Неделя след Въздвижение

СПАСЕНИЕТО НА ДУШАТА

“Който иска да спаси душата си, ще я погуби; а който
погуби душата си заради Мене и Евангелието, той ще я спаси” (Марк.8:35).


След като ознаменувахме Въздвижението, т. е. издигането, възвисяването на св. Кръст, днес - Неделя след Въздвижение - ние все още сме под неговия знак, който е наше знаме, символ на нашето изкупление, на безпределната Божия любов към нас, на нашето спасение.

Днешното литургийно свето евангелие (Марк 8:34-9:1) като ни говори за носенето на християнския кръст, поставя пред нас и темата за спасението на човешката душа. Затова и аз днес ще ви говоря по нея.

Господ Иисус Христос предсказал пред Своите ученици и пред народа Своя земен край. Той изяснил, че трябва много да пострада, че ще бъде отхвърлен от книжниците и фарисеите, ще бъде убит и на третия ден ще възкръсне. Апостолите не могли да приемат това с лекота. Те разсъждавали по човешки и не очаквали такава участ за своя Учител. Не могли да си представят Неговото царство, съпроводено с трудове и жертви. Тогава Спасителят обрисувал и живота на Своите последователи. Изяснил им, че никой не може да влезе в Неговото царство, ако не понесе кръста на безкористното служение на другите, ако предварително не се е отрекъл от себе си, ако не е унищожил в себе си своя егоизъм. “Който иска да спаси душата си, ще я погуби – казал Той, - а който погуби душата си заради Мене и Евангелието, той ще я спаси” (Лука 8:35).

Иисус Христос мислел не само за физическото съществуване на човека, но и за спасението на душата му. За Него душата струва много повече от богатствата на целия свят. Всеки се стреми да постигне нещо в този свят, което ще засвидетелства за неговото съществуване. Всички ние от сутрин до вечер през целия си живот се трудим да печелим, да придобиваме все повече и повече. За съжаление тия грижи в повечето случаи не ни оставят време дори да мислим за душата си.

Човекът не е само тяло, не е само плът, не е само кости, месо, мозък и кръв, не е само химически елементи. Човекът има и душа. И тази душа – по преценката на Спасителя, - както чухте от Неговите думи – е по-ценна от целия свят. “Каква полза за човека – казва Той, - ако придобие цял свят, а повреди на душата си?” (Марк 8:36). Ако бихме могли да поставим на везни душата и целия свят, то душата винаги ще натежи. С право Господ пита: “Какъв откуп ще даде човек за душата си” (Марк 8:37). Какъв откуп? – Никакъв!... Спасителят много пъти и в различни случаи е обяснявал истината, че не бива да смесваме вечното с преходното. Всичко каквото виждаме в този свят, всичко това ще загине, както са загинали произведенията на хората, които са живели преди нас. Ще загине и цялата земя. Човешката душа обаче е безсмъртна и вечна. Нея не можем да мерим и ценим с нещо, което ще загине. Човешкото тяло може да се радва на временни наслади и придобивки и да търпи само временни мъки и наказания. А човешката душа ще получи или вечна награда и блаженство или вечни мъки и страдания. Мислим ли ние за това, спомняме ли тази истина при всекидневните си занимания? Ако живеем и работим с мисълта си, че има вечен живот за душата ни, ние сме истински последователи Христови. Ако ли пък забравим душата си и се трудим само за придобиване неща от този свят, ние по нищо не се различаваме от езичниците. “Който иска да спаси душата си, ще я погуби...” (Марк 8:35).

