Неделя пред Рождество Христово
РОДОСЛОВИЕТО НА ЖИВОТА
“Книга за живота на Иисуса Христа, Син Давидов, Син Авраамов.” ( Мат.1:1 )
Още малко време остава до деня в кой ще честваме великия християнски празник – Рождество Христово.Църквата постепенно ни въвежда в атмосферата на този празник. Вече няколко седмици християните спазват Коледния пост. Мнозина са тези, които са се изповядали и причастили. В богослужението слушаме църковната песен: “Христос се ражда, славете Го; Христос слиза от небесата, посрещнете Го!” В неделния ден преди този голям празник ни се предлага текст от Евангелието на евангелист Матей, който ни запознава с родословното дърво на нашия Господ Иисус Христос.
Апостол и евангелист Матей написал своето Евангелие за ония юдей, които ставали християни. Имайки предвид читателите,той се връща назад във времето и минавайки през цар Давид стига до патриарха Авраам за да може, опирайки се на старозаветните пророци, да докаже че Иисус Христос, по плът е юдеин от рода Давидов. Това е било условие за да може евангелието му да бъде четено и прието от евреите. Преди да говори за живота, учението и чудесата на Спасителя, авторът най-напред започва книгата си с произхода. Там в началото четем: “Книга за живота на Иисуса Христа, Син Давидов, Син Авраамов. ”От текста виждаме, че ап. Матей говори за едно раждане, за един произход и един живот не на обикновен човек , а на небесен Пратеник, Когото светът очакваше като Спасител на човеците. Повествуванието ни предлага историята на Месия, на Бог в човешки образ. Раждането на Богочовека е тайнство, което за ограничения човешки разум е непреодолимо. Как Бог станал човек, как девица родила и останал пак девица, как Невместимият станал един от нас, ограничените във времето и пространството, тази тайна е велика и трябва да бъде приета като дар на Божието милосърдие и любов, дори и когато не можем да я обясним. Затова евангелистът, знаейки способностите на ограничения човешки разсъдък, се старае,започвайки от Авраам да обвърже необяснимото с това което е и което за мнозина е известно.
Първото нещо, което ни прави впечатление е това, че евангелиста нарича Иисуса първом син Давидова, а след това син Авраамов. Евангелист Матей не може да не е знаел, че Авраам е живял векове преди цар Давид. Въпреки това той нарича Иисуса първом син Давидов, а после син Авраамов. Явно е, че в случая автора се влияе от древните пророчества, които говорят че Месията ще бъде от Давидовия род и които са били живи в народното съзнание, което очаквало тяхното изпълнение. Това състояние на нещата кара евангелист Иоан да пита: “Не е ли казано в Писанието, че Христос ще дойде от Давидовото семе и от града Витлеем, от дето беше Давид?” /Иоан.7:42/. Когато, обаче,започва да изброява родовете пи сателят започва от Авраам и последователно споменава 42 рода, за да дойде най накрая до Иосифа Обручника, след което да продължи разказа със зачеването на Пресвета Дева Мария от Духа Светаго и обстоятелствата, които съпътстват това зачеване. От самото начало евангелист Матей дава да се разбере, че когато говори за това зачеване и раждане, говори за необикновени неща. Той казва, че Ангел Господен на сън се явил на Иосиф за да му съобщи че Мария ще зачене свръхестествено от Дух Свети и ще роди Син, Когото ще нарекат Иисус, и че Той ще спаси човечеството от греховете му.
Въпреки това се казва, че Христос е Син Давидов и Син Авраамов. Авторът акцентира върху връзката между божественото и човешкото защото добре съзнава, че това е много важно. Иисус се родил по плът за да може човека да се роди по дух. Той се родил от жена,за да може човека да придобие богоосиновление. По-лесно е Бог да стане човек, от колкото човек да стане син Божи, но и едното, и другото е възможно за Бога. Като слушаме от св.Евангелие, че Христос е Син Давидов и Авраамов да знаем, че това е станало за нас та ние грешните синове на Адама да можем да станем синове Божий. Това е благата вест, която евангелист Матей ни съобщава още в първата глава на своето Евангелие. Прави впечатление, че когато описва родословното дърво на Иисуса евангелист Матей не споменава нищо за родословието на Света Дева Мария. В 16 стих на първата главаот писанието си той казва: “Иаков роди Иосифа, мъж на Мария, от която се роди Иисус, наричан Христос.”
