На 1 ноември, денят на св. Йоан Рилски по стар стил, е празникът на Народните будители. Цялата наша наистина културна и наистина родолюбива общественост ще почете паметта на хилядите знайни и незнайни българи, отдали живот и сили за род и отечество. Заедно с празника на всички български светии празникът на Будителите е другата колона, върху която се крепи арката на българската духовност. През тази арка трябва да мине всеки истински родолюбец, за да се поклони пред делата и подвизите на онези, които не пожалиха себе си заради България.

Колко чужди и непонятни са днес тяхната вяра, тяхната всеотдайност и техният идеализъм за повечето от нас, прагматичните и себичните чеда на отиващия си двайсети век. Как стана така, че между тях и нас зейна такава дълбока духовна пропаст?

Как възвишените идеали на нашите предци се изродиха в студената пресметливост и цинизма, настанили се в душите ни?

Вярата – ето отговорът на въпроса. Вярата и нейният антипод безверието. Всички те, Будителите народни – и духовници, и миряни, – бяха хора на вярата. Тя сгряваше и осмисляше делата им, тя им беше опора и двигател, тя беше за тях извор на сили и вдъхновение – вярата и съдържащата се в нея надежда и любов. Само човек с озарена от вярата душа може да свети и да бъде пътеводна звезда, да води и да буди заспалите съвести и чувства. Само той може да се посвети на другите и по примера на своя Господ Иисус Христос дори да се пожертва за тях.

А безверникът е егоист. Защото сланата на неверието погубва кълновете на светлите и чисти пориви, а в опустошената душа на безверника остават само голите клони и тръните на алчността и себелюбието.

Колко са ни нужни днес будители! Как ни липсва светлината на техния безкористен и свят живот! Колко са глухи дните ни без камбанния кънтеж на техните завети!

Заглъхнал ли е той завинаги? Не!

Той звучи, макар и отдалеч, все така ясно и призивно. Ала ние не го чуваме, защото сме увлечени в бясна надпревара по измамните пътеки на земното благополучие или сме улисани в жалката борба за оцеляване. Гласът на Будителите извира и ехти от недрата на родната българска земя, но ние сме погълнати от нелепите си дрязги и чуваме само собствените си крясъци.

Нека поспрем. Да помълчим. Да си спомним за Народните будители – хилядите светли синове и дъщери на майка България. И спомняйки си за тях, дано чуем гласовете им в сърцата си; дано те събудят доброто и светлото, което дреме в нас. Дано ни вдъхнат сили да последваме примера им.