Тук има две думи, на които трябва да обърнем внимание. Душата – твоята и моята душа, и второ – спасението и. Душата не е нещо материално, което можем да видим и пипнем. Тя се открива по духовен път и не се насища с материални неща. Затова може да се срещнат заможни нещастници, които признават, че имат всичко, а душата им е празна. И обратно – бедни хора, които едвам изкарват прехраната си, свидетелстват, че с Бога са богати. Душата е искрица от Божия Дух и за нея е дошъл нашият Спасител. Спасението се достига по два пътя. От една страна, необходимо е Божието съдействие, - от друга, - нашето съгласие. Намесата на Бога често идва съвсем ненадейно, скрито, тайнствено. Той чука на сърцето ни и ни извисява към друго съществуване. В такива случаи стигаме до тревожния въпрос: “Какво да правя?” – Бог е близо до нас. По-нататък стъпките ни ще се насочат към храма, където се излива Неговата благодат. И ако приемем светлината, предлагана чрез светите тайнства, тогава вече можем да кажем като апостола: “Вече не аз живея, а Христос живее в Мене”(Гал. 2:20). И тъй всеки християнин знае, че душата е най-ценното у човека и че за нея трябва да полага най-много грижи. Когато Спасителят казва, че душата е по-ценна от всички богатства в света, Той има предвид чистата и безгрешна човешка душа. Обаче душата на всекиго от нас е повредена от грехове. За да спасим душата си, ние трябва да я погубим, да я унищожим с греховете и, за да дадем възможност на Бога да ни сътвори нова душа. Трябва да се откажем от цялото наше греховно аз, да го унищожим, та да израсте нова душа, нова личност напоявана от Божията благодат. Само оня, който погуби душата си, но заради Христа и за Неговото учение, само той ще я спаси.

Наистина, какво не направи Господ Иисус Христос за човешката душа! Той Сам дойде в света, за да потърси и спаси погиналото. Той ни остави Своето учение, за да знаем как да живеем, за да наследим живот вечен. Той избра апостоли и ги изпрати в света да проповядват на всяка твар и на всички народи Евангелието. Той основа Църквата Си, на която даде “всичко потребно за живот и благочестие” (2 Петр. 1:3) и постави в нея духовни пастири за усъвършенстване на човеците “в делото на служението, в съзиждане на тялото Христово, докле всинца достигнем до единство на вярата и на познанието Сина Божий, до състояние на мъж съвършен, до пълната възраст на Христовото съвършенство” (Еф. 4:11-13). Следователно, първата ни и най-главна грижа трябва да бъде спасението на нашата душа. Нека не забравяме, че всеки момент можем да чуем Божия глас: “Безумнико, нощес ще ти поискат душата” (Лука 12:20). А след това ще се потърси от нас сметка (Мат. 25:19). И негодните ще бъдат хвърлени във външната тъмнин (Мат.25:30). 

Нека бъдем винаги готови да изповядваме Христа, да го проповядваме със слово и дело. Защото Спасителят казва в днешното евангелие: “Който се срами от Мене и от думите Ми в тоя прелюбодеен и грешен род, и Син Човечески ще се срами от него, кога дойде в славата на Отца Си със светите Ангели” (Марк 8:38). Да бъдем готови да дадем душата си, своята грешна и нещастна душа, за да дадем възможност на Бога да ни създаде чиста и свята душа, която да бъде достойна да се нареди между праведниците в Царството небесно! Амин!

Свети отци на православието

Жития на светци

  • Официален сайт на Софийска епархия
  • Богоносци
  • ДОБРОЛЮБИЕ
  • Лествица
  • ПОКЛОННИЧЕСКО-ПРОСВЕТЕН ЦЕНТЪР Св.Йоан Рилски
  • ПРАВОСЛАВИЕ
  • ВЕРОУЧЕНИЕ ЗА УЧИТЕЛИ И УЧЕНИЦИ
  • АУДИО БИБЛИЯ
  • ВСЕМИРНО ПРАВОСЛАВИЕ
  • ОФИЦИАЛЕН САЙТ НА СВ.СИНОД НА БЪЛГАРСКАТА ПРАВОСЛАВНА ЦЪРКВА - БЪЛГАРСКА ПАТРИАРШИЯ
  • ПРАВОСЛАВЕН СВЯТ