Тази кратка и проста молитва заема важно място през цялото великопостно богослужение. В нея се изброяват отрицателни и положителни елементи на покаянието и се определят нашите индивидуални подвизи. Целта на тези подвизи е да се освободим от основен недъг, който възпрепятства обръщането ни към Бога.

Главният недъг е леността, безделието, нехайството, небрежността.

Това е пасивността на цялото ни същество, която ни тегли винаги надолу и ни убеждава в невъзможността да променим нещо. Дълбоко вкорененият цинизъм в нас при всеки духовен призив пита „защо”? Той е корена на всички грехове и отравя духовната енергия в самите й източници. Благодарение на него през целия си живот пропиляваме дадените ни духовни сили.Плодът на безделието е унинието. То крие най-голяма опасност за душата.

Човек изпаднал в униние е лишен от възможност да види нещо добро и положително. За него всичко се свежда до отрицание и песимизъм. Това е наистина дяволска власт, тъй като дявола преди всичко е лъжец. Той лъже човека за Бога, за света,изпълва живота с тъма и отрицание. Унинието е самоубийство на душата. Безделието, леността и унинието пораждат любовта към властта.

Леността и унинието извращава отношението ни към живота и го лишава от смисъл. Любовта към властта променя отношението и към хората. Ако човек не се стреми към вечни ценности, той неизбежно ще стане егоцентричен и всички други същества ще бъдат средства за удовлетворяване на неговите желания. Ако Бог не е Господ и Владика на моя живот, ще се превърна в център на моя собствен свят и ще разглеждам всичко от гледна точка на моите желания и съждения. Любовта към властта не винаги подбужда към командване и властване на другите хора.

То може да се изрази в равнодушие, презрение, отсъствие на интерес, внимание и уважение към хората. Духът на безделието и безнадеждността в този случай е насочен към другите и духовното самоубийство тук се съединява с духовно убийство.

Празнословието крие не по-малка опасност за душата. Сред всички създадени от Бога твари само човека има дара на речта.

Светите Отци виждат в това „отпечатък” на Образа Божий в човека, защото Самият Бог ни е явен като Слово /Йн:1-1/. Този висш дар, обаче може да крие опасност и да стане средство за падение, самоунищожение, лъжа и грях.

Словото спасява и убива, вдъхновява и поразява. Правдата се изразява със слово, но и дяволската лъжа ползва слово. Когато то се отклонява от своята божествена природа, става празно. То подкрепя духа на безделието, унинието, любовта към властта и живота се превръща в ад. Тогава словото става подвластно на греха. Покаянието, следователно,е насочено срещу тези четири проявления на греха. Това е препятствие, което трябва да бъде отстранено.

Но само Бог може да направи това. Затова първата част на тази великопостна молитва е вик от глъбините на безпомощната човешка душа. След това молитвата преминава към положителни цели на покаянието. Те също са четири. Целомъдрие!

Ако не придаваме на тази дума едностранчиво значение, както това обикновено става, тя трябва да се разбира в смисъл на положителната противоположност на духа на безделието. Безделието преди всичко означава разсеяност, ограниченост на мнението, невъзможност да се видят нещата такива, каквито са, в тяхната цялост.

Ако обикновено целомъдрието се счита добродетел противоположна на разврата, това е така благодарение на това, че повредата на нашето съществуване не се изразява никъде в такава пълнота, както в разврата, в отчуждаване живота на тялото от живота на духа, от духовния контрол.


Христос възстанови у нас нашата цялост, истинската йерархия на ценностите, като ни доведе обратно при Бога. Първият чудесен плод на тази цялост или целомъдрие е смирението. Това е победа на правдата в самите нас, унищожение на лъжата, в която обикновено живеем. Само смирените живеят в правдата,виждат и приемат нещата такива, каквито са и благодарение на това виждат Божието величие, доброта и любов към всички. Затова е казано, че Бог на смирените дава благодат и се противи на горделиви. След целомъдрието и смирението идва търпението и като венец на всичко – любовта, която може да бъде дадена само от Бога.