра (или завръщане в нея), влизане в Православната Църква и започване на нов живот в Христа Иисуса, начевайки с Покаянието и Изповедта, и редовното причастяване. Ако бесноватият е невменяем, това правят вместо него неговите близки. Апостол Павел пише: „А без вяра не е възможно да се угоди Богу” (Евр. 11:6).


Второ, страдащият от демони трябва решително да се откаже от ония свои дела и действия, които са му причинили това зло. Ако е ходил при магьосници и врачки, да престане да ходи при тях; ако е бил в еретическо (сектантско) сборище, незабавно да го напусне; ако е вършил тежки, смъртни грехове, да се разкае... Оптинският старец свети Макарий пише: „При врачки и при баячки никога не ходи, защото всички те са Божии врагове. По-добре е да се съгласиш да умреш телом в сегашния живот от болест или от каквито и да било тежки и скръбни обстоятелства, отколкото да отидеш при такива хора и като получиш за кратко време някакво телесно облекчение, да умъртвиш душата си за бъдещия живот и да получиш вечно осъждане.”

Трето, болният трябва често да призовава името Христово, молейки се от сърце с Иисусовата молитва: ГОСПОДИ ИИСУСЕ ХРИСТЕ, СИНЕ БОЖИЙ, ПОМИЛВАЙ МЕ ГРЕШНИЯ (ГРЕШНАТА)!, а така също и по-често да употребява светия кръст, да приема на гладно Богоявленска светена вода и aнафора, да чете всеки ден светото Евангелие, псалом 90, акатиста на свети архангел Михаил, на свети мъченик Трифон...
  
Братя и сестри,

Мнозина страдащи от магии и други дяволски нападения мислят, че е достатъчно да отидат при свещеника да им прочете така наречените „Киприянови молитви" и всичко вече ще е наред. Но това не е достатъчно, това е все едно да лекуваш раково заболяване с аспирин. Тази работа – с бесовете, е далеч по-сериозна. Нужна е силна вяра, благочестие, търпение, смирение, Покаяние и Изповед, Причастие, с които дано Бог удостои всички ни за вечен живот. Амин.

Източник: www.plovdivskamitropolia.bg