Защо евангелиста говори за родословието на Иосиф, което идва от Давидовия род и който е само косвен свидетел на зачатието и раждането, а не споменава за св.Богородица, която също е издънка на Давида и е майка по плът на Спасителя? У евреите родословието се смятало по мъжка линия. За да се запази тази практика, която имала силата на закон,евангелистът говори за родословието по линията на Иосиф, не споменава нищо за предците на Светата Дева. Авторът е традиционалист и иска да предложи това, което ще бъде прието от неговите читатели. И още той внимателно пристъпва към трудно разбираемата истина, че Христос ще се роди от Дева. Ако праведния Иосиф не можел да приеме тази истина и искал тайно да напусне своята обручница, та трябвало Ангел небесен да му открие промисълът Божий, токолко повече юдеите биха отхвърлили това.
Ето защо евангелиста отначало нищо не говори зараждането на Иисус Христос от Света Дева Мария. За евреите било важно, че Христос е от Давидовия род. Ако внимателно следим лицата, които се изброяват в родословието по именно, ще видим, че между многото праведници има и грешници. В числото на прадедите на Иисуса се споменават езичници и блудници. Рут, жена на Вооз, която била бабата на цар Давид е езичница, а Раав, жена на Солмон, била блудница. Като добър психолог,авторът, говори на своите читатели, че вродословието на Иисус има онова което се среща и в всички други родословия. Той сякаш иска да каже, че Христос не счита за унижение да има за сродници и известни грешници, което Спасителят на дело показва, призовавайки не праведници, а грешници към покаяние. Ако обобщим казаното в първата глава от Евангелието на евангелист Матей ще направим извода, че Христос става син Давидов, та да може ние да станем синове Божий; Христос приел да се роди от жена, та да можем ние да станем чужди на греха Евин; приел да се роди по плът та да можем ние да се родим по дух.
Това е благата вест, която ни съобщават първите редове на Евангелието, водейки ни към радостта на празника Рождество Христово, радост споделена от небето и земята и възвестена с Ангелския химн: “ Слава във висините Богу, и на земята мир, между човеците благоволение!”./Лук.2:14/
“Книга за живота на Иисуса Христа, Син Давидов, Син Авраамов.” ( Мат.1:1 )
Още малко време остава до деня в кой ще честваме великия християнски празник – Рождество Христово.Църквата постепенно ни въвежда в атмосферата на този празник. Вече няколко седмици християните спазват Коледния пост. Мнозина са тези, които са се изповядали и причастили. В богослужението слушаме църковната песен: “Христос се ражда, славете Го; Христос слиза от небесата, посрещнете Го!” В неделния ден преди този голям празник ни се предлага текст от Евангелието на евангелист Матей, който ни запознава с родословното дърво на нашия Господ Иисус Христос.
Апостол и евангелист Матей написал своето Евангелие за ония юдей, които ставали християни. Имайки предвид читателите,той се връща назад във времето и минавайки през цар Давид стига до патриарха Авраам за да може, опирайки се на старозаветните пророци, да докаже че Иисус Христос, по плът е юдеин от рода Давидов. Това е било условие за да може евангелието му да бъде четено и прието от евреите. Преди да говори за живота, учението и чудесата на Спасителя, авторът най-напред започва книгата си с произхода. Там в началото четем: “Книга за живота на Иисуса Христа, Син Давидов, Син Авраамов. ”От текста виждаме, че ап. Матей говори за едно раждане, за един произход и един живот не на обикновен човек , а на небесен Пратеник, Когото светът очакваше като Спасител на човеците. Повествуванието ни предлага историята на Месия, на Бог в човешки образ. Раждането на Богочовека е тайнство, което за ограничения човешки разум е непреодолимо. Как Бог станал човек, как девица родила и останал пак девица, как Невместимият станал един от нас, ограничените във времето и пространството, тази тайна е велика и трябва да бъде приета като дар на Божието милосърдие и любов, дори и когато не можем да я обясним. Затова евангелистът, знаейки способностите на ограничения човешки разсъдък, се старае,започвайки от Авраам да обвърже необяснимото с това което е и което за мнозина е известно.
