БОГОРОДИЧНИЯ ПОСТ
Освен празничните дни светата Православна Църква е определила и време за пост. Това време на поста е за по-усърдна молитва и по-дълбоко покаяние. Обръщайки се към Новия Завет, ние виждаме, че Сам Господ Иисус Христос с примера Си осветил 40-дневния пост. Дал ни е и пряка заповед за пост, като е искал да ни предпази от лицемерния пост. В проповедта Си на планината Спасителят казва: “Кога постите, не бивайте намръщени като лицемерците; защото те си правят лицата мрачни, за да се покажат пред човеците, че постят. Истина ви казвам, те получават своята награда. А ти, кога постиш, помажи главата си и умий лицето си, та да се покажеш, че постиш не пред човеците, но пред твоя Отец, Който е на тайно; и твоят Отец, Който вижда в скришно, ще ти въздаде наяве” (Мат. 6:16-17).
Също така Той изтъква поста като средство на нашата любов и благодарност към Него с думите: “Нима могат сватбарите да тъгуват, докле е с тях младоженецът? Но ще дойдат дни, когато ще им отнемат младоженеца, и тогава ще постят” (Мат. 9:15).
За вярващите хора постът е избрано от Църквата време за духовен подвиг. Постим за да можем с по-голям успех духовно да се подвизаваме, молитвата ни да бъде по-съсредоточена и дълбока, размисълът ни за временни и вечни неща да бъде по-трезвен. Постим за да се смиряваме и да бъдем снизходителни, кротки, търпеливи, да помагаме на ближните в техните духовни, морални, социални и материални нужди. Постът предразполага към послушание и смирение,укротява плътта и уякчава свободната воля, възбужда и подържа чувството на съкрушение за греховете.
Православната Църква е определила през годината следните по-продължителни пости: Велик, Петров, Богородичен и Рождествен. В настоящия момент ние се намираме в навечерието на Богородичния пост. Този пост е установен в чест на Успение Богородично – най-големият Богородичен празник за православните християни. Постът има строг характер, което се обяснява с голямата любов и почит, която се отдава към Света Богородица.
Подготовката за празника Успение Богородично трае от 1 до 14 август, а самият празник е на 15 август. Историческите данни сочат, че Богородичният пост е въведен сравнително късно, имайки предвид другите три поста. Според някои автори в началото постът бил разделен на две – първо християните постили за празника Преображение Господне, който предшества празника Успение на Пресветата Майка. Този първи пост продължавал пет дни – от 1 до 5 август.
На празник Преображение Господне се разрешавало месо. По сведения на свети Атанасий Велики, императорът Лъв Философ забранил приемането на месо на Преображение Господне и свързал двата поста, като утвърдил на празника Преображение да се приема само риба. Празникът Успение Богородично се появил най-напред на Изток, по исторически данни - в Палестина, началото на V век, а празнуването му на 15 август по цялата Византийска империя било въведено със заповед от император Маврикий (582-682).
Малко по-късно започнали да го празнуват и на Запад.
С течение на времето денят за прослава Успението на Пресветата Майка на нашия Господ се превърнал в най-големия Богородичен празник. По отношение как трябва да постим Богородичния пост е същият като Великия, но не като през първата и последната седмица от него. Забранена е употребата на месо, млечни продукти, яйца и риба. Може да се употребява растителна храна с олио. На празника Преображение Господне се разрешава риба, дори ако се случи в сряда и петък.
Същото се отнася и за празникът Успение Богородично. Това е за телесния пост, но да не забравяме другото, което най-същественото: подготовката на душата. Мнозина от нас ще пристъпят да приемат светото Причастие. Нека да сторим това с пълното съзнание, че това не е един акт на временно благочестие, а чрез приемането на Живия Христос в нашите души и тела, ние трябва винаги да пребъдваме в общение с Него. “Истина, истина ви казвам – казва Спасителят – ако не ядете плътта на Сина Човечески и не пиете кръвта Му, не ще имате в себе си живот. Който яде Моята плът и пие Моята кръв, има живот вечен, и Аз ще го възкреся в последния ден. Защото плътта Ми е наистина храна, и кръвта Ми е наистина питие. Който яде Моята плът и пие Моята кръв, пребъдва в Мене и Аз в него” (Иоан 6:53-56).
