ДА СЕ ЗАВЪРНЕМ В БАЩИНИЯ ДОМ

Завърши втората подготвителна седмица към Великия пост – с Неделята на блудния син. Неделята е наречена така, защото на литургията се чете едноименната евангелска притча. В нея с непостижима дълбочина и убедителност Иисус Христос разкрива процесите, които стават в душата на човека, когато той се отдалечава от Бога, живее без Него в леност и пороци, погубва младостта и дарбите си, опомня се и разкаян се връща у дома, при чакащия го и готов да прости баща.

“Един баща – разказва Спасителят – имаше двама сина” (Лука 15:11). От тези думи става ясно, че и двамата живели заедно в дома на баща си и имали всичко, за да бъдат доволни и щастливи. Но по-малкият син, който търсел свобода и пълна независимост, решил да напусне бащиния дом.

Той поискал и получил от добрия си баща своя дял от имота – и “не след много дни..., като събра всичко, отиде в далечна страна и там прахоса имота си, като живееше разпътно”. Заслепен от жажда за напълно самостоятелен живот, живот без всякакви норми и изисквания, по-младият син “събрал всичко”, т.е. своите сили, дарби и способности, и заживял в “далечната страна” на греха, заживял без Бога. В Притчата ясно е указано, че Бог, нашият добър Баща, дава на човека пълна свобода на избор – той може да остане в бащиния дом на вярата, доброто и любовта, но може и да го напусне, когато пожелае. И по-малкият син избрал втория път: отишъл в далечната страна и прахосал имота си, като заживял разпътно; отдал се на различни грехове и наслади, станал порочен човек, изхабил се духовно и емоционално; умът му се помрачил, съвестта замлъкнала, волята отпаднала; струвало му се, че няма нищо по-блажено от това да живее далече от дома, да няма задължения към никого и да не спазва никакви изисквания...

Но сладостите на греха винаги са краткотрайни. Младежът “разпилял всичко”, което получил от баща си. От юношеската му невинност, чистота и благородство не останало нищо. Душата му оголяла. Той се превърнал в един опустошен и преждевременно състарен човек. На всичко отгоре в онази страна настанал голям глад и по-малкият син изпаднал в крайна нужда, та станал свинар. “И бе петимен – разказва Христос – да напълни корема си с рожкови, що свините ядяха, но никой не му даваше”. Щастливият и богат някога младеж започнал да гладува – това е неизбежният глад на всяка душа, отдалечила се от Бога и бродеща в страната на греха. Колко време продължила тази агония, Спасителят не уточнява. В един миг на прозрение младежът си спомнил бащиния дом, уюта, изобилието и топлотата му. И той взел единственото вярно и спасително решение: “Ще стана и ще отида при баща си”. И се запътил блудният син към бащиния дом.

“И когато беше още далече – разказва Иисус Христос, – видя го баща му и му домиля; и като се затече, хвърли се на шията му и го обцелува”. А синът дрипав и бос, потънал в бащините обятия и през сълзи едва проговорил: “Татко, съгреших против небето и пред тебе и не съм вече достоен да се нарека твой син”...

Краят на притчата е известен. Завръщането на блудния син било отпразнувано с голяма радост – радостта, която става на небето, когато един гершник се кае и се връща при Бога. Недоволството на по-големия син сега няма да коментираме – то е тема за друга проповед. Бих искал внимателно да вникнем в съдържанието на тази забележителна притча. Всеки един от нас, в различна степен, има нещо от евангелския блуден син в себе си. Често ние грешим и се отдалечаваме от Бога, без да си даваме сметка колко пагубно може да бъде това за нас. Нека обаче да не чакаме да изпаднем в крайна нужда и да стигнем дотам, че да станем “свинари”. Нека бързо да се опомним и да се върнем в “бащиния дом”, където е Божият Дух, светлината, истината и доброто.

Свещ. Александър Лашков