Първото нещо, което ни прави впечатление е това, че евангелиста нарича Иисуса първом син Давидова, а след това син Авраамов. Евангелист Матей не може да не е знаел, че Авраам е живял векове преди цар Давид. Въпреки това той нарича Иисуса първом син Давидов, а после син Авраамов. Явно е, че в случая автора се влияе от древните пророчества, които говорят че Месията ще бъде от Давидовия род и които са били живи в народното съзнание, което очаквало тяхното изпълнение. Това състояние на нещата кара евангелист Иоан да пита: “Не е ли казано в Писанието, че Христос ще дойде от Давидовото семе и от града Витлеем, от дето беше Давид?” /Иоан.7:42/. Когато, обаче,започва да изброява родовете пи сателят започва от Авраам и последователно споменава 42 рода, за да дойде най накрая до Иосифа Обручника, след което да продължи разказа със зачеването на Пресвета Дева Мария от Духа Светаго и обстоятелствата, които съпътстват това зачеване. От самото начало евангелист Матей дава да се разбере, че когато говори за това зачеване и раждане, говори за необикновени неща. Той казва, че Ангел Господен на сън се явил на Иосиф за да му съобщи че Мария ще зачене свръхестествено от Дух Свети и ще роди Син, Когото ще нарекат Иисус, и че Той ще спаси човечеството от греховете му.
Въпреки това се казва, че Христос е Син Давидов и Син Авраамов. Авторът акцентира върху връзката между божественото и човешкото защото добре съзнава, че това е много важно. Иисус се родил по плът за да може човека да се роди по дух. Той се родил от жена,за да може човека да придобие богоосиновление. По-лесно е Бог да стане човек, от колкото човек да стане син Божи, но и едното, и другото е възможно за Бога. Като слушаме от св.Евангелие, че Христос е Син Давидов и Авраамов да знаем, че това е станало за нас та ние грешните синове на Адама да можем да станем синове Божий. Това е благата вест, която евангелист Матей ни съобщава още в първата глава на своето Евангелие. Прави впечатление, че когато описва родословното дърво на Иисуса евангелист Матей не споменава нищо за родословието на Света Дева Мария. В 16 стих на първата главаот писанието си той казва: “Иаков роди Иосифа, мъж на Мария, от която се роди Иисус, наричан Христос.”
Защо евангелиста говори за родословието на Иосиф, което идва от Давидовия род и който е само косвен свидетел на зачатието и раждането, а не споменава за св.Богородица, която също е издънка на Давида и е майка по плът на Спасителя? У евреите родословието се смятало по мъжка линия. За да се запази тази практика, която имала силата на закон,евангелистът говори за родословието по линията на Иосиф, не споменава нищо за предците на Светата Дева. Авторът е традиционалист и иска да предложи това, което ще бъде прието от неговите читатели. И още той внимателно пристъпва към трудно разбираемата истина, че Христос ще се роди от Дева. Ако праведния Иосиф не можел да приеме тази истина и искал тайно да напусне своята обручница, та трябвало Ангел небесен да му открие промисълът Божий, токолко повече юдеите биха отхвърлили това.
Ето защо евангелиста отначало нищо не говори зараждането на Иисус Христос от Света Дева Мария. За евреите било важно, че Христос е от Давидовия род. Ако внимателно следим лицата, които се изброяват в родословието по именно, ще видим, че между многото праведници има и грешници. В числото на прадедите на Иисуса се споменават езичници и блудници. Рут, жена на Вооз, която била бабата на цар Давид е езичница, а Раав, жена на Солмон, била блудница. Като добър психолог,авторът, говори на своите читатели, че вродословието на Иисус има онова което се среща и в всички други родословия. Той сякаш иска да каже, че Христос не счита за унижение да има за сродници и известни грешници, което Спасителят на дело показва, призовавайки не праведници, а грешници към покаяние. Ако обобщим казаното в първата глава от Евангелието на евангелист Матей ще направим извода, че Христос става син Давидов, та да може ние да станем синове Божий; Христос приел да се роди от жена, та да можем ние да станем чужди на греха Евин; приел да се роди по плът та да можем ние да се родим по дух.
Това е благата вест, която ни съобщават първите редове на Евангелието, водейки ни към радостта на празника Рождество Христово, радост споделена от небето и земята и възвестена с Ангелския химн: “ Слава във висините Богу, и на земята мир, между човеците благоволение!”./Лук.2:14/