Затова да се изпълним с добри и възвишени мисли, с чисти и святи чувства, с благородни и достойни желания, намерения и решения. Да се стараем чрез поста да бъдем участници на Господнята трапеза, а чрез покаянието и изповедта да се вдъхновим от искреното желание да имаме радостта на вярата и силата на спасението. Тогава и празникът Успение на Пресвета Богородица ще ни донесе истинска и божествена радост. Амин!
Също така Той изтъква поста като средство на нашата любов и благодарност към Него с думите: “Нима могат сватбарите да тъгуват, докле е с тях младоженецът? Но ще дойдат дни, когато ще им отнемат младоженеца, и тогава ще постят” (Мат. 9:15).
За вярващите хора постът е избрано от Църквата време за духовен подвиг. Постим за да можем с по-голям успех духовно да се подвизаваме, молитвата ни да бъде по-съсредоточена и дълбока, размисълът ни за временни и вечни неща да бъде по-трезвен. Постим за да се смиряваме и да бъдем снизходителни, кротки, търпеливи, да помагаме на ближните в техните духовни, морални, социални и материални нужди. Постът предразполага към послушание и смирение,укротява плътта и уякчава свободната воля, възбужда и подържа чувството на съкрушение за греховете.
Православната Църква е определила през годината следните по-продължителни пости: Велик, Петров, Богородичен и Рождествен. В настоящия момент ние се намираме в навечерието на Богородичния пост. Този пост е установен в чест на Успение Богородично – най-големият Богородичен празник за православните християни. Постът има строг характер, което се обяснява с голямата любов и почит, която се отдава към Света Богородица.
Подготовката за празника Успение Богородично трае от 1 до 14 август, а самият празник е на 15 август. Историческите данни сочат, че Богородичният пост е въведен сравнително късно, имайки предвид другите три поста. Според някои автори в началото постът бил разделен на две – първо християните постили за празника Преображение Господне, който предшества празника Успение на Пресветата Майка. Този първи пост продължавал пет дни – от 1 до 5 август.
На празник Преображение Господне се разрешавало месо. По сведения на свети Атанасий Велики, императорът Лъв Философ забранил приемането на месо на Преображение Господне и свързал двата поста, като утвърдил на празника Преображение да се приема само риба. Празникът Успение Богородично се появил най-напред на Изток, по исторически данни - в Палестина, началото на V век, а празнуването му на 15 август по цялата Византийска империя било въведено със заповед от император Маврикий (582-682).
Малко по-късно започнали да го празнуват и на Запад.
С течение на времето денят за прослава Успението на Пресветата Майка на нашия Господ се превърнал в най-големия Богородичен празник. По отношение как трябва да постим Богородичния пост е същият като Великия, но не като през първата и последната седмица от него. Забранена е употребата на месо, млечни продукти, яйца и риба. Може да се употребява растителна храна с олио. На празника Преображение Господне се разрешава риба, дори ако се случи в сряда и петък.
Същото се отнася и за празникът Успение Богородично. Това е за телесния пост, но да не забравяме другото, което най-същественото: подготовката на душата. Мнозина от нас ще пристъпят да приемат светото Причастие. Нека да сторим това с пълното съзнание, че това не е един акт на временно благочестие, а чрез приемането на Живия Христос в нашите души и тела, ние трябва винаги да пребъдваме в общение с Него. “Истина, истина ви казвам – казва Спасителят – ако не ядете плътта на Сина Човечески и не пиете кръвта Му, не ще имате в себе си живот. Който яде Моята плът и пие Моята кръв, има живот вечен, и Аз ще го възкреся в последния ден. Защото плътта Ми е наистина храна, и кръвта Ми е наистина питие. Който яде Моята плът и пие Моята кръв, пребъдва в Мене и Аз в него” (Иоан 6:53-56).
Затова да се изпълним с добри и възвишени мисли, с чисти и святи чувства, с благородни и достойни желания, намерения и решения. Да се стараем чрез поста да бъдем участници на Господнята трапеза, а чрез покаянието и изповедта да се вдъхновим от искреното желание да имаме радостта на вярата и силата на спасението. Тогава и празникът Успение на Пресвета Богородица ще ни донесе истинска и божествена радост. Амин!
